РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

на двадесети октомври две хиляди и единадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1824 по описа за 2010 година

Иск с пр. основание чл. 45 вр. с чл.51 ал.3 от ЗЗД.

Предявен е иск от Х. Я. А. ЕГН **********,*** против М.Х.И., ЕГН **********, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди – болки и страдания, считано след м. октомври 2005 г. до предявяване на иска, в резултата на ексцес след травматично увреждане, причинено на 01.05.1994 г. Сочи се, че с присъда по НОХД № ****/94 г. ответникът е признат за виновен за това, че на посочената по- горе дата, при управление на МПС, нарушавайки правилата за движение по пътищата е причинил средна телесна повреда на ищцата изразяваща се в счупване /фрактура/ на дясната подбедрица и е осъден да й заплати обезщетениеза причинените неимуществени вреди в размер на 100 000 /неденомирнирани/ лева. След постановяване на присъдата здравословното състояние на ищцата се влошило. През 1996 г. претърпяла поредна /четвърта/ операция на крака, при която й бил поставен костен трансплантант. През пролетта на 2005 г., по оперативен път било удължено ахилесовото й сухожилие, като след оперативния период изпитвала изключителна болезненост. Това довело до неработоспособността й, която според последното експертно решение на ТЕЛК МБАЛ “******” № 1596/ 27.09.2010 г. била определена на 51 %, с водеща диагноза: остеомиелит. Сочи че през процесния период е търпяла значителни неимуществени вреди, обезщетяването на които претендира в настоящото производство.

В срока за отговор назначеният особен представител на ответника, прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като датата на инвалидизиране на ищцата е 16.03.98 г., като впоследствие само е продължаван срока на инвалидност. Алтернативно прави възражения, с които оспорва ищцовата претенция по основание и размер. Излага аргументи, че от представените писмени доказателства от ищцата е видно, че от датата на увреждане и през процесния период е налице намаляване на % ТНР, както и че не се установява причинната връзка между увреждането и твърдяното по – късно влошаване в здравословното състояине на ищцата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда № ***/11.05.1995 г. по НОХД № ****/94 г. по описа на РРС, ответникът е признат за виновен за това, че на 30.04.1994 г., в с. Р., при управление на МПС – л.а.

“***” с рег. № *****, е нарушил правилата за движениепо пътищата – чл. 19 и чл. 20 от ЗДвП и чл. 117 и чл. 119 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата – Х.Я. Р. – престъпление по чл. 343 ал.1 б.в” вр. с чл. 342 от НК. Със същата присъда ответникът е осъден да заплати на пострадалата сумата 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.04.1994 г. до окончателното й изплащане. От мотивите на посочения съдебен акт е видно, че обезщетението по чл. 45 от ЗЗД обхваща неимуществени вреди в резултат на причинененото от престъплението отворено усложнено счупване на двете кости на дясната подбедрица – многофрагментно счупване на костите на същата и разкъсани мускулни влакна от предния мускул на същата, довели до трайно затруднение на двигателната функция на десния долен крайник и представляващи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.1 от НК.

Въз основа на представените, писмени доказателства по делото /ЕР № № 0065/020/03.02.00 г. на НЕЛК – гр. С.; 2504/193/11.10.01 г. на ТЕЛК гр. Р.; № 0908/060/08.04.02 г. на ТЕЛК гр. Р.; 1215/213/15.11.02 г. на НЕЛК гр. С.; 2256/124/01.07.2004 г. на ТЕЛК гр. Р.; 2963/223/20.12.06 г. на ТЕЛК гр. Р.; 2112/185/29.10.08 г. на ТЕЛК гр. Р.; 1596/157/27.09.2010 г. на ТЕЛК гр. Р./ , се установява, че на ищцата са били определяни групи инвалидност, както следва – през 2000 г., трета група инвалидност; през 2001 г. – 76% намалена работоспособност, през 2002 г. – 56,8%; през през 2006 г. – 52% и през 2010 г. – 51 %.

Въз основа на заключенията по назначените по делото съдебно-медицински експертизи, заключенията по коиот като обосновани и пълни и неоспорени от страните, съдът изцяло приема, се установява, че при определяне процента на намалена работоспособност на ищцата, непосредствено след ПТП определящо е било причиненото от престъплението открито счупване на костите на дясната подбедрица. След 1999 г. водещ медицински критерии при оценка на трудоспособността й , са били усложненията на откритата фрактурата – остеомиелит /инфекциозно възпаление на костта/. За периода от 1994 г. до 2005 г. ищцата е претърпяла 8 оперативни интервенции, които са свързани със счупването и имат непосредствена връзка с него. Първоначално състоянието на последната е предполагало стабилизиране на фрактурата, за постигане на костно срастване, липсата на което е наложила през м. март 1995 г. извършване на автогенна костна присадка. Липсата на костно срастване е наложила втора операция за автогенно костно присаждане през 1996 г., на който етап остеомиелитът е подтиснат. Едва през 1998 г. след извършена декортикация на костите на подбедрицата на ищцата е постигнато окстно срастване и е възстановена опороносимостта на крайника. През 2001 г. се активира остеомиелита, като през същата година е снета поставената при предходната интервенция остеосинтезираща конструкция и е санирана инфекцията. След тази година, заключават вещите лица, няма документация или анамнестични данни за обостряне на остеомиелита. До този момент обаче, инфекциозният причинител е консумирал част от костната тъкан на двете кости на подбедрицата и става причина за скъсяване на десния долен крайник. От инфекциозното засягане търпи фиброзна увреда и триглавия мускул на подбедрицата, което е причина за загуба на мускулната еластичност и и довежда до еквинус/палнтарна флексия/ на ходилото. Тази деформация и скъсяването на крайника затрудняват стъпването с десния крак и нарушават нормалната походка. Извършената през 2005 г. операция за удължаване на ахилесовото сухожилие е целяла да компенсира еквинусната деформация, но поради настъпилата вече значителна загуба на обем на движения в глезенната става ходенето остава затруднено с болезнено куцане върху десния крак. Посочената корекция е довела и до формалното отпадане на деформацията, като диагноза в решенията на ТЕЛК, но съществено подобрение на състоянието на опорно-двигателния апарат и облегчаване на болките при ходене на ищцата, не е постигнато. Понастоящем състоянието на ищцата е дифинитивно, като десният долен крайник е скъсен с 6 см., изцяло за сметка на подбедрицата с видимча мускулна хипотрофия, хипопластичност на дясно ходило и значително ограничен обем на движенията в глезена. В три зони на подбедрицата има сраствания на кожата към дълбоките двигателни структури на крака, което води до болезнени придръпвания при движение. Скъсяването на крайника с 6 см. е и причина за болки в ставите на целия крак и походка с куцане. В хода на съдебно заседание вещото лице – ортопед изяснява, още че извършените до 2001 г. операции са били необходими за индуциране на костното срастване, като извършеното през 2005 г. удължаване на ахилесовото сухожилие е целяло подобрение на стъпването на ищцата и ходенето с десния крак. Такова би могло да бъде постигнато обаче обективно с костна присадка за изравняване на крайниците. Намаляващия процент на загуба на работоспособността на ищцата, според представените експертни решения на ТЕЛК от 1994 г. до настоящия момент, ескперта обяснява, както с нормативните изменение при неговото определяне, така и с обстоятелството че след извършената корекция на ходилото през 2005 г., тази деформация е отпаднала, като диагноза. На практика обаче, подобрение в походката на ищцата няма и няма подобряване в здравословното й състояние, в резултат на тази интервенция. Като резултат от скъсяването са и устаонвените артрозни промени в крайника, които с течение на времето ще се засилват. Към момента последствията от травмата са трайни и не може да се говори за постигане на допълнителни подобрения в състоянието на ищцата през следващите години.

Въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства /показанията на свидетелите А. и Р./се установява още, че и понастоящем ищцата има непрекъснати болки в крайника, които й пречат да се движи – тя изпитва болки при движение, когатостои права, при промяна във времето, затруднява се при изкачване на стълби. Свидетелите установяват още, че изпитваните от нея болки са причина тя да не може да си намери работа, както и че при необходимост от пътуване на по – големи дистанции, не може да се справи сама и се налага някой от близките й да я придружава.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира от правна страна следното:

Искът е основателен. Безспорно установено от събраните по делото доказателства е обстоятелството, че причиненото на ищцата с инкриминираното деяние на ответника увреждане, представляващо открито счупване на костите на дясната подбедрица е довело до остеомиелит /инфекциозно възпаление на костта/. От своя страна това инфекциозно възпаление е причината за обективно установеното скъсяване на десния долен крайник и дехформация на ходилото на ищцата. Действително през 1998 г. е постигнато костно срастване и е възстановена опороносимостта на крайника на ищцата, т.е. би могло да се приеме, че е налице подобрение в здравословното й състояние. Настъпилото обаче впоследствие /през 2001 г./ активиране на остеомиелита, довело и до скъсяването на десния долен крайник на ищцата и деформация на ходилото, дава основание де се приеме, че след тази датата е налице влошаване в здравословното й състояние. Безспорно посочените усложнения, доколкото не са били налични към момента на присъждане на следващото й се обезщетение в хода на наказателното производство /с присъда от 11.05.1995 г./, не са били обхванати от определения размер на същото. От мотивите на съдебния акт на същото, не е видно тези усложнения да са били и установени, като възможни последици от счупването. Безспорно е обаче, че посочените увреждания /скъсяването на десния долен крайник и деформация входилото на ищцата/ са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото при пътно- транспортното произшествие в резултат на неправомерното виновно поведение на ответника, счупване на костите на дясната подбедрица на ищцата. Именно откритата фрактура е била и причина за последвалите хирургични интервенции на ищцата, целящи предотвратяване и възстановяване на здравословното й състояние в резултат на развилия се остеомиелит. Такова подобряване обаче не е постигнато, а доколкото се касае до посочените по – горе трайни изменения в крайника, водещи до болки в ставите на същия и походка с куцане, следва да се приеме, че е налице и влошаване в здравословното състояние на ищцата, което подлежи на обезвреда. Ето защо, съдът намира, че в настоящото производство по безспорен начин установени се явяват и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил виновно другиму. Безспорно установени в настоящото производство са всички елементи от фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното и виновно поведение на ответника, вредата и причинната връзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна и за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние. В настоящия случай, налице е влязла в сила присъда по НОХД № ***/94 г. по описа на РРС, с която тези въпроси са разрешени. В резултат на настъпилото влошаване на здравословното състояние на ищцата, същата търпи болки и страдания, които не са били предвидени и съобразени при първоначалното присъждане на обезщетениепо чл. 45 от ЗЗД от наказателния съд и които подлежат на обезщетяване. Според ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно установени обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера на тези вреди съобразно общественият критерий за справедливост, предвиден с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогноза за развитие. В случая ищцата е на работоспособна възраст /под 40 години/, търпените от нея болки и страдания, са значителни и не се предвижда подобрения в здарословното й състояние. Напротив, освен търпените от нея непрекъснати болки и куцане при ходене, в резултат от причинената травма, налице са и артрозни изменения, които допълнително ще дадат отражение върху обективното й здравословно състояние. Подобрение на състоянието на опорно-двигателния апарат на ищцата и облегчаване на болките й не е постигнато и не се очаква. При определяне размера наследващото й се обезщетение, следва да бъде съобразен и интензитета на търпените от нея неблагоприятни нематериални последици от усложнението, извънредните неблагоприятни психически изживявания свързани с невъзможността да полага продължително време физически усилия, непрестанните страдания. Ето защо, съдът намира за съответно на степента на търпените от ищцата болки и страдания обезщетение в претендирания размер от 12 000 лв., като счита, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Основателна се явява и претенцията за присъждане лихвите от деня на депозиране на исковата молба – 12.10.2010 г.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.Х.И., ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на Х. Я.А. ЕГН **********,***, сумата 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, считано след м. октомври 2005 г., в резултата на влошаване на здравословното й състояние след непозволено увреждане, причинено на 30.04.1994 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба - 12.10.2010 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.Х.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса върху уважената част на предявения иск в размер на 480,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	18 ноември 2011 г. (в сила от 14 декември 2011 г.)
Съдия:	Павлета Василева Добрева

Дело:	20103330101824
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	13 октомври 2010 г.

Решение по дело №1824/2010 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав