Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110 09.01.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13623 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото са предявени два иска, съответно с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищецът А.З.Г., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. И.С., е предявил против „Ай Еф Джи Финанс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Симеоново“, бул. „Симеоновско шосе” № 166, вх. А, ет. 1, ап. 4, представлявано от *** С.И.К., иск за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****/ 05.04.2018 г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 9, 10 и 11 и чл. 11 ал. 2 от ЗПК.
Наред с това е предявен кумулативно и осъдителен иск- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 720 лева, като получена без основание по недействителния договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 20.08.2019 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ****/ 05.04.2018 г., по който ищецът получил в заем сумата от 2 556, 46 евро или равностойността й в лева- 5 000 лева, при възнаградителна лихва от 37 %, ГПР- 44, 29 %, такса за ползване- 1 098, 95 евро (или 2 149, 36 лева), при обща дължима сума- 3 655, 41 евро (или 7 149, 36 лева). Кредитът трябвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, като неразделна част от същия били погасителният план и общите условия. Към договора имало и съдлъжник- С.С., колега на ищеца. Общо платената по договора сума била 6 720 лева. Твърди се, че договорът бил недействителен на няколко основания, първо- според чл. 11 ал. 2 от ЗПК общите условия следвало да бъдат подписани на всяка страница, което в случая не било така. Второ- нямало съставен и подписан погасителен план, което представлявало нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК. Трето- текстът на шрифта бил под 12, което също било нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Четвърто- нямало яснота в договора по какъв начин е изчислена лихвата и оттук- не били посочени условията за прилагане на лихвения процент- нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. На последно пето място, договорът бил недействителен и с оглед нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като нямало ясно разписани правила, които да определят общата дължима сума и перата, от които е съставена. Поради нищожността на договора, на основание чл. 23 от ЗПК се дължало само връщане на заетата сума, в който смисъл се търси надплатеното от 5 000 лева до 6 720 лева, или връщане на сумата от 1 720 лева, която била получена без правно основание. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се моли исковете да се отхвърлят изцяло. Твърди се, че между страните бил сключен валиден договор за заем, по който на ищеца била предоставена исканата от него сума, при съответните условия, приети от тях. Посочва се, че в случая клаузите на договора били индивидуално уговорени, поради което тук не можело да има нищожност на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Възнаградителната лихва представлявала печалба за кредитополучателя и тя нямала наказателен характер, като в случая размерът на ГПР не надвишавал законовия максимум. Договорът бил за потребителски кредит, не въвеждал в заблуждение, нямало скрити клаузи, условията му отговаряли на изискванията на специалния закон- ЗПК, като заемът дори бил предсрочно погасен от ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит № ****/ 05.04.2018 г. ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 5 000 лева, за срок от 24 месеца, при фиксиран лихвен процент- 37 % и ГПР- 44, 29 %.
Представени са договорът и погасителният план към него, както и РКО от 05.04.2008 г. за отпуснатия заем в размер на 5 000 лева.
С преводно нареждане от 11.06.2018 г. кредитът е изцяло погасен, като за това е заплатена сумата от 6 720 лева.
Представени са още договори за кредит и погасителни планове към тях, касаещи трети за спора физически лица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Първото релевирано в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит е свързано с изискването на чл. 11 ал. 2 от ЗПК. Според цитираната норма общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница от тях се подписва от страните по договора. Нормата е в сила от 23.07.2014 г., а процесният кредит е сключен на 05.04.2018 г., поради което разпоредбата е приложима за него. В случая в договора е изрично посочено, че едно от приложенията към него са общи условия, които се явяват неразделна част от съглашението и с които заемополучателят декларира, че е запознат и съгласен. Тези общи условия обаче не са представени от ответника, в чиято тежест е да докаже съответствието на договора със специфичните нормативни изисквания на ЗПК, като в отговора изрично се признава, че към договора съществуват такива, въпреки които имало и индивидуално договаряне. Без представяне на общите условия не може да се приеме, че те са подписани на всяка страница от ищеца, поради което следва да се приеме точно обратното- че дори и към договора действително да е имало общи условия, след като те не са представени от кредитора, не е изпълнено специалното изискване те да бъдат подписани на всяка страница от потребителя, за да се считат валидни и обвързващи за него. Както вече се посочи по- горе, нормата на чл. 22 от ЗПК е категорична, че при неспазване на някое от изброените по- горе като законови текстове, предвиждащи задължителните елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит, той е недействителен.
Следващото релевирано в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит е свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 44, 29 %, а пък лихвата е 37 %, без да е записана точната й стойност в лева като сума. Също така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвидена и такса за ползване на кредита в размер на 2 149, 36 лева, както и такса за разглеждане от 10 лева, като общият размер на тези суми не съответства на общия размер на дълга, посочен в договора. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Друго възражение на ищеца е за неспазени изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Тук следва да се посочи, че независимо, че в случая лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора и оставал непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 37 %, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
По отношение
на възнаградителната лихва също се прави възражение
за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, което се явява основателно.
Както вече се посочи, в договора е предвидена възнаградителната
лихва в размер на 37 %, който надвишава трикратния размер на законната лихва и
оттук- тази клауза се явява нищожна.
Горните
съображения водят до нищожността на договора за потребителски кредит, като,
както вече беше посочено, съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Това
означава, че ищецът дължи плащане единствено на предоставения му заем в размер
на сумата от 5 000 лева, а разликата в размер на 1 720 лева, която е заплатена над
размера на получения кредит, се явява недължима, като получена при начална
липса на основание, поради което тази сума следва да бъде върната на
потребителя, в който смисъл е и предявената претенция. Присъдената сума се
дължи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото
това е законна последица от уважаването на осъдителната претенция.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковите претенции изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите надлежно се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително направени- държавна такса в размер на 354, 78 лева (лист 15 от делото) и адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева (л. 52). Направените разноски от ответника за заплатен хонорар на неговия пълномощник, си остават за сметка на страната.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А.З.Г., ЕГН: **********,*** и „Ай Еф Джи Финанс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Симеоново“, бул. „Симеоновско шосе” № 166, вх. А, ет. 1, ап. 4, представлявано от *** С.И.К., че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****/ 05.04.2018 г. е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК.
ОСЪЖДА „Ай Еф Джи Финанс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Симеоново“, бул. „Симеоновско шосе” № 166, вх. А, ет. 1, ап. 4, представлявано от **** С.И.К., да заплати на А.З.Г., ЕГН: **********,***, сумата от 1 720 (хиляда седемстотин и двадесет) лева, като получена без основание по недействителния договор за потребителски кредит № ****/ 05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 20.08.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Ай Еф Джи Финанс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Симеоново“, бул. „Симеоновско шосе” № 166, вх. А, ет. 1, ап. 4, представлявано от *** С.И.К., да заплати на А.З.Г., ЕГН: **********,***, разноските по делото, както следва: сумата от 354, 78 (триста петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки) лева- държавна такса и сумата от 780 (седемстотин и осемдесет) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД