№ 1390
гр. София, 26.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000501357 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 ал.2 вр.чл. 419-423 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от К. И. Г. срещу
определение № 181/24.02.2022 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 95/22 г., по описа на ОС-
Благоевград, ІІІ в.състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима
подадената частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед №
1774/03.6.2010г., издадена по ч.гр.д. № 717/2010г., по описа на РС-Гоце Делчев, в
резултат на което и производството по делото е прекратено.
Присъдени са разноски, като К. И. Г., е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД,
сумата от 50 лева съдебни разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Определението е съобщено на жалбоподателя на 11.03.2022г., а ч.ж. е
депозирана на 22.03.2022г. т.е. преди изтичане на преклузивния двуседмичен срок за
обжалване.
Жалбоподателят К. И. Г. изтъква факта, че РС-Гоце Делчев не е следвало да
издава заповед за изпълнение, тъй като е представен само документ -извлечение от
счетоводните книги на Банката, поради което не може да се направи категоричен и
обоснован извод за редовност на акта, представен от банката пред РС-Гоце Делчев,
както и липсата на уведомяване до длъжника , за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. Оспорва извода на ОС-Благоевград, че депозираната от длъжника жалба е
просрочена. Именно във връзка с това е подадена, съгласно чл.419 и следващите от
ГПК ч.ж. и възражение, относно недължимост на сумите. Длъжникът не разполага с
други процесуални способи на защита, освен с направеното с частната жалба
1
възражение, че няма надлежно връчване на документи по издадената заповед за
незабавно изпълнение. Оспорването, представлява защита на длъжника, която се
извежда от разпоредбата на чл.423 ГПК. Въпреки, че не е изрично посочено, това не
пречи на съда да разгледа възражението в това производство, защото не е пречка,
длъжникът да упражни в производството по чл.419 ГПК едновременно и възражението
по чл.423 ГПК.
Ответникът по ч.ж. „Банка ДСК“ ЕАД оспорва същата и моли съда да потвърди
определението като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от представените по
делото доказателства (Покана за доброволно изпълнение с изх. №18250/03.12.2010г. по изп.д. №
717/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д. и Известие за доставяне ИД PS 290000172S U) се установява, че
процесната заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично на 16.12.2010г., на адреса, посочен
в заповедта за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.1 ГПК / в редакцията действаща
към датата на връчване на процесната заповед за изпълнение / срокът за обжалване на
разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, е изтекъл на 30.12.2010г.
Следователно считано от 31.12.2010г. процесната заповед за изпълнение и инкорпорираното в нея
разпореждане за незабавно изпълнение, са влезли в сила. Щом е налице надлежно връчване на
заповедта за изпълнение, то не е налице предвидената в чл.423, ал.1, т.1 ГПК предпоставка
за приемане на възражение пред въззивния съд. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Заповедно производството по реда на чл.417 т.2 ГПК.
От материалите по приложеното ч.гр.д. № 717/2010г. по описа на Районен съд-
гр.Гоце Делчев /частично унищожено след изтекъл срок на архивиране, съгласно докладна
записка от 01.02.2022г., изготвена от съдебен архивар при PC-Гоце Делчев/, Заповед №
1774/03.06.2010г. по чл.417 ГПК /оригинал/, Извлечение от счетоводни книги по сметка №
14143570 от 02.06.2010 г. /оригинал/, се установява, че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417, т.2 ГПК, с която К. И. Г., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“
№ 87 е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София следните суми: 159 082.96 лева,
представляваща неизпълнено парично задължение по Договор за ипотечен кредит от
27.06.2007г., 51 472.13 лв. договорна лихва, 32 922.65 лева наказателна лихва и заемни такси
в размер на 1 608.77 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2010
г. до погасяване на вземането, както и съдебни разноски в размер на 4 901.73 лева. Съдът е
допуснал незабавно изпълнение на заповедта, като е издаден изпълнителен лист.
От представените по делото в оригинал Покана за доброволно изпълнение изх. №
18250/03.12.2010 г. по изп.дело № 717/2010 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., per. № *** на КЧСИ с
район на действие ОС-Благоевград и известие за доставяне ИД PS 2900 00172S U се
установява, че въз основа на издадения по ч.гр.д. № 717/2010г. по описа на РС-гр.Гоце
Делчев изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20107960400717 по описа на ЧСИ Д., по
което до длъжника Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от
заповедта за изпълнение, които са били връчени редовно - лично на адресата на
16.12.2010г. на адрес гр.***, ул.“Д. Х.“ № 87 /посочен в заповедта за изпълнение/. Твърди
се, че този подпис не е автентичен.
На 10.11.2021г. /т.е. след 11 години/ длъжникът К. И. Г. е депозирал в РС-Гоце
Делчев, ч.ж. вх. № 65169 /по описа на съда/, въз основа на която е образувано настоящото
дело и възражение - 65170, с което оспорва като недължими вземанията, за които е била
2
издадена процесната заповед за изпълнение. Твърди, че подписът, положен върху
поканата за доброволно изпълнение, не е негов, за което е узнал случайно чрез
упълномощения от него адвокат на 01.11.2021г.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение ОС Благоевград е оставил
частната жалба без разглеждане и е прекратил делото. В мотивите си съдът е посочил, че тя е
подадена след изтичане на срока по чл.419, ал.1 ГПК и се явява процесуално недопустима.
Съгласно чл. 419, ал. 1 и, ал. 2 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за
незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се
подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само
на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. При стабилизиране обаче на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение, по отношение на материализираното в нея
вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл
и е следвало да заяви преди влизането в сила. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу
правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, той губи правото си да
го направи по-късно.
В поканата за доброволно изпълнение е удостоверено с подпис и печат на ЧСИ
изпращането на длъжника на препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, приложен
към призовката. В тази част поканата за доброволно изпълнение представлява официален
свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в рамките на предоставената му с нормата
на чл.418, ал.5 ГПК компетентност, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена
сила относно удостоверените факти /в случая факта на изпращането на подлежащия на
принудително изпълнение акт/. Връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е доказано с
представената разписка, на която е удостоверено с подпис на връчителя, датата на връчване на
поканата и приложените към нея документи. Подлежащият на принудително изпълнение акт е
заповедта за незабавно изпълнение, а не издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, каквито
твърдения се съдържат в частната жалба. Горното следва както от разпоредбата на чл. чл. 404, ал.
1, т. 1 ГПК, определяща заповедите за изпълнение като подлежащи на принудително изпълнение
съдебни актове, така и от разпоредбата на чл.405, ал.1 ГПК, определяща подлежащите на
принудително изпълнение актове като основания за издаване на изпълнителен лист.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съгласно т.15 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 423 ГПК се извършва преценка,
различна от тази на заповедния съд, а именно относно съществуването на основания за закъсняло
оспорване на вземането чрез възражение, при което въззивният съд не действа по правилата на
въззивното производство, а в извънредно производство, аналогично на производството за отмяна
на влезли в сила съдебни решения. Приемането на възражението от окръжния съд няма за
последица отмяната на заповедта, нито е свързано с преценка на основанията за нейното издаване,
а само възстановява висящността на заповедното производство, т.е. постига се ефектът на
подадено в срока по чл.414, ал. 2 ГПК възражение.
Производството по молба за приемане на възражение пред въззивния съд по чл.423, ал.1
ГПК стои най-близо до производството по отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, което е
възложено на ВКС и затова решението по молба за отмяна не подлежи на обжалване. Това
производство е идентично с производството по възстановяване в предишното положение (или на
срок), което е известно в доктрината, а в съдебната практика е познато от чл. 19, § 4 Регламент
(ЕО) № 1393/2007 относно връчването на документи. В това производство обжалването е
изключено само ако срокът е възстановен.
Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде
възражение до въззивния съд, когато: 1) заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно; 2)
заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България; 3) длъжникът не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4) длъжникът не е
3
могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл
да преодолее, като едновременно с възражението той може да упражни и правата си по чл. 413, ал.
1 и чл. 419, ал. 1 от ГПК. Срокът е преклузивен и след неговото изтичане за страната не
съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд по
реда, предвиден в чл. 423 от ГПК. Преклузивните срокове, за разлика от давностните, се прилагат
от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на
заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл. 7,
ал. 1 от ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на
извършваните от страните процесуални действия.
Срокът по чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение -
касае се за фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой
интерес. При извършване на преценка за спазване на срока съдът изхожда от твърденията на
молителя, както и от представените по делото доказателства за момента на узнаването. При
твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане на основание по чл. 423, ал.
1 от ГПК, съдът има правомощие да направи преценка за спазването на срока за депозиране на
възражението и въз основа на изявленията на молителя при условие, че същите са подкрепени от
данните по делото.
При позоваване от длъжника във възражението на ненадлежно връчване на заповедта
следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, относими към допустимостта
на възражението, от фактите по връчването, касаещи неговата основателност. При формирането на
заключение за спазването на едномесечния срок трябва да се изхожда само от обстоятелствата,
относими към допустимостта на възражението. От момента на узнаването страната има обективна
възможност да упражни правото си на защита срещу заповедта с регламентираните в закона
способи в съответните срокове. Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на
заповедта за изпълнение. Формалното наличие на връчване на адресат - длъжника по заповедта за
изпълнение, кореспондира с хипотезата, регламентирана в чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, изключваща
приложението на чл. 414 от ГПК, и предпоставя установяване от длъжника ненадлежно връчване
на заповедта - по такъв начин, че да не е могъл да узнае за нея. Фактите във връзка с връчването
на заповедта за изпълнение касаят основателността на възражението по чл. 423 от ГПК, а
не неговата допустимост. Уважаването на възражението по чл.423 ГПК е процесуална
предпоставка за развитие на производството и прилагане на правните последици от валидно
подадено възражение срещу заповедта, уредени изрично в чл. 423, ал. 4 ГПК.
Така на практика ОС е смесил двете производства, като е оставил без разглеждане
възражението по чл.423 ГПК, без да е налице произнасяне по същество в тази насока. С това
недопустимо определение е преградил пътя на защита на жалбоподателя, като го е лишил от
възможността да депозира ч.ж., а едновременно с това липсва произнасяне по същество по
наведените във възражението доводи – че подписът не е автентичен.
Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на заповедта за изпълнение, а до
момента няма нито наведени твърдения, нито ангажирани доказателства в тази насока. Затова
първо следва да бъдат дадени указания и едва при тяхното неизпълнение, съдът да се произнесе по
същество, а не по допустимост. Освен това в разглеждания случай не се третират
обстоятелства, засягащи процедурата по връчването на заповед за изпълнение, а узнаването
на процесната заповед, което е действие различно от връчването на съдебни книжа.
Узнаването е фактическо действие по получаване на информация за извършени
съдопроизводствени действия, включително постановени съдебни актове. Основанието за
отмяна по чл.423 ал.1 т.1 ГПК следва по време издаването на заповедта, поради което
узнаване съдържанието на заповедта може да настъпи преди процедурата по връчването й,
при прочитане на делото или при налагане на запор върху банкови сметки на длъжника /в
качеството му на служител/работник.
Горното налага отмяна на постановеното определение, което е недопустимо /а
преценката за това съдът винаги дължи служебно и без наведени в ч.ж. съображения/ и
връщане на делото на ОС за произнасяне по същество по възражението по чл.423 ГПК, тъй
като до момента липсва произнасяне по същество т.е. въззивен контрол не може да бъде
4
осъществен.
Воден от изложеното и на основание чл.274 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 181/24.02.2022г., постановено по възз.ч.гр.д. № 95/22 г.,
по описа на ОС-Благоевград, ІІІ в.състав, с което е оставена без разглеждане като
недопустима подадената частна жалба от К. И. Г. срещу заповед № 1774/03.6.2010г.,
издадена по ч.гр.д. № 717/2010г., по описа на РС-Гоце Делчев и разпореждане за
незабавно изпълнение, а производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на ОС-Благоевград, ІІІ в.състав за произнасяне по същество на
депозираното възражение по реда на чл.423 ал.1 т.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5