Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично
заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я БОРЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от
мл.съдия Петрова в.гр.д.№ 7678 по описа на СГС за 2018г. за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение
№ 330597 от 05.02.2018г., постановено по гр. дело № 39366 по описа за 2016г. на СРС, ГО, 150-ти състав и решение №452014 от 17.07.2018г.,
постановено по реда на чл.247 от ГПК по същото дело са били осъдени ответниците
Н.А.П. и С.А.П. на основание чл.61 от ЗЗД да платят на ищеца солидарно сумата
от 912,75 лева, съставляваща припадащата им се за заплащане ¼ идеална
част от заплатената от ищеца сума в размер на 3651 лева за извършен ремонт на
покривна конструкция над ап.2, ап.5,
ап.8 и ап.11, находяща се в сграда в режим на етажна собственост , в гр.София,
ул.“********, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба –
15.07.2016г. до окончателното плащане на сумата.
С
решението на СРС ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 850 лв. – съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Недоволен
от постановеното решение е останал ответника, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го е обжалвал. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за
неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и приложение на
закона. Наведени са доводи, че не приложен правилно материалния закон, т.к.
съдът е квалифицирал иска по чл.61 от ЗЗД – като водене на чужда работа без
пълномощие, докато приложимата уредба според въззивниците в случая е по ЗУЕС.
Твърди, че ремонтът на покрива не е бил неотложен по смисъла на чл.49 от ЗУЕС и
че дори и да е бил неотложен, не е била спазена процедурата за неговото
извършване – в изпълнение разпореждането на кмета. Оспорва решението, взето на
ОС, проведено в етажната собственост на 04.06.2015г. за набиране на средства за
неотложен ремонт и че ищецът на своя
глава е започнал ремонта, без да подложи на обсъждане офертата, която е получил
за заплащане на ремонт на покрива. Твърдят, че ремонтът, извършен по този начин
е незаконен и не дължат заплащането му. Навеждат доводи, че е недоказана
стойността, претендирана от ищеца платена стойност за ремонта като се има
предвид и че по делото има изготвени 3 експертизи по този въпрос, които сочат
различни суми. Твърдят, че в.л. С. не е извършил огледите на имота в
присъствието и на двете страни, както е направил в.л. Ц.– по първата и по
допълнителната експертизи, поради което намират за неоснователно по реда на
чл.202 от ГПК от съда да бъде кредитирана само последната СТЕ, на в.л.С..
Твърдят, че дори и да са основателни, така разпределените от СРС разходи не са
законосъобразно по смисъла на чл.48, ал.3 от ЗУЕС, според която разпоредба ответниците
следва да заплатят разноски съразмерно на припадащите им се идеални части от
сградата, които са 5%. Искането към съда е да отмени първоинстанционното
решение. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – Н.Х.Х..
По доводите на въззивниците заявява, че решението на ЕС от 04.06.2015г. е
влязло в сила, защото не е обжалвано и като такова е задължително за всички,
които то обвързва. Твърди, че ремонтът е бил неотложен, извършен е
законосъобразно е доказана неговата стойност, както в писмени, така и с гласни
доказателства. Качественото извършване на ремонта е установено и двете СТЕ по
делото. Неоснователно намира да е възражението, че задължението на ответниците
следва да се определи само на 5 % от сумата за ремонт, защото това е процентът
на прилежащите им в сградата общи части, т.к. в случая се касаело до ремонт
само на секция от покрива, а не на целия покрив от сградата. Искането към
въззивния съд е да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са нарушени и императивни материални норми.
Страните
не спорят, а същото се доказа и от ангажираните по делото доказателства, че ответниците
са собственици при режим на СИО на апартамент, находящ се на втори
надпартерен етаж, средния на етажа , в
жилищна сграда на ул. ********* , целият с площ от 56 кв.м.
Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗУЕС всеки собственик може
да извърши със собствени средства необходим ремонт на общи части на сградата
без решение на общото събрание като разходите, за този ремонт се възстановяват
на собственика от фонда „Ремонт и обновяване“или се прихващат от дължимите от същия
вноски. Ако сторените от собственика разходи не бъдат възстановени по този ред,
той има право да предяви иск срещу останалите собственици на основание чл.48, ал.7 от ГПК.
Доводът
на жалбоподателите, че неправилно е приложен материалния закон, т.к. съдът е квалифицирал
иска по чл.61 от ЗЗД – като водене на чужда работа без
пълномощие, докато приложимата уредба в случая е по ЗУЕС е основателен. ЗУЕС се
явява специален закон по отношение на общия ЗЗД и винаги когато става дума за обществени отношения, свързани с управлението на общите
части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията
на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на
части от тях, по смисъла на чл.1 от ЗУЕС е приложим единствено той. Доколкото
СРС се е произнесъл по конкретно
заявените в исковата молба на факти и в съответствия със заявения петитум, е постановил допустим
съдебен акт, но тези факти са били квалифицирани грешно от него, доколкото
коректната правна квалификация в случая е чл.48, ал.7 от ЗУЕС. В своята константа практика ВКС последователно се придържа
към становището, че определяне на правната квалификация е задължение на
сезирания съд. За да определи действителното основание на
спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие
с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да
разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения
иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и
становищата на страните и приложи съответния материален закон. Неправилната
правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния закон,
съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд
и за разрешаване на спора по същество, чрез произнасяне по основателността на
предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за
неговото обезсилване. – така съгласно
Решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 516/2009 г., II т. о., ТК на
ВКС; Решение
№ 277 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 977/2012 г., II т. о., ГО на
ВКС; Решение № 157 от 30.10.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1091/2012 г., I т. о., ТК на ВКС; Решение
№ 193 от 02.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2565/2013г., I т. о., ТК на ВКС и Решение № 332 от 21.11.2018г. на ВКС по т.
д. № 2976/2017 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 91 от 04.04.2019г. на ВКС по
т. д. № 3595/2018 г., на ВКС. Така, като
е приложил неправилно материалния закон (кавилифицирал е заявената претенция
като иск по чл. 61 от ЗЗД, наместо чл. 48 ал.7 от ЗУЕС), СРС е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен като такъв и наместо него
да бъде постановен правилен с произнасяне по съществото на спора от въззивната
инстанция.
Оплакването, че ремонтът на покрива
не е бил неотложен по смисъла на чл.49 от ЗУЕС и че дори и да е бил неотложен,
не е била спазена процедурата за неговото извършване – в изпълнение
разпореждането на кмета настоящата въззивна инстанция намира за основателно.
Според т. 9. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр.
57 от 2011 г.) чл.1 от ДР на ЗУЕС "Неотложен ремонт" е дейност за предотвратяване разрушаването на
сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от
тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до
опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и
други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи
сгради. – така и решение№ 67 от 23.02.2012г. по гр.д.№768/2011г., II ГО на ВКС. В конкретния случай
неотложността на ремонта на покрива не се установява и от разпореждане на СО от
30.07.2015г., в което е отразено, че след проверка на служители на СО е
констатирано много лошо състояние на фасадата на ЕС. Констатирано е, че има
реална опасност падащи части от мазилката да застрашат живота и здравето на
преминаващите по тротоара на ул. Пиротска и ул.Зайчар пешеходци, което не се
отнася до покривната конструкция на същата сграда. Ремонтът на покрива е бил
обаче необходим. В ЗУЕС
– чл. 48, ал.6 е дадено легално определение на
понятието "Необходим ремонт", използвано в нормативния акт, и това е
дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в
съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и
инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки
или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в
нея. От показанията на свидетелите Балабанов и Сандов е видно, че покривната
конструкция на ЕС е била стара, в много лошо състояние, имало е течове от
валежи. Това се подкрепя и от констатацията на инспекторите от СО разпореждане от 30.07.2015г., в което е отразено, че
покривът е стар и отдавна неремонтиран. Наблюдават се пролуки в дървената
конструкция, които са предпоставка за наводнения в таванските помещения в
следствие на дъждовете. Наблюдават се следи от скорошни течове, както по покривната конструкция, така и по
таванската плоча в участъка над стълбищната площадка. Посоченото налага единствения
извод, че процесният ремонт се е явявал необходим и по смисъла на чл.48, ал.6
от ЗУЕС неговата стойност, заплатена от ищеца, следва да му бъде възстановена
от останалите съсобственици, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата (арг. от чл.48, ал.3 от ЗУЕС).
Доводът, че е недоказана стойността, претендирана
от ищеца като платена стойност за ремонта, съдът намира за неоснователен. По
делото има изготвени три експертизи, обследвали този въпрос. Първата и
допълнителната експертизи, изготвени от в.л. Ц.дават две различни суми като тотална
стойност на така извършения ремонт, като и при двете експертизи вещото лице е
работило, без да направи пълен оглед на обекта, така както му е било възложено
при поставяне на задачата. Същото е посочило изрично, че не му е бил осигурен достъп за цялостен оглед
на покрива. По тази причина, съдът намира, че така изготвени, заключеният на
в.л. Ц.не биха могли да бъдат ползвани при формиране на крайните изводи на
съда, доколкото не се явяват обективни и пълни, поради което няма да бъдат
ценени по същество. Съдът намира, че следва да кредитира изготвената по делото
от в.л.А.С. съдебно техническа експертиза, която е изготвена след пълен и
цялостен оглед на процесната покривна конструкция от 74 кв.м., изготвени са
снимки и схеми на отремонтирания участък и вещото лице е описало подробно вида,
качеството и единичната средна пазарна цената на всички дейности и вложени
материали за извършените ремонтни дейности. Дало е заключение, че ремонтът на покрива е извършен с добро качество и
технически правилно като е посочило, че общата стойност на този ремонт, ведно с
процент печалба за изпълнителя е на стойност от 3674,50 лева. По делото е
приета като писмено доказателство двустранно подписана от Н.Х. и Е.Д.и М.Т.разписка
за изплащане на сумата от 3651 лева, за
ремонт на покрив от 74 кв.м., включващ смяна на улуци – 14 линейни
метра, обшиване на комин и подмазване – 1бр., на покрива на сграда в гр.София,
ул. *********. Ето защо съдът намира, че общата стойността на извършения ремонт се доказва до размера, твърдян от ищеца
- 3651 лева. Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост на
недвижим имот ответниците притежават 5 % идеални части от общите части на сградата, затова тяхното
задължение за разходите, извършени с този ремонт се изчисляват на стойност от
182,55 лева (5 % от 3651 лева),
като до този размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, а
над него, до пълния предявен размер от 912,75 лева, като неоснователен, искът следва
да се отхвърли. Стойността се дължи от
всички етажни съсобственици, съразмерно на притежаваните от тях идеални части
от общите части, доколкото покривът е такава обща част, която по своето предназначение
и естество е неделима, поради което не би могла да се разделя на отделни
секции.
По
отношение на заявеното от въззивниците оплакване, относно начина на провеждане
на ОС, на което е прието решение за отремонтиране на покрива и размерите на вноските, същото според
въззивният съд е неоснователно, тъй като е следвало въззвивниците – ответници да
поискат отмяна на решението в определените от ЗУЕС срокове и ред. Няма данни
или твърдения да е поискана такава отмяна.
По
изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло,
тъй като СРС се е произнесъл по същество при
неправилно приложение на материални закон. Наместо отмененото
първоинстанционно решение въззивният съд следва да постанови своя акт при определяне
на действителната правна квалификация според приложимата императивна правна
норма - чл.48, ал.7 от ЗУЕС и като основателен да уважи предявения на това основание
иск до размера от 182,55 лева, а над този
размер до пълния предявен такъв от 912,75 лева - да отхвърли.
По
разноските:
При този
изход от спора право на разноски пред настоящия съд има – въззвната страна. Въззивният
съд съобрази, че пред него са представени доказателства за реално направени
разноски от въззивниците – платежно нареждане за платена по сметка на СГС
държавна такса и договор за правна защита и съдействие за платена в брой сума
от 150 лева за адвокатски хонорар. По тази причина в полза на въззивниците за
настоящата инстанция следва да се
присъдят разноски в размер на 175 лева.
Пред
първоинстанционния съд разноски се дължат и на двете страни, съобразно размера на уважения,
респективно - на отхвърления размер на
иска, по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. В полза на ищеца за
първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски размер на 170
лева, съразмерно уважената част от иска, а в полза на ответниците следва да се
присъдят разноски в размер на 240 лева, сторени пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Страните
са доказали сторените разноски, като са представили необдходимите
разходооправдателни документи и договори за правна помощ и съдействие,
удостоверяващи извършено плащане.
По
правилата на чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивната инстанция е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 330597 от 05.02.2018г., постановено по гр. дело № 39366 по описа за 2016г. на СРС, ГО, 150-ти състав, поправено с решение № 452014 от
17.07.2018г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.48, ал.7 от ЗУЕС Н.А.П. с ЕГН: ********** и С.А.П. с ЕГН: **********
да платят на Н.Х.Х. с ЕГН: ********** сумата от 182, 55 лева (сто осемдесет и два лева и педесет и пет стотинки ),
съставляваща припадащата им се за заплащане 5% идеална част от общите части на
ЕС от заплатената от ищеца сума в размер на 3651 лева за извършен ремонт на
покривна конструкция над ап.2, ап.5, ап.8 и ап.11 в сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр.София, ул.“********, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба – 15.07.2016г. до окончателното плащане на сумата,
като за разликата над сумата от 182,
55 лева до пълният предявен размер от 912,75
лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Х.Х. с ЕГН: ********** да плати на Н.А.П. с ЕГН: **********
и С.А.П. с ЕГН: ********** сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева, разноски
пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Н.А.П.
с ЕГН: ********** и С.А.П. с ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
платят на Н.Х.Х. с ЕГН: ********** сумата от 170 (сто и седемдесет)
лева – разноски, сторени пред СРС, съразмерно уважената част от иска, и Н.Х.Х.
с ЕГН: ********** да плати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Н.А.П. с ЕГН: **********
и С.А.П. с ЕГН: ********** сумата в размер на 240 (двеста и
четиридесет) лева - разноски сторени
пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: