Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 367/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалба на „Елеч“
ЕООД, представлявано от управителя М.И.И. против заповед за налагане на
принудителна административна мярка №57-ФК/28.01.2020г., издадена от началника
на отдел „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, наложена по реда на чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху
добавената стойност, изразяваща
се в
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки в с.Падина, община
Девня, област Варна, стопанисван от „Елеч“ ЕООД
с ЕИК ********* за срок от 14 дни.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
материално незаконосъобразна с твърдения, че към момента на проверката касовият
апарат е бил на ремонт, като на 27.01.2020г. е изведен един лист от дневния
отчет и са издадени 10 броя касови бележки от кочан, изписани на ръка. Иска
отмяна на оспорения административен акт и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът в производството -
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в писмени бележки с вх.№6596/16.06.2020г. оспорва
жалбата и иска обжалваната с нея заповед да бъде потвърдена. Подчертава, че
дружеството е извършило нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
като не е издало касова бележка за контролна покупка от 0.60 лева. Смята, че
деянието е доказано с констативния протокол, който според процесуалния
представител на ответника е официален документ с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №57-ФК/28.01.2020г. е била
съобщена на „Елеч“ ЕООД на 05.02.2020г. и жалбата срещу нея е постъпила на
същия ден, поради което е представена в срок срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред надлежния съд и от лице с правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима.
Въз основа на
административната преписка и събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът установява следното от фактическа страна:
На 27.01.2020г. в
14:15 ч. органите по приходите са извършили проверка в хранителен магазин в
с.Падина, община Девня, стопанисван от „Елеч“ ЕООД и извършили контролна
покупка на една бутилка минерална вода на стойност 0.60 лева, която е била
заплатена в брой с монета от 2 лева и е било върнато ресто от 1 лева и две
монети от 0.20 лева без да бъде издаден фискален бон от регистрирано в обекта
фискално устройство TREMOL с № ZK 137879 и ФП
50175150,
нито е била издадена касова бележка от кочан. В съставения на 27.01.2020г. в
14:15ч. протокол за извършена проверка е изрично записано, че регистрираното
името на търговеца фискално устройство №
ZK 137879 и ФП
50175150
не се е намирало в проверявания обект. Отбелязано е, че по думите на
продавач-консултанта е било занесено на ремонт по-рано същия ден. Посочено е,
че кочан с ръчни касови бележки е нямало налични в обекта. Към придружително
писмо с вх.№1937/06.02.2020г. на ответника е приложено заверено с печата на НАП
копие от гаранционна карта на фискално устройство № ZK 137879 и ФП 50175150, в която има
отбелязване, че на 27.01.2020г. в 11:00ч. касовият апарат е постъпил в сервиз
на „Евита“ ООД за ремонт. Видно от записването в протокола от проверката и от
административната преписка, ответникът не оспорва факта, че на 27.01.2020г. в
11:00ч. регистрираното фискално устройство е било на ремонт и в часа на
проверката 13:56ч. не се е намирало в търговския обект. В хода на съдебното
дирене, жалбоподателят също представи заверено копие от гаранционната карта на
фискалното устройство със същите данни.
При извършения
опис на наличните в касата парични средства са установени 147.62 лева, които са
приети като положителна касова разлика със средствата, маркирани на ФУ. Това
твърдение в обжалваната заповед противоречи на останалите констатации на
органите по приходите, че при проверката фискалното устройство не се е намирало
в обекта, следователно продажби не са били отчитани през него, за да се говори
за маркирани средства през фискалната му памет.
Органите по
приходите са приели, че дружеството е извършило нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което е бил издаден акт за установяване на
административно нарушение №F 536671 от
05.06.2020г., но по делото липсват данни въз основа на него да е било издадено наказателно постановление.
В съдебното заседание на
15.07.2020г., жалбоподателят чрез адв. Й. представи 10 броя касови бележки от
кочан, изписани на 27.01.2020г. в стопанисвания от него търговски обект. Общата
стойност на продажбите, отчетени с касови бележки, изписани на ръка е 121.01
лева, като е приложена и дневния отчет от 27.01.2020г. с общ оборот от 26.61 лева. Общата стойност
на продажбите, за които са били издадени касови бележки от кочан и оборота,
отчетен преди фискалното устройство да бъде занесено в сервиз е 147.62 лева и
съответства напълно на описаните и намерени в касата парични средства, което
опровергава констатациите на ответника, че е била налице положителна разлика
между средствата в касата и отчетените.
От изключително важно значение за изясняване
на правния спор е представената касова бележка от кочан от 27.01.2020г., в
която е записана покупка на минерална вода 0.5 л на стойност 0.60 лева.
Следователно, твърдението на органа по приходите, че за извършената от него
контролна покупка не е била издадена касова бележка от кочан не отговаря на установената
по несъмнен начин обективната истина по делото.
Обсъдените доказателства установяват
по безспорен начин, че фискалното устройство на 27.01.2020г. в 14:15ч. се е
намирало в сервиз за ремонт, извършената контролна покупка е била отчетена чрез
касова бележка от кочан и целия оборот от такива ръчни касови бележки, издадени
на 27.01.2020г. и този, отчетен преди устройството да бъде занесено същия ден
на ремонт отговаря на установените в касата парични средства в брой.
Доказаната фактическа обстановка
изключва извършване на нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Макар и издадена от
компетентен орган и в установената от закона форма, обжалваната заповед е
незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона, което е основание за отмяната ѝ.
Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.1 от ЗДДС /ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, принудителната административна мярка се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително
когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето
лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Изхождайки от разпоредбата на чл.22 от ЗАНН,
според която принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях и имайки предвид понятието за
административно нарушение, дадено в чл.6 от ЗАНН, може да се направи извода, че
принудителната административна мярка се налага във връзка с предотвратяване или
преустановяване на деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно /или безвиновно в
случаите по чл.83 ал.1 от ЗАНН/ и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред, както и да предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от такова деяние. Според проф.Кино Лазаров,
принудителната административна мярка цели да премахне условията, които
способстват за извършване на правонарушения и по този начин да възпрепятства
извършването /или продължаването/ на нарушението или да подтикне към активни
действия за изпълняване на правните предписания. Принудителната административна
мярка играе изключително голяма общественополезна роля само, ако е приложена
спешно и ефикасно и би изпълнила успешно предназначението си, ако е насочена
към предотвратяване и преустановяване на административно нарушение, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. В разглеждания
случай, с налагането на обжалваната принудителна административна мярка не се
постига нито една от целите ѝ по чл.22 от ЗАНН, тъй като липсата на
нарушение, което да бъде преустановено и предотвратено опровергава законовата необходимост
от налагане ѝ.
Ако хипотетично се разгледа случай на
неотразяване на контролна покупка от 0.60 лева, заради което търговският обект
да бъде запечатан за 14 дни, такава принудителна административна мярка би
довела да нарушаване принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, който е отражение
на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, ратифицирана от
Народното събрание на Република България, тъй като с нея биха се засегнали
права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която е наложена. Нарушението на чл.6 от АПК води до нарушение на
чл.6 от ЕКЗПЧ и е основание за отмяна на всеки административен акт, поради
материална незаконосъобразност.
Доказаната незаконосъобразност на заповед за
налагане на принудителна административна мярка №57-ФК/28.01.2020г., издадена от
началника на отдел „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
налага нейната отмяна, за което жалбоподателят има право да му бъдат възстановени
сторените по делото съдебни разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер от 650 лева: 50 лева държавна такса за разглеждане на делото и
600 лева адвокатско възнаграждение, платено представения по делото договор за
правна защита и съдействие с адв. Д.Й..
Воден от изложеното и на
основание чл. 186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК и на основание чл.143
ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед
за налагане на принудителна административна мярка №57-ФК/28.01.2020г., издадена
от началника на отдел „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, наложена по реда на чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху
добавената стойност, изразяваща
се в
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки в с.Падина, община
Девня, област Варна, стопанисван от „Елеч“ ЕООД
с ЕИК *********, представлявано от управителя М.И.И..
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите да заплати на „Елеч“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя М.И.И. съдебни разноски в общ размер от 650 /шестстотин и петдесет/
лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: