Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 19.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI състав. в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
ЧЛенове: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Ат. Маджев ч. гр. д. № 13941 по описа на СГС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника С.О.,
БУЛСТАТ: *******, гр. София, ул. „*******, срещу разпореждане от 27.09.2019 г.,
с което ЧСИ –С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, е отказал да
намали размера на приетите и направени от взискателя разноски за адвокатски
хонорар в пределите на изпълнително дело № 20199210401321, което е съобщено на
длъжника на 30.09.2019 г.
Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане на
съдебния изпълнител е неправилно и необосновано. Най-напред в подкрепа на
тезата си за неправилност на обжалвания акт, процесуалния представител на СО
привежда довод, че единственото действие, с което се изчерпва процесуалната
активност на пълномощника на „БВИГ“ АД се свежда до депозираната молба за
образуване на изпълнителен процес. Следващото се възнаграждение за това
действие било ясно разписано в чл. 10, ал. 1 от НМРАВ, а именно константната
сума от 200 лв. Позицията на жалбоподателя е, че обединяването на
възнагражденията по т. 1 и по т. 2 от чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. било
допустимо само при наличие освен на действия по образуване, така и на
действително осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнителното дело. В случая, с оглед поведението на С.О., в
качеството й на длъжник по посоченото изпълнително дело, не били необходими
други действия за събиране на задължението. Сумата предмет на заявено
принудително изпълнение била заплатена от длъжника още в рамките на определеният
му срок за доброволно изпълнение. Предвид това същия не следвало да отговаря за
разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени, в който смисъл било и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната
съдебна практика. Освен това, адвокатското възнаграждение било прекомерно, тъй
като изпълнителното дело не било с фактическа и правна сложност, а и общините
били „сигурни платци“. Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че дължимото
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производств е в размер на 200 лева.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде
отменено разпореждането от 27.09.2019 г., с което ЧСИ- С.П. е отказал да намали
размера на приетите разноски в образувания и воден пред него изпълнителен
процес срещу жалбоподателя, и да бъде осъществена редукция в размера на
присъдените в полза на „БВИГ“ АД
разноски за адвокатски хонорар на сумата до 200,00 лв., съобразен с Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по
отношение на пропорционалната такса по чл. 26 ТТР от ЗЧСИ въпросът да бъде
решен по същество. Настоява се и за присъждането на разноските акумулирани от С.О.
във връзка с производството СГС продиктувано от подадената и разглеждана жалба.
Взискателят „ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД се е възползвал от правото си на писмено становище по упражнената от С.О.
жалба, като поддържа, че доводите на длъжника по изпълнението свързани с
прекомерност на присъдения адвокатски хонорар в размер на сумата от 350 лв. са
неоснователни. Изказва се позиция, че процесът по определянето на разноските в
изпълнителния процес отнасящи се до репарирането на заплатено адвокатско
възнаграждение трябва да държат сметка за уредените на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от
НМРАВ хипотези на право да се получи присъждане на подобни разходи и то в
условията на кумулиране, стига да се установи, че такива са направени,
респективно, че извън образуването на изпълнителния процес, кредиторът е
осъществил и допълнителни процесуални действия в учредения изпълнителен процес
преследващи удовлетворяване на паричното изпълнение на сумите по изпълнителния
лист. При анализа на действията сложили се в изпълнително дело № 20199210401321 ставало
ясно, че очертаните предпоставки са постигнати. Не трябвало да се пренебрегва и
това, че Наредбата установява единствено минималния размер на адвокатските
възнаграждения платими в изпълнителния процес под който е налице абсолютна
забрана да се договаря и осъществява адвокатска помощ. Отсъства обаче пречка страните
по договора за правна защита и съдействие да уговорят по висок размер на
следващото се възнаграждение, като това не означава автоматично, че е допуснато
състояние на прекомерно уговорен адвокатски хонорар. На следващо място
ответникът по жалбата е изтъкнал, че при определянето на пропорционалната такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдебния изпълнител е съобразил установените правила
за формирането й. Пояснено е, че базата за определяне на тази такса държи
сметка само за паричните суми присъдени по изпълнителния лист предаден за
привеждане в изпълнение, респективно не се интересува от размера на разноските
в изпълнителния процес, и в частност от начисленото за плащане адвокатско
възнаграждение. Относно претенцията за присъждане на разноски за настоящото
производство по обжалване действия на съдебния изпълнител пълномощникът на ЗАД
„БВИГ“ АД се противопоставя принципно на възможността за ангажиране отговорност
за разноски в него, тъй като същото нямало характеристиките на състезателно
такова.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
счита, че жалбата е неоснователна. Излагат се доводи, че произнасянето на ЧСИ
по възражението за приетите в изпълнителния процес разноски е съобразено с
правилата за тяхното начисляване и не страда от пороци, които да го правят
незаконосъобразно. В този контекст се поддържа, че упражнената от С.О. жалба е
недопустима, неоснователна и недоказана и действията на съдебния изпълнител
трябва да бъдат потвърдени.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20199210401321 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е образувано на 14.09.2019 г. по молба на взискателя „Б.В.И.Г.“ АД, подадена
чрез адвокат А.П.и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.03.2019 г. по
гр.д. № 24756/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, въз
основа на решение № 544813/26.11.2019 г., с който С.О. е осъдена да заплати на ЗД
„Б.В.И.Г.“ АД, сумата от 145,25 лева, ведно със законната лихва, считано от
18.04.2018 г. до окончателното изплащане,
както и за сумата от 650,00 лв. – направени от ищеца разноски.
От
представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело № 20199210401321
по описа на ЧСИ-С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, се
установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на
взискателя парични вземания, т.е. същият е активно легитимиран да подаде жалба
срещу действия на съдебния изпълнител изразяващи в издаване на разпореждане за
отказ да бъде намален размера на приетите и направени от взискателя разноски за
адвокатски хонорар в пределите на цитираното изпълнително дело.
Видно
от материалите по делото с възражение вх. № 19514/16.09.2019 г. по описа на ЧСИ
–С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, жалбоподателят е поискал
от съдебния изпълнител да бъде намалено приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение, тъй като счита същото за прекомерно. В условията на
евентуалност е поискано и редуциране на начислената пропорционална такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ. С обжалваното разпореждане от 27.09.2019 г. съдебният
изпълнител е отказал да намали определените разноски от 350 лв. за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя, като се е мотивирал, че същите не са
прекомерни.
За
изготвеното разпореждане от 27.09.2019 г., длъжникът е уведомен на 30.09.2019
г. (видно от оформено съобщение налично на лист 16 от изпълнителното дело).
Жалбата
е депозирана в кантората на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие
СГС на 01.10.2019 г., в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвеното от съдебния изпълнител
постановление.
С
разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени
изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението.
Предвид
гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и
е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване
от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На
основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени оплаквания, че изпълнителното производство не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено.
Възражението
на жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в
частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според посочената разпоредба ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр.
д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20199210401321 по описа на
ЧСИ –С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 04.09.2019
г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в
резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите,
посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Видно от горепосочената
молба, пълномощникът на взискателя е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 ЗЧСИ,
включително и такива да определя способа за изпълнение.
Към
молбата за образуване на изпълнителното производство са ангажирани
доказателства за възлагане от „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД на адвокат Павлова
извършването на редица процесуални действия за защита правата и законните
интереси на дружеството, като сред тях е правомощието да образува изпълнителни
производства и да осъществява процесуално представителство по тях, както и за
осъществено плащане от С.О. в полза на адвокат Павлова на сумата в размер от
350 лв. във връзка с образуване и процесуално представителство по изпълнително
дело № 20199210401321, които факт се установява да се е реализирал на
03.09.2019 г.
По делото се установява, че упълномощеният от
взискателя представител е осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на
молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите,
присъдени на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист. С молбата е
делегирано на съдебния изпълнител правомощието да определя способа на
изпълнение.
След
образуване на изпълнителното дело на 04.09.2019 г., на 05.09.2019 г., ЧСИ е
изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника.
С
нова молба от 16.09.2019 г. пълномощника на „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е посочил пред
СИ начин за изпълнение, а именно налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника.
Съгласно
извършено на 01.10.2019 г. от съдебния изпълнител отбелязване върху гърба на
изпълнителния лист се установява, че от длъжника по изпълнението успешно е била
събрана сумата от 816,51 лв., 95,18 лв. т. по т. 26 и 48,00 лв. обикновени
такси.
Други
документи по изпълнителното дело не са
съставяни и представяни до 16.09.2019 г., когато по делото е депозирано
възражението на С.О. за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по повод
на което е постановен обжалвания в настоящото производство акт.
На
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният
представител на взискателя е извършил това действие, поради което и
предвиденото за него възнаграждение се дължи от длъжника. Ако се допусне, че
уговореното възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е 350,00 лв.,
то тогава несъмнено нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуцирането му поради
неговата прекомерност, тъй като самото действие по образуване на какъвто и да е
било изпълнителен процес няма как да се квалифицира, като такова с фактическа и
правна сложност, а напротив касае се до изготвянето на стандартизирана по
съдържанието си молба, която не изисква значителни усилия и разход на време за
натоварения с подобен правно съдействие адвокат.
След подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателя е депозирал молба
с посочване на конкретен способ за изпълнение, а именно налагането запор върху
банковите сметки на длъжника. Само по себе си това действие не може да
провокира приложение в разпоредбата на чл.
10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си за образуване на изпълнително дело кредиторът посочва
начинът на изпълнението, като в течение на същото той може да посочи и други
начини за изпълнение. В случая „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД не е направил това с
подаването на молбата си от 04.09.2019 г., а с молбата си от 16.09.2019 г.,
която трябва да се разглежда единствено, като процесуално изявление ориентирано
към допълване на молбата за образуване на изпълнителния процес, но не и като
действие по процесуално представителство на страната насочено към постигане
удовлетворяване на допуснатото до принудително изпълнение право. Освен това по
делото се констатира, че длъжникът по изпълнението е осъществил плащане на
формулираните в изпратената до него ПДИ парични задължения, като това не е
станало по пътя на принудителното изпълнение, защото отсъстват данни за
приложението на каквито и да е способи в тази насока, вкл. и за наложен запор
върху сметки на С.О.. Предвид това не е
налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
НМРАВ.
С оглед на изложеното, дължимите от С.О. разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв.
– за образуване на делото. По тази причина обжалваният отказ на ЧСИ-С.П. да
измени същите, като намали адвокатския хонорар от 350 лв. на 200 лв. се явява
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна, като приетите разноски за адвокатско
възнаграждение възложени за плащане в тежест на жалбоподателя – С.О. се
редуцират до сумата от 200 лв.
По отношение пропорционалната такса, която
съдебният изпълнител е възложил за плащане по т. 26 ТТР по ЗЧСИ, а именно
сумата от 95,18 лв., след извършено от съда изчисление според правилата на т.
26, буква „б“ от ТТР към ЗЧСИ, при ползване като основа единствено на сумата от
816,51 лв., съставляваща вземанията по приведения в изпълнение ИЛ, и
начисляване върху формирания размер на таксата на ДДС, тъй като ЧСИ е
регистриран по ЗДДС, като краен резултат се получава такса в размер от 97,94
лв., която дори надвишава определената от съдебния изпълнител такава. Предвид
това искането за намаляване на същата е неоснователно и трябва да се остави без
уважение.
Предвид изхода по жалбата и направеното в нея
искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в настоящото
производство по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. със ЗПП за възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 50,00 лева и 73,00 лева – заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 20528/01.10.2019
г. подадена от С.О. /длъжник по изпълнението/ Разпореждане от 27.09.2019 г., с
което ЧСИ –С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, е отказал да
намали размера на приетите и направени от взискателя разноски за адвокатски
хонорар в пределите на изпълнително дело № 20199210401321 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА следващото се в полза на „ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД адвокатското възнаграждение, което С.О. следва да заплати по образуваното
изпълнително дело № 20199210401321 от сумата в размер от 350,00 лв. на сумата в размер от 200,00 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ул. „********, да заплати в полза на С.О., БУЛСТАТ: *******, гр.
София, ул. „*******,
на основание чл. 78, ал. 1, и ал. 8 ГПК, сумата от
73,00 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. – възнаграждение на
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.