Р Е Ш Е
Н И Е
№ 625
град Велико Търново, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 761/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвП/.
Образувано е
по жалба на „Терем-Ивайло“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, Промишлена зона, Дълга лъка, представлявано от
управителя Г.Б.Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-4360/22.11.2023 г. на началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. В. Търново към ИААА. Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна и немотивирана. Според жалбоподателя в заповедта не ставало
ясно кой е органът, издал лиценза и кога, както и не били индивидуализирани
пътните превозни средства, за които били издадени удостоверения. Също така не
ставало ясно кой е издателят на справката за финансова стабилност и кой е
застрахователят по застрахователната полица, както и не била посочена
формулата, по която наказващият орган бил направил своите изчисления. Не било
ясно какви са нарушените от дружеството законови разпоредби, като заповедта си
противоречала в тази насока. Самото дружество не било транспортно предприятие,
както било посочено в заповедта. Оспорва се и редовното връчване на заповедта. По
тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед. В съдебно заседание
се представлява от адв. Е. Н.. Претендира направените разноски.
Ответникът по
жалбата - началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В.
Търново към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ оспорва жалбата
като неоснователна в представено писмено становище и лично в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
С вх. № 33-14-00-902/26.04.2023
г. по описа на ИААА от „Терем-Ивайло“ ЕООД е постъпило писмо, съгласно което
дружеството е изпратило справка за доказване на финансова стабилност на лиценз
за обществен превоз на товари на територията на Република България № 07536 и
застрахователна полица, както и на електронен носител годишен финансов отчет за
2022 г., списък с данните на МПС, свидетелства за регистрация на МПС,
нотариален акт и др. Според представените по делото
писмени обяснения на ответника, с горепосоченото писмо „Терем-Ивайло“ ЕООД не е
представило справка за доказване на финансовата стабилност по образец –
Приложение № 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., но въпреки това и с цел
облекчаване на административната тежест било прието, че документите са редовно
подадени и били разгледани от ИААА. Последвала е няколкомесечна размяна на
кореспонденция между дружеството и ИААА. При тази фактическа обстановка
е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-4360/22.11.2023 г. на началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. В. Търново към ИААА. Със
заповедта на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а, ал. 2, т.
5 от ЗАвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 106а, ал.
1, т. 6, б. „в“, пр. 1, ал. 2, т. 5 от ЗАвП – временно спиране на дейността на
транспортно предприятие „Терем-Ивайло“ ЕООД притежаващо лиценз № 07536 валиден
до 21.07.2026 г. за обществен превоз на товари на територията на Република България
с шест броя издадени удостоверения за ППС – до отстраняване на нарушенията, но
не повече от три месеца. Според мотивите на заповедта годишният финансов отчет
на „Терем-Ивайло“ ЕООД за 2022 г., заверен от регистриран одитор, е с
отрицателен капитал в размер на 3 969 000 лв., като се има предвид
представената застрахователна полица № 1000100031342 от 15.03.2023 г., сключена
за сумата от 66 498,22 лв., с оглед на което общият сбор в числителя по
формулата по чл. 76, ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България е минус
3 902 501,78 лв. /59,69 отрицателна величина/, в резултат на което
показателят Фс е по-малък от единица. Посочено е също така, че превозвачът е в
нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 7, ал. 6 от Закона за автомобилните
превози, и не отговаря на изискването за финансова стабилност, на което следва
да отговарят превозвачите. Отразено е също така, че към момента на изготвяне на
ЗППАМ притежаваните от превозвача 6 бр. удостоверения за ППС /с конкретно
посочени номера/ към лиценз за обществен превоз на товари № 07536 не са отнети.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 27.11.2023 г. Недоволно от нея, дружеството я е оспорило с
жалба, подадена чрез ответника на 06.12.2023г., като въз основа на нея е
образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от
компетентен орган предвид разпоредбата на чл.107, ал. 1 от ЗАвП и представената
оправомощаваща Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. изп. директор на ИААА. Същата
е в изискуемата писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни
основания за постановяването на разпоредения с нея резултат. Противно на
твърденията на жалбоподателя, в заповедта са посочени всички релевантни факти и
относимите правни основания, като подробни мотиви се съдържат и в предхождащи
издаването на ЗППАМ документи, сведени до знанието на дружеството, на които
изрично се е позовал административният орган, което е допустимо съгласно ТР №
16/31.03.1975 г. на ВС. Не представлява съществено нарушение обстоятелството,
че в ЗППАМ не е посочено от кого е издаден лиценза, както и че не били
индивидуализирани с регистрационен номер пътните превозни средства. Не е
нарушение обстоятелството, че в заповедта не била възпроизведена формулата по
чл. 76, ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., тъй като същата се съдържа в
нормативен акт, а освен това е многократно посочвана в кореспонденцията между
страните преди издаването на ЗППАМ, поради което за жалбоподателя не е налице
затруднение да организира своята защита. При издаването на заповедта не се
установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
По делото е безспорно
между страните, че на жалбоподателя е издаден лиценз за обществен превоз на
товари на територията на Република България № 07536, валиден до 21.07.2026 г.,
като са издадени и 6 бр. удостоверения за ППС към лиценза. Това го прави
транспортно предприятие по смисъла на ЗАвП. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвП
лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България с автомобили с българска регистрация се
издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на
изискванията за финансова стабилност, като съгласно чл. 7, ал. 6 от ЗАвП изискванията
за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът
разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното
стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма публични
задължения. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно
средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3. Като превозвач, притежаващ такъв
лиценз, оспорващото дружество е длъжно по силата на чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „а“
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България /Наредба № 33/ всяка година да доказва, че е
финансово стабилно, респ. че продължава да отговаря на изискването по чл. 7,
ал. 2, т. 3 от ЗАвП - в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов
отчет за последния отчетен период от регистриран одитор.
В случая, за да приложи ПАМ по
отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че показателят
Фс по формулата от чл. 76, ал. 3 от Наредба № 33 е по-малък от единица, и
превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност. Този извод
съдът намира за обоснован и правилен.
В чл.76, ал. 1 от Наредба
№ 33 е предвидено, че финансово стабилно е лицето по чл. 2, ал. 1, което
разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното
стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер на левовата
равностойност на 9000 евро за първия автомобил и за всеки следващ автомобил -
левовата равностойност на 5000 евро. Съгласно ал. 2 на чл. 76 изискванията за
финансова стабилност за лицата по чл. 2, ал. 1 са изпълнени, когато стойността
на показателя за оценка на финансова стабилност Фс е по-голяма или равна на
единица, а според ал. 3 показателят "Фс" се определя, както следва:
Фс=
капитал (К)
и/или банкова гаранция
(К/G)
и/или застраховка (К/Z)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
левова равностойност на 9000 евро + (n–1) x левова
равностойност на 5000 евро,
където: капиталът (К) е
равен на размера на собствения капитал (К1) минус размера на невнесения капитал
(К2), (G) е размерът на банковата гаранция, (Z) е размерът на застрахователната
сума, а "n" е броят на заявените удостоверения за обществен превоз на
товари. Капиталът се определя по данните от представения годишен финансов отчет.
От разпоредбите на чл. 76,
ал. 9 и ал. 10 от Наредба № 33 произтича, че дружеството-жалбоподател, като лице,
чийто годишен финансов отчет подлежи на задължителен независим финансов одит
съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, задължително представя и
доказва финансова стабилност с годишния финансов отчет за последния отчетен
период, заверен от регистриран одитор и не може да представи по избор само
банкова гаранция и/или застраховка. Съгласно чл. 76, ал. 11 от Наредба № 33 когато
лицето по чл. 2, ал. 1 доказва финансовата си стабилност с годишния отчет на
предприятието, заверен от регистриран одитор, и средствата от собствения му
капитал са в размер, по-малък от предвидения в ал. 1, освен годишния финансов
отчет представя и договор за застраховка или банкова гаранция. В този случай
договорът за застраховка или банковата гаранция може да бъде сключен, съответно
издаден за размера на средствата от собствения капитал на превозвача, които не
достигат, за да докаже финансовата си стабилност за всеки получен и/или заявен
за издаване лиценз. Или казано по друг начин, договорът за застраховка или
банковата гаранция следва да компенсират недостига на средства от собствения
капитал в такъв размер, така че коефициентът за финансова стабилност в крайна
сметка да бъде по-голям или равен на единица.
Между страните не се
спори, че съгласно представения по делото годишен финансов отчет на „Терем-Ивайло“
ЕООД за 2022 г., заверен от регистриран одитор, собственият капитал на
дружеството е отрицателна величина – минус 3 969 000 лв. Установява се също
така, че застрахователната сума по застрахователна полица № 10000100031342 на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД е 66 503 лв. (а не 66 498,22 лв., както се сочи във
заповедта).
Безспорно е също така, че дружеството е декларирало 6 бр. МПС, за които са
издадени удостоверения към лиценза. При това положение числителят в горепосочената формула е
минус 3 902 497 лв. /-3 969 000 лв.+66 503 лв./, а
знаменателят е 66 498,22 лв. (левовата равностойност на 9000 евро, която е
17 602,47 лв. + левовата равностойност на 5000 евро, умножени по 5 броя
МПС, възлизаща общо на 48 895,75 лв.) Или Фс в случая възлиза на минус
58,685 или минус 58,69 – толкова, колкото е посочено в процесната заповед. След
като показателят Фс е отрицателна величина, то очевидно е налице хипотезата на
чл. 76, ал. 4, пр. 1 от Наредба № 33 – не е финансово стабилно по смисъла на
чл. 73, т. 3 лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е
по-малък от единица.
Предвид установеното
обстоятелство, че превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за
финансова стабилност административният орган законосъобразно е приел, че са
налице предпоставките за налагане на основание чл. 106а, т.1, т. 6, б. „в“, пр.
1 от ЗАвП на принудителна административна мярка „временно спиране на дейността
на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари – до
отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца“, като при
налагането й действа при условията на обвързана компетентност, която съгласно чл.
106а, ал. 2, т. 5 от ЗАвП се налага чрез отнемане на заверените копия на
лиценза на Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Република България. Видно от заповедта,
същата е наложена точно както е предвидено в закона, като за административния
орган не е налице възможност да постанови друг срок на мярката.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие
с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона.
Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Терем-Ивайло“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
Промишлена зона, Дълга лъка, представлявано от управителя Г.Б.Б., срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-4360/22.11.2023г. на началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. В. Търново към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. Решението може
да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните. |
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: