№ 497
гр. Плевен, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430202581 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №23-1772-001189/01.11.2023г. на
НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Й. М. Й. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175а
ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като изтъква, че не е бил спрян
в хода на извършван т.нар. „дрифт“, а на автомивка. В този смисъл, счита за
недоказано административното нарушение, за което е ангажирана неговата
отговорност и моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който представя подробни съображения във връзка с
недоказаността на административното нарушение. Изтъква, че
местоизвършването на нарушението е посочено като „паркинг“, както и че от
тази гледна точка, извършването на маневри по привеждане на автомобила в
движение, би могло да го поставя в различни положения на пътната настилка,
без това да е преднамерено поведение от страна на водача; наред с това
отбелязва, че липсва легална дефиниция на понятието „дрифт“, както и че от
1
представената в АУАН/НП фактическа обстановка не може да се установи
преднамерено извеждане на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя,
извън контрол. Посочва, че свидетелят по установяване на нарушението не е
присъствал във вътрешността на управлявания от Й. автомобил, за да може да
знае по какъв начин жалбоподателят извършва определени маневри, сочени
като „дрифт“. Защитникът счита, че описаното в АУАН/НП деяние не
представлява нарушение по чл. 104б т.2 ЗДвП, тъй като се касае за паркинг, а
не за път, отворен за обществено ползване; отбелязва, че липсват
доказателства да е възникнала и опасност за околните, както и че е било
възможно евентуалното занасяне на автомобила по пътното платно да е
резултат от обективни фактори – например разлив на масло, пясък, лоши
метеорологични условия и др.подобни. В този смисъл приема, че тезата на
административното „обвинение“ се гради на предположения, като в тази
връзка изтъква, че въпреки твърдяното от органите на полицията наличие на
аудио- и видеозаписи от патрулния полицейски автомобил, в крайна сметка –
такива не са представени за нуждите на административнонаказателната
преписка. Същевременно изтъква, че от показанията на свидетелите М. А. и С.
А. се установява, че всъщност „дрифт“ е бил извършван от трето лице – водач
с неустановена по делото самоличност и неустановен по делото лек
автомобил, който отпътувал преди пристигането на полицейските служители.
Пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление, като
неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН –
представител не се явява; с придружителното писмо за изпращане на жалбата
в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно становище за нейната неоснователност.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
627637/ 07.10.2023г. от страна на И. В. Н. – ст.полицай при 01 РУ-ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля А. Г. А., както и на нарушителя Й. М. Й.. Съставен
е за това, че на 07.10.2023 г. около 22:22 часа, в гр. ПЛЕВЕН, ул. „***“, на
паркинг пред зала „***“, като водач на лек автомобил „**“, рег. № ***,
извършва следното: не използва път, отворен за обществено ползване, в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари; водачът
преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване и рязко
подаване на газ, довежда автомобила до загуба на сцепление на задните
колела, движейки се напречно на пътя, извършва така наречения „дрифт“, като
с действията си създава опасност за останалите участници в движението –
нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят е
отбелязал, че няма възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по
2
чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Й.
М. Й. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на
основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.8 – 14 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция, не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения
на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото
Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата
правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите И. В. Н., А. Г. А., М. И. А., С. М. А., обяснения на жалбоподателя
Й., писмени доказателства /л.15 – 16, л.30, л.57, л.95 – 96 от делото/. Съдът
намира, че естеството на случая е такова, че от особено значение за разкриване
на обективната истина, се явяват гласните доказателствени средства, които от
своя страна, се поделят условно на две групи.
От една страна, според обясненията на жалбоподателя Й., както и
според показанията на свидетелите С. М. А. и М. И. А., в късната вечер на
07.10.2023г., същите имали уговорка да се срещнат в близост до зала „***“.
Когато Й. Й. пристигнал с лекия си автомобил „**“, С. А. и М. И. вече били на
място, със собствените си автомобили; в близост имало и други лица с
моторни превозни средства. Вместо да се види с А. и А. обаче,
жалбоподателят веднага след пристигането си, се отправил към
близконаходяща се автомивка на самообслужване и дори паркирал в една от
клетките й. Междувременно, неустановено по делото лице, с неустановен по
делото автомобил, извършвало в близост до спортната зала, т.нар. „дрифт“, но
забелязало приближаването на полицейски автомобил и бързо напуснало
споменатия район. От своя страна, патрулният полицейски автомобил се
отправил към споменатата автомивка, пристъпил към проверка спрямо Й. Й. и
неговия автомобил, и бил съставен процесния АУАН, който според
жалбоподателя, двамата полицейски служители му разпоредили да подпише.
От друга страна, от показанията на същите полицейски служители
– свидетелите И. Н. и А. Г. А., се установява именно фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на АУАН/НП. Наред с това, следва да бъде
отбелязано, че и двамата свидетели дават относително подробни показания,
които не будят съмнение в тяхната достоверност; и двамата са твърди в
позицията си, че от момента, в който визуално възприели извършващия
3
„дрифт“ лек автомобил, до пристъпването към проверка на същия автомобил,
вниманието им е било насочено именно към него. В тази връзка, свидетелите
Н. и А. А. са абсолютно категорични, че изложената в предходния абзац
версия – че „дрифтиралият“ водач и жалбоподателят Й. са различни лица, е
невярна – и напълно изключват възможността да се касае за трето
неустановено лице, както твърдят самият жалбоподател, свидетелите А. и М.
А.. Двамата полицейски служители, наред с това, дават достоверни и
убедителни показания относно механизма на деянието: сочат, че
управляваният от страна на Й. Й. лек автомобил е с предно предаване и че
посредством използване на ръчната спирачка, се получава характерно,
преднамерено занасяне на превозното средство, върху което, за определен
момент водачът губи контрол; свидетелят И. Н. същевременно посочва, че
местоизвършването на нарушението е в непосредствена близост до зала „***“.
Необходимо е да бъде изтъкнато, че този свидетел беше разпитан двукратно,
както и че при двата разпита, отстояваше позицията си по изясняваните факти
и обстоятелства; бяха проведени и две очни ставки: И. Н. – М. А. и И. Н. – С.
А., които обаче не доведоха до отстраняване на съществените противоречия в
техните показания, тъй като свидетелите потвърждаваха предварително
заетите си позиции по фактите.
При съпоставката на двете групи гласни доказателствени средства,
Съдът намира, че с достоверност се ползват показанията на свидетелите И. Н.
и А. А.. Същите не само са убедителни, както вече беше отбелязано, но и
изхождат от лица, незаинтересовани от изхода на
административнонаказателното производство – служебни лица, изпълняващи
задълженията си в рамките на нощно дежурство. От друга страна, показанията
на свидетелите А., М. А. и обясненията на жалбоподателя изхождат от лица,
които са пряко и непряко заинтересовани от изхода на делото, предвид
близките отношения между жалбоподателя от една страна и свидетелите А. и
М. А. – от друга. Наред с това, твърде недостоверна е представяната от тази
група гласни доказателствени средства, версия, свързана с трето,
неустановено лице, което извършва „дрифт“, а всъщност – е потърсена
отговорността /кой знае защо/, именно на жалбоподателя Й.. Последният,
впрочем, по неясни причини, всъщност вместо да се срещне със своите
приятели А. и М. А., веднага се насочил към близконаходяща са автомивка, а
изключително любопитен момент в цялата ситуация е и този, че както М. А.,
така и А. заявяват в своите показания, че им е добре известно, че на описаното
място се извършват т.нар. „дрифтове“, но пък самите А., М. А. и Й. Й.,
всъщност се събирали на това място, просто за да си говорят и слушат музика.
Видно е, че преценката за достоверност на гласните доказателствени средства,
няма как да е в полза на групата Й. Й., С. А., М. А., а това на свой ред навежда
Съда на заключението, че се касае за версия, имаща за цел оневиняването на
жалбоподателя, в разрез с действителните факти и обстоятелства на случая. В
този смисъл, обясненията на Й. Й. Съдът приема единствено като проявление
на правото му на защита, а показанията на С. А. и М. А. – като целенасочено
4
изопачаване на процесните факти, т.е. налице са данни за съзнателно
потвърждаване на неистини, поради което, от една страна, на тези
доказателствени средства не може да се отдаде вяра, а от друга – след влизане
на Решението в сила, заверен препис от същото, както и от Протоколите за
съдебни заседания на 28.05.2024г., 01.07.2024г., 02.09.2024г., следва да бъдат
изпратени на РП-ПЛЕВЕН, за преценка на предпоставките за образуване на
наказателно производство, за престъпления по чл.290 НК.
Ето защо Съдът приема като достоверни и кредитира показанията
на свидетелите И. Н. и А. А., които са изцяло в подкрепа на отразената в
АУАН/НП фактическа обстановка, приема същата за доказана по несъмнен
начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2
ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.104б т.2 ЗДвП, „ На
водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“ Видно е, че е налице
изводимо задължение за водачите, стриктно да се придържат към
използването по предназначение на пътищата, отворени за обществено
ползване: за превоз на хора и товари, което задължение, при приетите по-горе
условия на време, място, обстановка, водачът Й. Й., не е изпълнил, а вместо
това е предприел самоцелни и рискови маневри, извеждайки извън контрол
управляваното от негова страна МПС. В този смисъл, нарушението по
чл.104б т.2 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, се явява доказано по несъмнен начин.
Не могат да бъдат възприети съображенията на защитата по
съществото на правния спор. Изтъква се, че местоизвършването на
нарушението е посочено като „паркинг“, както и че от тази гледна точка,
извършването на маневри по привеждане на автомобила в движение, би могло
да го поставя в различни положения на пътната настилка, без това да е
преднамерено поведение от страна на водача. Впрочем, тук е мястото да бъде
отбелязано, че както в АУАН, така и в НП, като място на извършване на
нарушението, се посочва ул.“***“, паркинг пред зала „***“. От приетата по
делото схема-извлечение на разположението на зала „***“ и прилежащата й
инфраструктура е видно, че се касае за немалък по размери район, в който са
разположени освен споменатата зала, също и сгради на индустриални
предприятия, налице е и пътна мрежа, отклоняваща се от ул. „***“, със
съответна регулация с пътни знаци, както и прилежащи места, които макар да
не са обозначени с пътен знак Д19 /"Паркинг"/, то явно по своето
предназначение и обичайна употреба, се явяват именно паркинги,
обслужващи района. Тук обаче се налага да бъде подчертано, че както липсва
легална дефиниция на понятието „дрифт“, ЗДвП и ППЗДвП, тези нормативни
актове, също така не съдържат подобна дефиниция и на понятието „паркинг“.
Предвидени са правила за паркирането, като неизменна част от управлението
на МПС /Глава Втора, Раздел ХІХ от ЗДвП/, но липсва легална дефиниция за
5
„паркинг“. Съобразно чл.93 ал.2 ЗДвП, „Паркирано е пътно превозно
средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта
да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за
движение.“, докато според чл.93 ал.1 ЗДвП, „Пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача.“. В този смисъл, независимо дали обозначено или
не, на място, на което се осъществява паркиране, са приложими всички
правила за движението по пътищата, отворени за обществено ползване, вкл. –
забраните, свързани с тях, вкл. – тази по чл.104б т.2 ЗДвП. Да се приеме
обратното, не би представлявало нищо друго, освен юридически нонсенс,
позволяващ всевъзможни неадекватни, нецелесъобразни и представляващи
риск за живота, здравето на лицата и имуществата, прояви от страна на
водачите на МПС – единствено под предлог, че се намират „извън“ път,
отворен за обществено ползване. Що се отнася до липсата на легална
дефиниция на понятието „дрифт“ – това обстоятелство, само по себе си, не е в
състояние да опровергае наличието на това явление в реалния живот, а това,
че не съществува законово определение на понятието, не представлява пречка
същото да намери своето фактологическо описание, съобразно
обстоятелствата на случая. Така, в АУАН/НП се твърди, че водачът
преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване и рязко
подаване на газ, довежда автомобила до загуба на сцепление на задните
колела, движейки се напречно на пътя. По делото не се събраха никакви
доказателства за това, че е имало някакви обективни фактори, допринесли за
подобно движение на превозното средство, например - например разлив на
масло, пясък, лоши метеорологични условия и др.подобни. Напротив,
свидетелите И. Н. и А. А. са категорични, че се касае за действия при
управление на автомобила, свързани с използването на ръчна спирачка и
последващо занасяне на превозното средство; впрочем, за преценка, че се
извършват подобни действия при управлението на МПС, е напълно
достатъчно просто визуално възприятие, наблюдение отстрани, а не
свидетелите да са присъствали в превозното средство, извършващо т.нар.
„дрифт“. В този смисъл, неоснователно защитата счита, че се касае за
административно „обвинение“, което се гради на предположения, а що се
касае до липсата на аудио- и видеозаписи от патрулния полицейски
автомобил, както беше изяснено посредством нарочно писмо от страна на
ОДМВР-ПЛЕВЕН, записите от авто- и боди-камери, са с фиксиран срок за
съхранение – 30 дни, който е изтекъл още през 2023г.; прочее, тук се поставя
въпроса, в случай, че жалбоподателят е имал определени възражения или
искане за изясняване на определени обстоятелства, по какви причини
своевременно не е направил съответно искане за приобщаване на същите
записи към административнонаказателната преписка, в т.ч. – евентуално
6
посредством възражение при условията на чл.44 ал.1 ЗАНН. Това разбира се, е
риторичен въпрос, но още един път е видно, че съображенията на защитата по
съществото на делото, не могат да бъдат възприети.
Ето защо Съдът намира, че правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП. Посочените размери на
кумулативно наложените две административни наказания, не подлежат на
обсъждане, тъй като отбелязаната административнонаказателна разпоредба
предвижда абсолютно определен размер на санкцията, който е коректно
съобразен от административнонаказващия орган. Случаят не е „маловажен“
по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като от една страна, не се събраха
доказателства за това, че представлява по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновения случай на нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП, а от
друга – видно от представената по делото справка за нарушител от региона, Й.
е наказван многократно в миналото за различни административни нарушения
на ЗДвП, т.е. същият нееднократно е демонстрирал недостатъчно сериозно
отношение към задълженията си като водач на МПС – и настоящият случай
представлява продължение на тази тенденция в неговото отношение към
ЗДвП, т.е. очевидно не е „маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното НП е както законосъобразно,
така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено и на основание
чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1772-
001189/01.11.2023г. на НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, с което на Й. М. Й. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7