Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1624 гр.Пловдив, 25.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 20.09.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №4293/2018г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 18-1030-003575
от 16.05.2018г., издадено от
Началник група в с-р „ПП” при ОД на МВР-Пловдив,
с което на Н.Д.Я. с ЕГН ********** от гр.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 / двдесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят Я., в жалбата си моли
съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, тъй като твърди, че не е извършил нарушение по чл.147,
ал.1 от ЗДВП и наказващия орган неправилно е квалифицирал същото.Санкцията била
по чл.181, ал.1, т.1 от ЗДВП, а не по чл.185 ЗДВП.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище
в съдебно заседание, като за същото е редовно призована. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден и
същото е обявено за решаване.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от
нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай жалбоподателят е
бил санкциониран за това, че на 24.04.2018г. около 16.35 часа в гр.Пловдив, по бул.Цар Борис 3 управлявал лек автомобил
Рено 5 с рег. номер ** чужда собственост, който не е представен на задължителен
периодичен технически преглед в срок до 31.03.2018г.Това било видно от знак за
периодичен преглед с номер 12443483.Констатацията на нарушението била извършена
от П.П. *** при ОД на МВР-Пловдив.На място на Н.Я. бил съставен АУАН за
гореописаното нарушение, което било квалифицирано от актосъставителя като
такова по чл.147, ал.1 от ЗДВП.Впоследствие било издадено и обжалваното
наказателно постановление с оглед констатациите в АУАН.Съдът следва да
отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства по преписката, а именно оправомощителна заповед и справка за водач
нарушител и АУАН.Фактическата обстановка не се и оспорва от нарушителя, който
не е съгласен единствено с правната квалификация.
Съгласно
чл. 147, ал.1 от ЗДвП се предвижда задължителна
проверка за техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена наредба. Според
нарочната наредба превозните средства подлежат на ежегоден технически преглед.
Като е установил липсата на такъв към датата и часа на проверката,
административният орган е констатирал по същество нарушение на визираното в чл. 147, ал.1 от ЗДвП задължение, което е
относимо и към водачите на МПС. В чл. 188 от ЗДвП е предвидено, че освен
собственикът и този, на когото е предоставено за управление моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Не следва поради това и от
обсега на тази законова разпоредба да бъде изключена разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, независимо, че
задължението за представяне на ППС на технически преглед е за собственика.
Поради това наказателното постановление в тази му част също е обосновано и
правилно, като в тази насока е налице изобилна практика на административните
съдилища на Република България. Досежно приложената санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП същата е правилно посочена, като
е съобразено от страна на наказващия орган, че нарушителят не е собственик на
МПС, поради което и спрямо него не е приложима нормата на чл. 181, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда и
по-сериозно наказание.
Нарушението не може да бъде
определено като маловажен случай на административно нарушение, за който извод
съдът взема предвид самият начин на извършването му, както и данните относно
значителен брой нарушения на ЗДвП, за които е бил санкциониран водачът,
отразени в приложената към преписката справка за нарушител/водач/9 броя. Фактът,
че нарушението не е било отстранено незабавно, за което не се представиха
доказателства води на изводс съда, че не е понижена степента на обществената
опасност на извършеното.
Санкцията предвидена в чл.185 от ЗДВП е в твърд размер от 20 лева е в
твърд размер и не подлежи на корекция.
С
оглед на изложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и незаконосъобразно.
Предвид това Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-003575
от 16.05.2018г., издадено от
Началник група в с-р „ПП” при ОД на МВР-Пловдив,
с което на Н.Д.Я. с ЕГН ********** от гр.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 / двдесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДВП.
Решението може да бъде обжалвано
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.