№ 1218
гр. Горна Оряховица, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Силвия Д. Н.а
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20254120100073 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на искова молба от В. И. П., ЕГН
**********, с адрес: с. П., общ. Горна Оряховица, ул. ****, действащ чрез адв.
Х. К., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. ****
против ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1.
Ищецът твърди, че на 08.09.2024г., около 09:00часа, в с. Първомайци,
общ. Горна Оряховица, на кръстовище на ул. „Александър Батенберг“ и ул.
„Васил Левски“, К. Н. Д., с адрес: с. Самоводене, общ. Велико Търново, като
водач на МПС – л.а. „Пежо“ модел „106“ с рег. № ****, движейки се на път без
предимство, предприел маневра „завиване наляво“, при което последвал челен
кос удар с движещия се по път с предимство лек автомобил „Рено“ модел
„Меган“ с рег. № ****, управляван от ищеца по делото.
Настъпилото ПТП било документирано от служителите на МВР с
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 179/ 08.09.2024г.
След претърпяното ПТП П. бил прегледан с ЦСМП гр. Велико Търново,
където му била поставена диагноза „натъртвания и охлузвания по цялото
тяло“.
Сочи се, че П. е получил охлузна рана с оток на меките тъкани в челната
област на главата и лявата гривнена става, кръвонасядане с оток на лявата
раменна става, съпроводено с ограничени и болезнени движения в нея,
субективни оплаквания от главоболие и виене на свят, болка в тилната област
на главата при движение настрани.
Описаните травматични увреждания били причинили на П. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болки и
страдания по време на възстановяването.
1
Освен претърпените физически болки и страдания, при ищецът бил
налице и посттравматичен стрес, изразил се нарушения на съня, нарушение на
апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно
разстройство.
За тези описани увреждания на физическото и психическото здраве
ищецът П. счел, че следва да бъде обезщетен от ответника, като дружество
сключило с Д. застрахователна полица BG/30/124002472988, валидна за
периода 03.08.2024г. до 02.08.2025г.
На 20.09.2024г. П. бил депозирал пред ответника претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени
вреди, с посочване на банкова сметка. При ответника била заведена щета №
0801-007390/ 2024- 01 и 02. С писмо изх. № 6172/ 20.12.2024г. ответникът
отказал да изплати обезщетение на П..
Ищецът сочи, че според КЗ ответникът носи отговорност да го обезщети
за настъпилите неимуществени вреди. Прави се искане за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
5000.00лева, представляваща обезщетение за претърпените от В. И. П.
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от
08.09.2024г., ведно със законната лихва от 20.09.2024г. до изплащане на
сумата.
Ищецът представя писмени доказателства, правят се доказателствени
искания. Претендират се разноски.
Ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юриск П.Н
Ответната страна намира иска за допустим, но за неоснователен.
На първо място не се спори, че между собственика на л.а. „Пежо“ модел
„106“ с рег. № **** З.К.Д. и дружеството е било налице застрахователно
правоотношение по полица BG/30/124002472988, валидна за периода
03.08.2024г. до 02.08.2025г.
Дружеството оспорва останалите обстоятелства, изложени в исковата
молба. На първо място се оспорва механизма на настъпване на ПТП. Оспорва
се вината на водача на застрахованото от ответника МПС – от представените с
исковата молба доказателства не се установявала такава. Вина за настъпване
на ПТП имал само ищеца по делото, който обратно на твърдяното в исковата
молба се е движил по път без предимство и не е пропуснал движещото се
МПС л.а. „Пежо“ модел „106“ с рег. № ****. Алтернативно се прави искане,
при установена вина на водача Д., да се отчете значително съпричиняване на
ПТП от страна на ищеца, който бил управлявал с превишена скорост, като
така бил нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Наред с това се твърди, че П. не е изпълнил задължението си да постави
обезопасителен колан ( чл. 137а от ЗДвП), което също водело до извода за
съпричиняване на сочения резултат. Ако водачът П. бил с поставен колан, то
нямало да получи увреждания.
Оспорва се и размера на претенцията за неимуществени вреди, като
същата не била съобразена с понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52
от ЗЗД, съдебната практика, вида и характера на телесните повреди, както и
съпричиняването от страна на П.. Оспорва се и искането за лихва.
2
Прави се искане за отхвърляне на претенцията. При условията на
евентуалност се прави искане за присъждане не на пълния размер на
претенцията, а съобразно направените възражения за съпричиняване.
Ответникът сочи доказателства, прави доказателствени искания.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Х. К.,
АК Велико Търново. Исковата молба се поддържа, иска се присъждане на
направените разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД се представлява от
адв. Т. М., АК Велико Търново. Прави се искане за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът прави искане по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 2
от ГПК за изменение размера на претендираното обезщетение от 5000.00лева
на 10000.00лева.
От събраните по делото доказателства се установи следното.
Не се спори, че между З.К.Д.- собственик на л.а. „Пежо“ и ответника е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица
BG/30/124002472988, валидна за периода 03.08.2024г. до 02.08.2025г. Не се
спори, че на 08.09.2024г. автомобилът е бил управляван от правоспособния
водач К. Н. Д., като в с. Първомайци е настъпило ПТП с участието на ищеца
като водач на л.а. „Рено Меган“. При настъпилото ПТП са пострадали
водачите и возещите се в двата леки автомобила лица, причинени са
материални щети по превозните средства.
При застрахователя е заведена преписка № 0801-007390/ 2024- 01 и 02. С
писмо изх. № 6172/ 20.12.2024г. ответникът отказал да изплати обезщетение
на П..
По делото е назначена и изготвена САТЕ относно изясняване механизма
на настъпване на ПТП. Вещото лице сочи в заключението си, че причината за
възникване на процесното ПТП, от техническа гледна точка, е неправилното
изпълнение на маневра „завой наляво“ от страна на водача на л.а. „Пежо 106“
с рег. № **** на кръстовището в с. Първомайци между ул. „Княз Александър
Батенберг“ и ул. „Васил Левски“. Конкретни се сочи, че водачът е навлязъл и
пресякъл траекторията на технически правилно движещия се по
предназначената за неговата траектория лента л.а. „Рено Меган“ с рег. № ****,
който се е движил направо по ул. „Васил Левски“. Установено че, водачът на
л.а. „Рено Меган“ с рег. № **** е управлявал превозното средство със скорост
от приблизително 45км/ч. към момента на настъпване на ПТП. Отчетено е, че
максималната разрешена скорост на движение в района на произшествието е
50 км/ч. Направени са изчисления, при които е установено, че при тази скорост
на движение опасната зона за спиране на л.а. „Рено“ е 30.7метра, а
разстоянието на виждане (възприемане на опасността от страна на водача на
автомобила) е било 17.5метра, т.е. водачът В. И. П. не е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез използване на
спирачната уредба на превозното средство.
Изготвена е и СМЕ на причинените на ищеца В. И. П. телесни
увреждания.
3
Вещото лице заключва, че на 08.09.2024г. В. П. е получил охлузна рана
на челото, кръвонасядане по ляво рамо, охлузна рана на лява гривнена става,
ограничени и болезнени движения в шията и лявото рамо, субективни
оплаквания от световъртеж и главоболие. Описаните са в резултат на удари с
или върху твърди тъпи предмети и камшичест удар в областта на шията.
Описаните увреждания са причинили на П. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Сочи се, че през първите тридесет дни болките в
шията и лявото рамо са били значителни, за останалите травми са били със
среден интензитет. Заключено е, че за болезнените и ограничени движение в
шията, срокът на лечение и пълно възстановяване е около три месеца, а за
останалите травми е около двадесет и пет дни. Не са установени данни за
трайни последици за здравето на ищеца. Вещото лице заключава, че травмата
в шията е възможно да е от камшичест удар с поставен предпазен колан.
Други характерни травми по гърдите и корема от поставен предпазен колан не
са налични, като не е задължително такива да са налице. По отношение на
травми , които е възможно да се получат без поставен обезопасителен колан,
вещото лице сочи, че могат да се получат различни по характер и тежест
травми, в зависимост от силата на действалите преносни сили към момента на
удара и начина на разположение на тялото и седалката, спрямо вътрешните
части на купето на автомобила, както и състоянието на предпазния колан, но
такива е възможно и да не се получат.
По искане на страните са допуснати до разпит и свидетелите В.Д.Д. и К.
Н. Д..
Свидетелят В.Д. сочи, че с ищеца са колеги, работят в търговско
дружество. Д. сочи, че в началото на м. септември 2024г. В. П. претърпял
пътнотранспортно произшествие. П. се обадил по телефона на Д. и му
обяснил, че ще отсъства от работа. Ищецът обяснил на свидетеля, че друг
водач „го засякъл“ в с. Първомайци и се ударили челно. Д. посетил П. първо в
болницата, а след това в дома на ищеца. П. се оплакал на Д. от болки във врата
и световъртеж. П. отсъствал от работа седмица или десет дни. Когато се
завърнал на работа изпитвал несигурност, когато шофирал в трафик, изпитвал
паника да не закачи някого или да не закачат него. Работата, която В. П.
извършвал била свързана с управление на камион в канал почистваща фирма.
Пред Д. П. се оплаквал от болки във врата и чувство на световъртеж. П. си
направил и изследвания с ЯМР и скенер в гр. Пловдив, месец след като се
завърнал на работа – не се чувствал добре и комфортно. П. и Д. се
разговаряли, като ищецът му бил споделил, че се чувства несигурен и
уплашен от ситуацията, заявявал, че не желае да работи и иска да се
пенсионира. Ищецът приемал и лекарства в присъствието на свидетеля, но
споделял, че вече не се чувства в кондицията, в която бил преди.
Свидетелят К. Д. разказва, че на 08.09.2024г. е шофирал в с. Първомайци
по път, на който нямало знак за стоп, а за път без предимство. Свидетелят
сочи, че е забелязал другия автомобил , управляван от ищеца, който се движил
от с. П.. Д. започнал да завива, като предполагал, че ще може да премине
преди другия автомобил, преценил, че автомобилът бил далеч. Въпреки това
между двете МПС настъпило ПТП, като П. не могъл да реагира, нямало и
спирачен път. След настъпване на произшествието между двамата бил воден
разговор, като на въпрос на Д. към П. с каква скорост е управлявал, последния
отговорил , че се е движил с не повече от 50 км/ ч. Д. твърди, че П. се е движил
с не по – малко от 80км/ч. Д. твърди, че се е движил със скорост 35км/ ч. – 40
4
км/ч.
Настоящият състав счита, че вина за настъпване на ПТП има водачът на
л.а. „Пежо“ К. Н. Д.. Видно от заключението на САТЕ, неоспорено от страните
по делото и прието от съда, причината за възникване на процесното ПТП, от
техническа гледна точка, е неправилното изпълнение на маневра „завой
наляво“ от страна на водача на л.а. „Пежо 106“ с рег. № **** на кръстовището
в с. Първомайци между ул. „Княз Александър Батенберг“ и ул. „Васил
Левски“. Водачът Д. е навлязъл и пресякъл траекторията на технически
правилно движещия се по предназначената за неговата траектория лента л.а.
„Рено Меган“ с рег. № ****, който се е движил направо по ул. „Васил Левски“.
От изчисленията на скоростта се установи, че П. е управлявал превозното
средство със скорост от приблизително 45км/ ч към момента на настъпване на
ПТП. Последният не е имал техническа възможност да избегне настъпването
на произшествието.
Както се посочи, вследствие на произшествието на П. са причинени леки
телесни повреди с различен характер и период на възстановяване - охлузна
рана на челото, кръвонасядане по ляво рамо, охлузна рана на лява гривнена
става, ограничени и болезнени движения в шията и лявото рамо, субективни
оплаквания от световъртеж и главоболие. Освен физическите страдания се
установи, че П. е отсъствал от работа за определен период, а след завръщането
си е изпитвал отрицателни емоции, свързани с управлението на служебното
превозно средство – паника и несигурност, изпитвал нежелание да работи и
искал да се пенсионира.
По делото няма данни за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца В. П.. Както се посочи, ищецът е управлявал лекият
автомобил по път с населено място, спазвайки правилата за скорост и
предимство. Не се събраха и данни по възражението на ответната страна, че П.
не е ползвал обезопасителния си колан, което да е допринесло за настъпване
на травматичните му увреждания. Такова съпричиняване е налице, когато
освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка
причинно- следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно- следствена връзка, а е ирелевантно
субективното отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г.).
Съдебната практика указва, че „съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за
вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Следователно
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД дават
основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който
не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не
всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.“(Решение № 169/28.02.2012г. по т. дело № 762/2010 г., II
т. о. ВКС). В хода на настоящото производство не се събраха доказателства, че
друг източник, освен поведението на водача на л.а. „Пежо“ К. Д., е довел до
настъпване на уврежданията на ищеца. С оглед изложеното, съдът приема, че
5
липсва съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия П..
Съобразно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. За основателността на иска е необходимо
доказване на следните предпоставки: 1. валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между застрахователя- ответник и лицето, отговорно за
причинените вреди при ПТП; и 2. отговорност на прекия причинител по чл. 45
от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на ищеца, причинна
връзка, противоправност и вина.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ предвижда, че увреденото лице
може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати
застрахователно обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по
чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само ако
преди това ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но той: 1.
не е платил в тримесечен срок; 2. отказал е да плати; 3. предложил е или е
изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му.
Провеждането на уредената в разпоредбата на чл. 380 от КЗ процедура,
предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, към която норма чл. 498, ал. 3 от КЗ препраща, е абсолютна
процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск. По делото е
установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ на
20.09.2024г. , като на 20.12.2024г. е получил отказ от изплащане на
обезщетението. За ищеца не е налице друг ред за получаване на
застрахователно обезщетение, освен чрез водене на настоящия иск против
ответника.
По делото няма доказателства ( страните не сочат), че има постановена
присъда или постигнато споразумение, които да са задължителни за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Напротив, от
представените копия на досъдебното производство, се установява, че
досъдебното производство е приключено с мнение за прекратяване на
наказателното производство.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от
заключението вещото лице по назначената САТЕ бе установено по несъмнен
начин, че причината за настъпването на описаното ПТП са единствено
действията от страна на водача на лекия автомобил „Пежо“, който е нарушил
разпоредбата на чл. 37 от ЗДвП.
Произшествието е настъпило в резултат противоправното поведение на
водача на л.а. „Пежо“, в резултат на което са причинени материални и
нематериални щети. Вината на водача, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се явява
установена от презумпцията въведена с разпоредбата. Не са налице
доказателства, които да оборят обосноваността на изводите на вещите лица и
останалите събрани по делото доказателства, които сочат механизма на
6
настъпване на произшествието и последвалите от него увреждания на
пострадалия. Установи се също, че в резултат на ПТП В. И. П. е претърпял
подробно описаните травми, довели до причиняване на болки и страдания от
негова страна. Безспорно установена се явява и причинно- следствената
връзка между деянието и вредоносния резултат.
Според чл. 51 от ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се
преценяват по справедливост от съда – чл. 52 от ЗЗД. При иска по чл. 432 от
КЗ съдът определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди
съобразно общите критерии за справедливост предвидени в чл. 52 от ЗЗД, като
съобрази събраните доказателства в тяхната съвкупност. Съгласно т. 11 на
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. При телесни увреждания това са обемът, характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените
болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето,
осакатявания и т. н. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на
справедливостта.
Както се посочи, по делото се установи, че на В. П. са причинени
телесни повреди, които се квалифицират като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като максималния период за възстановяване е
определен на три месеца. Събраните доказателства показаха, че в този период
П. е имал затруднения при изпълняване на служебните си задължения, но не е
отсъствал продължително от работното си място. Няма данни за влошаване на
здравето на ищеца извън травматичните увреждания от произшествието, както
и да са се наложили допълнителни медицински грижи и разходи за лечение,
рехабилитация и възстановяване. В посочения от вещото лице
възстановителен период П. е посетил болница в гр. Пловдив за допълнителни
изследвания , но след тази дата – 26.11.2024г. няма данни да е предприемал
други действия по лечението и възстановяването си. Въпреки това следва да
се отчете, че към датата на настъпване на ПТП В. П. е бил 64 – годишен, т.е.
възстановяването на травмите е било по – бавно и физически мъчително за
него. Въпреки това няма данни да е бил затруднен в ежедневието си, да се е
налагло да получава помощ или да изпитва ограничения в работата си и
обществените си контакти, извън ограниченията на причинените му
травматични увреждания за периода на възстановяване.Събраните гласни
доказателства сочат, че настъпилото произшествие се е отразило
психологически на пострадалия – П. е показвал признаци на страх, паника и
притеснение при управление на МПС, заявявал е желание да се пенсионира,
т.е. нежелание да извършва трудова дейност. Воден от тези съображения,
настоящия състав намира, че обезщетение в размер на 4500.00лева се явява
справедливо за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди,
вследствие на настъпилото на 08.09.2024г. ПТП. За горницата от 5500.00лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на акцесорната претенция за дължимата лихва. В
разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ е посочено, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
7
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. По
делото се представиха доказателства, че на 20.09.2024г. П. е отправил покана
до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. На
20.12.2024г. застрахователят е уведомил ищеца, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение, с което е сложил край на преписката. Следва да
се приеме, че лихвата за забава се дължи след тази дата, а не както претендира
ищецът от 20.09.2024г.
По разноските. Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените
разноски – сумата в размер на 400.00лева за държавната такса, сумата от
150.00лева за възнаграждението за вещо лице и адвокатско възнаграждение в
размер на 1300.00лева или общо 1850.00лева. Съобразно присъдената сума
следва да се присъди сумата в размер на 832.50лева.
Ответникът също претендира разноски, които следва да му бъдат
присъдени. Дружеството сочи, че е направило разход за депозит за САТЕ в
размер на 400.00лева, за депозит за СМЕ в размер на 150.00лева, за
призоваване на свидетел – 50.00лева, за съдебно удостоверение - 5.00–лева и
претендира за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
НЗПП при защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 200 до 450лева. Следва да се определи възнаграждение в размер на
250.00лева с оглед материалния интерес по делото, вида и характера на
производството и събраните доказателства. Общо разноските на страната са в
размер на 855.00лева, от които следва да и се присъдят 470.25лева, които
ищецът да заплати.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „Далл
Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. И. П., ЕГН:
**********, с адрес: с. П., общ. Горна Оряховица, ул. ****2, сумата в размер
на 4500.00лева (четири хиляди и петстотин лева) представляваща
обезщетение за претърпените от В. И. П. неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат на ПТП от 08.09.2024г. с участие на л.а.
„Пежо“ модел „106“, управляван от К. Н. Д., застрахован при ответника по
застрахователна полица BG/30/124002472988, валидна за периода 03.08.2024г.
до 02.08.2025г., ведно със законната лихва от 20.12.2024г. до изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 5500.00лева ( пет хиляди
и петстотин лева) до пълния претендиран размер от 10 000.00лева ( десет
хиляди лева) и за законната лихва от 20.09.2024г. до 20.12.2024г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „Далл Богг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
бул. „Г.М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. И. П., ЕГН: **********, с адрес: с. П.,
общ. Горна Оряховица, ул. ****2, сумата в размер на 832.50лева (осемстотин
тридесет и два лева и петдесет стотинки) , представляваща съдебно –
8
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. И. П., ЕГН: **********,
с адрес: с. П., общ. Горна Оряховица, ул. ****2 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Далл
Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1, сумата в размер на 470.25лева
(четиристотин и седемдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9