Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Пазарджик, 25.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на шести ноември , през две хиляди и деветнадесета   година , в състав :

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА

при секретаря Р. Димитрова   и в присъствието на прокурора……………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова  гражданско дело № 102 по описа   за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Делото е образувано по повод исковата молба на „Перун 89“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А. З. П.,с пълномощник адвокат С.К.Й.-П., със съдебен адрес,***, офис 9  срещу  К.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която  се излагат обстоятелства, че със Заповед № 2224 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от PC Пазарджик  по ч.гр. д.№ 3857/2016г. и издаден изпълнителен лист, длъжника К.Н.М. в качеството си на издател на запис на заповед е осъден да заплати на ищцовото  дружество сумата в размер на 5000,00 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.11.2016г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски по делото в размер на 100.00 лева -внесена държавна такса и 500.00 лева -заплатен адвокатски хонорар. Вземането произтичало от запис на заповед, издаден на 27.01.2016 г. в гр. Пловдив, с падеж на паричното задължение на 27.10.2016 г. и място на плащане гр. Пловдив, като същия бил предявен на 27.10.2016 г.Сочи се, че суми по същия не били постъпвали по сметки на дружеството и не са изплащани в офиса на дружеството в брой. 

Сочи се още, че след подаване на заявление по чл.417 от ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2224/2016г. и изпълнителен лист, като въз основа на тях завели изпълнително дело при ЧСИ Людмила Мурджанова, с per № 819 с район на действие -Окръжен съд Пловдив, като след получаване на покана за доброволно изпълнение, чрез работодателя на длъжника, същият е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

Твърди се , че представеният Запис на заповед бил редовен от външна страна, изпълнени били всички законови изисквания. Същият бил издаден като гаранция по сключен договор за наем № 101/01.09.2015г. на строителен инвентар, по който договор са страни „Перун -89” ЕООД в качеството си на наемодател и „Билдинг експерт консулт”ЕООД с ЕИК *********, представлявано и управлявано от К.М. с ЕГН **********. Съгласно чл. 8.1 от договора наемателя издава Запис на заповед в полза на наемодателя за общата стойност на наетия инвентар. Ценната книга била издадена като обезпечение на задължения на наемателя, в случай че наетия строителен инвентар не се върне на наемодателя, както е в настоящия случай. Твърди се , че до настоящия момент длъжникът не е върнал наетия строителен инвентар, нито е заплатил сумата в размер на 5000,00 лева, по издадения запис на заповед.

Във връзка с изложеното, моли съда да постанови  решение, с което да приеме  за установено, че К.Н.М. с ЕГН ********** в качеството си на длъжник дължи на „Перун-89” ЕООД с ЕИК ********* сумата в размер на 5000,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението 04.11.2016 г. до окончателното изплащане.Претендират се съдебно- деловодни разноски. Формулирани са доказателствени  искания.

В срока  по чл. 131 от ГПК  от ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който изразява своето становище, че исковите претенции са изцяло неоснователни. Ответникът поддържа, че никога, по никакъв повод  не е установявал контакт в лично качество с управителя на „Перун 89” ЕООД град Пловдив, или пък с упълномощен от него представител.         Никога не е издавал запис на заповед в полза на ищеца, като не се е задължавал в лично качество, нито като авалист на управляваното от него дружество.  Сочи се, че с ищеца е имал взаимоотношения единствено в качеството на представляващ търговско дружество „Билдинг експерт консулт" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град****"№ **, което упражнява строителна дейност. Търговските взаимоотношения между двете дружества датирали от 2015 г. във връзка със сключен между тях Договор за наем № 101/01.09.2015г. с предмет- отдаване под наем на строителен инвентар - дървени трислойни платна. Съгласно условията на договора наемателят „Билдинг експерт консулт” ЕООД се е задължил да използва наетия инвентар на строителен обект в град Б., кв. И., ул.”С*"№**, област София, за извършване на строително - монтажни работи за срок от 30 календарни дни от 03.09. до 02.10.2015 г. срещу заплащане на наемна цена в размер на 842.4 лева с ДДС, като срокът е удължен с анекс до 31.10.2015г. В хода на изпълнението на въпросния договор за наем, между Н. Д. Р. (възложител на строително монтажната работа и собственик на недвижимия имот в Б., ул."С." № 13) и изпълнителя „Билдинг експерт консулт" ЕООД с управител К.М. възникнало недоразумение, което довело до разваляне на договора за изработка помежду им и отстраняването на „Билдинг експерт консулт” ЕООД с управител К.М. от строителния обект. В края на месец септември 2015 г. М. бил принуден да напусне строежа в Б., но Н. Р. не му позволил да вземе платната като му заявил, че циментът още не се бил втвърдил. Поддържа, че М. се свързал с Перостийски и го уведомил за ситуацията, именно в тази връзка подписали Анекса от 16.10.2015г., с който удължили действието на договора и заплатил още един наем, считано от 02.10.2015г. до 31.10.2015г.   В края на октомври 2015г. М. отново потърсил Рогев по телефона и попитал дали платната вече били свободни, за да ги прибере обратно и върне на наемодателя "Перун - 89” ЕООД. Р. му заявил, че платната не били вече при него, че строителите му ги били взели със себе си и му отказал всякакво съдействие за откриване на местонахождението им.Ответникът М. отново уведомил г-н П. за случилото се и за обективната възможност да върне платната. В отговор, ищецът поискал изпълнение на уговорката в чл. 8, т.1 от наемния договор, т.е. наемателят да го снабди със запис на заповед, издадена от него. На 27.01.2016г М. *** и от името на „Билдинг експерт консулт" ЕООД издал запис на заповед в полза на ищеца. Била му дадена предварително изготвена бланка, в която попълнил само личните си данни и се подписал. Оспорва се истинността на представеният в PC Пазарджик екземпляр от записа на заповед в частта му относно качеството на издателя и относно датата на предявяване. Поддържа се , че нито една от трите дати фигуриращи в записа не е изписана от ответника. Дори с просто око се виждало, че една и съща ръка, с един и същ почерк, различен от този на ответника, е вписала датите. Последното обстоятелство било  в противоречие с разпоредбата на чл.538, ал.2 от ТЗ, съгласно която издателят задължително вписва датата, на която му е предявена ценната книга и се подписва. Ответникът е категоричен, че процесният запис на заповед не му е предявяван, тъй като на 27.10.2015г не е бил в град Пловдив.

В тази връзка, съгласно чл.487, ал.1 от ТЗ пряка последица от непредявяването на записа на заповед е липса на изискуемост на вземането, материализирано чрез него.Ищецът се е възползвал от обстоятелството, че към подписа си под записа М. не е добавил думата „управител".Ищцовата страна била  недобросъвестна, тъй като на нея са й били  добре известни фактите, на които ответникът основава възраженията си.       Недобросъвестността на ищеца личала и от факта, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.11.2016 г., му е било известно, че на 22.02.2016 г. е отправил искане по ел.поща да бъде извършено плащане в полза на „Перун - 89"ЕООД за дървени трислойни платна 500/2 500/21 мм-104 броя по 36 лева = 3 744 лв с ДДС + наемите, като още на 11.12.2015г. е посочил лицето П. И. Д.за негов адресат в офис Е., ****.Ищецът бил затаил от съда още една истина, а именно, че е извършено частично погасяване на задължението на „Билдинг експерт консулт" ЕООД чрез два парични превода - от 25.01.2016 г. на сума в размер от 300 лева и на 27.04.2016г. - на сума в размер от 1 000 лева и то именно в указанията дадени по имейл кореспонденцията визирана по-горе.Във връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме  за установено по отношение на ищеца „Перун"ЕООД град Пловдив, че не съществува вземане в размер на сумата от 5 000 лева, дължима по заповед за изпълнение № 2224/ 08.11.2016г., издадена от PC Пазарджик по гр. д. № 3857/2016г., въз основа на запис на заповед, издаден на 27.01.2016г. и да бъде отхвърлен  предявения установителен иск срещу К.М. като неоснователен и недоказан. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.      

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

От приложеното ч. гр. дело № 3857/2016  г. по описа на ПРС се установява , че ищецът  е подал заявление на 04.11.2016 г.  и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК  с разпореждане длъжникът К.Н.М.  да заплати на  „ПЕРУН -89“ ЕООД  сумата в размер на 5000,00 лв., ведно със законната лихва считано от 04.11.2016 г. до окончателното изплащане и сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 100,00 лв. държавна такса и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение.  Като основание за възникване на задължението е посочен запис на заповед от 27.01.2016 г. с падеж 27.10.2016 г.  Към заявлението е представен оригиналът от процесния запис на заповед с издател К.Н.М.   съдържащ безусловно обещание да се плати / без протест / на поемателя „ „Перун -89 „ ЕООД  сумата в размер на 5000,00 лв. с падеж определен „ на определена дата „, а именно – 27.10.2016 г. В записа на  заповед е отбелязано освен това, че  е предявен за плащане на ответника на 27.10.2016 г. – удостоверено с негов подпис.

По настоящото дело е представен договор за наем № 101 / 01.09.2015 г.  сключен между „Перун -89 „ ЕООД и „Билдинг експрес консулт“ ЕООД представлявано от управителя К.  М., с предмет – наем на строителен инвентар / дървени трислойно платна  с метален кант/.   Съгласно чл. 8.1 от договора наемателя издава Запис на заповед в полза на наемодателя за общата стойност на наетия инвентар.

Съгласно представения по делото анекс към този договора – от 16.10.2015 г. , страните са се споразумели да удължат срока на договора  до 31.10.2015 г., като уговорена е и сумата за внасяне – 842,40 лв. с ДДС. Според представената по делото покана от 01.06.2016 г. , законният представител на ищцовото дружество е уведомил дружеството „ Билдинг експрес консулт „ ЕООД , че дължат сумата в размер на 3487,10 лв. без ДДС във връзка с договора за наем за периода 31.10.2015 г. до 01.06.2016 г. , като е даден 3 дневен срок за връщане на наетия строителен инвентар  и заплащане на горното парично задължение доброволно. Липсват данни за надлежно връчване на тази покана.

Според другите представени по делото писмени доказателства, на 09.06.2016 г. законният представител на ищцовото дружество   е сезирал с жалба Районна прокуратура гр. Пловдив  във връзка с процесния случай. В жалбата се твърди, че стойността на наетите и невърнати платна е 3744,00 лв. , а дължимите суми по наема им са в размер на 4905,68 лв. до 09.06.2016 г. Представено е и заверено копие от постановление  на ОП- Пловдив, с което е потвърдено постановление  на РП – Пловдив, от 28.06.2016 г. да се образува ДП по преписка  № 5306/ 2016 г.

От ответната страна са представени два броя фактури за извършени плащания на наем на строителния инвентар за периода 03.09.2015 г. до 02.10.2015 г. и от 02.10.2015 г. до 01.11.2015 / погрешно изписано 01.10.2015 г. / за 30 календарни дни.

Представени са и четири броя разписки за извършени парични преводи от ответника К.Н.М. – на 25.01.2016 г. на сумата в размер на 300,00 лв. , на 27.04.2016 г. на сумата в размер на 1000,00 лв. , на 22.08.2016 г. на сумата в размер на 300,00 лв. и на 22.08.2016 г. на сумата в 1000,00 лв. Преводите са извършени в полза на лицето П. И. Д.. Представена е и част от електронна кореспонденция , според която лицето П. И. Д. е посочено като адресат на ищцовото дружество, а според тази кореспонденция на 03.06.2019 г. / след завеждане на исковата молба / ответникът е бил уведомен, че дължи стойността на дървени трислойни платна от 3744,00 лв. с ДДС и дължими наеми.

За изясняване на спора от фактическа страна  е допусната съдебно- графологична експертиза, заключението по която съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Според експерта, представения по делото запис на заповед е  оригинален екземпляр, не са били открити признаци за манипулиране на документа, датите на издаване , на падеж и на предявяване са били изпълнени с химикална паста  с различен състав от останалия ръкописен текст и тези дати не са положени нито от законният представител на ищцовото дружество , нито от ответника.

По делото като свидетел е разпитано лицето П. И. Д., според която длъжността  и е „ офис – мениджър“ при ищцовото дружество. Свидетелката твърди, че лично е присъствала при издаването на записа на заповед, тъй като ответникът имал проблеми с връщането на наетите строителни платна. Затова страните подписали анекс, а г-н М. подписал лично записа на заповед. Той бил извършил плащания на наема до 31.10.2015 г.  и след това не бил плащал нищо и не върнал платната.

В показанията си свидетелят Й. И. Ж. поддържа, че е работил на строителен обект  в гр. Б., като строителството се извършвало от фирмата на ответника М.. Свидетелят твърди, че в къщата която строили, извършили кофраж през м. септември 2015 г., но се получили някакви недоразумения между собственика на къщата и г-н М.  и строителството им спряло.

При тези фактически данни от права страна съдът приема следното :   

Искът  е предявен в срока по чл. 415  ал.1 ГПК  и е процесуално допустим.

По основателността. Документът, от който произтича вземането, посочен от заявителя – ищец в настоящото производство  е запис на заповед  с дата на издаване 27.01.2016 г. за сумата от 5000,00 лв. , с посочен в документа падеж -27.10.2016 г. Изхождайки от релевираното от ищеца основание за възникване на вземането – абстрактната сделка запис на заповед   и обстоятелствата изложени като правопогасяващи и правоизключващи от страна на ответника  съдът счита , че на първо място следва да прецени основателността на установителния иск  от гледна точка на валидността на менителничната сделка , тъй като се касае до точното приложение на императивни норми , по които съдът следва да вземе становище и без да е налице възражение на ответника в представения по делото писмен отговор.

За да е редовен от външна страна записът на заповед  трябва да отговоря на изискванията на чл. 535 ТЗ. Съдът намира, че процесната  ценна книга отговоря на изискванията на ТЗ. На лицевата страна на записа на заповед  е изписано , че ответникът  К.Н.М.   се е задължил безусловно като издател  по записа на заповед-да заплати на поемателя / без протест  / сумата в размер от 5000,00 лв.  с падеж „ на определена дата “ – 27.10.2016 г. , като не е спорно и се установява, че в ценната книга  е отбелязано и предявяването й за плащане на съща дата – 27.10.2016 г. Възраженията развити в отговора от ответника касаят твърдения за полагане на  подпис от ответника , но не лично в качеството му на физическо лице , а като законен представител на търговското дружество „Билдинг експерт консулт „ ЕООД. Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като от събраните в настоящото производство доказателства не се установява   ответникът в качеството си на издател   да  е положил подписа си при грешка  или  измама, а  същият  не  е оспорил автентичността на подписа  си върху  ценна книга. Установява се освен това, че падежът на записа на заповед е  на определен ден поради което за да настъпи неговата изискуемост е достатъчно този ден да е изтекъл и да не е настъпило плащане. Предявяването на така издадения запис за плащане , не  се явява предпоставка за неговата изискуемост. Затова е без значения дали на тази дата , длъжникът  се е явил за предявяване. Документът е съставен в писмена форма  и при спазване на изискванията на чл. 535 ТЗ за неговото съдържание.Съдът приема , че в процесния случай е налице редовен и действителен запис на заповед, поради което менителничното задължение  е възникнало за автора на волеизявлението – ответника К.Н.М., по силата на менителничния ефект, който е настъпил след факта на издаването на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване.

Не е спорно , а и от събраните в настоящото производство  писмени доказателства се установява , че между  ищцовото дружество  и друго търговско дружество , чиито законен представител е ответника  като издател по записа на заповед,  е бил сключен на 01.09.2015 г. договор за наем на строителен инвентар  при уговорена между страните наемна вноска  и срок / до 02.10.2015 г. / като чрез нарочно подписан анекс , този срок е продължен с 30 тридесет календарни дни.

            Съществуването на такова правоотношение и неговото съдържание не се оспорва в настоящото производство, но следва да се има предвид , че най- честата житейска причина за издаването на менителничния ефект са каузални правоотношения между страните. Изпълнението на престациите  по такова правоотношение  може да бъде обезпечено , като се издаде менителничен ефект в полза на кредитора  и от друго лице , което не е страна по каузалната сделка – както е в настоящия случай , тъй като една от основните функции на ефекта / наред с функцията му на платежно средство / -  е гаранционната такава. Това е така, тъй като чрез поемането на ефекта  кредиторът по каузалната сделка  придобива втора претенция за едно и също вземане и по отношение на едно трето лице / в случая физическо лице, което освен това е  и законен представител на търговското дружество – длъжник / . Независимо от абстрактния характер на менителничния ефект, развитието на каузалното отношение влияе върху менителничното задължение- в този смисъл е и актуалната съдебна практика. В случая обаче  при безспорно установена каузална връзка – не се твърди и не се установява каузалната сделка да е нищожна , унищожаема или да подлежи на разваляне, поради което произтичащите от нея задължения са валидни.  Ответникът    поддържа възражение за неизпълнение по причини , които не са по негова вина, но в случая изложените от него обстоятелства за това неизпълнение не разкриват характеристиките на т.н. „непреодолима сила „, т.е. пречки , които ответникът полагайки усилията на добър стопанин  не би могъл  да преодолее. От друга страна невъзможността да се върне вещта  по наемния договор не освобождава длъжника от задължението да заплати например нейната  равностойност, наред с обезщетение към ищеца за ползването от което е лишен. 

Ответникът поддържа възражение за извършено частично плащане, като в настоящото производство ищецът представя заверена от негов служител счетоводна справка , според която се признават извършени частични плащания – така както се твърди в отговора – на две суми – 300 лв.  на 25.01.2016 г. и 1000,00 лв. на 27.04.2016 г. и тъй като този частен  документ  удостоверява неизгони за страната която го представя доказателства, съдът приема за доказани тези частични плащания. От друга страна този документ не е оспорен като такъв от ответната страна , а извършените в него счетоводни изчисления удостоверяват лесно проверими сметки за дължими  суми във връзка с процесното правоотношение. Тези изчисления макар и с необвързващо за съда значение ,но налагат извода , че ответникът  с оглед доказателствената тежест , която носи не е доказал при пълно обратно доказване , изложените от него обстоятелства  за погасяване на задължения по каузалното правоотношение до размер по-малък от претендирания в настоящото производство. Представени са и други два платежни документа , които обаче не са обсъждани в писмения отговор  и при липсата на удостоверено в тях основание за плащане , съдът намира за неотносими към настоящи правен спор. Твърдения и доказателства за обратното не са изложени и събрани в настоящото производство.

                        При      така установената по делото фактическа обстановка , съдът приема , че предявеният  иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК  е основателен  и следва да бъде уважен. С оглед на изложеното по-горе  този иск  следва да се уважи изцяло, като се приеме , че претенцията  за това парично вземане  в размер на 5000,00 лв.  е основателна  и такова вземане на ищеца към ответника / като длъжник по записа на заповед /  съществува. В производството по ч.гр. д. № 3857/2016  г. по описа на ПРС   е присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, с оглед на което и в настоящото производство  следва да се установи вземането на дружеството  за лихва за забава  за същия период .

Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГ И ТК по т.д. 4/ 2013 г. по описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда на чл. 422 ГПК  следва да се произнесе за дължимостта  на разноските направени  и в  заповедното производство, като съобразно изхода на спора  разпредели отговорността за разноските както  в исковото, така и в заповедното производство. В  съответствие с това , ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 600,00 лв., както и разноски в исковото производство в размер на 500,00 лв. адвокатски хонорар и държавна такса в размер на 100,00 лв. – така както е посочено в представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

            По изложените съображения Пазарджишкият районен съд :

 

                                                                 Р     Е     Ш    И   :

 

            По иска на „Перун 89“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от А. З. П.,с пълномощник адвокат С.К.Й.-П., със съдебен адрес,***, офис 9  срещу  К.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  К.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** ,че съществува вземането на „Перун 89“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А. З. П.,с пълномощник адвокат С.К.Й.-П., със съдебен адрес,***, офис 9  по Заповед № 2224/08.11.2016 г.  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК , издадена по ч.гр. д. № 3857/2016  г. по описа на ПзРС  за сумата   в размер на  5000,00 лв. по запис на заповед с дата на издаване 27.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.11.2016 г.  до изплащане на вземането. 

            ОСЪЖДА К.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Перун 89“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****представлявано от А. З. П.,с пълномощник адвокат С.К.Й.-П., със съдебен адрес,***, офис 9  сторените в заповедното производство разноски в размер на 600,00 лв., както и  в исковото производство разноски в размер на 600,00 лв.   

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия районен съд в двуседмичен  срок от получаване на обявление за изготвянето му.

 

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: