Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Саша Алексова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. П. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], район М.,[жк], [жилищен адрес] с която срещу Ю. Р. Н. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: е предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС вр. 57 от СК. Ищцата сочи, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение и с допълнителното решение, постановено по делото, ползването на семейното жилище е предоставено на ответника. Поддържа, че жилището е съпружеска имуществена общност и е придобито по време на брака. Твърди, че с предоставянето на ползването на семейното жилище е възникнало наемно правоотношение, като се иска да се постанови решение, с което се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2 850.00 лева, представляваща обезщетение в размер на месечния наем от 150.00 лева за 19 месеца, за периода от 22.10.2011 г. до 21.05.2013 г. Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК и ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск със съображенията, че не са налице предпоставките за заплащане на такова обезщетение, тъй като той не е пречил на ищцата да ползва съсобствения апартамент и на второ място той не е използвал лично и изцяло съсобствения апартамент. Ищцата поддържа иска по съображенията, изложени в исковата молба. Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва иска по съображенията, изложени в писмения отговор. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на анализа на които, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното: От фактическа страна: Ответникът не оспорва, че процесният апартамент, находящ се в Б.,[жк], [жилищен адрес] е съпружеска имуществена общност и че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение – Решение № 3090/01.07.2008 г., постановено по [населено място] № 2028/2007 г. по описа на Районен съд – Благоевград. /на л. 4 – л. 6 от делото/. Не се спори между страните също, че с Допълнително решение № 5123/28.10.2008 г., постановено по горепосоченото дело /на л. 7 от делото/, семейното жилище на страните с адрес: Б.,[жк], [жилищен адрес] е предоставено за ползване след прекратяването на брака на ответника Ю. Н., както и че това допълнително решение е влязло в сила на 21.10.2011 г. По делото са разпитани двама свидетели, като свидетелят С. Д. е посочил, че познава ответника от пет години, тъй като са съседи и живеят в един вход. Ответникът от шест години живеел на третия етаж в средата – в гарсониера, находяща се в Б.,[жк а родителите му живеели на първия етаж в апартамент № 1. Свидетелят Р. Н. /баща на ответника/ е посочил, че преди да се разделят, страните живеели в[жк], [жилищен адрес] което жилище придобили по време на брака си, а в момента синът му от 19.09.2009 г. живеел в[жк] В семейното жилище не живеел никой - от септември 2009 г. От заключението от извършената съдебно-оценителна експертиза, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 44 – л. 47 от делото/, се установява, че пазарният месечен наем за ½ идеална част от процесното жилище за периода от 22.10.2011 г. до 21.05.2013 г. е в общ размер на 1 900.00 лева – за 19 месеца по 100.00 лева месечно. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, всестранно, незаинтересовано и изготвено с необходимите знания и опит в съответствие с материалите по делото. От правна страна: Съгласно чл. 57, ал. 1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5/каквато е настоящата хипотеза/, възниква наемно отношение. В случая са налице условията на чл.57 от Семейния кодекс, при наличието на които по силата на закона се приема, че е възникнало наемно правоотношение. С нормата на чл. 57 от СК, в сила от 01.10.2009 г., е регламентиран нов И. на облигационна обвързаност от групата на извъндоговорните, а именно съдебното решение, по силата на което се поражда наемно правоотношение между бивши съпрузи по повод ползването на семейното жилище. На основание чл.57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което е предоставено ползването на семейното жилище на ответника, между страните е възникнало наемно правоотношение ex lege, независимо, че никоя от страните не е поискала съдът да определи наема с решението за развод по реда на ал.2 на същата разпоредба. Ето защо с решението на развод страните са обвързани от наемоподобно правоотношение, от което за ответника се поражда облигационно задължение за заплащането на наемна цена.Наемното проваоотношение възниква по силата на закона, затова е ирелевантен въпроса дали ответникът фактически е ползвал жилището, което преди прекратяването на брака между страните, е било семейно такова. Ползването на семейното жилище е предоставено на ответника. Тъй като правата на съпруга-собственик, комуто не е предоставено ползването, се ограничават от решението, с което същото е предоставено на другия съпруг, законодателят е предвидил като компенсация за това ограничаване обезщетението по чл. 57, ал. 1 от СК, а именно – заплащането на наем от ползващия жилището за ½ идеална част от същото, собственост на другия съпруг. Средната наемна цена на семейното жилище следва да бъде определена по реда на чл. 57, ал.2 от СК в размер на 100.00 лева съгласно изслушаното по делото заключение от извършената съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като обстойно, мотивирано и обосновано. Половината от наемната цена за собствената на ищцата ½ идеална част възлиза на 100.00 лева месечно, поради което размерът на наема за тази 1/2 идеална част, който ответникът следва да й заплаща, считано от датата на влизане в сила на решението /в случая допълнителното решение/ - 22.10.2011 г. до 21.05.2013 г. /датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба/, следва да бъде определен в размер на 100.00 лева. месечно. Искът за минал период е доказан по своето правно основание и по размер, като ответникът дължи на ищцата наем за 19 месеца, възлизащ в размер на 1 900.00 лева и определен съобразно изслушаното по делото заключение. Предвид изложеното, предявеният иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 900.00 лева, като за разликата до предявения размер – 2 850.00 лева, следва да бъде отхвърлен като неосноватален. С оглед изхода от спора и направеното в тази посока искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски съобразно уважената част от иска. Ищцата е сторила разноски в общ размер на 214.00 лева, от които: 114.00 лева – за внесена държавна такса и 100.00 лева – за възнаграждението на вещото лице. Съобразно уважената част от иска ответникът й дължи разноски в размер на 142.67 лева. От своя страна ищцата също дължи на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска – в размер на 100.00 лева /ответникът е сторил разноски в размер на 300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение/. По компенсация ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 42.67 лева. Воден от гореизложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА Ю. Р. Н. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: да заплати на И. С. П. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], район М.,[жк], [жилищен адрес] следните суми: - сумата от 1 900.00 /хиляда и деветстотин/ лева, представляваща наем за собствената на И. С. П. ½ /една втора/ идеална част от жилището, находящо се в Б.,[жк], [жилищен адрес] за периода от 22.10.2011 г. до 21.05.2013 г. – 19 месеца по 100.00 лева месечно, като за разликата до предявения размер – 2 850.00 /две хиляди осемстотин и петдесет/ лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и - сумата от 42.67 /четиридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща разноски по компенсация. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му на страните. Районен съдия:.................. |