РЕШЕНИЕ
Гр.
Плевен 30.V.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на 14 май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Върбина Мълчиниколова
ЧЛЕНОВЕ: Мариан Иванов
Г. Грънчаров
при
участието на секретаря Ивайло Цветков на
прокурора Анна Баракова, като разгледа въззивно общ характер дело № 267 за 2019
г., докладвано от съдията Грънчаров, за да се произнесе съобрази:
С присъда № 28/13.ІІІ.2019 г.
постановена по НОХД № 2628/2018 г. Плевенски районен съд е признал подсъдимият Г.А.Л.
за виновен, в това че на неустановена дата без надлежно разрешително и до
16.ІV.2018 г. в гр. Плевен, държал високо рискови наркотични вещества по Закона за контрол на наркотичните вещества
и прекурсорите – амфетамин с нетно тегло 0,929 грама на стойност 27,87 лв.
поради което и на основание чл. 354а,
ал. ІІІ, т. 1, във връзка с чл. 55, ал. І, т. 1 от НК, съдът му е
наложил наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл. 55, ал. ІІІ от НК, съдът не е наложил кумулативно
предвиденото наказание глоба.
На основание чл. 68, ал. І от НК, съдът е привел в изпълнение присъда по
НОХД № 314/2017 г. по описа на Районен съд гр. Никопол, с която на Г.Л. е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца, като е
постановил същото да бъде изтърпяно отделно.
Недоволен от така постановената
присъдата е останал подсъдимият, който в законоустановения срок я обжалва пред
настоящата инстанция. В депозираната жалба са изложени доводи, касаещи
обосноваността и правилността на присъдата. Твърди се, че при постановяване на съдебния
акт предмет на проверка не става ясно по какъв начин съдът е стигнал до
изводите направени от него, относно виновността на Л.. Също така се твърди, че
постановяване на присъдата от страна на
първоинстанционния съд не е бил извършен пълен и правилен анализ на
събраните по делото доказателства. Според изложеното във въззивната жалба няма
доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин авторството на
деянието, за което Л. е предаден на съд.
Предвид
изложеното въззивният жалбоподател моли съда да отмени обжалваната присъда и да
постанови друга такава, с която да го признае за невинен по повдигнатото му
обвинение. Направено е и алтернативно искане да бъде изменена присъдата, като
от страна на въззивният съд бъде прието,
че са налице предпоставките на чл. 9, ал. ІІ или респективно на чл. 354а, ал. V
от НК.
Представителят
на прокуратурата в съдебно заседание е изразил становище по жалбата, като е
заявил, че същата е неоснователна, а
постановената присъда е правилна и законосъобразна.
Съдът
като прецени представените по делото доказателства намира за установено
следното:
Съгласно чл. 14, ал. 1,
чл. 107, ал. ІІІ чл. 107, ал. ІІІ и чл. 305, ал. 3 НПК, съдът е задължен да
направи внимателна проверка за всички събрани доказателства, след което вземе
решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Освен
това в мотивите, следва да посочи какви обстоятелства счита за установени, въз
основа на кои доказателствени материали, след което въз основа на анализа на
фактите по делото, да посочи какви са правните съображения при решаване на
въпросите, така както са посочени в чл. 301, ал. 1 НПК. За да изпълни тези си
задължения, съдът трябва да проведе съдебно следствие по начин, които осигурява
всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните
правила, относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност.
Само по този начин ще се гарантират и процесуалните права на страните в
процеса.
При
извършване на въззивна проверка на обжалваната присъда, от нейната обстоятелствената
част се установи, че при нейното постановяване първоинстанционният съд не е
изпълнил възложените му задължения да посочи в
мотивите на присъдата установените обстоятелства, релевантни за повдигнатото
обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след
задълбочен анализ и собствена оценка на съществуващите противоречия в събраните
непосредствено пред него доказателства, да изложи какви са правните му
съображения за взетото по вътрешно убеждение решение.
От мотивите не става ясно на базата
на кои доказателства е приел, че въззивният жалбоподател е извършил деянието. Задоволил
се е с бланкетни изречения да посочи в мотивите, че приема за установена фактическата обстановка
описана в обвинителния акт, без да посочи правни доводи за това. Освен това
липсва анализ от страна на съда на събраните гласни доказателства, посочил е
какво свидетелите са казали, но липсва анализ на техните показания, както и
доводи кои приема и кои не. В заключителната си реч процесуалният представил на
подсъдимият е направил редица възражения, че са налице предпоставките на чл. 9,
ал. ІІ, респективно на чл. 354а, ал. V от НК. Следвало първоинстанционният съд
да изложи правни доводи защо не приема доводите на защитата, че са налице
предпоставките на чл. 9, ал. ІІ, респективно на чл. 354а, ал. V от НК.
Декларацията
направена от страна на съда, че е установил, че въззивният жалбоподател е
извършил деянието, за което е предаден на съд без съответно изложени
съображения в посочения по-горе смисъл, не може да обоснове направените от него
изводи. Няма посочени правни аргументи по какъв начин съдът е стигнал до извода,
че въззивният жалбоподател е автор на извършеното деяние. По
този начин първоинстанционният съд, не е изпълнил своето задължение да установи
дали е налице извършено престъпление от обективна и субективна страна.
Необсъждането на събраните по делото
доказателства, както и оставянето без аргументиран отговор на възражение
направени от страна на защитата на подсъдимия от страна на първоинстанционният
съд при постановяване на мотивите на присъдата, води до невъзможност да бъде
установено от въззивния съд, как същият е формирал своето вътрешно убеждение. В
такива случаи е налице пълна липса на мотиви към присъдата предмет на въззивна
проверка. Това допуснато нарушение не може да бъдат изправено от въззивната
инстанция и представлява самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
присъда№ 28/13.ІІІ.2019 г. постановена по НОХД № 2628/2018 г. Плевенски районен
съд, като неправилна и незаконосъобразна.
Връща делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението нe
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: