Решение по дело №2505/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1493
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20215330202505
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1493
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330202505 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0329-000181/12.03.21г.
издадено от Началник РУП Раковски, с което на П.М.Я., ЕГН ********** от
******* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /
две хиляди / лв. и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 24
месеца за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателя Я. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени
в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна - РУП - Раковски, в писмено становище намира
жалбата за неоснователна.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 01.03.2021г. около обяд жалб.Я. се прибирал към дома си в *******
като управлявал автомобил Опел Корса с рег.№ *******. До № ******* обаче
бил спрян от свид.Г. Т. Т. – ******* при РУП Раковски, тъй като фаровете на
1
Корсата не светили, а освен това жалб.Я. говорел във време на движение по
телефон без да ползва устройство „свободни ръце“. За това му бил съставен
АУАН, различен от далия началото на настоящото производство. На водача
Я. била извършена и проверка с техническо средство за употреба на алкохол,
а пробата била отрицателна. След това жалбоподателя се прибрал в
жилището си в съседство – на номер *******, но малко по.късно адреса бил
посетен от служители на КП. Сега вече било поискано от него да даде и проба
за наркотици, на което той отказал. За това действие отново свид.Т. съставил
АУАН № GA 249281 от същата дата, а въз основа на него било издадено и
атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Р. Ст. З. и К.М. С., частично от тези на свид.Г. Т. Т., както и от
писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и
кредитира в частта им сочеща, че на процесната дата и място действително е
била извършена проверка на жалбоподателя след управление на МПС Опел
Корса посочено по-горе. Според показанията на свид.Т. обаче, жалб.Я. бил
отведен във ФЦСМП Раковски, където пред лекар той отказал да даде кръв за
изследване. По делото бе изискана справка в този смисъл и копие от журнала
от съответната дата. Както в писмото, така и във журнала липсва отразяване
Я. на процесната дата да е бил воден за кръвна проба и да е отказал даване на
такава. При това положение, дори да се приеме за истина твръдяното от Т., е
опорочен реда за удостоверяване на евентуален отказ на водача да даде кръв
за изследване, а в такъв случай съгласно трайната практика на ВКС и ВАС,
това води до отпадане на отговорност у дееца, макар несъмнено да е
удостоверен отказ да бъде тества с техническо средство. В основата на този
извод е факта, че право е на всеки да откаже такава с техническо средство,
тъй като кръвното изследване е по-достоверно. Следователно то е
решаващото изследване, но ако водача откаже и него, то вече следва да носи
отговорност. За целта обаче Наредба № 1 /2017г. е предвидила специален ред
за удостоверяване на този отказ, който в процесния казус не е спазен. Липсва
отразяване в журнала да е направен такъв от жалбоподателя, което води на
извод, че в случая той не е бил заведен изобщо за такава проба. Това по
същество компрометира и показанията на свид.Т. в тази връзка, съответно на
преден план излизат показанията на свид.З. и свид.С., че всъщност втория акт,
а именно този стартирал настоящото административно наказателно
2
производство бил съставен едва след като вече жалбоподателя се прибрал в
дома си. При това положение обаче към момента на условно казано „втората
проверка“ той вече не е имал качеството водач на МПС и е могъл да откаже
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
При тези установени факти Съдът констатира, че действително е бил
неправилно приложен закона при издаване процесното НП. Очевидно
съществения въпрос е имал ли е качеството на водач на МПС в настоящия
казус жалбоподателя Я.? Според настоящата инстанция не е имал това
качество, тъй като ВС на Р България е решил в свое тълкувателно решение
кое лице е водач на МПС/респективно кога е налице управление на МПС -
ППВС №1/83г./ след като в случая Я. не е оперирал по никакъв начин с
механизмите на автомобила по повод, при и или след движението му. Това
качество е имал в един по-ранен момент, но тогава не бил приканен да даде
проба за наркотици. Разбира се налице са определени хипотези, при които
водач може да бъде тестван за алкохол и/или наркотици, макар към омента на
проверката да няма това качество. Това обаче касае най-вече случаи на ПТП,
при което водача не е напускал мястото на нарушението и така е бил под
контрол до даване на пробата или приканването му да даде такава. Не
случайно е въздигнат самостоятелен състав на нарушение в случаите на
отклоняване на водача от местопроизшествието, съответно квалифицирани
състави на престъпление, при бягство от местопрестъплението. То е именно и
предвид невъзможност да бъде направено валидно изследване за употребата
на такива вещества. Очевидно обаче настоящия казус не е такъв. При това
положение не е налице и соченото нарушение от страна на жалб.Я..
За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя
възражението на повереника, че при съставяне на акта са били допуснати
съществени процесуални нарушения, поради факта, че не било описано
мястото на нарушението. Видно от съдържанието на констативния акт и на
НП, ясно е посочено, че се касае за ******* до № *******. Като се има
предвид и факта, че се касае адрес в съседство с този на който живее самия
жалбоподател, е изключено да не е разбрал кое е мястото на нарушението
твърдяно от контролните органи.
Предвид изложеното по-горе обаче следва да се отмени НП. Ето защо и
поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0329-000181/12.03.21г.
издадено от Началник РУП Раковски, с което на П.М.Я., ЕГН ********** от
******* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /
две хиляди / лв. и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 24
месеца за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4