МОТИВИ
към
присъда № 52/14.11.2016 год. по НОХ дело № 455/2016 год. по описа на Окръжен
съд гр. Стара Загора
Подсъдимият С.Д.М.
е предаден на съд за следните престъпления:
- по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 вр. с
чл.29, ал.1, б.”А” от НК затова, че на 20.11.2015г. в гр. Стара
Загора, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 90 /деветдесет/ лева и 1
бр. портмоне на стойност 2 /два/ лева, всичко на обща стойност 92 лева, от
владението на З.Б.М., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата представлява опасен рецидив;
- по чл. 249, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 от НК затова, че през периода от
20,57ч. до 22,19ч. на 20.11.2015г. в гр. Стара Загора,
в условията на продължавано престъпление, сам и посредством св. М.Т.И., е
използвал платежен инструмент - електронна дебитна банкова карта c № ****, IBAN
№ BG ****, издадена от „Банка ДСК” ЕАД - гр. София, на името на З.Б.М. ***, без
съгласието на титуляра З.Б.М., като е извършил три операции – две тегления на
парични суми от АТМ - устройство – банкомат и заплащане на закупени стоки на
ПОС – терминал в магазин, на обща стойност 263,40 /двеста шестдесет и три лева
и четиридесет стотинки/ лева, както следва:
- на 20.11.2015г. в
20,57ч. в гр. Стара Загора, от ATM устройство - банкомат на „Първа
инвестиционна банка” АД - София, с № ****,
намиращ се на бензиностанция “БМ Ойл” на ул. „****” № **, посредством св. М.Т.И.,
е изтеглил сумата от 50,00 /петдесет/ лева;
- на 20.11.2015г. в
21,01ч. в гр. Стара Загора, от ATM устройство - банкомат на „Първа
инвестиционна банка” АД - София, с № ****,
намиращ се на бензиностанция “БМ Ойл” на ул. „****” № **, посредством св. М.Т.И.,
е изтеглил сумата от 210,00 /двеста и десет/ лева;
- на 20.11.2015г. в 22,19ч. в гр. Стара Загора, в
магазин „Аскент” ЕООД, е закупил и платил чрез пост терминал № 10059593,
тютюневи изделия - цигари на стойност 3,40 /три лева и четиридесет стотинки/ лева,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
По делото беше приет
за съвместно разглеждане предявения от З.Б.М. граждански иск срещу подсъдимия С.Д.М.
за обезщетение за причинени с
престъпното деяние имуществени вреди за
сумата от 355, 40 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на главницата и същата беше
конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.
В съдебно заседание
подсъдимият С. Д.М. заявява пред съда, че се признава за виновен по така
повдигнатите му обвинения. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява пред съда съгласие да не
се събират доказателства във връзка с тези факти, както и да се ползват всички
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство/чл.371,т.2 НПК/.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора, позовавайки се на събраните в хода на
наказателното производство доказателства и направените от подсъдимият С.М. самопризнания
по чл.371, т.2 от НПК поддържа повдигнатото обвинение, като доказано по
безспорен и категоричен начин и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и му
наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, за всяко едно от двете престъпления, към средния размер
предвиден в закона, което да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл.58а от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.23 от НК по тези две наказания да се определи общо наказание,
в размера на най-тежкото, а предявеният граждански иск да бъде уважен.
Частният
обвинител и гр.ищец З.М. поддържа изразеното становище на представителя на
държавното обвинение и моли съда да наложи на подсъдимия С.М. справедливо
наказание и да уважи изцяло предявения от нея граждански иск.
Лично и чрез служебния
си защитник – адв. Д., подс.С. М. моли съда, да му бъде наложено наказание към
минимума предвиден в закона, което след редукцията на чл.58а от НК да бъде
намалено с 1/3. А предвид наличието на
изключително смекчаващо вината обстоятелство – ниска стойност на предмета на
престъплението, да се определи наказание към минимума.Относно гражданския
иск изразява становище, че така както е предявен няма основание да бъде
отхвърлен.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава ХХVІІ НПК – съкратено
съдебно следствие – чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият С.М. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. Съдът констатира, че направените
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства и въз основа на тях прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.Д.М.
е осъждан многократно на „Лишаване от свобода” за извършени престъпления от общ
характер.
Подсъдимият С.Д.М.
е жител ***, като същият е съсед на св. З.Б.М.,***. Двамата се познавали, тъй
като подс.С.М. бил внук на починалия брат на съпруга й и от години живеел в
съседната къща на ул. „****” № ***. Между дворовете на двата имота нямало
ограда.
Подсъдимият С.М.
знаел, че св.Зл.М. живее сама. Вечерта на 20.11.2015г. подс.М. прекосил двора
на св.Зл.М. и без да вдига шум отворил
отключената входна врата на къщата и влязъл в коридора. По същото време
свидетелката гледала телевизия в една от стаите на дома си. Като влязъл в
коридора подс. М. забелязал на закачалка жилетка. В жилетката св. М. държала в
джоб портмонето си, със съдържащите се вътре сума от 90лв. и дебитна банкова
карта c № ****, IBAN № BG ****, издадена от „Банка ДСК” ЕАД - гр. София на
нейно име. На листче хартия в портмонето бил написан ПИН-кода на картата. Подсъдимият
С.М. видял жилетката и в джоба на
дрехата открил портмонето с намиращите се в него пари, дебитна карта и ПИН-код
на картата. Взел портмонето и тръгнал да излиза от къщата, но в този момент св.М.
излязла от стаята, където гледала телевизия, за да отиде до тоалетна и в
коридора видяла подсъдимия в момента, в
който излиза от къщата през входната врата, от коридора към двора.Подсъдимият
чул шум зад себе си и се обърнал назад и от светлината на лампата в коридора
свидетелката ясно видяла неговото лице и го познала. Тя извикала подсъдимия по
име, но същият излязъл през вратата и хукнал към улицата, носейки откраднатите
вещи.
Свидетелката З.М.
проверила жилетката си и установила липсата на портмонето й, в което държала
парите си – 90лв., дебитната си карта и листчето с ПИН-кода. Липсата на
портмонето свързала с подсъдимия М., когото забелязала в коридора на дома си.
На следващия
ден – 21.11.2015 г. св. З.М. посетила офис на „Банка ДСК” ЕАД в гр.Стара Загора,
от който й била издадена дебитна карта c № ****, IBAN № BG **** и била уведомена
от банковите служители, че по картовата й сметка няма налични пари и същите са
изтеглени на 20.11.2015г. След два дни пострадалата подала жалба по случая в 02
РУ на МВР - Стара Загора.
След като
напуснал дома на св. Зл.М., подсъдимият С.М. извадил от портмонето парите и
дебитната карта с листчето с ПИН-кода, прибрал ги в себе си, а портмонето
изхвърлил. След това отишъл до бензиностанция “БМ Ойл”, находяща се на ул. „****”
№ ** в гр.Стара Загора, на която имало банкомат – АТМ устройство на “Първа
инвестиционна банка” АД София, с № ****, от
където подсъдимият решил да изтегли от дебитната карта на св.Зл.М.
наличните пари. В това време на бензиностанцията работила като касиер св.С.К. К.,
която била нощна смяна. При нея бил
приятелят й – св. М.Т.И., който й правел компания по време на нощната
смяна. Свидетелката Ст.К. познавала визуално подс.С.М. от предишни негови
посещения в заведението и тоалетната на бензиностанцията и не се изненадала
като го видяла. Подсъдимият се приближил към нея и св.М.И. и ги помолил да му
изтеглят пари от банкомата чрез дебитна банкова карта, която държал в ръката си
и за която обяснил, че е собственост на баща му, но не знаел как да използва
банкомата. На бензиностанцията с такава молба често идвали лица от ромски
произход и служителите теглели пари от картите
им по тяхно искане, затова и св.К. не се изненадала на тази молба. В този
момент обаче тя имала работа и отказала, но св. М.И. се съгласил да му изтегли
пари, без да предполага, че картата е собственост на св.Зл.М. и която не е
давала съгласието си за използването й от подсъдимия. Последният подал картата
на св.И., който я взел и двамата излезли навън, като отишли до банкомата. Св.М.И.
поставил картата в устройството, въвел ПИН-кода, който му продиктувал подсъдимият и в
20,57ч. изтеглил сумата от 50 лева и му я дал. Подсъдимият М. помолил св.И. да
провери наличността по картата и да изтегли цялата сума. Операцията по
тегленето била извършена в 21,01ч. , като свидетелят М.И. отново въвел ПИН-кода
и изтеглил сумата от 210 лева, която също предал, заедно с картата, на подсъдимия,
който си тръгнал.
От района на
бензиностанцията, подс. М. *** и отишъл в магазин на „Аскент” ЕООД, от където си
закупил цигари на стойност 3,40лв., които в 22,19ч. платил с дебитната карта на
св.М., чрез ПОС-терминал № 10059593, находящ се на касата в магазина. При
плащането подсъдимият сам въвел картата и ПИН-кода в ПОС-терминалното
устройство, подадено му от касиера. Веднага след това подс.М. излязъл от
магазина и си тръгнал, като по пътя изхвърлил дебитната карта и листчето с
ПИН-кода.
Видно от
приложените по делото протоколи за проведени по надлежния ред разпознавания на
лице, свидетелите С.К. К. и М.Т.И. са разпознали подсъдимия С.Д.М. като лицето,
по чието искане св.И. е изтеглил горепосочените суми.
От получените
от „Банка ДСК” ЕАД документи е видно, че на същата дата банковата картова
сметка на св.М. - сметка IBAN № BG ****, е била заверена със суми в общ размер
от 263,40 лв. В 20,57ч. на 20.11.2015г. от сметката е изтеглена сумата от 50
лв. Операцията е извършена на банкомат ****, собственост на „Първа
инвестиционна банка” АД, който е монтиран в търговски обект - бензиностанция на
ул. „****” № ** в гр. Стара Загора. В 21,01ч. от същия банкомат са били
изтеглени 210 лв., а в 22,19ч., чрез ПОС-терминал на магазин „Аскент” ЕООД в
гр. Стара Загора, находящ се бул. „***” № ***, ЕИК ***, е заплатена покупка на
стойност 3,40 лв..
Видно от
заключението на изготвената и приложена по делото съдебно-икономическа
експертиза, пазарната стойност на портмонето, собственост на св.З.Б.М., е в
размер на 2 лева.
Гореизложените
фактически обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз основа на
самопризнанието на подсъдимия С.М. в съдебно заседание по чл.371, т.2 от НПК,
което съдът след проверка прецени, че се подкрепя от събраните в хода на
наказателното производство доказателства, както следва: справка от банка ДСК
л.13 от ДП, писмо от Fibank № 231-1026/1 от 28.12.2015г. - л.14, писмо до
началника на Второ РУ МВР л.15, компакт диск на л.15, 4 бр. писма от л.16
до л.19, копие от определение на СРС от 10.11.2011г. по ЧНД № 1971/2011г.
л.50-51, решение № 290/25.01.2012г. по ВНЧД № 1366/2011 г. на Старозагорски
окръжен съд л.52-53, писмо от РС-Нова Загора изх. № 305/4.04.2016г. л. 56,
протокол от 23.11.2011г. по нохд № 512/2012г. на Новозагорски районен съд
л.57-59, протокол от разпит на свидетел Е.Д.Д. л.62-63, протокол за разпит на
свидетел З.Б.М. л.69-71, писмо изх.№ 01-ИСК-06319/05.05.2016г. от ръководител
отдел при банка ДСК л.74 извлечение от сметка л.75, протокол за разпит на свид.
С.К. К. л.77-78, протокол за разпит на свидетел М.Т.И. л.79-80, протокол за
разпознаване на лица л.81-83, постановление за привличане на обвиняем л.84-86,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С.Д.М.
л.90-91, постановление за назначаване на сл.защитник л.92-93, уведомително
писмо от председателя на АК-Ст.Загора л.94, протокол за предявяване на
постановление за привличане на обвиняем л.77, протокол за разпит на обвиняем
л.98-99, протокол за разпит на свидетел З.Б.М. л.100-101, съдебно икономическа
експертиза л.104-106, писмо от Банка ДСК изх. № 01-ИСК-06319/16.06.2916г.
л.110, постановление за привличане на обвиняем от 19.07.2016г. л.118-120,
протокол за разпит на С.К. К. свид. л.126-127, протокол за разпознаване на лица
л.128-129, протокол за предявяване на постановление за привличане на обвиняем
л.130, протокол за разпит на обвиняем л.131-132, протокол за предявяване на
разследване на сл.защитник л.133,
протокол за разпит на свид.Красен
Момчев Момчев – л.134-135, протокол за доброволно предаване на разследващия
полицай л.136, протокол за предявяване на цялото разследване на адв.Д. л.138,
както и справка за съдимост № 3328/05.10.2016г. и справка от Началника на
затвора № ЗД 9/2016г. от 13.10.2016г., касаеща търпени наказания от подсъдимия С.Д.М..
При
така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА
СТРАНА:
С деянието си
на 20.11.2015г. в гр. Стара Загора, като
е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 90 /деветдесет/
лева и 1 бр. портмоне на стойност 2 /два/ лева, всичко на обща стойност 92 лева,
от владението на З.Б.М., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, подсъдимият С.Д.М. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 196, ал.1, т.1,
вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”А” от НК и по този текст съдът
квалифицира деянието му.
Според чл. 194, ал. 1 от НК, който
отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба. Предмет на
деянието може да бъде всяка чужда движима вещ, която има определена стойност.
От обективна страна до извършване на изпълнителното
деяние, вещите се намират във фактическата власт на друго лице, различно от
дееца. Изпълнителното деяние на кражбата - отнемане на вещите от владението на
другиго се осъществява с действията на дееца по прекратяване на фактическата
власт, която до момента се е упражнявала от собственика и установяване на
негова фактическа власт върху вещите. Престъпният резултат на това резултатно
престъпление - промяната във фактическата власт върху предмета на
посегателството, настъпва вследствие на деянието.
От обективна
страна по делото е изяснено, че са отнети вещи, собственост на свид. З.М.-сумата
от 90 лева, портмоне на стойност 2 лева, в което се намирала и процесната сума
пари и дебитна карта на пострадалата.
Подсъдимият е извършил
конкретни действия, насочени към прекъсване на
владението върху инкриминираните вещи, като за целта проникнал в имот,
собственост на свид. З.М. и излязъл от него с отнетите вещи,също нейна
собственост, след което се разпоредил с тях, като парите похарчил, а портмонето
изхвърлил. Следователно престъплението е довършено.
Престъплението по чл.194,ал.І от НК
подс.С. М. е извършено виновно при форма на вината умишлено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал фактическата
страна на деянието и вредата от своите действия за конкретните обществени
отношения защитени от закона-правото на собственост и неизбежното настъпване на
общественоопасните последици. Налице е и волевия момент на прекия умисъл, тъй
като подс.С. М. е желаел, искал настъпването на вредните
последици-противозаконно да присвои отнетите вещи.
Престъплението е извършено
при условията на опасен рецидив.
Подсъдимият С.Д.М. е осъждан многократно (21 пъти). С Протоколно определение по
НОХД № 512/2011г. по описа на РС – Нова Загора, в сила от 17.02.2012г., му е
определено общо наказание между наложените му такива по НОХД № 484/2011г. по
описа на РС – Стара Загора, НОХД № 1037/2011г. по описа на РС – Стара Загора,
НОХД № 1654/2011г. по описа на РС – Стара Загора и НОХД № 512/2011г. по описа
на РС – Нова Загора, а именно най-тежкото - „Лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца, увеличено с ½ по реда на чл. ** от НК до размера на 2
години „Лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в
затворническо общежитие от закрит тип.
Така
определеното и наложено общо най-тежко наказание е изтърпяно на 21.01.2013г. в
Затвора – Стара Загора.
Не са изтекли
5 години от изтърпяването на общото най-тежко наказание „Лишаване от свобода”,
наложено на осъдения по горецитираните НОХ дела, до извършването на
престъпленията, за които обвиняемият е предаден на съд с настоящия обвинителен
акт, поради което престъплението по чл.194,ал.І от НК се явява в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”А” от НК.
Към настоящия
момент подсъдимия М. изтърпява общо
наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 3 години и 8 месеца при първоначален „строг” режим, с
начална дата на изпълнение 02.12.2015г., определено с влязло в сила на
12.08.2016г. Определение по ЧНД № 1682/2016г. по описа на РС – Стара Загора, по
общо 7 НОХ дела. Престъпленията, предмет на тези дела са извършени през периода
30.08.2015г. – 30.11.2015г., а съдебните актове са влезли в сила през 2016г.
По отношение на
обвинението по чл.249, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
С деянията си през периода от 20,57ч. до 22,19ч. на 20.11.2015г. в
гр. Стара
Загора, в условията на продължавано
престъпление, сам и посредством св. М.Т.И., като е използвал платежен
инструмент - електронна дебитна банкова карта c № ****, IBAN № BG ****,
издадена от „Банка ДСК” ЕАД - гр. София, на името на З.Б.М. ***, без съгласието
на титуляра З.Б.М., извършвайки три операции – две тегления на парични суми от
АТМ - устройство – банкомат и заплащане на закупени стоки на ПОС – терминал в магазин,
на обща стойност 263,40 /двеста шестдесет и три лева и четиридесет стотинки/
лева подсъдимият С. Д. М. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и по този текст се квалифицира
деянието му.
От доказателствата
по делото безспорно се установи, че подсъдимият С.М. е ползвал платежен
инструмент – описаната по-горе дебитна карта, без съгласието на титуляра – З.М., което е елемент от обективния състав
на деянието. Дебитните карти се използват за разпореждане със собствени пари,
намиращи се на сметка в банкова институция. Паричните средства по сметката са
собственост на държателя/притежателя/ на картата-в случая З. М.. Формата на
изпълнителното деяние е присвояване на чуждо имущество/пари/, извършено с
използване на чужда дебитна карта. Деянието се счита довършено в момента на
получаване на паричната сума или се извършва разплащане с чуждата дебитна
карта.
В случая
престъплението по чл.249, ал.1 от НК е извършено при условията на чл.26, ал.1
от НК – „продължавано престъпление”, тъй като всяко едно от трите използвания
на платежния инструмент – банковата/дебитната карта, без съгласието на
титуляра, представлява само по себе си отделно деяние, което е започнато с
поставянето на банковата карта в АТМ-устройството или пост терминалното
устройство в съответния магазин, преминава през набирането на ПИН-кода,
въвеждането на желаната за изтегляне или плащане сума и е довършено с вземането
на парите от банкомата и изваждането на картата в първия и втория случай и с
приключването на плащанията на стоките в третия случай, като е съставомерно по
чл.249, ал.1 от НК. Отделните деяния са извършени в кратък период от време, при
идентична обстановка и еднородност на вината и всяко едно от тях се явява
продължение на предходните.
Първите две
отделни деяния – тегленията от ATM устройство - банкомат на „Първа
инвестиционна банка” АД - София, с № ****, са извършени от обвиняемия
посредством св. М.Т.И., който е удовлетворил молбата на обвиняемия да му
изтегли и предаде пари от картата. Тъй като било обичайна практика на
бензиностанцията да идват малограмотни лица /най-често от ромски произход/ с
молба да им бъдат теглени пари от банкови карти, понеже не могат да боравят с
тях, а служителите на смяна често им оказвали съдействие, технически
извършвайки тегленията, св. М.И. не е могъл да предвиди, че в случая липсва
съгласие за използването на картата от лицето, на чието име е била издадена.
При първите две отделни деяния е налице посредствено извършителство от страна
на обвиняемия, който съзнателно е мотивирал св. И. (явяващ се посредник) да
извърши действия, осъществяващи от обективна страна състава на престъплението
по чл.249, ал.1 от НК и по този начин е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението посредством поведението
свидетеля. Макар и поведението на посредника пряко да въздейства върху обекта
на посегателство, същият се явява само оръдие на извършителя на престъпление
/обвиняемия/ и деянието му не е извършено виновно.
Престъплението е
извършено с пряк конкретизиран умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните
последици-източване на паричните средства по сметката на З.М. и съответно
разпореждане с получената сума в свой интерес.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия С. М., съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателноправната ни система: принципа на законоустановеност на
наказанието и принципа на неговата индивидуализация.
С оглед на това, че
настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ НПК и по – конкретно при
хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 НПК, то в този случай разпоредбата на
чл.373, ал.2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимата при
условията на чл.58а НК, т.е. да приложи чл.58а, ал.1 НК, като редуцира с 1/3
определеното съгласно Общата част на НК наказание или ако едновременно с това
са налице условията на чл.55 НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се
по-благоприятна за дееца.
Общите правила за
определяне на наказанието изискват съдът на първо място да даде оценка на
степента на обществената опасност на деянието. Оценката на степента на обществената
опасност на престъплението включва всички обстоятелства, при които е извършено
престъплението/форма на вина/, мотиви, способ, обстановка и стадии на
извършване, тежест на последици.
Водим от горното и
изхождайки от разпоредбата на чл.54 НК, съдът взе предвид следното като
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства:
- високата степен на опасност на
обществените отношения, които засяга, подбудите за извършване на
престъплението, лошите характеристични данни за личността на подсъдимия.
-изразеното критично отношение на подсъдимия за извършеното от него,
незначителния размер на причинените вреди.
След преценка на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, съдът не намери основание за определяне на
наказание в рамките на предвидения минимум за престъплението по
чл.196,ал.І,т.1вр.чл.194,ал.І НК. Нито едно от смекчаващите обстоятелства не е
от изключителен характер. Според защитата ниския размер на отнетите пари-90
лева, само по себе си се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство за
престъплението по чл.194,ал.І НК, защото е далеч под минималния размер на работната
заплата, която към датата на извършване на деянието е 380 лева. При оценка на обстоятелствата при
извършване на престъплението по чл.194,ал.І от НК съдът взе предвид факта, че
кражбата е извършена през нощта, пострадалата е самотно живееща възрастна жена,
родствените връзки между подсъдимия и св.Зл. М., като подс.С. М. вместо да е в
помощ на своята родственица, и отнема портмонето и дебитната карта. Обективно
сумата в наличност е малка, но подсъдимият
е целял да отнеме всичко, което е било в процесната вещ. За един
пенсионер това са средствата, с които се препитава. Водещия мотив за подсъдимия
е да се облагодетелства по престъпен начин, без да държи сметка за последиците
от деянието за пострадалата. Подсъдимият няма семейство, малки деца, за да се
приеме, че затруднено семейно и материално състояния са го подтикнали да
извърши кражбата. И не на последно място макар и сумата да е малка, тя не е
възстановена от подсъдимия..
При преценка обществената опасност на дееца съдът отчете изключително
негативни данни за личността на подс.С. М.. Престъплението предмет на
настоящото производство е извършено при условията на опасен рецидив спрямо
групираните с протоколно определение на Новозагорски районен съд по НОХД
№512/2011 год. по описа на съда. Но видно от справката за съдимост извън това
осъждане, квалифициращо кражбата от Зл. М. като извършена при опасен рецидив,
след датата 21.03.2013 год. подс.С. М. е осъждан с влезли в сила присъди по 7
НОХДела, от които шест осъждания са за престъпления по чл.196 НК,т.е. кражби
извършени при опасен рецидив. Именно тези седем осъждания натежават при
характеризиране на личността на подсъдимия като такава с висока степен на
опасност.
В заключение, съдът прие, че изтъкнатото изключително смекчаващо вината
обстоятелство – ниския размер на причинената щета, може да се отчете единствено
като смекчаващо вината обстоятелство, но не и даващо основание за определяне на
наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства около минимума
предвиден в специалната норма на НК.
В този смисъл съдът индивидуализира наказанието при условията на
чл.54 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства със
съобразяване и приложение на чл.58а,
ал.1 във връзка с чл.54 НК.
Във връзка с изложеното по-горе съдът прие, че справедливо наказание е в размер на шест години лишаване
от свобода, което с приложението на чл.58а,ал.І НК следва да се намали с една
трета и в окончателен вид наказанието за престъплението по чл.196,ал.І,т.1 вр..
чл.194,ал.І НК е четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Изложеното по-горе при индивидуализиране на
наказанието за престъплението по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.І от НК се отнася
с пълна сила при определяне размера на наказанието за извършеното при условията
на реална съвкупност престъпление по чл.249, ал.І от НК.
Обществената опасност и на това престъпление е висока,
защото засяга паричната и кредитната система на РБългария, нейната сигурност и
доверието на гражданите в банковата система. Подсъдимият е действал с користни
мотиви и реално е изтеглил от дебитната карта на пострадалата всички парични
средства.
Сравнително неголямата сума и изразеното съжаление на
фона на изключително негативните данни за личността на подсъдимия мотивира съда
да определи наказание в при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
За престъплението по чл.249, ал.1 от НК при предвидени
в закона кумулативни наказания – лишаване от свобода от 2 до 8 години и “глоба” до двойния размер
на получената сума,съдът прецени, че справедливо наказание лишаване от свобода
е в средния размер - 5 години, който на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцира с
1/3 или окончателното наказание става 3
години и 4 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на
изтърпяване. По отношение на наказанието глоба съдът определи същото в размер от 500лв.
На основание чл.23,
ал.1 НК съдът наложи на подсъдимия С.Д.М. едно
общо наказание лишаване от свобода в размера на по-тежкото, а именно четири
години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 60, ал. 1 във
връзка с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален “СТРОГ” режим в
затворническо общежитие от закрит тип и на
основание чл.23, ал.3 от НК присъедини изцяло наказанието “глоба” от 500 лв.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
По делото беше приет за съвместно разглеждане граждански
иск от З.Б.М. за сумата от 355.40 лв., против подсъдимия С.М., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на главницата.
Правно основание на приетия за съвместно разглеждане
граждански иск е институтът на непозволеното увреждане. Съдът прие, че са
налице всички елементи на сложния юридически факт по чл.45 от ЗЗД –
противоправно деяние, извършено виновно от подсъдимия, в пряка причинна връзка,
с което са настъпилите общественоопасни последици – имуществена вреда за З.М..
Имуществените вреди от престъплението по
чл.196,ал.І,т.1 вр. чл.194,ал.І НК са в размер на 92 лева – парична сума в
размер на 90 лева и левова равностойност на портмоне от 2 лева. Доказани са и
имуществените вреди от ползването на дебитната карта на З. М. от подсъдимия С. М.,
а те са в размер на 263,40 лева.
Съдът уважи в пълен размер предявеният граждански иск
от З. М. за сумата от 355,40 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, до окончателното изплащане на главницата.
Върху уважената част на предявеният граждански иск
подсъдимият С.М. беше осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лева по бюджетната
сметка на Окръжен съд – Стара Загора.
Съдът осъди подсъдимия С.М. да заплати по бюджетната
сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 48.30 лв., представляващи
направени разноски в хода на досъдебното производство за експертиза.
По отношение на вещественото доказателство 1 бр. компакт диск съдът
постанови да бъде унищожен след влизане
на присъдата в законна сила, като малоценна вещ.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия С.Д.М.
са трайно установените престъпни навици, слаби морално-волеви задръжки, стремеж
към лично облагодетелстване по престъпен начин.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: