Определение по дело №538/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 435
Дата: 2 септември 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20217240700538
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 435                                             02.09.2021год.                                 Стара Загора

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

като разгледа докладваното адм.дело № 538 по описа за 2021год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 60, ал. 5 и 6 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/.

 

Образувано е по жалба на Н.П.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, пребиваващ към момента на образуване на делото в Затвора – Стара Загора, срещу Заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 60, ал. 1 и 4 от АПК е допуснато предварително изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г., издадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е наредено лишеният от свобода да бъде приведен от ЗОЗТ при Затвора - София в Затвора-Стара Загора за доизтърпяване на наказанието.

Жалбоподателят оспорва изложените факти и обстоятелства в мотивите на оспорената заповед, като излага подробни съображения за липсата на законовите предпоставки за допускане на предварително изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. Претендира се отмяна на така обективираното разпореждане за предварително изпълнение на заповедта за преместване на жалбоподателя в Затвора гр.Стара Загора. Иска се и спиране на допуснатото от административния орган предварителното изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. Чрез постъпило на 02.09.2021 г. допълнение към вече депозираната жалба се иска прогласяване нищожността на оспорената заповед от 19.08.2021 г. с оглед образувано адм. дело №8395/2021 г. по описа на АС-София град, чиито предмет е оспорване на заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по същество, което от своя страна отрича компетентността на административния орган да постановява последващо разпореждане за предварително изпълнение по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. Видно от изложеното в жалбата и в допълнението към нея, а и от посочения адрес на лишения от свобода, към момента той пребивава в Затвора-Стара Загора. 

Ответникът по жалбата не взема становище по нейната основателност.

         С разпореждане от з. с. з. на 01.09.2021 г. съдът е констатирал, че към жалбата не е приложена Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Със същото разпореждане съдът е изискал до 09.30 часа на 02.09.2021 г. Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София да представи визираната заповед, както и да удостовери по надлежния ред влязла ли е в сила тази заповед. Чрез изпратено на 02.09.2021 г. в 08.47 часа електронно съобщение е представено единствено   копие на изисканата заповед с отбелязано върху нея връчване на лишения от свобода от 10.08.2021 г.

            С разпореждане от з. с. з. на 02.09.2021 г. съдът е изискал от Административен съд-София град информация образувано ли е по описа на съда адм. д. по жалба на Н.П.Р., понастоящем в Затвора, гр. Стара Загора против Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на коя дата е образувано съдебното производство и на какъв етап е то. Чрез изпратено електронно съобщение на 02.09.2021 г. в 16.14 часа Административен съд-София град посочва, че на 23.08.2021 г. по жалба на Н.П.Р. подадена с вх. №28090 от 10.08.2021 г. срещу Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено преместването на лицето от Затвора в гр. София в Затвора в гр. Стара Загора е образувано административно дело №8395/2021 г., като към настоящия момент по делото няма движение. Приложена е и жалбата на лишения от свобода, както и допълнение към нея и тази депозирана срещу заповедта в частта й досежно разпореждането за предварително изпълнение.

 Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, издадена на основание чл. 62, ал. т. 4 от ЗИНЗС, е наредено лишения от свобода Н.Р., изтърпяващ наказанието си „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ към Затвора в гр. София да бъде преместен за доизтърпяване на наказанието си в Затвора – Стара Загора. За постановяване на заповедта административният орган е изложил съображения, свързани с цялостното неприемливото поведение на Р., неговото неподчинение, тенденциозното отправяне на жалби и сигнали, както към затворническата администрация, така и към и др. институции, избирателност към предлаганите му възможности за труд, подбуждане към неподчинение на други затворници, създаването на напрежение и уронване авторитета на служителите от затвора, с което се оказва отрицателно влияние на останалите лишени от свобода. Във връзка с това и създалата се психологична несъвместимост на Р., както и с цел избягване на евентуално ескалиране на напрежението и възникване на конфликти, застрашаващи сигурността в затворническото общежитие е възприето, че е налице ситуация в която е застрашена сигурността в мястото за лишени от свобода, обуславящо необходимостта от преместване на Р..

На основание чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган е допуснал предварително изпълнение на заповедта с оглед осигуряване на защитата на сигурността в затвора и предвид на това, че при закъснение на изпълнението й може да последва и труднопоправима вреда.

Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в частта й по отношение допуснатото предварително изпълнение е оспорена пред АС – София град, като е образувано адм. д. №8027/2021 г. С определение №5988 от 12.08.2021 г. съдът е отменил допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като е изложил съображения, че липсват изложени мотиви по смисъла на чл. 60, ла. 2 от АПК. Посочено е, че липсва излагане на конкретни фактически обстоятелства, които да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл. 60, ла. 1 от АПК. Съдът ясно е посочил, че мотивите за издаване на акта – наличието на предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС не могат да послужат за мотиви на разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение.

  Със оспорената в настоящото съдебно производство заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на основание чл. 60, ал. 1 и ал. 4 от АПК е допуснато отново предварително изпълнение на за заповедта от 06.06.2021 г. Административният орган е изложил съображения, че са налице нови обстоятелства, които налагат допускането на предварително изпълнение на административния акт. В заповедта е посочено, че повторното искане е във връзка с предложение на гл. инспектор Р.Д.– ИФ началник на Затвора в гр. София от 19.08.2021 г. /л. 12-15/, чрез което са изложени подробни фактически съображения, преповторени в голяма степен в оспорената заповед.

Сочи се, че лишения от свобода не съдейства на администрацията затвора при реализиране на задачите от плана на присъдата си, както и че отказва да подпише същия. Същият е враждебно настроен и не желае да води разговори. Демонстрирал надменно поведение, изразявал  „начетеност“, която канализирал в писането на жалби и молби към администрацията и затвора. Горните обстоятелства били докладвани на 18.01.2021 г. от инспектор СДВР- Т. Г.. Твърди се също, че лишения от свобода подстрекавал останалите затворници към писане на жалби и сигнали или явно неподчинение и неспазване на реда в местата за лишаване от свобода, като често сам е бил и автор на техните волеизявления.  В тази връзка е представена докладна записка №694 от 18.08.2021 г. /л. 23-24/ изготвена от инспектор СДВР –Е. Първанов, обяснение от л. от св. И.Р.И.от 17.08.2021 г. /л. 25/ и писмена декларация от л. от св. Р.И.М.от 16.08.2021 г. /л. 26/. Видно от същите се сочели данни и събития станали известни в дните след като Р. ***, а именно, че пишел жалби от името на други затворници и по негова препоръка. Посочва се обстойно също, че л. от св. тенденциозно създавал напрежение в затворническата администрация, бил избухлив и крайно раздразнителен, оспорвал всички вътрешноведомствени актове и същевременно открито подстрекавал останалите л. от св. към неподчинение, несъдействие, бунтове и противопоставяне на затворническата администрация.

В заключение се излагат съображения, че е установено наличие на възникнали нови обстоятелства, обосноваващи повторно искане за допускане на предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК. Налице била необходимост да се вземат мерки по отношение осигуряване на защита на сигурността в затвора, с оглед недопускане възникването на предпоставки за ескалиране на напрежението, което да прерасне в опасни ситуации, застрашаващи сигурността в затвора. Именно това били обстоятелствата, които налагали допускането на предварително изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г., като е посочено, че при закъснение на изпълнението й може да последва значителна и трудно поправима вреда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице и в тридневния срок от съобщаването на заповедта, в който може да се оспори разпореждането за предварително изпълнение, независимо от наличието на жалба срещу самата заповед.

Разгледана по същество, е неоснователна.

 

Предмет на настоящото производство е само и единствено оспорване на допуснатото от органа предварително изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г., поради което фактите и обстоятелствата свързани със законосъобразността на самата заповед за преместване на жалбоподателя от затвора гр.София в Затвора гр.Стара Загора са извън пределите на оспорването и не следва да се обсъждат.

            Процесната заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г., в която е обективирано разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г., е издадена от компетентен орган и при спазване на регламентираната от закона писмена форма.

         Съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя възражения за нищожност на заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от гл. т. постановяването й след образуване на съдебно производство, предмет на което е заповедта за преместване от 06.08.2021 г. в частта й извън допуснатото предварително изпълнение. В действителност съобразно чл. 167, ал. 2 от АПК при висящо вече дело, каквото е производството по адм. дело №8395/2021 г. на АССГ, само съдът е този който може при всяко положение на делото да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. След като издаденият индивидуален административен акт е оспорен по надлежния ред и е налице образувано съдебно производство, то административното производство е вече висящо пред компетентния съд, а не е висящо пред административния орган, поради което и същият не би могъл да упражни даденото му правомощие по чл. 60, ал. 3 от АПК – предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяване на акта. В подобен случай издадено разпореждане за допускане на предварително изпълнение след образуването на съдебно производство по обжалване на акта би било нищожен административен акт, доколкото неговия издател не е материално компетентен да издава подобни актове. В конкретния случай обаче, видно от представената справка от АССГ, административно дело №8395/2021 г. е образувано на 23.08.2021 г., т. е. след постановяване на Заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г., поради което същата, като издадена по-рано във времето не е нищожна на основание липса на компетентност на административния орган.

         Общ и утвърден принцип в съдебноадминистративното производство е придаденият суспензивен ефект на жалбата - подаването й спира изпълнението на оспорения административен акт. Възможността административният орган или съдът да постанови предварително изпълнение е в отклонение от общия принцип и в този смисъл има изключителен характер. Това налага във всеки отделен случай да се прецени наличието на една или няколко от хипотезите, уредени в чл. 60 от АПК, а установяването на наличието им е в тежест на административния орган.

         Допускането на предварителното изпълнение е сериозно изключение от общия принцип, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове. С оглед на това то следва да се прилага при стриктно спазване на законовите предпоставки, само и единствено тогава, когато са налице достатъчно доказателства за застрашаване на държавния и обществен интерес в особено голяма степен. Доказателствата трябва да са такива, че да може не само адресатът на акта да осъществи защитата на правата си, но и съдът да осъществи контрол за законосъобразност, както по отношение на реално застрашения обществен интерес, така и по отношение правата на субекта.

        Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. Съгласно ал. 2 на чл. 60 от АПК разпореждането за предварително изпълнение се мотивира, а съобразно ал. 3 предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта. Съгласно чл. 60, ал. 4 от АПК повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.

          В конкретния случай като правно основание за издаване на процесната заповед са посочени разпоредбите както на ал. 1, така и на ал. 4 от чл. 60. Последната обаче в случая е неприложима за административния орган, като от тази гл. т. той не може да се позовава на нея с оглед допускане на предварително изпълнение на административен акт, след съдебна отмяна на подобно разпореждане. Това е така, тъй като както бе посочено по-горе възможността за постановяване на разпореждане за  предварително изпълнение е предоставена в компетентността на административния орган при наличие на предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК или при направено нарочно искане от някоя от страните в защита на особено важен неин интерес. Безспорно, съгласно чл. 15, ал. 1 от АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. Качеството на страна административният орган придобива едва в съдебната фаза, където решаващ орган вече е съдът, а административният орган и адресатът на акта са страни. На това основание следва да се приеме, че административният орган не попада сред правните субекти, които могат да направят искане по смисъла на чл. 60, ал. 4 от АПК, като това в случая са само заинтересованите, участващи в производството страни, каквато той безспорно не е. Само за допълнение следва да се посочи, че нормата на ал. 4 идва за да обезпечи възможността на страните да поискат повторно предварително изпълнение в хипотеза, при която подобно им е било веднъж отказано от административния орган.

            Независимо от горните съждения настоящият съдебен състав приема, че не е налице толкова съществено нарушение, което да дискредитира акта изцяло. Това е така, тъй като в оспорената заповед е посочена и общата норма на чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което, както и във връзка с изложените фактически съображения в заповедта, следва да се възприеме, че по своето правно естество оспорения акт представлява разпореждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. на Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София.

             В конкретния случай в допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение е изложено, че същото се постановява във връзка с втората и четвъртата предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно за защита на особено важни държавни интереси и че при закъснение на изпълнението й може да последна значителна или трудно поправима вреда, като се сочи следното: „осигуряване защитата на сигурността в Затвора гр. София“ и превантивно въздействие за защита на обществените интереси, предвид това, че „при закъснение на изпълнението й може да последна значителна или труднопоправима вреда“. Тези основания следва да се разгледат в съвкупност с целите по чл. 2, т. 1 и 2 от ЗИНЗС - осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото; 2. диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им.

           Изложените от органа основания, относими към подробно разгледаното в съобразителната част на заповедта поведение на жалбоподателя в продължителен период от време, обосновават приложената мярка. Оспорвайки актовете, действията/ бездействията на администрацията Н.Р. несъмнено осъществява своето право на защита, отнасяйки жалбите и исковете си пред съда и др. институции, овластени да се произнесат по тяхната допустимост и основателност. Но поведението му спрямо лишените от свобода, поддаващи се на неговите манипулации и подстрекания, както и поведението му спрямо служителите в затвора определено създава напрежение, което може да ескалира и доведе до опасни последствия, както за всички лишени от свобода така и за работещите в затвора служители, които несъмнено са част от обществото като цяло. Имено техните интереси са особено важни и следва да бъдат защитени, чрез превантивна дейност, която да пресече създалата се ситуация. Фактите сочат на постигане на установената цел – да се разпореди промяна и разделяне на Р. със средата, в чиито създаване сам е участвал с оглед охраната на значимите държавни и обществени интереси, тъй като в крайна сметка тези интереси са свързани с живота, здравето и сигурността на значителна маса от хора – служители и лишени от свобода. Ненавременното преместване на Р. от гл. т. необходимото време за стабилизирането на заповедта, като годен за изпълнение административен акт в действителност може да доведе  до значителна или трудно поправима вреда с оглед създалата се обстановка. Максимално бързото откъсване на лишения от свобода от неблагоприятната житейска среда в Затвора в гр. София ще препятства ескалиране на създалото се напрежение. 

           При допускане на ескалиране на напрежението, поради възникване на конфликти между лишените от свобода и затворническата администрация и/или масово неподчинение, то неизбежно би последвала значителна или трудно поправима вреда, която може да застраши живота или здравето на самите лишение от свобода и съответните надзиратели, да доведе до материални щети, да застраши и обществения интерес, тъй като е застрашена сигурността и редът в затвора. При възникване на опасни ситуации е ясно, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, а от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че разпореждане на административния орган за предварително изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г., обективирано в Заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, съответства на материалния закон и на неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

            Жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса за образуване на административното дело, като с оглед неговия изход лишеният от свобода Н.П.Р. следва да бъде задължен да заплати на Административен съд –Стара Загора сумата от 10.00 лв., представляващи държавна такса.

 

            Водим от горните мотиви Административен съд – Стара Загора

 

 

                                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Р., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода", срещу Заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София с която е допуснато предварително изпълнение на Заповед №Л-2784 от 06.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София.

 

     ОСЪЖДА Н.П.Р., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора в гр. Стара Загора да заплати на Административен съд Стара Загора сумата от 10.00 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото по следната банкова сметка: *** - ***  STSABGSF - Банка ДСК.

      

     Определението може да се обжалва на основание чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Стара Загора в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

           

                                                                                                 

 

                                                                                                    СЪДИЯ: