НЧХД № 418/20
г.
МОТИВИ :
Подсъдимият С. *** е предаден с частна тъжба от тъжителя Г.Л.М. *** на
съд за това, че на 12.08.2020
година в гр. Лом, обл. Монтана казал нещо унизително за честта или достойнството
на частния тъжител Г.Л.М., употребявайки пред Р.А.Д., Р.Д.Й. и Б.Ц.Г. израза
„при оня овчар няма да водя детето“ –
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Частният тъжител Г.М. се явява лично в с.з.,
поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и моли съда да постанови присъда, с
която признае подсъдимия за виновен. В с.з. предявява и устен граждански иск за
обезщетение на причинени неимуществени вреди, като моли с присъдата да се уважи
същия в размер от 2 000,00 лв. /две хиляди лева/.
Подсъдимият, редовно призован, се явява
лично и с адв. Милена Миковска и адв. Теодор Тодоров от АК – Враца. Не се
признава за виновен и моли да бъде оправдан. Процесуалните му представители
пледират за оправдателна присъда, като молят и в полза на подсъдимия да бъдат
присъдени и направените разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и
становищата на страните, намери за установено следното: на 11.08.2020 г.
подсъдимият д-р С.С. отишъл в кабинета на д-р С.в МБАЛ гр. Лом, за да вземе направление за
малолетния си син - А.С. за хирург, тъй като от няколко месеца в една от
лигвиналните гънки имало някаква подутина и трябвало да заведе детето на
специалист. Заедно с подсъдимия бил и св. Т.П., който чакал пред вратата на кабинета.
С. обаче бил без детето и в този ден нямало как да му бъде издадено
направление, тъй като детето не може да бъде прегледано. Д-р С.му обяснила, че
няма как да бъде осъществен прегледа, поради това, че вторник /11.08.2020 г./ е
ден на т. нар. зелен коридор – ден, в който се обслужват само здрави деца и се
правят имунизации и консултации.
На следващия ден – 12.08.2020 г. С. отново отишъл в
кабинета, отново със св. Петров, без детето и със същата молба. В този ден
обаче д-р С.била в отпуск и децата се обслужвали от заместващите я – д-р К.П.и
д-р Г.М. /частният тъжител/. В кабинета били св. Р.Д. и св. Б.Ц.. Д. обяснила
на С., че за да се издаде исканото направление, трябва да доведе детето, за да
бъде прегледано. Прегледът можела да извърши д-р С.или някой от заместващите я.
Тогава д-р С. на висок глас обяснил, че е хирург, много добре знае от какво има
нужда детето му, че той е този, който преценява как да постъпи с детето си и на
какъв специалист да го заведе, че ще отпише детето от пациентската листа на д-р
С., щом не му дава направление, а при д-р М. в никакъв случай няма да си заведе
детето. В този момент въпросният д-р М. не бил в същия кабинет. Малко след това
св. Д. отишла при него, за да го уведоми за случилото се.
Същият ден /12.08.2020 г./ д-р С.
отишъл пред Спешна помощ в гр. Лом.
На зададен му въпрос къде е ходил, казал, че е бил при личния лекар на детето си
и за направление за педиатър, а сестрата го праща при д-р М. овчаря. Казал още,
че ще подаде жалба и ще отпише детето от личния лекар д-р С..
На 27.08.2020 г. в РС – Лом е постъпила
тъжба от Г.Л.М. за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
От
разпитаните в с.з. св. Р.Д., Р.Й., Б.Г. и Т.П., чиито показания съдът
кредитира, се установява гореописаната фактическа обстановка.
В случая образуваното наказателно
производство е от частен характер, като повдигането и поддържането на
обвинението се осъществява от частния тъжител, посредством частна тъжба, която
определя обективните и субективни предели на съдебното производство. И тъй като
съдът може да проведе съдебното следствие и да постанови своята присъда само в
пределите на тъжбата, последната следва да отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК.
За
да е налице съставомерност на деянието съгласно чл. 146, ал. 1 от НК от
обективна страна деецът следва да е казал или извършил нещо унизително за
честта и достойнството на другиго в негово присъствие. От субективна страна
деянието следва да е извършено умишлено.
Съдът
намира, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна страна.
Изпълнителното деяние на престъплението „обида“ е дадено в две форми: „каже“
или „извърши“ нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Особен
признак от обективната страна на обидата е, че деянието трябва да е извършено в
присъствието на пострадалия. Вярно, под този израз следва да се разбира
възможността на последния да възприеме обидните думи или действия. Обидата може
да бъде нанесена по телефон, с писмо, в социалните мрежи, което не става в
присъствието на пострадалия в буквалния смисъл на този израз. Тук обаче не се
включва хипотезата, когато определени думи или действия са употребени пред
друго лице, в отсъствие на пострадалия. В настоящия случай са налице две групи
показания – на свидетелите на частния тъжител и на свидетелите на пострадалия.
Според св. Р.Д. подсъдимия С. е казал, че „при този овчар М. в никакъв случай
няма да си заведе детето.“ Според св. Т.П. действително д-р С. е казал, че не
желае да води детето си на преглед при д-р М., т.е. изразил неодобрението си към
него. Не е използвал обаче каквито и да било обидни думи спрямо д-р М., вкл.
думата „овчар“. Нито едните, нито другите свидетелски показания обаче се
подкрепят от други писмени или веществени доказателства, т.е. налице е
ситуацията „дума срещу дума“. Съдът обаче не е затруднен в преценката на тази
ситуация. В конкретния случай и двете групи свидетели потвърждават категорично
едно обстоятелство – че към момента, когато д-р С. е изразил неодобрение към
д-р М. и заявил, че не желае да води детето си на преглед при него, тъжителят М.
не се е намирал на въпросното място. При това положение, дори да се приеме, че
подсъдимият действително е казал „оня овчар М.“, то не е осъществен състав на
престъплението „обида“. Дори пред други лица да са изречени думи, които могат
да се приемат за обидни, то налице е неприсъствена, „задочна“ обида, която не е
съставомерна по сега действащия наказателен закон. (вж. А. Стойнов „Наказателно
право – особена част, Престъпления против правата на човека“, 2006 г.). Това е
така, защото преразказването не може да се приеме като възможност на
пострадалия да възприеме съответните думи или действия. В този смисъл е и Реш.
№ 406-71-II н.о. ВКС.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че подсъдимият С.С. не е извършил престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, за което
му е повдигнато обвинение с подадената тъжба, поради което и същият следва да
бъде оправдан. В тази връзка, предвид липсата на извършено престъпление, а
оттук – и на причинени неимуществени вреди, предявеният от частния тъжител М.
граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 190,
ал. 1 от НПК, съдът осъди частният тъжител да заплати на подсъдимия сумата от 500,00
лв. /петстотин лева/ разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си на 26.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :