Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. Пазарджик, 06.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на
първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 1039/2018 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Д.Д., с ЕГН- **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 18-1006-000697/ 13.03.2018 г.
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което
за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева.
В жалбата оплаквания се
свеждат до допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон,
което е накърнило правото му на защита, което водело до незаконосъобразност на
НП, поради което се иска и неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП, излагайки
доводи в подкрепа на становището си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща законов или процесуален представител. По делото с
административнонаказателната преписка е депозирано становище по съществото на
спора, с което излага съображения за неоснователност на
жалбата и се иска потвърждаване на НП.
Съдът, като съобрази
доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 02.03.2018 г., около 09,10 часа, в гр. Пазарджик,
на кръстовището на ул. „Цар Шишман“ и ул. „Булаир“, като водач на лек автомобил
„***“ с рег. № ***, собственост на И. Кочев, е
паркирал МПС в зоната на кръстовището, като при извършената му проверка е
установено, че не е изпълнил задължението си да заплати наложеното му наказание
глоба в законоустановения срок.
За така констатираното св. В.Р., мл.
автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, съставил срещу
жалбоподателя АУАН бл. № 0262061/02.03.2018 г., който бил предявен и връчен на
жалбоподателя Д. срещу подпис. С АУАН на жалбоподателя бил иззет КТ към СУМПС.
Въз основа на акта било издадено
атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 13.06.2018 г. срещу
подпис. Жалбата против НП била подадена в РС- Пазарджик на 14.06.2018 г., при
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на приетите писмени доказателства и събраните гласни такива- показанията на
актосъставителя- св. В.Р..
При така установената фактическа
обстановка, разгледана по същество жалбата против НП е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По пункт І: за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Съдът не споделя
направеното от страна на процесуалния представител на въззивника възражение, че
с НП на жалбоподателя са вменени две взаимно изключващи се нарушения и че не
ставало ясно за какво точно е санкциониран- за паркиране или за престой в
кръстовище.
В НП, а и в АУАН са посочени всички
обстоятелства- елементи от фактическия състав на вмененото нарушение- дата,
място, качество на санкционираното лице, индивидуализация на МПС и
изпълнителното деяние на нарушението, а именно на 02.03.2018 г., около 09,10
ч., в гр. Пазарджик, на кръстовището на улиците „Цар Шишман“ и „Булаир“, като
водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на И. Кочев, е паркирал МПС в зоната на кръстовището. Т.е.
наказващият орган, както и актосъставителят ясно и в пълен обем са посочили
обстоятелствата при извършване на нарушението, като изрично са посочени и
действията на нарушителя (санкционирания) осъществяващи изпълнителното деяние
на нарушението- паркирал МПС в зоната
на кръстовището. В този смисъл няма никакво съмнение какво точно нарушение е
вменено на жалбоподателя и за какво е санкциониран. Тези фактически
обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. Р., който с категоричност
заяви, че на водача е съставен АУАН за това, че е паркирал в кръстовището на
посочените две улици и то на самата пешеходна пътека. По несъмнен начин посочи
също така, че при спирането на жалбоподателя на него му е било обяснено, че ще
му бъде съставен акт за това, че е паркирал автомобила в кръстовището, при
което той не е възразил. Независимо от служебната връзка между този свидетел и
АНО, съдът даде вярна на неговите показания, тъй като св. Р. няма никакъв личен
мотив да уличава жалбоподателя, като му преписва нарушения, които той не е
извършил. Освен това показанията му са последователни и точни, не се обориха от
други доказателства по делото, а и се подкрепят от писмените такива приети по
делото. Заявеното от св. Р. се установява и от приетия като писмено
доказателство АУАН, от който е видно, че жалбоподателят при предявяването на
АУАН не е направил възражения за така направените от контролния орган
констатации, нито словесно, нито писмено. Вярно е, че същият не е длъжен да се
брани срещу вмененото нарушение още при съставянето и предявяването на АУАН, но
когато е имал възможност да стори това и не е направил каквито и да е
възражения, то това му поведение неминуемо е индиция за неговото противоправно
поведение.
Обстоятелството, че в НП наказващият орган е посочил пълния
текст на нарушената норма на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, въпреки че не е длъжен да
прави това, е само едно допълнение, което не поставя под съмнение за какво
точно нарушение жалбоподателят е санкциониран. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника с посочването на
пълния текст на разпоредбата на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Съдът не споделя и другото възражение
направено от процесуалния представител на жалбоподателя, а именно че не било
доказано, че именно той е паркирал МПС. Св. Р. заяви в съдебно заседание, че в
момента, в който той и колегата му са видели паркирания лек автомобил в зоната
на кръстовището на пешеходна пътека, заобиколили със служебния автомобил, за да
минат покрай паркиралия автомобил, ясно видял, че жалбоподателят забелязвайки
полицейския автомобил се качил в процесното МПС и потеглил, като е бил последван
от полицаите и спрян на ул. „Мария Луйза“. Посочи също, че след като е обяснил
ясно на водача, че ще му състави акт затова, че е паркирал в кръстовището,
жалбоподателят не е възразил срещу това. Т.е. той не е отрекъл, че е паркирал
автомобила, в който впоследствие се е качил и потеглил при вида на полицейския
автомобил. Това му поведение също косвено показва, че той е лицето, което преди
това е паркирало автомобила в кръстовището. При това положение е несъмнено
установен факта, че жалбоподателя е водачът, който е паркирал МПС в зоната на
кръстовището. Още повече, че това обстоятелство не беше оборено в съдебно
заседание с нито едно доказателство.
Предвид горното съдът намира за
безспорно установено от обективна и субективна страна, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение, поради което правилно е била
ангажирана административно наказателната му отговорност.
За горепосоченото
нарушение санкция е предвидена в нормата на чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, която
предвижда налагане на наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за водач, който
неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище. Съдът намира, че нарушената правна
норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е
определено от законодателя като абсолютна стойност, поради което за съда не
съществува възможност да променя неговия размер.
Макар че възражения в
тази насока не са направени от жалбоподателя, то съдът намира за необходимо да
посочи, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената
опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, свързани с гарантирането на безпрепятствено преминаване през района
на кръстовища. Отделно от това видно от справката нарушител/водач приета като
писмено доказателство по делото, е че това не е инцидентна проява на
жалбоподателя, т.к. е санкциониран за нарушения на ЗДвП с общо 13 НП и 8 фиша.
Затова съдът намира, че налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното
нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на
деянието и нарушителя, като по този начин ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
По Пункт ІІ: за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
Съдът намира, че НП в тази част, с което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.190 ал.3 от ЗДвП, е незаконосъобразно и следва да се отмени.
В описателната част на НП, а и в
АУАН, е посочено, че жалбоподателят на процесната дата и място, като водач на
МПС, който е имал наложени наказания- глоби, не е изпълнил задължението си да
ги заплати в законоустановения срок. Казано с други думи не е изпълнил
задължението си по чл.190 ал.3 от ЗДвП. Посочената норма разписва, че
наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при
обжалване.
При така посочените обстоятелства при описанието на
нарушението, не става ясно за колко и какви глоби става въпрос, с какъв
санкционен акт за наложени- НП и/или ЕФ, кога е изтекъл срокът за доброволното
им плащане и др. под. Не посочването на тези обстоятелства- елементи от
фактическия състав на нарушението, опорочава НП, тъй като съставлява нарушение
на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
Освен посочения процесуален порок на НП в тази му част
е налице и още едно основание, което врече неговата отмяна. Посочената за
нарушена разпоредба на чл.190 ал.3 от ЗДвП определя единствено срок за
доброволно изпълнение на публично задължение- заплащане на глоба. Неспазването
му поражда правото на държавата за принудително изпълнение на това вземане,
чрез предприемането на мерки за принудително изпълнение на задължението, както
и възможността за налагане на ПАМ, като временно отнемане на СУМПС до
заплащането на задължението (чл.171 т.1 бук.“д“ от ЗДвП), за което
обстоятелство показания даде и св. Р.. Т.е. неспазването на срока по чл.190
ал.3 от ЗДвП не води до административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното, съдът намира, че в
тази му част НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Поради всичко
изложено до тук, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-1006-000697/ 13.03.2018
г. издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, в ЧАСТТА, с което на И.Д.Д., с ЕГН- **********,
с адрес ***, за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4
т.8 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1006-000697/ 13.03.2018 г. издадено от Началник група в Сектор „ПП“
при ОД на МВР гр. Пазарджик, в ЧАСТТА,
с което на И.Д.Д., с ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.190 ал.3
от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: