№ 777
гр. Сливен, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103469 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРАДАЖБИ“ АД, гр. Варна да заплати на ищеца Я. М. Я. от гр. Сливен
сумата от 88,11 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
надвзети от ответника суми и сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се във влошаване на
здравословното му състояние, увреждане на здравето, депресия, изпадане в
безсъзнание, повишаване на кръвното налягане, безсъние, ускорен ритъм на
сърцето и др. отрицателни въздействия върху здравето и нормалния живот на
ищеца, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имот в с.
Беброво, общ. Елена, който ползвал единствено през летните месеци за
няколко дни, по време на които ползвал ел. енергия. След 01.11.2017 г. по
искане на ответното дружество, „Електроразпределение Север“ АД
прекъснало електрозахранването на имота, което било неправомерно, тъй
като неплатеното от ищеца задължение от 11,07 лв., дължимо по фактура от
14.08.2014 г. с падеж 05.08.2014 г. било погасено по давност на 05.08.2017 г. и
не можело да има принудително настъпване на неблагоприятни последици за
длъжника. Ищецът предприел действия по възстановяване на ел.
1
захранването в имота, но бил посрещнат и изпратен изключително нелюбезно
от представител в офиса на ответника, а захранването не било възстановено
дори и след заплащане на недължимата според ищеца сума. По повод жалби
на ищеца до Омбудсмана на Р България, КЕВР и КЗП, ответното дружество
отговорило, че ищецът е нередовен платец и има задължение за предходен
период до 30.08.2014 г. в размер на 11,07 лв. Ответникът посочил, че е
изпратил до ищеца две покани - известия за заплащане на сумата и
предупреждение за прекъсване на захранването, но ищецът твърди, че не ги е
получил нито на постоянния си адрес в гр. Сливен, нито ги е намерил в
имота, когато го е посетил през м. юни 2017 г. Ищецът излага, че при
посещение на имота през 2015 г. е открил покана за плащане от „ФИНАНС
ПРО КОЛЕКТ“ ЕООД, като го е уведомил по имейл адреса, че задължението
е заплатено от ищеца. Неправомерните действия на ответника продължили с
издаване на фактура от 16.07.2015 г. за сумата от 20,59 лв. с падеж 26.08.2015
г. и фактура от 12.10.2015 г. за сумата от 0,63 лв. лихва за забава. Неясен за
ищеца е начинът на формиране на тези суми, въпреки това същият ги
заплатил на 23.09.2020 г. На 02.11.2016 г., на 01.02.2017 г. и на 01.11.2017 г.
били издадени фактури от ответника, всяка на стойност 19.00 лв., отново за
възстановяване на електрозахранването, които ищецът бил принуден на
23.09.2020 г. да заплати. Периодично начислените суми за възстановяване на
ел. захранването, формирането на които е неизвестно за ищеца, довело до
имуществени вреди на стойност 88,11 лв. Неправомерните действия на
ответника довели до редица проблеми на ищеца от здравословно и
психическо естество - влошаване на здравословното му състояние, увреждане
на здравето, депресия, изпадане в безсъзнание, повишаване на кръвното
налягане, безсъние, ускорен ритъм на сърцето. Ищецът не можел да ползва
хладилник, телевизор, пералня в имота си и да го ползва нормално и вместо
да си почива в имота бил подложен на лишения и проблеми. Претендира
осъждане на ответника да му заплати сумите от 88,11 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди и 20 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на предявените
искове, поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на
ответника. Излага, че дейността по прекъсване на захранването, от което се
2
твърдят настъпили вреди, се извършва от „Електроразпределение Север“ АД,
а не от ответника. Изразява и становище за неоснователност и недоказаност
на исковете, тъй като евентуалната отговорност на ответника е договорна и за
да се търси, следва да се докаже изпълнение на договора от страна на ищеца.
Ответникът твърди още, че липсва неправомерно прекъсване на захранването,
тъй като същото е извършено поради неплатени от ищеца задължения и след
изпращане на две известия. На изложените основания моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове, моли
съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - юрисконсулт, чрез който изразява становище за
неоснователност на исковете, моли съда да ги отхвърли и да присъди
направените по делото разноски.
И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения нотариален акт от 04.09.1995 г. ищецът е
собственик на недвижим имот в с. Беброво, общ. Елена.
Безспорно е между страните обстоятелството, че между тях
съществуват договорни отношения, сключени при Общи условия по повод
доставка на електрическа енергия за процесния имот на ищеца.
От приетите като писмени доказателства по делото Общи условия на
ответното дружество се установява, че на основание чл. 20, ал. 1 от ОУ
електроснабдителното дружество има право да поиска от
„Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
електрическа енергия, в случай че битов потребител в срок от 10 (десет) дни
и стопански потребител в срок от 3 (три) дни не изпълни което и да е свое
задължение, произтичащо от Общите условия или от подписаните
допълнителни споразумения между страните, включително при забава в
плащането на дължимите суми. Съгласно ал. 2 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД
3
следва да изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо
предупреждение, че ако в определения срок в Общите условия не последва
изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено, ще последва
прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. При
неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на дадения срок,
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването е
електрическа енергия. По силата на чл. 21, ал. 1 от ОУ „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД изисква от „Електроразпределение Север” АД възстановяване
на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за
прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се
възстановява след като последният заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД
и „Електроразпределение Север" АД всички направени разходи за прекъсване
и за възобновяване па снабдяването.
Установява се още от приетите по делото писмени доказателства, че по
повод прекъснатото електрозахранване в имота, ищецът е подал жалби до
Омбудсмана на Република България и до КЕВР като видно от отговора на
Омбудсмана и от Решение № Ж-893/30.11.2018 г. на КЕВР, не е установено
неправомерно прекъсване на захранването, нито неправомерен отказ същото
да бъде възстановено.
Ищецът е представил и преписи от системни бонове, от които се
установява, че същият е заплатил на ответното дружество суми от 0,63 лв.,
19,00 лв., 13,25 лв. и 31,05 лв. на 23.09.2020 г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, както и неоспорено от страните, се установява, че поради
закъснение в плащането на фактура № *********/13.08.2013 год. на стойност
7,78 лв. с ДДС, с падеж на плащане 25.09.2013 год. и фактура №
*********/16.07.2015 год. на стойност 20,59 лв. с ДДС - с падеж на плащане
26.08.2015 год., ответникът е предприел действия по събиране на описаните
вземания, като на 02.11.2016 год. е издадена фактура №
**********/02.11.2016 год. на стойност 19,00 лв. с ДДС - такса
прекъсване/възстановяване на ел. енергия; на 01.02.2017 год. и на 01.03.2017
год. отново са издадени фактури с № **********/01.02.2017 год. на стойност
19,00 лв. с ДДС и № **********/01.03.2017 год. на стойност 19,00 лв. с ДДС -
такса прекъсване/възстановяване на ел. енергия.
Тези три фактури - № **********/02.11.2016 год. на стойност 19,00
4
лв., № **********/01.02.2017 год. на стойност 19,00 лв. с ДДС и №
**********/01.03.2017 год. на стойност 19,00 лв. с ДДС са сторнирани от
„Енерго Про продажби” АД със сторно документ № ТП **********; № ТП
********** И № ТП ********** и съответно не са заплатени от Я. М. Я..
За първи път ел. захранването в обекта с абон. № *********, находящ
се с. Беброво, общ. Елена, е прекъснато на 01.11.2017 год.
Изпратени са две известия - с изх. № EPRS-614/12.05.2017 год. и с изх.
№ EPRS-822/12.07.2017 год.
Основанието е просрочени задължения по фактура с №
*********/13.08.2013 год. на стойност 7,78 лв. с ДДС, с падеж на плащане
25.09.2013 год. и фактура № *********/16.07.2015 год. на стойност 20,59 лв. с
ДДС, с падеж на плащане 26.08.2015 год.
За прекъсване/възобновяване на ел. захранването в обекта е издадена е
фактура № **********/01.11.2017 год. на стойност 19,00 лв. с ДДС /платена
на 23.09.2020 г./
Към 18.08.2020 год. задължението на Я. М. Я. към „Енерго Про
продажби” АД е в размер на 29,00 лв. и включва: Фактура №
*********/13.08.2013 год. на стойност 7,78 лв. с ДДС, с падеж 25.09.2013 г.,
/платена на 23.09.2020 г./, Фактура № *********/16.07.2015 год. на стойност
20,59 лв. с ДДС, с падеж 26.08.2015 год., /платена на 23.09.2020 г./ и лихва за
просрочие ЛП **********/12.10.2015 г. - 0,63 лв., /платена на 23.09.2020 г./
Поради неплащане в срок на описаните фактури, ел. захранването в
обекта отново е прекъснато на 18.08.2020 год. За второто спиране е изпратено
известие с изх. № К+EPRS-1630/03.08.2020 год. За прекъсване/възобновяване
на ел. захранването в обекта е издадена е фактура № ********** от
18.08.2020 год. на стойност 19,00 лв. с ДДС, /платена на 23.09.2020 г./
Съгласно представените от ищеца документи по делото /стр. 25/, на
23.09.2020 год. същият е платил на „Енерго Про продажби” АД обща сума в
размер на 82,93 лв., в т. ч.: сума в размер на 7,78 лв. по фактура №
**********/13.08.2013 год. /ел. енергия/, сума в размер на 20,59 лв. по
фактура № **********/16.07.2015 год. /ел. енергия/, сума в размер на 0,63 лв.
по фактура № ЛП **********/12.10.2015 год. /лихва/, сума в размер на 19,00
лв. по фактура № ТП **********/01.11.2017 год. /такса/, сума в размер на
19,00 лв. по фактура № ТП **********/18.08.2020 год. /такса/, сума в размер
на 5,47 лв. по фактура № ЛП3228122257/23.09.2020 год. /лихва/ и сума в
размер на 10,46 лв. по фактура № ЛП **********/23.09.2020 год. /лихва/.
След проверка на приложените по делото документи и счетоводни
документи и регистри на „Енерго Про продажби” АД, вещото лице е
установило, че към датата на спиране на ел. захранването - 01.11.2017 год. и
после на 18.08.2020 год., са били налице просрочени, неплатени задължения
за консумирана ел. енергия за процесния обект на потребление - с абон. №
*********, находящ се с. Беброво, общ. Елена, в размер на 28,37 лв., плюс
5
0,63 лв. за просрочени задължения.
Показанията, които са отчетени от момента на подмяна на средството
за търговско измерване, отразено с протокол № 0511976/13.08.2013 год. и
протокол № 1054041/13.08.2013 год. до датата 29.09.2020 год., са подробно
описани в таблица Приложение 1 към заключението.
В периода от 13.08.2013 год. до 29.09.2020 год. Я. М. Я. е заплатил на
„Енерго Про продажби“ АД следните суми: потребена електрическа енергия
по кл. № ********** общо в размер 165,60 лв.; такси за
прекъсване/възобновяване на ел. захранване в размер на 38,00 лв., лихви в
размер на 16,56 лв.
В периода от 13.08.2013 год. до 20.09.2020 год. електрозахранването в
обекта на ищеца е прекъсвано общо 2 /два/ пъти, поради забава в плащането
на дължими суми. При първото прекъсване на ел. захранването в обекта е
издадена е фактура № **********/01.11.2017 год. на стойност 19,00 лв. с
ДДС, /платена на 23.09.2020 г./. При второто прекъсване е издадена е фактура
№ ********** от 18.08.2020 год. на стойност 19,00 лв. с ДДС, /платена на
23.09.2020 г./.
Изслушана в съдебно заседание, вещото лице допълва, че фактурата от
02.11.2016 год. за сумата от 19 лв. е сторнирана и не е заплатена от ищеца.
Фактурата от 01.02.2017 год. е за предприети действия за спиране на
захранването, но сумата също е сторнирана. Вещото лице пояснява, че има
издадени три фактури, които са сторнирани, описани на стр. 2 от
заключението на експертизата. Сторнирани фактури означава, че са издадени,
но след това са отменени. Неплатените от ищеца фактури, които са за
неплатени задължения, вещото лице изтъква, че са от 2013 г. и 2015 г.
Издадените фактури за суми от 19 лв. са уведомления за спиране на
електрозахранването, поради неплащане на стари задължения. Тъй като
неплатените задължения не ищеца не са били на голяма стойност, с тези три
фактури ответникът е предприел някакви действия за спиране на
захранването, но не го е спрял. Захранването е било спряно на 01.11.2017 г. и
по този начин са предприети мерки за заплащане на задълженията. Вещото
лице допълва още, че ответникът е изпратил две известия до ищеца, защото се
е запознала с техните изходящи номера, но няма как да отговори дали те са
достигнали до ищеца.
По делото е разпитан свидетелят П. Д., чиито показания съдът
кредитира като обективни и логични, както и непротиворечащи на останалите
събрани по делото доказателства. От показанията му се установява, че
ищецът е имал проблеми, когато през месец септември 2020 г. са изключили
6
тока в имота му в с. Беброво. Ищецът е споменавал на свидетеля, че плащал
сметките си за ток, но пристигали фактури за суми, които той не дължи.
Ищецът изживявал емоционално спирането на тока, защото чувствал
несправедливост спрямо него. Превъзбуждал се, ставал разсеян, изпадал в
депресия, тревожел се, че плаща редовно, а излизало, че има да плаща и други
суми и това му тежало. Ищецът се оплаквал на свидетеля, че страда от
безсъние, както и че се притеснява, защото, когато иска да отиде в имота си,
не можел да съхранява храната си и не можел да си ползва нормално имота.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 88,11 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
надвзети от ответника суми и сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се във влошаване на
здравословното му състояние, увреждане на здравето, депресия, изпадане в
безсъзнание, повишаване на кръвното налягане, безсъние, ускорен ритъм на
сърцето и др. отрицателни въздействия върху здравето и нормалния живот на
ищеца, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче съдът ги намира за неоснователни и
недоказани.
Съдът е разпределил доказателствената тежест по делото като е указал
на ищеца, че за уважаване на предявените искове следва да докаже
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, тоест
неправомерно прекъсване на захранването в нарушение на договора, в
пряка причинна връзка с което са възникнали имуществени и неимуществени
вреди, размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди, както
и характера, силата и интензитета на претърпените от него болки и страдания,
изразили се във влошаване на здравословното му състояние, увреждане на
здравето, депресия, изпадане в безсъзнание, повишаване на кръвното
налягане, безсъние, ускорен ритъм на сърцето и др. отрицателни въздействия
върху здравето и нормалния живот.
7
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за
недоказано обстоятелството, че е налице неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, тоест неправомерно прекъсване на
захранването в нарушение на договора.
От друга страна съдът е указал на ответното дружество, че в негова
тежест е да докаже твърдението си, че извършеното прекъсване на
захранването в имота на ищеца е било правомерно, тоест, че потребителят е
дължал определена сума за предоставена и ползвана от него електроенергия,
уведомяване за това задължение по определения в Общите условия ред, както
и предизвестие, отправено писмено, с предупреждение, че
електрозахранването ще бъде прекъснато.
Безспорно се установи от заключението на съдебно-икономическата
експертиза, че към двете дати на спиране на ел. захранването - 01.11.2017 г. и
18.08.2020 г., са били налице просрочени, неплатени от ищеца задължения за
консумирана ел. енергия за процесния обект на потребление - с абон. №
*********, находящ се с. Беброво, общ. Елена, в размер на 28,37 лв., плюс
0,63 лв. за просрочени задължения.
В изпълнение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от Общите условия на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, чрез „покана-предизвестие“ с изх. № ERPS-
614/12.05.2017 г., изх. № ERPS-822/12.07.2017 г. и изх. № К+EPRS-
1630/03.08.2020 год., електроснабдителното дружество е уведомило ищеца за
наличието на неплатени задължения, както и за последствията, свързани с
преустановяване на електрозахранването, в случай че задълженията не бъдат
погасени. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Общите условия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД, възстановяване на снабдяването с електрическа енергия се
извършва след отпадане на основанията за прекъсването. Когато
прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след
като последният заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД и
„Електроразпределение Север” АД всички направени разходи за прекъсване и
за възобновяване на снабдяването.
Неоснователно е възражението на ищеца, че след като неплатените от
него задължения към ответното дружество били погасени по давност на
05.08.2017 г., то не можело да има принудително настъпване на
неблагоприятни последици за длъжника.
8
Позоваването на изтекла давност извън съдебен процес би могло да
доведе до служебно отписване на задължения с изтекла давност единствено
към държавата, тъй като е налице изрична законова уредба в чл. 173 ДОПК,
вр. чл. 171 ДОПК. ДОПК е неприложим по отношение на задълженията към
дружествата - доставчици на комунални услуги, поради което, в случай че
ищецът е имал намерение да се ползва от последиците на изтеклата
погасителна давност по отношение на вземанията на ответника, то същият е
следвало да инициира и проведе успешно съдебно производство по
отрицателен установителен иск.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказана първата
кумулативно необходима предпоставка за уважаване на исковете, а именно
наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника,
тоест неправомерно прекъсване на захранването в нарушение на договора,
поради което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Предвид намерената неоснователност на
главните претенции, то неоснователна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по
делото разноски в размер на 400,00 лв., от които 300,00 лв. заплатен депозит
за експертиза и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. М. Я., ЕГН: **********, с адрес
*********, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 82
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 88,11 лв.
/осемдесет и осем лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди - надвзети от ответника суми и сумата от 20 000 лв.
/двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се във влошаване на здравословното му състояние,
увреждане на здравето, депресия, изпадане в безсъзнание, повишаване на
9
кръвното налягане, безсъние, ускорен ритъм на сърцето и др. отрицателни
въздействия върху здравето и нормалния живот на ищеца, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 Я. М. Я., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258 сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10