№ 47
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000097 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на кредитора
„ЕЛЕКТРОНЕКСПОРТ“-ЕООД /Л/ чрез пълномощника му адв.Д.С. против
решение №260228 от 28.10.2020 год., постановено по Т.д.№ 1175/2019 год., на
СГС, ТО, VI-12 с-в, с което е отхвърлен предявения от дружеството против
„СОНАТА – К.Ф.С.“-ООД иск с правно основание чл.625, във вр. с
чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ, както и евентуалния по чл.625, във вр. с чл.742 ТЗ за
обявяване на ответника в несъстоятелност.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е
подробно мотивирана. Излага доводи за неправилност на извода на
първоинстанционния съд, че сделката, от която ищецът-кредитор черпи
правата си, тъй като е многостранна /договор за гражданско дружество/, то
същата не е търговска. Търговският характер на сделката не зависела от това
дали е двустранен или многостранен договор, а от качеството на страните
/търговци/, сключили сделката по занятие, но в най-голяма степен от поетите
с договора права и задължения.Твърди, с оглед публикувания в ТРРЮЛНЦ
ГФО за 2018 г. на ответното дружество, че стойността на активите му според
баланса за тази година е недостатъчна за покриване на задължението му от
180 000 лева към ищеца. В тази връзка твърди при условията на евентуалност,
че дружеството е свръхзадължено по см. на чл.742,ал.1 от ТЗ. Моли за
1
отмяна на решението и уважаване на иска за откриване на производство по
несъстоятелност на „СОНАТА – К.Ф.С.“-ООД поради
неплатежоспособността му с начална дата 27.05.2019 г. , евентуално поради
свръхзадълженост.
С оглед твърденията на страните и след служебна справка в
ТРРЮЛНЦ по партидата на „ЕЛЕКТРОНЕКСПОРТ“-ЕООД /Л/ съдът
констатира, че с извършено вписване на 03.12.2020 г.
„ЕЛЕКТРОНЕКСПОРТ“-ЕООД /Л/ е заличено като търговец, като е
вписано преобразуването му чрез вливане в „КОНСОЛИД КОМЕРС“-
ЕАД /Л/. Последното става негов универсален правоприемник, като всички
активи и пасиви според тяхната балансова стойност, отразени в
заключителния баланс на преобразуващото се дружество, преминават върху
приемащото дружество.
Поради това и на основание чл.227 ГПК, според която, когато
страната умре или ЮЛ престане да съществува, производството по делото
продължава с участието на правоприемника, жалбоподателят
„ЕЛЕКТРОНЕКСПОРТ“-ЕООД /Л/ е заличен и вместо него като страна
жалбоподател е конституиран неговият правоприемник „КОНСОЛИД
КОМЕРС“-ЕАД /Л/.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника длъжник
„СОНАТА – К.Ф.С.“-ООД чрез пълномощника му адв.П.Р., с който оспорва
жалбата като недопустима а също и неоснователна.Твърди, че в ТР е вписано
заличаването на дружеството жалбоподател поради вливането му в друго
дружество - „КОНСОЛИД КОМЕРС“-ЕАД /Л/.И тъй като това дружество не е
потвърдило действията на вливащото се, то жалбата била недопустима.
Излага доводи и за нейната неоснователност, като напълно споделя
изложените от съда мотиви, че ищецът няма качеството на кредитор по
отношение на ответното дружество, тъй като страните са обвързани от
договор за дружество – обединили са усилията си и всеки от тях има
определен принос в дейността за постигането на обща цел, поради което този
договор не е търговска сделка. Моли за потвърждаване на решението.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата
и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е
НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а
разгледано по същество е правилно – обосновано е и съобразено със
събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон.
Страните не спорят и от представения с исковата молба Договор
2
се установява, че между „ЕЛЕКТРОНЕКСПОРТ“-ЕООД и „СОНАТА –
К.Ф.С.“- ООД е бил сключен Договор за сътрудничество от 03.04.2018г. с
предмет: проектиране, изработка и продажба на дрон „Спасител“ за
планински спасители от БЧК. Правната природа на този договор е Договор за
дружество по чл.357- 364 ЗЗД, а не такъв за изработка. Двете страни са се
съгласили да обединят усилията си за постигане на обща цел (в случая
изработка и продажба на дрон с определени технически параметри).В чл.12 е
уговорено, че срокът на договора е за една година, като в чл.13 е предвидена
възможност ако някоя от страните не поиска прекратяването му най-малко
един месец преди изтичане на срока, то същият да се счита продължен с още
една година Страните са договорили какъв ще е приноса на всяка от тях, като
са поели съответните задължения в тази връзка: „ЕЛЕКТРОНЕКСПОРТ“-
ЕООД да финансира проекта, да прави маркетинг и да осигури консумативите
за изработката, а „СОНАТА – К.Ф.С.“- ООД - да изработи дрона. Страните са
договорили и как ще разпределят печалбата от съвместните си усилия, (в
случая - 30 % от реализираната печалба са за „СОНАТА – К.Ф.С.“- ООД и 70
% за „ЕЛЕКТРОНЕКСПОРТ“-ЕООД), виднио от уговореното в чл.9 от
договора.
Не е спорно, че в деня на сключване на споразумението /договора/
„ЕЛЕКТРОНЕКСПОРТ“-ЕООД е превело по банковата сметка на ответното
дружество „СОНАТА – К.Ф.С.“-ООД сумата от 180 000 лева /л.16/, като на
следващия ден последното е издало фактура №17 от 04.04.2018 г./л.17/.
Съгласно чл.10 от Договора, „ЕЛЕКТРОНЕКСПОРТ“-ЕООД е
поело задължение да заплати на „СОНАТА – К.Ф.С.“- ООД „твърда сума в
размер на 100 000 eur за разходи за производството на продукта, независимо
от размера на постигнатата печалба”.Клаузата изрично предвижда, че
сумата се превежда „за постигнатите резултати от дейността“.
Според ищеца, тази клауза следва да се тълкува в смисъл, че тази
сума е разход, който се заплаща от него, защото договорът предвижда той да
финансира производството, като „Електронекспорт“-ЕООД не е задължено
да плати сумата авансово и изцяло - напротив, необходими са резултати от
дейността, за да започне дружеството да възстановява разходите на
„СОНАТА – К.Ф.С.“- ООД; Твърди, че тази сума има целево предназначение
- да бъде използвана от другата страна по договора само „за разходи за
производството на продукта“.
Между страните не е спорно, че на 03.04.2018г. ищецът е превел на
ответното дружество сумата 180 000 лева (92 032,54 евро). Не е спорен и
факта, че ответникът „СОНАТА – К.Ф.С.“- ООД не е изпълнил поетото от
него задължение да изработи летателен апарат съгласно спецификация,
заложена в приложение към Договора.
Установява се и не е спорно между страните, че с Нотариална
покана, получена от управителя на ответното дружество на 25.04.2019 г.,
ликвидаторът на ищеца е прекратил действието на договора на основание
3
чл.17, чл.18 и чл.19 от същия. Тези разпоредби уреждат прекратяването на
договора за дружество. Страните са постигнали съгласие, че договорът се
прекратява в две хипотези: 1/при прекратяване на дейността на една от двете
страни и 2/при изрично изразено желание на една от двете страни, направено
с писмено уведомление, като прекратяването в този случай влиза в сила 30
дни след уведомяването. Следователно, считано от 25.05.2019 година
договора е прекратен.
След прекратяването на договора ищецът твърди, че е кредитор на
ответното дружество, тъй като последното му дължи преведената авансово
сума от 180 000 лева.
Аргументите на ответника са, че това са разходи за участие в
гражданското дружество и независимо дали е постигнат резултата или не,
сумата не подлежи на връщане.
При така установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.357 от ЗЗД, с договора за дружество
две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на
една обща стопанска цел. За постигане на общата цел съдружниците могат да
уговарят и вноски в пари или в други имоти. Внесените пари, заместими
вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на
съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е
уговорено друго (чл.358 ЗЗД). Всичко, което е придобито за дружеството, е
обща собственост на съдружниците. Ако не е уговорено друго, дяловете на
съдружниците са равни. Съдружникът може да иска своя дял от общата
собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването
му (чл.359 ЗЗД).
В процесния случай е налице обединяване на усилията на две
търговски дружества за постигане на определени резултати, като всяка една
от двете страни поема определени задължения – едната участва с финансови
средства, а другата – с човешки ресурс и материална база, като целта
/резултата/ е изработването на дрон и продажбата му, с цел реализиране на
печалба. В чл.2 до чл.10 от договора страните са уговорили приноса на всяка
от тях: „Електронекспорт“-ЕООД да финансира дейността по проектиране,
производството, консумативите за изработката, а „Соната - К.Ф.С“-ООД
посредством своите специалисти да разработи технологично и изработи
дрона.
Следователно, страните по договора за гражданско дружество не
поемат насрещни права и задължения, а обединяват усилията си за постигане
на стопанката цел, която са набелязали - в случая изработка и продажба на
дрон с определени технически параметри.
Спорната клауза на чл.10 от договора има следното съдържание: „За
постигнатите резултати от дейността Първата страна се задължава да
заплати на Втората страна твърда сума в размер на 100 000 евро за разходи за
4
производството на стоката/продукта, независимо от размера на постигнатата
печалба“.
При спазване разпоредбата на чл.20 ЗЗД, при тълкуване на
действителната воля на страните по договора за сътрудничество от
03.04.2018г., сочено от молителя като източник на задължението на
ответника, съдът приема, че сумата е дължима за разходи за
производството на стоката/продукта. За да бъде произведен, дронът трябва
най-напред да бъде проектиран, които задължения са поети ответника (чл.2).
Следователно плащането е следвало да се осъществи след този
първоначален етап.Това плащане би представлявало вноска в гражданското
дружество, ако са налице договорните условия за това. В този случай,
предвид характера му, то не подлежи на връщане, а има режима на обща
собственост, чието ликвидиране се извършва по реда на чл.359 ЗЗД.
В случая сумата е платена авансово, при сключване на договора, при
липса на предвидените в чл.10 от договора предпоставки – изработката на
готов продукт /”за постигнатите резултати от дейността”/. Затова тя е дадена
без основание или поради неосъществяване на основанието по см. на чл.55
ЗЗД. Като такава би подлежала на връщане. Това вземане на кредитора обаче
произтича от неоснователно обогатяване и не би попаднало в приложното
поле на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като не се явява парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.
Според Решение №404 от 09.07.2008г., II т.о. на ВКС по т.д.№976/
2007 г., Договорът за дружеството е многостранен договор. Волеизявленията
на страните са еднакви по съдържание и са насочени към една обща цел, в
случая - към реализирането на имуществени блага. За разлика от
двустранните договори, при които страните имат различни цели и интереси,
при договора за дружество правата и задълженията не се обуславят взаимно,
тъй като съдружниците се обединяват около една обща цел. Затова при него
те са носители на едни и същи права и задължения, защото нямат отделни
цели и противоположни интереси. Правата и задълженията имат паралелна
насоченост и еднакво съдържание, поради което и задълженията не са
насрещни и срещупоставими. Те нямат тези характерни за разменните
договори особености и са взаимни. Ето защо дружеството по чл.357 и сл. ЗЗД
не предполага насрещни права и задължения между съдружниците и затова
договорът за гражданско дружество може да се разглежда като разновидност
на едностранната сделка. Търговски са само едностранните сделки, които
законът определя като абсолютни - чл.1 ТЗ. Несъмнено разглежданият
договор не попада сред лимитативно изброените в чл.1 ТЗ сделки, което
налага извода, че вземането на молителя към ответното дружество не
произтича от търговска сделка и следователно той не е активно легитимиран
да предяви иск за обявяване на ответника в несъстоятелност.Според
разпоредбата на чл.625,ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се
5
открива по искане на длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор
на длъжника по търговска сделка… Както бе отбелязано, според
разпоредбата на чл.359 ЗЗД, съдружникът може да иска своя дял от общата
собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.
Тъй като обаче договорът за дружество не е търговска сделка, вземане с такъв
характер не легитимира ищеца като кредитор по търговска сделка.
По тези съображения, както и изложените от първоинстанционния
съд, които настоящата инстанция напълно споделя, не са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на
ответното дружество, тъй като липсва активна материално правна
легитимация на ищеца – същият не е кредитор на ответника по търговска
сделка.
Като е стигнал до този извод, съдът е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.Жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260228 от 28.10.2020 год.,
постановено по Т.д.№ 1175/2019 год., на Софийски градски съд, ТО, VI-12 с-
в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6