№ 265
гр. Видин, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Гражданско дело №
20241320101752 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), от М. К. А., с адрес: гр.София, бул.“Христо Ботев“
№ 13, ет.2, с ЕГН ********** против С.С.П. действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ САШО-С - САШО ПЕТКОВ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Видин ул. екзарх Йосиф I №24 за
признаване за установено в отношенията между тях, че парична сума в размер
на 8900 лева по издаден срещу ищеца в полза на ответника, изпълнителен
лист от 23.08.2016г по гр.д. №9425/2014г на СГС е погасено по давност.
Твърди се, че с решение от 02.06.2016г по гр.д. №9425 от 2014г на СГС
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 8900
лева. На 23.08.2016г е издаден изпълнителен лист за тези разноски и на
16.05.2017г е образувано изпълнително дело при ЧСИ Виолета Томова и това
е единственото изпълнително действие по това изпълнително дело. През 2019
г изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.2 т.8 от ГПК. На
21.12.2023г е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ Неделчо Митев,
по което е поискано налагане на запор върху трудово възнаграждение и
банкови сметки. На 06.06.2024г ищецът е получил покана за доброволно
изпълнение и тогава е узнал за образуваното изпълнително дело. Счита, че
погасителната давност е изтекла на 16.07.2022г, когато са изтекли пет години
от образуването на първото изпълнително дело, което е и последното
1
изпълнително действие срещу ищеца. Сочи, че за времето от 15.03.2020г до
15.05.2020г давността е била спряна по време на Ковид пандемията.
Иска се да се обезсили изпълнителния лист и да се присъдят разноските
по делото.
Ответникът, който е търговец, и на който исковата молба е връчена при
условията на чл.50 ал.2 от ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата по
делото, преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:
От фактическа страна:
С решение от 02.06.2016г по гр.д. №9425 от 2014г на СГС ищецът М. К.
А. е осъден да заплати на ответника С.С.П. действащ като едноличен търговец
с фирма ЕТ Сашо-С - Сашо Петков с ЕИК ********* разноски по делото в
размер на 8900 лева. На 23.08.2016г е издаден изпълнителен лист за тези
разноски.
На 16.05.2017г е подадена молба от ответника по настоящето дело до
ЧСИ Виолета Томова с район на действие Окръжен съд Видин за образуване
на изпълнително дело за събиране на вземането по издадения изпълнителен
лист. В молбата не е посочен изпълнителен способ, а е поискано на основание
чл.18 ал.1 от Закона за ЧСИ частния съдебен изпълнител по своя преценка да
определи изпълнителния способ.
На 10.06.2019г, на основание чл.433 ал.2 т.8 от ГПК, поради това, че
повече от две години не са извършвани изпълнителни действия –
единственото изпълнително действие е образуването на изпълнителното дело,
е прекратено изпълнително производство по изпълнително дело №
20177240400198 по описа на ЧСИ Виолета Томова, образувано по молбата на
ответника срещу ищеца за събиране на вземането по издадения изпълнителен
лист от 23.08.2016г по гр.д. 9425/2014 на СГС.
На 21.12.2023г е подадена молба от ответника по настоящето дело до
ЧСИ Неделчо Митев с район на действие Софийски градски съд за образуване
на изпълнително дело за събиране на вземането по издадения изпълнителен
лист. В молбата не е посочен изпълнителен способ, а е поискано на основание
чл.18 ал.1 от Закона за ЧСИ частния съдебен изпълнител по своя преценка да
определи изпълнителния способ.
2
На същата дата – 21.12.2023г ЧСИ Неделчо Митев е образувал
изпълнително дело №20238410404069, по което са наложени два запора. Един
запор върху банкови сметки на ищеца А. в ОББ АД и Юробанк България АД и
един запор върху трудово възнаграждение на ищеца, получавано от
работодателя СМР Монтажи ЕООД с ЕИК *********.
На 06.06.2024г ЧСИ Митев е изготвил покана за доброволно изпълнение
до М. А., която е връчена същия ден на ад. И. Г., като негов пълномощник.
На 10.06.2024г М. А.а е подал молба до ЧСИ Митев за прекратяване на
изпълнителното производство, поради това, че вземанията са погасени по
давност по чл.110 от ЗЗД, както и да се вдигнат наложените запори.
Фактическата обстановка се установи от цитираните писмени
доказателства.
Не се представиха по делото доказателства, че кога точно са наложени
двата запора.
От правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск ищеца следва да докаже, че ищеца
има вземане към него, кога е възникнало и че са изтекли пет години от
настъпване на изискуемостта на вземането.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно чл. 114. Ал.1 от ЗЗД Давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Съгласно Чл. 115. ж) от ЗЗД Давност не тече докато трае съдебният
процес относно вземането.
И в чл.116 от ЗЗД, са предвидени юридически факти, които да прекъснат
давността – б.“а“ признаване на вземането, б.“б“ предявяване на иск, ако бъде
уважен, и б.“в“ предприемане действия за принудително изпълнение.
По настоящето дело се установи, че ответникът има вземане спрямо
ищеца, възникнало с решение от 02.06.2016г по гр.д. №9425 от 2014г на СГС.
Вземането е за разноски по делото. Няма доказателства кога е влязло в сила
това решение, за да се приеме кога е настъпила изискуемостта на това
вземане. На 23.08.2016г е издаден изпълнителен лист за тези разноски. Той е
най-късната дата, на която се приема, че решението вече е било влязло в сила,
3
след като съдът е издал изпълнителен лист за присъдените с решението
разноски. Следователно от тази дата е започнала да тече погасителна давност
за вземанията за разноски по делото на СГС. Пет години от тази дата за
изтекли на 23.08.2021г. През този период е приет закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. В
чл.3 т.2 от този закон е предвидено, че за периода от 13.03.2020г. до отмяна на
извънредното положение, което е станало на 13.05.2020г се спират
давностните срокове. Следователно пет годишната давност е изтекла на
23.10.2021г.
Ответникът не е направил възражение, че давността е спирана или
прекъсвана. Въпреки това за пълнота съдът намира да посочи, че от
доказателствата по делото не се установяват обстоятелства, които през този
период да спират или прекъсват погасителната давност на процесното вземане
на ответника. Така например не е налице процес относно вземането (друг е
въпроса дали изобщо би могло да има такъв процес) по чл.115 б.Ж от ЗЗД. Не
са налице и обстоятелствата, предвидени в чл.116 б. а и б. б от ЗЗД, касаещи
прекъсване на давността като: признаване на вземането от ищеца или уважен
иск относно това вземане. Относно това предприемани ли са действия за
принудително изпълнение съдът намира следното:
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с всяко изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като насочване на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане
на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан,
постъпването на парични суми от проданта или плащането от трето
задължено лице.
Също според това решение не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността: образуването на изпълнително производство, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, назначаване на експертиза за изчисляване остатъка от дълга,
извършване на разпределение, плащане въз основа на влязло в сила
4
разпределение.
Нещо повече в т.14 от това решение върховния съд приема, че
заявлението за издаване заповед за изпълнение не прекъсва давността /средата
на четвърти абзац/, освен ако не се е стигнало до исково производство,
образувано в срока за предявяване на иск въз основа на възражение
(настоящия случай не е тази хипотеза). Също тук се посочва и че подаването
на молба за изпълнителен лист не прекъсва давността. Върховните съдии
приемат, че давността се прекъсва едва с узнаването от длъжника на
започналото изпълнително производство с получаване на покана за
доброволно изпълнение.
От постановлението на ЧСИ Томова за прекратяване на първото
изпълнително дело образувано срещу ищеца, в което е посочено, че освен
молба за образуване на изпълнителното дело други действия не са
извършвани, следва извода, че не е изпраща покана за доброволно изпълнение
и основателно ищеца твърди, че е узнал за образувани изпълнителни дела
срещу него едва на 06.06.2024г, когато е получил покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ Митев, но давността вече е била настъпила.
Ищецът счита, че давността е започнала да тече на 16.05.2017г, когато е
подадена молба от ответника за образуване на изпълнително дело и на която
дата давността е прекъснала. Според тълкувателното решение обаче тази
молба не прекъсва погасителната давност, започнала да тече от 23.08.2016г,
когато е издаден изпълнителен лист и от който момент може да се счита, че
решението, с което е установено вземането е влязло в сила.
Има доказателства, че ЧСИ Митев е наложил два запора върху вземания
на ищеца. Тези изпълнителни действия са от категорията на тези действия,
които прекъсват погасителната давност, но ако са извършени преди давността
да е изтекла. В случая давността е изтекла на 23.10.2021г, а тези запори са
наложи по изпълнително дело, което е образувано на 21.12.2023г, т.е. след
изтичане на погасителната давност и следователно не я прекъсват.
Предвид всичко изложено съдът счита, че искът за признаване вземането
на ответника за погасено по давност е основателен и следва да бъде уважен.
Искането обаче за обезсилване на изпълнителния лист е неоснователно.
Законът не е предвидил възможност при погасяване на вземания по давност
издаден изпълнителен лист да се обезсилва.
5
С оглед уважаване на иска на ищеца следва да му се присъдят
разноските по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а именно 356,00 лева –
държавна такса и 1200 лева – адвокатско възнаграждение. Искането за
разноски в частта за държавна такса за разликата до 403.60 лева следва да
бъде отхвърлен, тъй като нито е посочено тази сума за какви разноски е, нито
има доказателства по делото за такива разноски.
Предвид изложеното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на С.С.П. действащ като
едноличен търговец с фирма ЕТ САШО-С - САШО ПЕТКОВ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Видин ул. екзарх Йосиф I
№24 против М. К. А., с адрес: гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 13, ет.2, с ЕГН
********** в размер на 8900 лева по издаден срещу ищеца в полза на
ответника, изпълнителен лист от 23.08.2016г по гр.д. №9425/2014г на СГС за
разноски, е погасено по давност, и ОТХВЪРЛЯ искането за обезсилване на
Изпълнителен лист от 23.08.2016г по гр.д. №9425 от 2014г на СГС.
ОСЪЖДА С.С.П. действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ
САШО-С - САШО ПЕТКОВ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Видин ул. екзарх Йосиф I №24 ДА ЗАПЛАТИ на М. К. А., с
адрес: гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 13, ет.2, с ЕГН **********,
разноските по настоящето дело в размер на 356,00 лева – държавна такса и
1200 лева – адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за
разноски в частта за държавна такса за разликата до 403.60 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6