№ 98
гр. Ихтиман, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20221840100945 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС от Етажната собственост с адрес: гр. *, ж.к.
„***“, бл. 638, вх. „А/Б“, представлявана от „**“ ЕООД против Г. Х. Х., ЕГН
********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 676,20 лева, представляваща сбор от такси за управление и
поддръжка на етажната собственост и такси за фонд „Ремонт и обновление“
за периода от месец април 2018 г. до месец януари 2022 г., ведно със
законната лихва от 01.02.2022 г. до окончателното плащане на вземанията, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 84/2022 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.
Ищецът твърди, че Г. Х. Х. е собственик на ап. № 2.2., разположен в
жилищната сграда, находяща се в гр. *, ж.к. „***“, бл. ***. Твърди, че на
01.03.2018 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, на което е
взето решение за актуализиране на месечните такси за поддръжка и
управление, които следва да се събират ежемесечно от всеки собственик
и/или обитател в срок до последно число на съответния месец. Поддържа, че
дължимата от ответника сума е сформирана като сбор от дължима месечна
такса за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 8,00 лева, месечна такса за
управление на входа в размер на 4,20 лева, както и месечна такса за
поддържане на етажната собственост в размер на 2,50 лева, или общо 14,70
лева на месец. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите месечни такси
за периода от месец април 2018 г. до месец януари 2022 г., възлизащи на сума
в общ размер на 676,20 лева.
Излага твърдения, че с решение от 10.07.2020 г. на общото събрание на
етажната собственост и въз основа на сключен договор за управление и
поддръжка от 15.07.2020 г. легитимиран да представлява етажната
1
собственост е именно „**“ ЕООД, поради което предявява настоящия иск.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва
представителната власт на пълномощника на ищеца, като счита, че е
необходим договор за възлагане на конкретни дейности, какъвто липсвал.
Оспорва протокола от общото събрание на етажната собственост, с което за
професионален домоуправител е избран „**“ ЕООД. Счита, че взетите
решения на общото събрание на етажната собственост не го обвързват, тъй
като са допуснати нарушения на императивни норми на ЗУЕС. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
такси в периода 2018 г. – 2019 г.
В откритото съдебно заседание ищцовото дружество, редовно
призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие,
който поддържа исковата молба, представя писмени доказателства. В хода на
устните състезания излага съображения по съществото на спора. Претендира
присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Съдът, след като се запозна и анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно т. 2 от протокол от Общо събрание на собствениците на
етажната собственост (ЕС) на адрес: град *, ж.к. „***“, бл. 638, проведено от
01.03.2018г. е взето решение за актуализиране на месечните такси съобразно
разходите за поддръжка и броя на обитателите, считано от 01.04.2018г. както
следва: такса за поддържане на ЕС – 2,50 лева месечно за обитател; такса за
куче – 2,50 месечно, такса управление – 4,20 лева месечно на апартамент и
фонд „Ремонти и обновление“ (ФРО), 5лева месечно на 1% идеални части за
апартаментите и магазините, находящи се в Етажната собственост,
необитаеми апартаменти – 4,20 лева месечна така управление и ФРО, 4,00
лева месечна такса за поддържане на подземни гаражи. Съгласно Приложение
№ 1 към протокола в ОС са участвали собственици/ползватели на 18
апартамента, притежаващи 34,03% идеални части от общите части на
сградата.
С протокол от Общо събрание на собствениците на етажната
собственост (ЕС) на адрес: град *, ж.к. „***“, бл. 638, вх. А и вх. Б от
10.07.2020г., т. 5.1 е взето решение да се поднови договора за услугата
„Професионален домоуправител“ с дружество „*“ ЕООД, считано от
01.08.2020г., като съгласно т. 5.2. упълномощен да сключи договора е * *.
Видно от т. 1 от протокола към дата 30.06.2020г. за апартамент 2.2. има
незаплатени 440 лева текущи задължения и 805,00 лева стари задължения. От
приложение № 1 към протокола е видно, че на Общото събрание са
присъствали собствениците/ползвателите на 21 апартамента, два магазина и
едно подземно паркомясто.
Установява се, че на 15.07.2020г. между * И. *, ЕГН: **********,
упълномощен с решение на Общото събрание на ЕС от 10.07.2020г. и „*- 1“
2
ЕООД е сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва действия по регистриране и превеждане в
изпълнение на решенията на ОС на етажната собственост, находяща се в град
*, ж.к. „***“, бл. 638, вх. А и вх. Б за срок от две години, считано от
01.08.2020г., съгласно чл. 3 от договора. Като сред възложените действия,
подробно описани в чл. 1 от договора е събиране на ежемесечните вноски на
съкооператорите и заплащане на дължимите такси за входа. Съгласно чл. 2 на
Управителя на дружеството са възложени упражняването на правомощията,
предвидени в чл. 23 от ЗУЕС. Съгласно чл. 4 от договора възложителят
заплаща на изпълнителя месечна такса в размер на 4,20 лева за апартамент,
независимо дали апартаментът е обитаем.
От представена и приета като доказателство по делото справка от
Служба по вписванията - град * се установява, че собственик на апартамент
2.2., находящ се в град *, ж.к. „*“ 2, бл. 638Б, ет. 2 е Г. Х. Х., ЕГН:
**********.
Съгласно т. 1 от протокол от Общо събрание на собствениците на
етажната собственост (ЕС) на адрес: град *, ж.к. „***“, бл. 638, вх. А и вх. Б
от 10.07.2021г. към дата 30.06.2021г. за ап. 2.2. са дължими 440,00 лева
текущи задължения и 805,00 лева стари задължения, като е взето решение
при незаплащане на задълженията в кратки срокове, етажната собственост
упълномощава професионалния домоуправител да пристъпи към събиране на
неплатените суми по съдебен ред. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на Общо събрание, проведено през предходната 2020г.
Установява се, че на 15.07.2021г. между * И. *, ЕГН: **********,
упълномощен с решение на Общото събрание на ЕС от 10.07.2021г. и „* - 1“
ЕООД е сключен договор за срок от две години, считано от 01.08.2021г.,
съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва
действия по регистриране и превеждане в изпълнение на решенията на ОС на
етажната собственост, находяща се в град *, ж.к. „***“, бл. 638, вх. А и вх. Б.
Като сред възложените действия, подробно описани в чл. 1 от договора е
събиране на ежемесечните вноски на съкооператорите и заплащане на
дължимите такси за входа.
Видно от представени по делото един брой покана и един брой
съобщение от „* - 1“ ЕООД от дата 07.01.2022г. до ответника като
собственик на апартамент 2.2., находящ се на процесния адрес е отправена
покана да заплати дължимата сума за месечни такси в размер на 676,20 лева в
срок до 01.02.2022г., като е съобщено, че при неизпълнение на задължението
в посочения срок ще бъдат предприети мерки за образуване на заповедно
производство.
От представено и прието като писмено доказателство по делото
заверено за вярност копие от протокол е видно, че същият е съставен
затова,че на 07.01.2022г. в 19:00 часа във входа на блока на Етажната
собственост, находяща се на адрес град *, ж.к. „***“, бл. 638, вх. А и вх. Б в
присъствието на управителя на „* - 1“ и * *, собственик на апартамент 3.5. се
удостоверява, че е поставено съобщение и покана за доброволно плащане на
3
натрупани задължения на входната врата на ап. 2.2. в сградата.
От приобщеното ч.гр.д. № 84/2022г. по описа на РС Ихтиман, се
установява, че е образувано по заявление от 01.02.2022г., подадено от ЕС,
чрез „*“ ЕООД, въз основа на което на 03.02.2022г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
ответникът Г. Х. Х., ЕГН: **********, да заплати сумата от 676,20 лева
съгласно Решение на Общото събрание на Етажната собственост от
01.03.2018г. ведно със законна лихва за забава върху вземанията от
01.02.2022г. до изплащане на вземането и 25,00 лева – разноски за платена
държавна такса, както и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение. В срока по
чл.414 ГПК е подадено възражение, поради което с разпореждане №
420/05.07.2022г. съдът е дал указания по чл.415, т.1 ГПК, в изпълнение на
които в срок е предявен настоящия иск, с който се иска признаване за
установено дължимост на сумите по заповедта.
От изслушаното заключение на съдебно - счетоводна експертиза, на
което съдът дава вяра като вярно и безпристрастно изготвено и което не бе
оспорено от страните по делото, се установява, че за периода април 2018г. –
януари 2022г. включително размерът на дължимите месечни вноски на ап. 2.2.
за поддръжка и управление на етажната собственост на адрес град *, ж.к.
„***“, бл. 638, вх. А и вх. Б от 10.07.2021г. е в размер на 676,20 лева,
изчислена като месечната вноска е в размер на 14,70 лева (формирана, както
следва: такса за поддържане на ЕС – 2,50 лева месечно за обитател; такса
управление – 4,20 лева месечно на апартамент и фонд „Ремонти и
обновление“ (ФРО) – 8,00 лева) е умножена по броя месеци, в които не е
заплащано – в случая 46. Разпитан в открито съдебно заседание вещото лице
по експертизата съобщава, че при проверка при ищцовото дружество в
представената квитанционна книга не са отразени извършени плащания за
процесния период и апартамент. Съобщава, че е установило, че за получени
плащания в брой дружеството издава приходен касов ордер /отрязък от
квитанционната книга/, вещото лице уточнява, че издаване на фактура се
дължи само за таксата за управление, която „*“ ЕООД събира, тъй като
единствено тази такса е приход за дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 6,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС. За основателността на предявените искове в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че през процесния период ответникът е собственик
на сочения от ищеца самостоятелен обект в сградата в режим на етажна
собственост; че надлежно са взети решения за определяне размер на
месечните вноски за поддръжка и управление на общите части и за фонд
„Ремонт и обновяване“; както и размера на дължимите от ответника такси.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил процесната сума.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на
ищеца е да установи настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване
течението на давностния срок.
4
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си
отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на
вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка, като
отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно
притежавани общи части. Установената в закона (чл. 38, ал. 2 ЗС) особена
съсобственост върху определени части от сградата, както и върху земята,
върху която тази сграда е построена, налага спазването на особени, изрично
предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между притежателите
на самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването,
управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за които
намира приложение установеният в Закона за управление на етажната
собственост (ЗУЕС) специален режим. Начинът на управление на общите
части в етажната собственост и процесуалното представителство на етажните
собственици пред съда по искове във връзка с общите части, са уредени в чл.
23, ал 3 и ал. 4 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС,
собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване
на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и
вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“ и заплащат разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата, съразмерно с
притежаваните идеални части.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 11 ДР ЗУЕС, разходите за
управление и поддържане на общите части включват разходите за
консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на
членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване
на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането
на общите части на сградата.
По делото не се спори, а и се доказва от представената справка от
Служба по вписванията, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда в режим на ЕС.
Приети са протокол за проведено ОС на ЕС от 01.03.2018г.г., от който
се установява, че има взети решения за определяне на размер на вноските за
поддръжка и управление на ЕС, така и протокол за проведено ОС на ЕС
от10.07.2021г., от който се установява, че има взето решение за предприемане
на действия за събиране на дължими от ответника суми, в това число и
предприемане на действия по принудително събиране в случай на липса на
доброволно плащане в определения срок. Съгласно чл.40 ЗУЕС,
законосъобразността на решенията на ОС на ЕС може да се атакува в отделно
съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. По делото не се
твърди, нито са ангажирани доказателства, за обжалването на решенията на
общото събрание по реда на чл. 40 ЗУЕС. При липсата на позитивно съдебно
решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, взетите решения на ОС се стабилизират и
следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен контрол
5
(така и Решение №39 от 19.02.2013 г., по гр.д. №657/2012 г., I г.о. на ВКС),
т.е. законосъобразността на взетите решения не може да бъде разглеждана
преюдициално в настоящото производство и съдът е длъжен да приложи
последиците на взетите решения (по определяне размера на вноските и за
заплащане на разходите). Поради горното неоснователни се явяват
възраженията, изложени в отговора на исковата молба, за
незаконосъобразност на взетите от етажната собственост решения.
Видно от обективираното в протокол от 01.03.2028г. размерът на
дължимата месечна вноска за поддържане и управление на етажната
собственост на процесния адрес се формира от следните компоненти: такса за
поддържане на ЕС – 2,50 лева месечно за обитател; такса за куче – 2,50
месечно, такса управление – 4,20 лева месечно на апартамент и фонд
„Ремонти и обновление“ (ФРО), 5,00 лева месечно на 1% идеални части за
апартаментите и магазините, находящи се в Етажната собственост,
необитаеми апартаменти – 4,20 лева месечна така управление и ФРО, 4,00
лева месечна такса за поддържане на подземни гаражи. В конкретния случай
за ап. 2.2. таксата е формирана, както следва: 1) такса за поддържане на ЕС –
2,50 лева месечно; 2) такса управление – 4,20 лева месечно; 3) фонд „Ремонти
и обновление“ (ФРО) – 8,00 лева месечно/видно от заключението на ССчЕ)
или 14,70 лева месечно.
Неоснователни са доводите на ответника за липсата на легитимация от
страна на „* - 1“ ЕООД да управлява и представлява процесната ЕС. От
протокола за проведено ОС на ЕС от 10.07.2020г. и от 10.07.2021г., се
установява, че има взето решение за избор на фирма „* - 1“ ЕООД за
професионален домоуправител с възлагане на правомощия по чл.23 от ЗУЕС,
така и от договор за услуга №142 от 10.07.2020 и договор № 142 от
10.07.2021г. се установява, че процесната ЕС е възложила на „*- 1“ ЕООД
дейностите по поддържането на общите части на сградата, вкл. и
представителство на собствениците и ползвателите при извършване на всички
действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната
собственост, в съответствие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.11 и чл. 19, ал. 8
от ЗУЕС. Възложени са с договор извършване на конкретни дейности по
поддържане и управление на етажната собственост, поради което наведеното
в обратния смисъл оспорване в отговора на исковата молба остава
недоказано.
Етажната собственост не е процесуално легитимирана да води искове от
името на етажните собственици, тъй като не е правен субект, но по искове на
собствениците в етажната собственост, предявени от тях във връзка с общите
части, както и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията
си по ЗУЕС, по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, се представляват от управителя,
избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с
които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да
представляват етажните собственици в съда. Във всички случаи, надлежни
страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а
представляващите ги - по чл. 19, ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име и
за тяхна сметка.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
6
изпълнение при Районен съд Ихтиман - 01.02.2022г. мандатът на „*“ ЕООД е
валиден, доколкото същият е възложен с решение на Общото събрание на ЕС
от 10.07.2021г., обективирано в т. 1 от съставения протокол, съгласно, който
на професионалния домоуправител е възложено започването на действия по
принудително събиране на незаплатените от собственици на самостоятелни
обекти в сградата суми за поддържане и управление на етажната собственост.
Въз основа на взетото решение на ОС е сключен договор № 142 от
15.07.2021г. от представител на етажната собственост с „*“ 1 ЕООД като
съгласно чл. 2 на същия, изпълнителят е упълномощен с упражняването
предвидените в разпоредбата на чл. 23 от ЗУЕС правомощия в това число и
процесуално представителство пред съд съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС.
В тежест на ответника по делото е да установи заплащането на
месечните вноски.
За процесния период в установения размер, по делото не се събраха
доказателства за изпълнение на задължението за заплащане.
От изложеното дотук следва, че исковата молба се явява доказана по
основание и по размер.
При този извод съдът следва да разгледа наведеното от ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на дължимите вноски за периода 2018г. - 2019г. при приложение на кратката
тригодишна давност.
Съдът намира, че процесните вземания се погасяват с кратката
тригодишна давност, тъй като същите представляват периодични вземания.
Доколкото отговарят на белезите на „периодични плащания“, описани в
мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 2011 от 18.05.2012г., постановено
по Тълкувателно дело № 3 от 2011г. на ОСГТК на ВКС, а именно тези
парични задължения, представляват нееднократно, повтарящо се плащане за
трайно изпълнение, тъй като длъжникът трябва да престира повече от един
път в течение на определен срок. Престациите имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или
различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем, както е в случая – предварително
определен. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен
правопораждащ факт. Отличителната разлика на периодичните плащания е
предварително определеният и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено.
Действително по делото не се доказа наличието на конкретна дата, на която
месечните вноски да падежират, поради което съдът приема, че в случая
същите са изискуеми от момента на възникване на задължението / чл. 114, ал.
2 от ЗЗД/, доколкото представителят на ищеца посочва, че вземанията са
станали изискуеми след покана, а за такава се счита залепеното съобщение и
покана на 07.01.2022г. Предвидената в разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД
законодателна техника има за цел да защити длъжника от дългото
7
бездействие на кредитора. В настоящия случай вземането за месечната вноска
за поддръжка и управление на етажната собственост става изискуемо на
първото число на месеца, следващ месеца, за който същото се дължи.
Следователно при приложението на кратката тригодишна давност погасени
по давност се явяват вноските за периода 01.04.2018г. – 01.12.2018г.
включително или сумата от 132,30 лева.
С оглед горния извод предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
от 543,90 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 676,20
лева.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски разполагат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в исковото и в заповедното производство, както и депозит за
Съдебно счетоводна експертиза в размер на 300,00 лева. Следва да се
отбележи, че съдът няма да зачита претендираните банкови такси като
разноски по производството, тъй като същите касаят услуга между ищцовото
дружество и банкова институция и страната следва да поеме в своя тежест
разноските по избрания от нея начин на плащане на съдебните такива.
Съобразно уважената част от иска на ищеца се следват разноски в
заповедното производство: 20,11 лева -държавна такса, 321,74 лева –
адвокатско възнаграждение, в исковото производство - 20,11 лева - държавна
такса, 402,17 лева – адвокатско възнаграждение и 241,30 лева депозит за
ССчЕ, на обща стойност 1005, 43 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но не
представя доказателства за заплащането на такова, поради което неговата
претенция следва да бъде оставена без уважение.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422
ГПК искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, че Г. Х. Х., ЕГН
**********, адрес: село Вакарел, ул. „Иван Вазов“ № 7 дължи на
ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА
СОБСТВЕТНОСТ с адрес: град *, ж.к. „***“, бл. 638, вх. „А/Б“,
представлявани от „* -1“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
град *, ул. „Ген. *“ № 14а, ет.2, ап.3, съдебен адрес: град *, 1000, площад „**“
№ 11, ет. 1, кантора 10 сумата от 543,90 лева, представляваща неплатени
вноски за поддръжка и управление на етажната собственост за периода от
01.01.2019г. до 01.01.2022г. включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 132,30 лева, представляваща стойността на неплатените вноски за
поддържане и управление на етажната собственост за периода април 2018г. –
декември 2018г. включително като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. Х. Х., ЕГН **********,
адрес: село Вакарел, ул. „Иван Вазов“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на „* -1“ ЕООД,
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: град *, ул. „Ген. *“ № 14а, ет.2,
ап.3, съдебен адрес: град *, 1000, площад „**“ № 11, ет. 1, кантора 10 чрез
пълномощник адв. К. С. сумата от 1005, 43 лева, представляваща разноски в
заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9