Определение по дело №2696/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 1941
Дата: 12 август 2019 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330102696
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1941 /12.8.2019г.

гр. Ямбол , 12.08.2019 г.

 

Ямболският районен съд,                                      ХV- ти  граждански състав

На 12.08                                                                                                  2019 година 

В закрито заседание в следния състав:                                               

 

                                                                     Председател: Марина Христова

 

като разгледа докладваното от съдия Христова

гр.  дело № 2696  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Делото е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.И.Исъществуването на вземането на ищеца за сумите по  по ч.гр.д. № 70/2019 год. на ТРС. 

            След като се запозна с исковата молба и извърши служебна справка по ч.гр.д. № 70/2019  год.съдът намери, че предявеният по делото иск е недопустим, защото към настоящия момент за ищецът липсва правен интерес от същия, а мотивите за този правен извод са следните:

 Видно от изготвената справка по Наредба №14/2009 год., длъжникът в заповедното производство има регистрирани постоянен и настоящ адрес, които  не съвпадат. За да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, следва да бъде изчерпана възможността длъжникът да бъде призован на тези адреси, включително чрез залепване на уведомления. В процесния случай процедурата не е изпълнена по отношение регистрирания адрес в гр. Ямбол. Освен това според ЯРС не е изпълнена и процедурата за уведомяване по чл. 47,ал.3 от ГПК. При извършената справка за регистрирани трудови договори е констатирано, че длъжникът има регистриран договор. Същевременно и само въз основа на писмо от работодателя, без да бъде извършена проверка дали действително ТПО е прекратено, респ. дали не е регистрирано ново такова, заповедния съд е дал неправилно указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Ето защо и исковият съд приема, че не е налице и хипотезата на чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК.  Редовността на призоваването на длъжника в заповедното производство е част от допустимостта на предявения иск по чл.422 от ГПК, което е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, за която съдът следи служебно./в този смисъл и Определение от 09.05.2018 год. , постановено по в.ч.г.р.д. №126/2018 г. на ЯОС/.

С оглед на всичко изложен до тук, ЯРС приема, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска. Ищецът следва да се уведоми, че в процесния случай  , ако е внесена  държавна такса , тя подлежи на връщане.

Водим от горните мотиви, ЯРС

 

                                              ОПРЕДЕЛИ:

 

Прекратява производството по гр.  дело № 2696/2019 год. по описа на ЯРС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред ЯОС.

 

           След влизане в сила на определението, същото да се докладва по заповедното производство.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: