Решение по дело №612/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.

Образувано е по жалба от Н. А. Н. от гр. Варна, [ЕГН], срещу действия на Районен съд – Варна като администратор на лични данни представляващи обработване на лични данни на Н. по ч.н.д. № *** г., извършено в периода 05.11.2021—08.11.2021 г.

Според твърденията на жалбоподателя, личните му данни са били неправомерно обработени от съда, тъй като съдът е образувал и насрочил делото, изслушал е вещи лица и е разгледал експертизи, които не са изготвени в срока на разследване по досъдебно производство № ***г. по описа на ІІІ РУ към ОД на МВР – Варна. Жалбоподателят твърди по-конкретно, че досъдебно производство № *** г., образувано в преписка № **** г. на Районна прокуратура – Варна, е било прекратено на 03.04.2020 г., но на 05.11.2021 г. по това дело е направено искане по чл. 70 от НПК. Съдията докладчик насрочил делото без да изиска доказателства дали постановлението за прекратяване е било отменено. По тази причина жалбоподателят счита, че цялото производство е проведено незаконосъобразно и следователно в него незаконосъобразно са били обработвани негови лични данни. Твърди още, че съдът е разгледал доказателства, които са негодни и недопустими, тъй като са събрани в производство по чл. 427 от НПК, а не в досъдебното производство, в което е направено искането по чл. 70 от НПК. С обсъждането на тези негодни доказателства в съдебното определение и прочитането му в съдебното заседание съдът нарушил личните данни на жалбоподателя. Моли съда да приеме за установено, че личните данни на жалбоподателя са били неправомерно обработвани от Районен съд – Варна по ч.н.д. № **** г. в периода 05.11.2021 г. – 08.11.2021 г.

Ответникът в производството, Районен съд – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че ч.н.д. № **** г. е било образувано по искане по чл. 70 от НПК във връзка със събиране на доказателства по ДП № **** г. Материалите по досъдебното производство са били приложени към искането и внесени заедно с него в съда. По делото са били проведени две открити съдебни заседания – на 05.11.2021 г. и на 08.11.2021 г., като на второто материалите по досъдебното производство са били приобщени към доказателствата по делото. Посочва, че до председателя на състава и до председателя на Районен съд – Варна не са постъпвали молби за незаконосъобразно обработване на лични данни и за преустановяване на обработването им. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

 

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес – лице, което твърди нарушение на негови права по Регламент (ЕС) 2016/679, и пред местно и материално компетентния да я разгледа съд. Предмет на обжалване са действия на съд, в качеството му на администратор на лични данни, при изпълнението на функциите му на орган на съдебната власт. В съдебното производство служебно е изяснено обстоятелството, че пред Инспектората на ВСС не е образувано производство за същото нарушение, поради което не е налице пречката по чл. 39, ал. 5 от ЗЗЛД. Предвид това жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) гласи, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

Жалбоподателят Н. твърди, че в рамките на производството по ч.н.д. № **** г. по описа на Районен съд – Варна от страна на районния съд са нарушени негови права, защитени от Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД.

Това производство е образувано на 05.11.2021 г. по искане от прокурор в Районна прокуратура – Варна с правно основание чл. 70, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс в рамките на досъдебно производство № *** г. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР – Варна, преписка № *** г. по описа на Районна прокуратура - Варна.

Съгласно искането, досъдебно производство № *** г. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР – Варна е образувано на 15.01.2020 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 23.11.2019 г. в гр. Варна по хулигански подбуди била причинена лека телесна повреда на Е. Д. Ц.. Като извършител на деянието бил установен Н. А. Н.. Въз основа на комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза в хода на разследването било установено, че в момента на извършване на деянието Н. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което не може да носи наказателна отговорност. Това довело до прекратяване на досъдебното производство с постановление от 03.04.2020 г. и Н. бил настанен на задължително лечение. По време на лечението била назначена комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза за целите на чл. 427, ал. 2 от НПК, според която по време на деянието за Н. не е имало пречки от медицински характер, които да са го лишавали от годността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си. Поради противоречието между първата и втората експертиза била назначена тройна експертиза, по която Н. двукратно отказал да бъде освидетелстван. Постановлението за прекратяване на производството от 03.04.2020 г. било отменено с постановление на главния прокурор от 02.08.2021 г. Преди привличането на Н. като обвиняем на 20.09.2021 г. той отново отказал да бъде освидетелстван. Предвид това прокурорът от Районна прокуратура – Варна е направил искане по чл. 70, ал. 1 от НПК да бъде взета по отношение на Н. мярка за процесуална принуда „настаняване за изследване в психиатрично заведение“ за срок от 30 дни по досъдебно производство № *** г. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР – Варна, преписка № *** г. по описа на Районна прокуратура – Варна.

По ч.н.д. №**** г. са проведени две открити съдебни заседания – на 05.11.2021 г. и на 08.11.2021 г.

В първото съдебно заседание Н. е изразил мнение за вещите лица, изготвили експертизите, и е поискал съдът да не приема експертизата по чл. 427 от НПК.

Във второто съдебно заседание съдът е изслушал Н., който е заявил, че е съгласен да се срещне с вещите лица и да разговаря с тях при амбулаторни условия. Посочил е, че когато е отказал да бъде освидетелстван, е бил в качеството на свидетел, а не на обвиняем. Вещото лице К. също е заявила, че са налице основания експертизата да бъде извършена при амбулаторни условия. Предвид становищата на страните и на вещото лице, съдът е приел, че по досъдебното производство Н. е бил разпитван и освидетелстван от вещи лица само в качеството на свидетел. Доколкото в качеството на обвиняем не му е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, съдът е приел, че не следва да призовава и изслушва вещите лица по наличните експертизи, а предвид изразените от Н. намерения да участва доброволно в изследване при амбулаторни условия, е приел искането за мярка по чл. 70, ал. 1 от НПК за преждевременно и неоснователно. С тези мотиви съдът е оставил без уважение искането и е прекратил производството по ч.н.д. № *** г.

 

С оглед посочените фактически констатации и твърденията на жалбоподателя, съдът приема от правна страна следното:

Чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда защита на субектите на данни в случай на противоправно поведение на администратора на лични данни, изразяващо се в незаконосъобразно действие или бездействие при или по повод обработката на личните данни.

От изложените обстоятелства се установява, че в хода на производството са обработени лични данни на Н. по смисъла на чл. 4, т. 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително данни за здравословното му състояние по смисъла на чл. 4, т. 15 и специални категории лични данни по смисъла на чл. 9 от регламента.

Производството по ч.н.д. № **** г. е по чл. 70 от НПК, според който в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от един съдия и двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение за срок до тридесет дни. Предвид това, в случая районният съд има качеството администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от регламента, доколкото българското законодателство, и по-специално НПК, определя целите и средствата за обработването на тези данни, както и администратора, който действа в качеството си на правораздавателен орган в производство, предвидено в националното законодателство.

Производството по ч.н.д. № ****г. е образувано в хода на досъдебно производство, в което Н. има качеството обвиняем след привличането му като обвиняем на 20.09.2021 г.

Обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, не попада в приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/679 в съответствие с изричната разпоредба на чл. 2, параграф 2, буква г) от регламента.

Защитата по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД се прилага и в случаите на нарушени права по ЗЗЛД, доколкото съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД с този закон се определят и правила във връзка със защитата на физическите лица при обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания.

Глава Осма от ЗЗЛД съдържа правилата за защита на физическите лица при обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания.

Твърденията на жалбоподателя могат да се квалифицират като твърдения за нарушения на чл. 45, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗЛД – незаконосъобразно обработване поради проведено незаконосъобразно производство, обработване на лични данни, съдържащи се в психиатричните експертизи, по несъвместим с изрично указаните в закона цели начин и обработване на лични данни, които не са подходящи и относими във връзка с целите, за които се обработват.

Доводът, че личните данни на жалбоподателя са обработвани незаконосъобразно, тъй като проведеното производство е незаконосъобразно, са неоснователни. Съгласно чл. 49 от ЗЗЛД обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. В случая съдът е бил сезиран с искане от прокурора с правно основание чл. 70 от НПК, по което е бил длъжен да се произнесе като упражни своите правомощия във връзка с поисканата мярка за процесуална принуда. Обработването е предвидено в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват – за разглеждане на направено от прокурора искане по чл. 70 от НПК за настаняване на обвиняем за изследване в психиатрично заведение. Личните данни са събрани за конкретни, изрично указани и законни цели – преценка за основателност на искането на прокурора и мотивиране на съдебното определение. Не са обработени по начин, несъвместим с тези цели, доколкото районният съд не е обсъждал по същество съдържанието на съдебно-психиатричните експертизи и не е мотивирал с това съдържание отказа за налагане на мярка по чл. 70 от НПК, а е посочил само, че експертизите са били назначавани на Н. в процесуалното му качество на свидетел, а не обвиняем. Доколкото експертизите не са били ценени и обсъждани по същество в определението, неотносим е доводът, че те са били негодни и недопустими, респ. че надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват.

Що се отнася до прочитането на определението в съдебното заседание, по аргумент от чл. 49 от ЗЗЛД същото е законосъобразно, доколкото по исканията по чл. 70 от НПК съгласно ал. 2 от същия член съдът дължи незабавно произнасяне в открито съдебно заседание, което предполага обявяването на мотивите и диспозитива на определението в съдебното заседание.

По гореизложените съображения, съдът намира, че не се установяват твърдяните в жалбата нарушения на личните данни на жалбоподателя, извършени от Районен съд – Варна по ч.н.д. №**** г. в периода 05.11.2021 г. – 08.11.2021 г. Като неоснователна, жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

Отхвърля жалбата на Н. А. Н. от гр. Варна, [ЕГН], с правно основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД срещу действия на Районен съд – Варна като администратор на лични данни представляващи обработване на лични данни на Н.по ч.н.д. № ***** г., извършено в периода 05.11.2021—08.11.2021 г.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.