РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Смолян, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20215440100628 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *. против СТ. П. Б. и „*“ *, в която
се твърди от ищеца,че на 30.11.2020г. е получил съобщение за образувано изпълнително
дело № *, като в същото е посочено, че размерът на задължението му по изпълнителното
дело възлиза на сумата от 29 464,30 лева, от които: главница в размер на 14 865,60 лева,
ведно със законна лихва в размер на 9502,17 лева за периода от 18.08.2014 г. - 04.12.2020 г.,
2395 лева - присъдени разноски, 200 лева - разноски по изпълнителното дело, 2500,59 лева -
такси по тарифата към ЗЧСИ. Оспорва вземанията по двата представени по изпълнителното
дело изпълнителни листа, тъй като към датата на образуване на изпълнителното
производство е изтекъл давностният срок по чл. 117, ал.2 от ЗЗД, като не са настъпили
междувременно обстоятелства, който да са довели до спиране или прекъсване.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че поради
изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответниците сумата от 14 865,60 лева,
представляваща левовата равностойност на 7600 евро, съставляваща задатък по сключен
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 12.10.2013 г., ведно със
законна лихва върху главницата, начиная от 18.08.2014 г. до окончателното й изплащане,
както и разноски в размер на 1195,94 лева, дължими по гр. дело № */2014 г. на Районен съд
— Пловдив, в полза на СТ. П. Б. и разноски в размер на 1200 лева, в полза на СТ. П. Б. по в.
гр. дело № */2015 г., по описа на ПОС, за които вземания са издадени изпълнителен лист от
15.10.2015 г. от Пловдивски окръжен съд и изпълнителен лист № */20.01.2016 г. от
Пловдивски районен съд и образувано изп.д.№. № */2020г. по описа на ЧСИ с рег №* с
район на действие ПОС-Пловдив.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмено отговор от ответниците, с който
оспорват иска. Твърдят, че ответника СТ. П. Б. не е пасивно процесуално легитимиран
ответник по иска. С Договор за цесия същият се е разпоредил в полза на „*“* с вземанията
си, които са предмет на събиране по изп.д.№*/2020г. , а именно по изп.лист от 15.10.2015т.
,издаден въз основа на решение №*/06.10.2015г. по В.гр.д.№*/2015г. и изп.лист
№*/20.01.2016г., издаден въз основа на решение №*/18.03.2015г. по гр.д.№*/2014г. на РС-
Пловдив и Решение №*/06.10.2015г. по В.гр.д.№*/2015г. на ОС-Пловдив. Към датата на
1
продажбата на вземанията по посочените два изпълнителни листа, вече е било образувано
изп.д.№*/2021г. на ЧСИ К.*. С Уведомления, изпратени до ищеца и до ЧСИ, същите са
уведомени за прехвърлянето, респ. последвало е конституирането на цесионера като
взискател в производството. За ищеца липсва правен интерес да насочи иска си спрямо
ответника С.Б.. Считат, че твърдението за погасяване на вземането по двата изпълнителни
листа по давност е неосновантелно. Изпълнително дело №*/2021г. по описа на ЧСИ е
образувано въз основа на два изпълнителни листа: Изпълнителен лист от 15.10.2015г. на
ПОС, ГО, VI състав, издаден по решение № */06.10.2015г., по в. гр. д. № */2015г. по описа
на същия съд, съгласно който ищецът е осъден за сумата от 14 865,60 лв - левовата
равностойност на 7 600 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
18.08.2014г. до окончателното й изплащане и Изпълнителен лист № * от 20.01.2016г. на
Районен съд - Пловдив, ГК, XVIII състав, издаден въз основа на решение № */18.03.2015г.,
постановено по гр. д. № */2014г. на Районен съд - Пловдив и решение № */06.10.2015г.,
постановено по в. гр. д. № */2015г. на Окръжен съд - Пловдив, за разноски по делото.
Изпълнителните листове са издадени в резултат на воденото производство между С.Б. и
А.Е., по гр.д.№*/2014г. на ПРС като първа инстанция и в.гр.д.№ */2015г. на Окръжен съд
Пловдив. Ведно с отговора представя Решение №*/18.03.21015г. по гр.д.№*/2014г., върху
което е отбелязано, че съдебният акт в осъдителната му част е влязло в сила на 24.11.2015г.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е входирана при ЧСИ К.* на 20.11.2020г., с
вх.№70694/20.11.2020г. На 23.11.2020г. със Запорно съобщение изх.№82010/20.11.2020г. е
наложен запор на банковите сметки на длъжника в „*“. На 24.11.2020г. със Запорно
съобщение изх.№82012/20.11.2020г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в
„*“. Наложен е и запор на пенсията на длъжника. Съобразно заявените подробно искания за
принудителни действия, извършени са и други такива от ЧСИ * * ,рег. №* по РНК, с адрес *,
в хода на изпълнителното производство по изп.д.№*/2020г. С принудителните действия
давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. В конкретният случай се касае
за съдебно признато вземане, а давността за съдебно потвърденото вземане е всякога пет
години- съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Съдебният акт е влязъл в законна сила на
24.11.2015г., независимо, че преди това е издаден изпълнителен лист за главницата на
основание чл.404,т.1 от ГПК / подлежи на принудително изпълнение осъдително решение на
въззивен съд/. Според общото правило на закона, срокът, който се брои на години, изтича в
съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно
число, срокът изтича в последния му ден. Съгл.т.1 в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС налагането на запор или налагането на запор или възбрана в
изпълнителното производство, съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника и то прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес - длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера. В тълкувателното решение е посочено също, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закова-чл.116 б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Считат,че давностния срок не е изтекъл, защото
течението му е прекъснато с предприемането и реализирането на описаните само примерно
действия по запор. Освен това, след като давността за съдебно признати вземания е винаги
пет години, би могло да се обсъжда само погасяването по давност на вземането за лихви за
времето от 18.08.2014г. до 24.11.2020г. и следващите се това вземане такси. Изразява
готовност за споразумение с ищеца.
В с.з. ищецът р. пр. не се явява.Вместо него искът се поддържа по отношение на
ответника „*“* чрез назначения му проц.представител адв.*.
Ответниците С.Б. и „*“* оспорват иска чрез пълномощника си адв.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
2
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото
доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
На 20.11.2020г. е образувано изпълнително дело №*/2020г. по описа на ЧСИ * * с
рег.№* с район на действие *по молба на СТ. П. Б. против *. въз основа на два
изпълнителни листа:
-Изпълнителен лист от 15.10.2015г., издаден от ПОС въз основа на Решение
Я№*/06.10.2015г по В.гр.д.№*/2015г. по описа на същия съд за сумата 14 865,60лв.-
главница, представляваща левовата равностойност на 7600 евро, представляваща задатък по
сключен между страните предварителен договор за покуппко-продажба на недвижим имот
от 12.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.08.2014г. до
окончателното изплащане.
-Изпълнителен лист №* от 20.01.2016г., издаден от РС-Пловдив въз основа на
Решение №*/18.03.2015г. по гр.д.№*/2014г. на РС-Пловдив и Решение № */06.10.2015г. по
В гр.д.№*/2015г. на ОС-Пловдив за сумата 1 195,94лв. –разноски по съразмерност на
основание чл.78 ал.1 от ГПК и сумата от 1 200,00 лв.-разноски по делото пред ПОС.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал съдебния
изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника, съответно и запор на
притежавани МПС и пенсия, налагане на възбрана по отношение на притежавани имоти от
длъжника.
До длъжника А.Е. е изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело ,
получено от длъжника на 30.11.2020г., с което длъжникът е уведомен,че задължението му
по изп.дело възлиза на 29 464,30лв., от които главница в размер на 14 865,60лв., законна
лихва в размер на 9 502,17лв. за периода 18.08.2014г.-04.12.2020г., 2 395,94лв.- присъдени
разноски, 200,00лв. разноски по изпълнителното дело , 2 500,59лв.-такси по Тарифата към
ЗЧСИ, дължими към 04.12.2020г., уведомен е да плати доброволно задължението си и ако не
стори това ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, както и че е
наложен запор върху вземанията по банковите му сметки в * и в *
Запорни съобщения са изпратени от ЧСИ до * и до * , получени съответно на
23.11.2020г. от * и на 24.11.2020г. от *.
С молба-уведомление от 04.12.2020г. е п оискано конституирането на „*“* като
взискател по изпълнителното дело поради сключен Договор за цесия от 02.12.2020г., с който
кредиторът СТ. П. Б. е прехвърлил всечки свои вземания от длъжника *. на „*“*,
представлявано от управителя * Б.а. Към молбата е представен и договора за цесия от
02.12.2020г.
С Разпореждане от 14.12.2020г. на ЧСИ на основание чл.429 от ГПК като
взискател по изпълнителното дело е конституиран като взискател астния правоприемник на
СТ. П. Б.- * *.
Със Съобщение от 14.12.2020г., връчена на длъжника на 11.02.2021г. длъжникът е
уведомен,че е конституиран като нов взискател * *и изпълнителното производство по
изп.д.№*/2020г. по пописа на ЧСИ К.* продължава със страни-взискател „* * и длъжник-*..
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
С посочената правна норма законодателят е предвидил възможност длъжникът да
оспори чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Касае се за защита на длъжника срещу материално
незаконосъобразно принудително изпълнение, с оглед което искът се явява отрицателен
установителен.
Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изп.д.
№*/2020г. по описа на ЧСИ * * с рег№* с район на действие ОС-Пловдив поради погасяване
3
на вземането по давност е допустим по отношение на ответника „*“ *, а по отношение на
ответника СТ. П. Б. искът следва да се остави без разглеждане, като недопустим. Надлежни
страни в производството по чл.439, ал.1 ГПК са страните по изпълнителното дело. При
извършената цесия в хода на изпълнителното производство, както е в случая, надлежен
ответник по иска е цесионерът, който е конституиран като взискател на осн.чл.429 ал.1 от
ГПК като частен правоприемник на кредитора по изпълнителните листове.
Разгледан по същество искът по отношение на ответника „*“* е неоснователен и
недоказан, по следните съображения:
Не е спорно между страните, че вземанията за исковите суми по процесните два
изпълнителни листа, издадени съответно на 15.10.2015г. и на 20.01.2016г. са установени с
влезли в сила съдебни актове. Съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, давността всякога е пет години. Съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД, давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането, установено със
съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в сила на съдебния акт. Видно от
приложеното заверено копие от първоинстанционното решение, същото е обжалвано пред
въззивния съд и в частта му по отношение иска за осъждане за заплащане на сумата от 7600
евро е влязло в сила на 24.11.2015г. Съдът приема,че на тази дата-24.11.2015г. е влязло в
сила и първоинстанционното и въззивното решение в частта им за разноските.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността. Съгласно
чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително
изпълнение. Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия,
които пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано до
съдебния изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената
сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя.
Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на
ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за процесното вземане е започнала да тече от
датата на влизане в сила на съдебното решение- 24.11.2015г. и е била прекъсната на
20.11.2020г. с направеното искане от взискателя до съдебния изпълнител за налагане на
запор на банковите сметки на длъжника, обективирано в молбата за образуване на
изпълнителното дело. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В случая от ЧСИ е приложен поискания от взискателя
изпълнителен способ, като запорът на банковите сметки се смята за наложен от момента на
получаването съответно на 23.11.2020г. и на 24.11.2020г. на запорните съобщения от
третите задължени лица-банките. Без значение е дали в банковите сметки на длъжника по
отношение на които е наложен запора е имало наличности или техния произход, като
доводите на ищеца в тази връзка с твърдението, че запорът не е ефективно наложен са
неоснователни. С предприемането на посоченото действие на принудително изпълнение
върху съдебно установеното вземане давността е прекъсната и е започнала да тече нова
4
петгодишна давност, която към настоящия момент не е изтекла. Предвид изложеното
вземането не е погасено по давност, поради което предявения иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
да бъде осъден да заплати на ответниците разноските по водене на делото в размер на
980,00лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *. , ЕГН ********** с арес гр.* иск да се признае за
установено на основание чл.439 от ГПК ,че ищецът не дължи на „*“ *, ЕИК * , със
седалище и адрес на управление *, представлявано от * Б.а, като правоприемник на СТ. П. Б.
по договор за цесия от 02.12.2020г. сумата от 14 865,60 лева, представляваща левовата
равностойност на 7600 евро, съставляваща задатък по сключен предварителен договор за
покупко- продажба на недвижим имот от 12.10.2013 г., ведно със законна лихва върху
главницата, начиная от 18.08.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в
размер на 1195,94 лева, дължими по гр. дело № */2014 г. на Районен съд — Пловдив и
разноски в размер на 1200 лева по в. гр. дело № */2015 г., по описа на ПОС, за които
вземания са издадени изпълнителен лист от 15.10.2015 г. от Пловдивски окръжен съд и
изпълнителен лист № */20.01.2016 г. от Пловдивски районен съд, за събирането на които е
образувано изп.д.№*/2020г. по описа на ЧСИ * * с рег. №*, с район на действие Окръжен
съд - Пловдив., поради погасяване на вземанията по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искът по чл.439 от ГПК по отношение на
ответника СТ. П. Б., ЕГН ********** с адрес гр.*, *, като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА *., ЕГН ********** с арес гр.* да заплати на СТ. П. Б. , ЕГН **********
с адрес гр.*, * и „*“ * ,ЕИК *, със седалище и адрес на управление * ,представлявано от *
Б.а разноски по водене на делото в размер на 980,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5