Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 22.05.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8853 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за сумата от
60 000 лв., представляваща разликата между претендирано и изплатено от
застрахователя застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на неговата дъщеря Е..К.М., и която смърт е настъпила на
21.08.2015 г., вследствие на ПТП, реализирано на посочената дата, по път I-4
гр. Варна – гр. София, с посока на движението от гр.
Варна към гр. София, при км. 11+200, от водача на автомобил „Грейт Уол Волекс Ц
10“ с рег. № ********- М.К.М., застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество, по
силата на полица № 15115000181008, валидна от 16.01.2015 г. до 15.01.2016 г.
Прави се и искане за присъждане на лихва за забава върху изплатеното по
доброволен ред от страна на ответното дружество обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 120 000 лв., считано от датата на увреждането –
21.08.2015 г. до датата на изплащане на обезщетението – 20.06.2017 г.
Сочи, че с присъда от 23.01.2017 г., постановена по НОХД № 356/2016 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Ловеч, водачът М.М.е
признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 21 ЗДвП като превишил разрешената скорост и по непредпазливост причинил
смъртта на возещата се като пасажер Е..К.М.. Към датата на депозиране на
исковата молба делото било висящо пред Апелативен съд – Велико Търново.
Ищецът поддържа, че между него и починалата му дъщеря съществувала много
силна връзка, а внезапната й трагична смърт го е съсипала емоционално и психически, като подробно описва болките и страданията,
които му е причинило трагичното събитие.
Твърди, че поискал от ответното застрахователно дружество извънсъдебно да
определи и изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, с оглед на
което била образувана преписка по щета № *********. Ответникът приел искането
за основателно, но определил обезщетение в много нисък размер – 120 000
лева, поради което ищецът предявява настоящия иск за разликата между
претендираното и изплатеното обезщетение.
Ответникът „ЗД Д.З.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като счита,
че исковата претенция е значително завишена. Твърди, че с оглед на отправената
на 27.04.2017 г. от увредения ищец извънсъдебна претенция, ответникът му
изплатил (на 20.06.2017 г.) обезщетение в размер на 120 000 лв. за същите
неимуществени вреди, предмет и на настоящата претенция. Излага твърдения, че
изплатеното обезщетение се явява достатъчно, съответства на законовите критерии
за справедливост и е съобразено с вида и степента на търпените страдания, които
са в причинна връзка със събитието. Поддържа, че средният доход на лице в
България за релевантния период 2015 г., е бил 5147 лв., а средният общ разход
на лице към същия период – 4965 г., а минималната работна заплата е била 380
лв. Сочи, че това налага заключението, че общо търсените 180 000 лв.
(120 000 лв. от които са заплатени преди делото), са извън рамките на
обезщетителния характер на плащането, тъй като са в пъти над средния общ доход,
който е имало лице в страната за релевантния период – 2015 г. Оспорва акцесорната
претенция за законна лихва към обезщетението като неоснователна.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка
“Гражданска отговорност”.
Предвид задължителната сила на влязлата в сила присъда (установено при
служебна проверка, извършена от съда), на основание чл. 300 ГПК, не се нуждаят
от доказване следните обстоятелства: Окръжен съд - Ловеч е признал подсъдимия М.К.М.
за виновен в това, че на 21.08.2015 г., на
път I-4 София-Варна, при км. 11+200, посока Варна – София, при
управлението на МПС – товарен автомобил „Грей Уол Волекс Ц 10“ с д.к. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - превишил
разрешената скорост, ограничена със знак В 26 от 60 км/ч., като се движел с
84,92 км/ч. и по непредпазливост е причинил смъртта на Е..К.М., което деяние
представлява престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. ”б”, пр. 1 от НК.
Не са спорни по делото и страните признават следните обстоятелства, изрично
признати от страните: гражданската отговорност на посочения от ищеца и
ответника делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при
ответника; ответното застрахователно дружество е изплатило на увредения ищец по
доброволен ред застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лв. за
претърпени от същия неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговата дъщеря
Евелин Минкова.
Видно от представения препис – извлечение от акт за смърт, Е..К.М. е
починала на 21.08.2015 г.
С оглед представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
5508/02.10.2015г., се установява, че К.Т.М. е баща на починалата Е..К.М., респ.
ищецът е от кръга лица, посочени в ППВС №4/1961 г. на ВС, легитимирани да
претендират обезщетение за причинени им вреди от смъртта на техен близък.
По делото е представен амбулаторен лист № 210 от 14.03.2017 г. за извършен
преглед на К.Т.М. от психиатър, с диагноза посттравматично стресово
разстройство.
Съгласно показанията на Ю.Л.Д.(живееща на семейни начала с ищеца), К.М. и
дъщеря му, която е следвала политология,
са поддържали близки отношения, често е идвала до квартирата им, обсъждали са
заедно плановете й за чужбина, включително и финансови въпроси. Е. е било
усмихнато и добро дете, нямали са пререкания, споделяла е всичко. К.М. е
претърпял изключително тежко загубата, животът му се е струвал безмислен, тъй
като няма на кого да остави след себе си.
Основния
спорен въпрос между страните по делото е свързан с размера на обезщетението за
неимуществените вреди, вследствие на загубата на Е..К.М. - дъщеря на ищеца К.Т.М..
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост.
(решение
№ 15 от 12.02.2018 г.
на ВКС по
т.д. 1423/2017 г.
на ІІ Т.О.,
ТК; решение №
2 от 21.03.2018 г. на
ВКС по т.
д. № 1089/2017 г.,
II Т.О.). Съдът взе предвид близките семейни връзки между ищеца
и починалата и факта, че е изгубил своята единствена дъщеря, както и че ищецът
ще продължава да страда от загубата, която е невъзвратима. Към момента на
настъпване на произшествието дъщерята на К.М. е била само на 21 години, в
разцвета на силите си, била е студентка, с планове да се развива и учи.
Загубата на единственото дете, което е осмисляло дните и усилията му,
представлява трагедия, която не може да бъде компенсирана и преодоляна. Без значение
за душевните страдания на ищеца се явява фактът, че загиналата при ПТП негова
дъщеря не е живяла в едно домакинство с баща си, доколкото от събраните
доказателства е видно, че ищецът е бил в много близки лични отношения с нея и се
е грижил за дъщеря си. (решение № 101 от 18.04.2018г. на ВКС по т. д. №
1858/2017 г., II Т.О.)
Съобразявайки
се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в
размер на общо 150 000 лв. (от която сума следва да бъде приспадната
сумата от 120 000 лв., доброволно платена от ответника на 20.06.2017 г.), поради което следва да бъдат присъдени още 30 000 лв., ведно със
законна лихва от деликта, като до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен. Предвид нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
искането на ищеца за присъждането на законна лихва върху доброволно платеното
обезщетение, следва да бъде уважено.
Относно
разноските
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
възнаграждение за адвокат в размер на 1 500 лв. с ДДС, заплатено с фактура
№ 438 от 01.11.2018 г. на Адвокатско дружество „Я. иС.“.
С
оглед частичното отхвърляне на иска, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ищеца
следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 1200 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК*********да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). на К.Т.М.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: Адвокатско дружество
„Я., П. и С.“, представлявано от адв. М.Я. ***, офис 9, за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и
страдания от смъртта на Е..К.М., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 21.08.2015 г., по път I-4 гр. Варна – гр. София, при км. 11+200, по вина на М.К.М., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил „Грейт Уол Волекс Ц 10“ с рег. № ********, към посочената дата е
застрахована при ответника, както следва:
- сумата от още 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно със
законната лихва от датата на деликта - 21.08.2015 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 60 000 лв.
- законната лихва от датата на деликта – 21.08.2015 г. до датата на
изплащане на обезщетението – 20.06.2017 г., върху сумата от 120 000 лв.,
доброволно платена от ответника.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК*********да заплати на К.Т.М., ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за настоящото производство за адвокат, в
размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА К.Т.М., ЕГН **********,***, да заплати на „Д.З.” АД, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК*********да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от
иска, държавна такса за настоящото производство в размер на 1 200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: