Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 829
06.12.2022 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 354
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Б.К.К., ЕГН : **********, адрес: ***, срещу Заповед № РД-06-361/14.03.2022
г. на Кмет на Община Димитровград.
Жалбоподателят твърди, че с обжалваната заповед Кметът
на Община Димитровград на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8
от ЗУТ наредил премахването на незаконен строеж „Ограда и навес“, построени
северно от северната регулационна граница на УПИ XII – 799, кв. 65 по плана на * в имот,
отреден за * и *,
собственост на Община Димитровград.
При издаване на заповедта били допуснати съществени
нарушения на изискванията на проведената административна процедура, довели до
необоснованост и нарушаване на закона. Предвидената по закон административна
процедура формално била проведена, съставен бил Констативен акт № 1 от
23.02.2022 г. от служители от отдел „УТКР” при Община Димитровград, послужил за
издаване на обжалваната заповед. Срещу констатациите по акта жалбоподателят
подал възражения с конкретно посочване на факти и доказателства, които изключвали
незаконността на проверените строежи. Липсвало обаче конкретно произнасяне от
кмета на общината по тях, което било очевидно неизпълнение на законово
задължение.
Самите констатации от проверката били непълни - липсвало
изложение по основния въпрос кога са извършени строежите и допустими ли са били
по това време, какъв тип строителство са, нямало пълно и точно описание на
местоположението им. Пренесени изцяло в заповедта за премахване, тези
констатации довели до нейната незаконосъобразност, поради липса на задължителни
реквизити, които законовото й съдържание изисквало.
Обжалваната Заповед била обоснована с констатациите по
Констативен акт № 1/23.02.2022 г. Самият констативен акт бил опорочен като
административна проверка, поради което жалбоподателят счита, че не може да
послужи като основание за издаване на обжалваната Заповед. Със самата Заповед
по никакъв начин не били санирани пропуските и необосноваността, допуснати с
констативния акт.
В тази връзка заявява, че актът не му бил връчен в
качеството на заинтересовано лице, при все че проверката била извършена в
собствения му имот, което било грубо нарушение на законовата процедура.
На самата проверка не бил поканен да присъства, за да
изрази становище или представи съответни документи. Затова не било ясно как е
направена констатацията за липса на строителни книжа, проверката в тази част
къде била извършена, изисквани ли били документи от някого и от кого. Не било
описано по съответния начин в кой имот се намират съответните строежи, посочени
били осеви точки, което не позволявало конкретна идентификация. Не било изяснено
кога и от кого са извършени обследваните строежи, какъв бил режимът на
застрояване към датата на извършване на строежите, какви били предвижданията по
ЗРП към датата на извършване на строителството, какви други сгради имало в
имота, кога били строени и от кого, какъв бил статутът им. Не било посочено
откъде произтича легитимацията на имота като общински, има ли акт за общинска
собственост и от кога, на какво основание бил съставен. Безусловно необходимо било
да се посочи от кога действащият ЗРП е в сила и заварил ли е проверените
строежи, или пък били извършени след неговото приемане. Този въпрос бил от
изключително важно значение, тъй като само предвижданията по плана не превръщали
общината в собственик на предвидените за застрояване площи. Ако не били
проведени съответните отчуждителни мероприятия, за което нямало информация, то
и имотът не можело да се приеме, че е общински, а това опровергавало изцяло
констатациите по акта.
Административният орган бил длъжен да установи кога и
от кого са били построени сградите, допустими ли са били по действащите тогава
строителни правила и норми, налице ли са предпоставките за „търпимост” по
смисъла на § 16, ал. 1 от ЗУТ към момента на изграждането им или по сега
действащия ЗУТ, които се явяват пречка за премахването им.
Обжалваната заповед съдържала необосновани и
недоказани фактически твърдения. Жалбоподателят оспорва изнесеното в
обстоятелствената част на заповедта, че навесът се намира изцяло в общински
имот. Нямало никакви доказателства в тази насока - вярно било, че с плана от
1965 г. било предвидено публично мероприятие „прокарване” на улица „Ропотамо”,
но това мероприятие не било реализирано и не били извършвани никакви действия,
свързани с отчуждителни процедури и обезщетяване на собствениците. В тази
връзка не бил изследван релевантният факт процесните строежи кога са изградени
- преди или след 1965 г. Жалбоподателят твърди, че те били изградени в периода
между 1940 - 1945 година и към момента на изграждането им същите били допустими
към действащите тогава строителни правила и норми. По отношение на търпимите
строежи, за които не били намерени строителни книжа, било допустимо
извършването на поддържащи ремонтни работи, каквито единствено били извършени
по този заварен стар строеж.
С оглед на така изложеното, моли да бъде отменена
изцяло обжалваната Заповед № РД-06-361 от 14.03.2022 г. на Кмета на Община
Димитровград като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, поддържа оспорването. Моли за присъждане на направените в
производството разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът – Кмет на Община Димитровград, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Моли да бъде потвърдена оспорената заповед. В
случай на уважаването й, прави искане за редуциране на разноските за адвокатско
възнаграждение на насрещната страна до минимума, предвиден в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
184, том 4, peг. № 7117, дело № 636/2021 г., вписан в Служба по вписванията Акт
№ 49, том X, дело 1469/20.09.2021 г. (л. 15), е, че оспорващият Б.К.К. е придобил
чрез договор за дарение правото на собственост върху урегулиран поземлен имот
(УПИ) XII с планоснимачен № 799, находящ се в кв. 65 по кадастралния и
регулационен план на с.Горски извор, обл.Хасково, одобрен със Заповеди №
1170/1965 г. и № РД-06-900/2021 г., с адрес: *, с площ на
имота от 1 532.36 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, при граници/съседи: УПИ II-807, УПИ IX -806 и от три страни – улица, ведно
с построените в същия имот жилищна сграда и лятна кухня, както и ведно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота.
Във връзка с Докладна-заявка, изхождаща от Кмета на *, област
Хасково с молба за извършване на проверка на постройка, намираща се на *, отправена
до Кмета на Община Димитровград, заведена с рег. Индекс № РД-23-24/25.01.2022
г. (л. 20), е издадена Заповед № РД-06-219/14.02.2022 г. от Заместник-кмета на
Община Димитровград (л. 19), с която е назначена комисия със задача да извърши
проверка на място и по документи на постройка в УПИ XII-799, кв. 65 с
административен адрес: *, заемаща
площ от тротоара – терен, отреден за улици „Минзухар“ и „Ропотамо“ и включваща
в обема си стълб на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Във връзка с така разпореденото на 16.02.2022 г. и на
23.02.2022 г. е извършена проверка на място от служители на отдел „Устройство
на територията, кадастър и регулация” (УТКР) при Община Димитровград - инж. Ц. Д. - старши
експерт отдел „УТКР”, К. А. - старши инспектор отдел „УТКР”, инж. А. М. - старши експерт отдел „УТКР” (взела участие само във
втората проверка) на строеж: ограда и навес в общински имот. За установеното
при проверката на 16.02.2022 г. е съставен Констативен протокол (л. 18), а при
проверката на 23.02.2022 г. - Констативен акт № 1/23.02.2022 г. (л. 12 и сл.), в
който е отразено, че в имот, собственост на Община Димитровград, е установен
незаконен строеж, собственост на Б.К.К.. Същият е описан като навес, разположен
от северната страна на жилищната сграда, която е в имота на Б.К.К.. Посочено е,
че навесът се намира изцяло в общински имот - на кръстовище между * и * между
о.т.176 и о.т.178 по плана на *. Посочена е
приблизителна площ от 26 кв.м и приблизителна височина от 3,2 м във високата си
част и 2,2 м в ниската. Заявено е, че навесът ляга на оградата, която е каменен
зид с тухлена надстройка, колоните са метални, покрива – ламаринен, има метална
врата без дограма. Отбелязано е, че оградата е разположена в общински имот -
улици („Ропотамо” и „Минзухар”), че дължината й е приблизително 8 линейни метра
по * и 29 м. по *. В частта
по ул.„Минзухар” и 5,4 м по * тя
изпълнява и ролята на стена на навеса. В останалата си част (извън навеса) е с
височина 2,2 м. Изпълнена е от каменна зидария до височина 2,2 м. и тухлена до
средно 2,8 м., където изпълнява ролята на стена на навеса. Като установени
нарушения са посочени следните: изградената плътна ограда и изграденият навес
са без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж, съответно поставяне.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 148 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ). Препис от Констативе акт № 1/23.03.2022 г. е връчен на Б.К.
на 23.02.2022 г.
Срещу констативния акт е депозирано Възражение
рег.индекс № ОК-01-24/01.03.2022 г. по описа на Община Димитровград от Б.К.К. (л. 9), разгледано
на заседание, проведено на 08.03.2022 г. от назначената комисия, която видно от
съставения констативен протокол (л. 11) не е приела мотивите във възражението и
е посочила, че следва да се издаде
заповед за премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Въз основа на така съставения Констативен акт № 1/23.02.2022
г., Кметът на Община Димитровград е издал оспорената Заповед № РД-06-361 от
14.03.2022 г. В заповедта изцяло се възпроизвеждат фактическите констатации,
изложени в Констативен акт № 1/23.02.2022 г.
и на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8
от ЗУТ, е наредено е да се премахне незаконен строеж „Ограда и навес”,
построени северно от северната регулационна граница на УПИ XII-799, кв. 65 по плана
на *, в имот, отреден за * и *,
собственост на Община Димитровград, със собственик на строежа - Б.К.К.. Определен е срок от 90 дни от влизане в
сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.
Изложени са констатации за наличие на незаконен строеж
по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и е посочено, че строежът е шеста
категория, съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на
МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Заявено е, че съгласно данните от
Констативен акт № 1/23.02.2022 г., строежът е незаконен, тъй като е извършен
без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Прието е, че е налице
нарушение на чл. 148 от Закона за устройство на територията.
Заповедта е получена от Б.К.К. на 01.04.2022 г., видно
от Известие за доставяне ИД PS 6400
0092NN C (л. 30).
Жалбата срещу Заповед № РД-06-361/14.03.2022 г. на Кмета
на Община Димитровград до Административен съд – Хасково е подадена чрез
административния орган на 14.04.2022 г.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа
страна бе назначена съдебно-техническа експертиза. На въпрос налице ли са данни
или документи кога е построена процесната постройка, вещото лице отговаря, че в
архивите на общината не се съдържат строителни книжа за същата. Единствени
опосредствани данни за периода, в който била построена, можело да бъдат черпени
от съхраняваните Кадастрални и регулационни планове на *.
Сравнявайки кадастралните данни за очертания на имотни граници, наличие на
сгради и елементи на техническата инфраструктура, вещото лице стига до извод,
че към 1921 г. в процесния имот няма извършено строителство. В КРП/1965 г. се
съдържали данни за плътна (каменна) ограда по северната имотна граница на
процесния имот, за сградите в имота - жилищна сграда, стопански постройки и
навес, както в двора, така и по северната имотна граница, за изградените
елементи на техническата инфраструктура - стоманобетонов стълб от
електроразпределителната селищна мрежа. С данните от кадастралната част на
План/1965 г. се удостоверявало, че всички сгради, огради и елементи на
техническата инфраструктура, в това число и навесът от север на жилищната
сграда, били изградени между 1921 г. и 1965 г. По сведения от собствениците,
строежите били направени в периода около 1940 г. Съобразявайки установеното за
периода на строителство, вещото лице посочва, че строежите са били извършени при
действието на Закон за благоустройството на населените места (Държавен вестник,
брой 117 от 31.V.1941 г.).
На въпрос за допустимостта на процесната постройка,
съобразно действащите в този период нормативни актове, вещото лице посочва, че
процесната постройка отговаря на изискванията за допустимост по нормите на
Закон за благоустройството на населените места - глава четвърта „Вътрешни
сгради, второстепенни и временни постройки” - чл. 227, чл. 228 и чл. 229.
На въпрос за сега действащите изисквания по ЗУТ и
налице ли са минимално предвидените минимални отстояния от съседни имоти и
улична регулация, за да се счете, че имотът отговаря на законодателните
изисквания за търпимост, вещото лице отговаря, че постройката е „търпим строеж”
по смисъла на § 16 (1) от ДР на ЗУТ - допустима по действащия подробен
градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му.
Вещото лице заявява още, че процесната постройка е
разположена в границите на поземлен имот ПИ № 799 по КРП на с.Горски извор, а
не в УПИ XII-799. Имотът, в който попадала процесната постройка, бил в
регулационните граници на населеното место, а постановките на ЗУТ за допълващо
застрояване се отнасяли за строежи в урегулирани поземлени имоти. В конкретния
случай, извършеното строителство (преди влизане в сила на ЗУТ) попадало не в
УПИ, а в ПИ, съответно ЗУТ давал възможност за строежите, построени преди
07.04.1987 г., за които няма строителни книжа (какъвто бил процесният случай),
да бъдат „търпими строежи”.
На въпрос дали процесната постройка може да се приеме
за „постройка на допълващото застрояване“ и съответно отговаря ли на изискванията
на чл. 42 от ЗУТ, вещото лице отговаря, че процесната постройка е изградена не
по нормите на ЗУТ, а по тези на Закона за благоустройството на населените
места. По смисъла на този закон сградата била второстепенна, стопанска сграда съгласно
чл. 228. Постройката била с височина до 3,0 м и отговаряла на изискванията на
чл. 229 - „Височината на второстепенните постройки като бараки, беседки, гаражи
и други подобни може да бъде най-много 3 м.“.
По отношение на това налице ли са белези, по които да
се установи замяна на конструктивни елементи и такива увеличаващи
носимоспособността, устойчивостта на процесната постройка, вещото лице посочва,
че от огледа на място е установило, че е извършен „текущ ремонт” по смисъла на
§ 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Не била налице замяна на конструктивни елементи с
нови, с които да се увеличи носимоспособността, устойчивостта на процесната
сграда. Извършеното на място представлявало „текущ ремонт”.
На въпрос има ли процесната постройка покривна част,
вещото лице посочва, че постройката има покривна част. Доколкото се касаело за
строителството, извършено преди 1965 г., то отговаряло на законовите постановки
на ЗБНМ. Покривът бил част от постройката и се изграждал заедно и едновременно
с нея.
На въпрос върху какъв имот е построена процесната
постройка и чия собственост е, вещото лице посочва, че процесната постройка е
изградена в собствения на жалбоподателя Б.К.К. имот пл. № 799 (по КРП/1965 г.).
За * нямало влезли в сила КККР. Не били
установени отчуждителни процедури за прилагане улична регулация по КРП/1965 г.
в частта о.т. 178-176-177, което било обективирано и в текста на Скица №
1615/07.10.2022 г., според която уличната регулация била приложена от запад и
юг (от север и северозапад улична регулация не била приложена).
По отношение на това налице ли е необходимата
строителна документация за процесната постройка, вещото лице посочва, че при
направената проверка в община Димитровград е установило, че не е съхранена
строителна документация за построеното - сгради и елементи на техническата
инфраструктура в УПИ XII-799, кв. 65 по плана на с.Горски извор. Такава
документация не била установена и у собственика на имота. Постройката нямала
строителни книжа, но била допустима по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването й. Затова
тя била „търпим строеж”, съгласно § 16 от ДР на ЗУТ, в който случай законът
допускал да няма строителни книжа. Извършен бил текущ ремонт на покрива на
процесната постройка, за което не били необходими
строителни книжа.
На въпрос възможно ли е в обема на процесната
постройка да има електрически стълб, който минава през покривната му част,
вещото лице посочва, че електрическият стълб бил поставен/построен в имота на
жалбоподателя преди 1965 г., за което свидетелствали данните от кадастралния
план, върху който бил изработен планът за улична и дворищна регулация на *, одобрен
(КРП) със Заповед № 1170/1965 г. Стълбът бил изграден в частен имот - п-л
IX-527, кв. 72 по план (КРП) от 1921 г. не в улична регулация, а в парцела.
По отношение на изискванията за построяване на
електрически стълб по сега действащата нормативна база и тази от 1965 г. вещото
лице посочва, че устройването на елементите на техническата инфраструктура по
ЗУТ били уредени в Глава четвърта - „Мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура”. Относно годината на строителство на електрическия стълб било
изяснено, че е преди 1965 г. Точната година не била известна и поради това, не
можело да се коментира към коя законодателна норма се отнася строителството му.
Във връзка със собствеността на електрическия стълб, вещото лице уточнява, че
към настоящия момент цялата електроразпределителна мрежа в населеното место, в
това число и стълбът, изграден в процесния имот (преди 1965 г.), е собственост
на експлоатационното дружество - „ЕР ЮГ” ЕАД.
По отношение на това може ли да се установи към
момента на поставянето на стълба, дали същият е бил поставен извън
оградата/заграждението на дворното място или в него, вещото лице посочва, че стълбът
е бил построен в имота на жалбоподателя Б.К.К.. От кадастралните данни било
видно, че към 1965 г. електрическият стълб вече бил изграден и то в границите
на поземлен имот с планоснимачен номер 799. Електрическият стълб бил построен
не извън оградата/заграждението на дворното място, а в него, в границите на п-л
IX-527 по КРП със Заповед № 51/1921 г. за улична регулация, Заповед № 797/1921 г.
за дворищна регулация. Такъв електрически стълб вещото лице открило построен и
в имота, разположен западно от процесния имот (ПИ № 798 по кадастрален план към
ПР от 1965 г.)
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа
страна по същото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели, посочени от жалбоподателя. Свид.Х.П.Х.заяви при разпита си в съдебно заседание, че има наследствена
къща с двор в с.Горски извор и е съсед
на Б. и неговите родители. Преди да мине улица „Минзухар“, дворовете им били един до
друг, деляла ги една ограда. Дворът на жалбоподателя още от детството на свидетеля - 1957 -1958 г., бил ограден със
стабилна ограда от камък, 50-60 см. широка, с керемиди отгоре. Това била
същата каменна ограда, която и в
момента ограждала имота. От другата
страна – улица „Ропотамо“, оградата била абсолютно същата, никога не била променяна. На ъгъла, над самата ограда, имало изграден покрив, оформен като навес с керемиди. Така си
съществувал от детството на свидетеля. По отношение на улица „Минзухар“ същият заявява, че до 1965 г. всичко си съществувало по старите граници, без улица. След 1967
г. започнало прилагане на регулацията и
това продължило до 1969 г. Улица „Минзухар“ била прекарана
след 1965 г., може би около 1966 г., само върху мястото на свидетеля. Оградата към
този момент си съществувала. От другата
страна, откъм реката, нямало реализирана
улица, там си било черен път открай
време. В имота на Б. имало електрически стълб, поставен
много по-късно от енергото.
Свидетелят М.
Х. К., майка на жалбоподателя, заяви при разпита си в съдебно заседание, че живее в * от 1962 г., когато отишла като снаха там. В този момент къщата
била построена, дворът бил заграден с каменна ограда. Оградата, която свидетелката
заварила тогава, била същата и към момента. Не била
премествана. От оградата, която била откъм реката, имало пуснат навес, който бил
направен и съществувал към 1962 г. В този момент улица „Минзухар“ не съществувала, после я направили. Преди това граничели
с другия свидетел, били двор до
двор, с обща граница. Покрай реката
имало коларски път, там нямало направена
улица. Оградата и
навесът били строени от бащата и дядото на съпруга й около 1940 г. - 1945 г. В двора на ъгъла имало електрически стълб. Бил поставен от енергото, свидетелката не знае кога.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на
чл. 228 от ЗУТ, подадена е по реда и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, пред
местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване като адресат на разпоредените с акта правни последици, който е
засегнат неблагоприятно. Заповедта е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, с оглед събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1
от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
При преценката си съдът изхожда от
правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален
административен акт. Видно от Заповед № РД-06-361 от 14.03.2022 г. на Кмета на
Община Димитровград, същата е издадена на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
По делото не е спорно, че в случая е
налице строеж от шеста категория съгласно класификацията в чл. 137, ал. 1, т. 6
от ЗУТ. Определената категория на строежа, местонахождението на имота и
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ обосновават компетентността на кмета на
общината за издаване на оспорения акт – материална и териториална,
представляващ индивидуален административен акт по смисъла на определението в
чл. 214, т. 3 от ЗУТ.
От изложеното следва извод, че
оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла
на чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради което липсва
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната заповед е постановена в
предвидената от закона писмена форма, съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК и въз основа на изискуем по закон документ, с който се поставя началото
на административната процедура - констативен акт. Изложените в нея фактически и
правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган
и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност
върху акта. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на
съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в
административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на
административната преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при
липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Извършената от съда проверка не установи
да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаването на заповедта, представляващо отменително основание по чл. 146,
т. 3 от АПК. Следва да се посочи, че само съществените нарушения на
административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на
административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.
Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ,
заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служители за контрол по строителството в общинската администрация. В
разглеждания случай по делото е установено, че заповедта на Кмета на Община Димитровград
е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Съставен е
констативен акт от длъжностни лица от община Димитровград, в който е установено
извършване на незаконно строителство в поземления имот. Описанието в
обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт и
доколкото констативният акт има доказателствена сила за съществуването и вида
на строежа, а тези две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, то при
издаването на процесния акт не е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила. В хода на административното
производство, завършило с издаване на обжалваната заповед, на оспорващия е дадена
възможност да упражни правата си. Съставеният констативен акт е бил връчен на
оспорващия по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Безспорно е, че жалбоподателят
се е възползвал от предоставената му възможност да подаде възражение срещу
констативния акт в срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, което възражение е счетено
за неоснователно. Твърдението, че е допуснато съществено нарушение при издаване
на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е присъствал на проверката е
неоснователно, доколкото съставеният в резултат на нея констативен акт му е
връчен, след което същият е подал възражение.
Съставянето
на констативния акт в отсъствие на адресата на заповедта не е съществено
процесуално нарушение, тъй като ЗУТ не съдържа процесуални правила, които да
изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място и
със съставянето на констативния акт и заповедта не се преклудира възможността
да се подават възражения срещу констатациите на органа, включително в съдебното
производство, което в случая е сторено.
По
отношение на съответствието на оспорената заповед с приложимите
материалноправни разпоредби следва да бъде отбелязано следното:
От
събраните по делото доказателства се установи, че обектът, предмет на
оспорената заповед, представлява строеж по смисъла на закона, който е изграден
без необходимите за това строителни книжа. По отношение на този факт спор по
делото липсва. Спорният между страните въпрос е дали процесният строеж е търпим
и съответно подлежи ли на премахване. В случая в оспорената заповед липсват
изложени фактически основания, по силата на които органът е приел, че строежът
не може да се квалифицира като "търпим". За преценката относно
"търпимостта" на строежа не е достатъчна констатацията на органа, че
за строежа няма необходимото разрешение, тъй като липсата на строителни книжа е
една от законовите предпоставки за приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
При анализа на текста се установява, че за да е "търпим" един строеж
по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо наличието на следните
предпоставки: строежът да е извършен до 7 април 1987 г.; за същия да няма
строителни книжа; строежът да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
неговото извършване или съгласно сега действащия закон. Съгласно § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ, търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни
проекти, че строежите са търпими.
В случая от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и по-конкретно от изложеното в заключението на вещото лице и събраните по делото гласни доказателства се установява, че процесният строеж е бил изграден при действието на Закона за благоустройството на населените места (Държавен вестник, брой 117 от 31.V.1941 г.), действал в периода от м. 05.1941 г. до 01.01.1950 г.
Съгласно посоченото от вещото лице в депозираното
заключение, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено и
което не бе оспорено от страните, изхождайки от кадастралните данни за
очертания на имотни граници, наличие на сгради и елементи на техническата инфраструктура,
може да бъде направен еднозначен извод, че всички сгради, огради и елементи на
техническата инфраструктура, в това число и навесът от север на жилищната
сграда в процесния недвижим имот, са били изградени между 1921 г. и 1965 г., а
показанията на свид.К., от своя
страна, датират изграждането на строежа в периода след 1940 г. до към 1945 г. От
изложеното следва, че за извършване на преценка дали по отношение на процесния
строеж може да се приложи разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, следва да
бъде преценено отговаря ли същият на изискванията на Закона за
благоустройството на населените места. Съгласно чл. 227 от този закон, второстепенни
са тези постройки, които не могат да служат за жилищни нужди, дюкяни или
работилници, а за домакински, стопански и други нужди, като бараки, беседки,
гаражи и други подобни. Второстепенни са и всички селскостопански сгради, като
сайванти, саи, конюшни, краварници, кошари, хамбари, навеси за земеделски
сечива, складове за земеделски произведения, сушилни, сеновали, кокошарници,
обори за дребни домашни животни, торища, отходни места, парници, цветарници и
други подобни. Селскостопанските сгради трябва да бъдат хармонично включени в
околната обстановка, като се използуват дадените от терена и местните условия
възможности за издържано и образцово застрояване. По външен вид те трябва да
имат опростена форма при спазване на начините за битов селски строеж и при
употреба предимно на подръчни местни материали. За тези сгради важат особени
технически изисквания, посочени в плановете - образци на Министерството на
обществените сгради, пътищата и благоустройството и на Министерството на
земеделието и държавните имоти. Разпоредбата на чл. 228, от своя страна,
изисква второстепенните постройки като бараки, беседки, гаражи и други подобни
да отстоят от съседовите граници най-малко на 1,50 м, като се разполагат
най-малко 5 м. зад лицевата сграда, съответно зад вътрешната строителна линия.
Селскостопанските сгради, с изключение на отходните места и торищата, могат да
се разполагат и на уличната регулационна линия, когато размерите и уредбата на
селскостопанския двор налагат това, но не и на линиите на площади и главни
улици и на улици - част от държавни пътища. Селскостопанските сгради трябва да
отстоят от съседовите граници най-малко на 2,50 м. Чл. 229 предвижда, че височината
на второстепенните постройки като бараки, беседки, гаражи и други подобни може
да бъде най-много 3 м. и че височината на селскостопанските сгради се определя
в плановете - образци на Министерството на обществените сгради, пътищата и
благоустройството и на Министерството на земеделието и държавните имоти.
Изхождайки от така цитираните разпоредби, вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза е категорично, че процесният строеж отговаря на
изискванията за допустимост по нормите на глава четвърта „Вътрешни сгради,
второстепенни и временни постройки“ на Закона за благоустройството на населените
места. Нещо повече, опровергана бе и констатацията, че процесната постройка е
изградена в имот, собственост на Община Димитровград, доколкото бе установено,
че липсват проведени отчуждителни процедури и съответно предвидената в плана от
1965 г. нова улична регулация от север и северозапад не е приложена, съответно
следва да се приеме, че процесната постройка е построена в собствения на
жалбоподателя Б.К.К. имот.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, процесният обект не представлява незаконен строеж и следователно не подлежи на премахване по процедурата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че административният орган неправилно е приложил материалния закон към фактите и обстоятелствата по процесния случай, като е преценил и окачествил процесния строеж като незаконен и подлежащ на премахване. В този смисъл съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Жалбата срещу нея е основателна и заповедта следва да бъде отменена изцяло.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал.4
от АПК на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 510
лева, съставляващи държавна такса от 10 лв. и заплатено възнаграждение за един
адвокат в размер на 500 лева. Съдът намира възражението на ответника за
прекомерност на договорения и заплатен хонорар от страна на жалбоподателя за неоснователно,
доколкото същото е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Б.К.К.,
ЕГН : **********, адрес: ***, Заповед №
РД-06-361 от 14.03.2022 г. на Кмет на Община Димитровград, с която е наредено
да се премахне незаконен строеж „Ограда и навес”, построени северно от
северната регулационна граница на УПИ XII-799, кв. 65 по плана на с.Горски
извор, в имот, отреден за * и *, собственост
на Община Димитровград, със собственик на строежа - Б.К.К..*** да заплати на Б.К.К.,
ЕГН : **********, адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в общ размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: