Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №148
гр. ВРАЦА,08.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 29.05.2020г., в
състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Л.Горчева
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело N` 189 по
описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от И.Г. ***,чрез назначения му особен представител
адв.В.И. от ВрАК, срещу решение на РС гр.Враца от 10.02.2020г.,постановено по
гр.д.№ 3115/2019г.,в частта,в която са уважени предявените против въззивника
установителни искове при условията на обективно съединяване с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК за установяване
дължимост на суми,представляващи главница по договор за потребителски кредит от
28.09.2012г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 ГПК
по ч.гр.д.№ 1078/2019г.по описа на РС Враца.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението в
обжалваната му част е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено
при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и
при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд.Първоинстанционният съд не бил обсъдил в цялост събраните доказателства,в
резултат на което достигнал до неправилни правни изводи.Установено било по
категоричен начин,че процесните вземания са погасени по давност.Иска се отмяна
на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата
инстанция с отхвърляне на предявените от въззивника искове и в уважената им
част.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение в обжалваната
му част да бъде потвърдено.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.
Пред
първоинстанционния съд въззиваемият е предявил против въззивника при условията
на обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 ал. 1 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, вр. с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с
чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за установяване съществуване на вземания
по договор за потребителски кредит.
Поддържа се в
исковата молба, че на 28.09.2012г. между ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
в качеството му на кредитор, и въззивника И.Г. ***, в качеството му на
кредитополучател, е подписан договор № 966848 за отпускане на потребителски
паричен кредит за сума в общ размер 3 575,40 лв., от които 3 000 лв. е чистата
стойност на кредита, 300 лв. представляват такси/комисиони за разглеждане на
кредита и 275,40 лв. са застрахователна премия. Поддържа се също, че
кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 36 анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 124,85 лв., като първата падежна дата е
28.10.2012г.,а общата дължима сума, която е следвало да бъде върната по сметка
на кредитодателя в края на периода е в размер на 4 494,60 лв. Посочва се,
че в следствие на възникналите между страните договорни правоотношения,
кредиторът ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД отпуснал договорената заемна
сума на кредитополучателя, за когото възникнали задължения да издължи кредита
си съгласно условията по сключения договор за кредит. Кредитополучателят И.Г.Г.
направил 16 пълни и 1 частична вноска за погасяване на задължението на обща
стойност 2 132,04 лв., от които 20,93 лв. представляват начислени и
заплатени лихви за просрочие. Последната частична вноска, която е направена от
кредитополучателя, е от 22.05.2014 г., като след нея длъжникът не е направил
оставащите 19 пълни вноски и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в
забава. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба всички
непогасени вноски по горепосочения договор за кредит са с настъпил падеж и в
този смисъл претендираното вземане е изискуемо в пълен размер на общо
основание. Изтъква се, че по силата на договор за цесия, сключен на
10.09.2014г., ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /като цедент/ е цедирал
вземането си към И.Г.Г. по посочения договор за потребителски кредит на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/-настоящ въззиваем,
в общ размер 2 258,46 лв., от които 2 245,58 лв. главница и 12,88 лв.
незаплатена договорна лихва. Поддържа се, че въз основа на пълномощно от
10.09.2014г. и съгласно чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът ,,УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, чрез пълномощника си "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до И.Г.Г.,
което е доставено лично на адресата на 26.09.2014г.Поради неизпълнение на
задължението си и към новия кредитор, последният пристъпил към принудително
изпълнение, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу въззивника за заплащане на дължимата незаплатена сума по договор
за кредит № 966848, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1078/2019г. по
описа на Районен съд – Враца.Съдът уважил искането му и издал Заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.03.2019г., с която осъдил длъжника да му
заплати сумата 2 245,58 лв., представляваща незаплатена главница по
договора за кредит, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането, 12.88 лв. -
договорна лихва,както и сторените в производството разноски..
Въззивникът И.Г. ,
в писмения отговор на исковата молба и в съдебното заседание, чрез назначения
му особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и моли
съда да ги отхвърли. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК),
като неотговарящ на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 9а от ЗПК, а именно: същият
не съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.
33а ЗПК, поради което прави възражение за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 26 ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, поради
противоречието му с посочените по-горе императивни разпоредби на ЗПК. Поддържа,
че е налице и накърняване на добрите нрави, поради което прави възражение за нищожност
на посочените по-горе договорни клаузи и на основание чл. 26 ал. 1 предл. 2 ЗЗД. На следващо място, прави възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл. 110 ЗЗД - върху главниците на всички месечни погасителни вноски,
които са станали изискуеми преди 21.03.2014 г. (датата на входиране на
заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение), съгласно
погасителният план, на основание чл. 111 б. "в” ЗЗД - върху лихвите на всички
месечни погасителни вноски, които са станали изискуеми преди 21.03.2016 г.,
съгласно погасителния план и на основание чл. 111 б. "в” ЗЗД - върху
сумата 12,88 лв., която ищецът с исковата молба претендира отделно като
договорна лихва за периода от 28.09.2012 г. до 10.09.2014 г.
По делото са
събирани писмени доказателства.Назначена е и изслушана специализирана
счетоводна експертиза.Приложено е ч.гр.д.№1078/2019г.на ВрРС.
Установено е от
представения по делото Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №
966848/28.09.2012 г.,че на 28.09.2012г. между ,,УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, в качеството му на кредитор, и въззивника И.Г. , в качеството му на
кредитополучател /потребител/ е сключен договор за потребителски кредит,по
силата на който, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя
потребителски кредит в общ размер 3 575,40 лв., от които 3 000 лв. - чистата
стойност на кредита, 300 лв.- такси/комисиони за разглеждане на кредита и
275,40 лв. - застрахователна премия. Уговореният годишен лихвен процент е 15,
50 %, а годишният процент на разходите (ГПР) - 24, 19 %. В договора е уговорено
кредитът да бъде усвоен чрез превод на сумата по сметка на клиента, а
погасяването му да се извърши чрез 36 месечни анюитетни вноски, всяка от които
в размер на 124,85 лв., като първата падежна дата е 31.10.2012г. Общата дължима
сума по кредита, която е следвало да бъде върната по сметка на кредитора в края
на периода е в размер 4 494,60 лв. Уговорените параметри по договора са
вписани в приложения по делото погасителен план, подписан от двете страни на
28.09.2012 г. Видно от същия падежната дата на първата погасителна вноска е
28.10.2012г., а на последната е 28.09.2015г. В договора са включени и Общите
условия към него .
Към договора е
приложен Сертификат за застраховка "Кредитна протекция плюс" №
966848, подписан от страните по договора, с който се удостоверява, че
застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на
застрахователна премия се задължават, съгласно Общи условия на застраховка
"Кредитна протекция плюс", да застраховат въззивника.
Установено е от
представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10
септември
Видно е от
представено Приложение № 1 към горепосочения договор за цесия от 10.09.2014 г.,
че в него фигурира и вземането към И.Г.Г. по договор № 966848 с посочен размер
на главница и договорна лихва.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът "УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания изх.
№ В-18122/31.07.2019г. до длъжника И.Г., с което го уведомява за извършеното
прехвърляне на вземането към него По делото няма категорични доказателства това
уведомление да е връчено на адресата си.
С оглед искането на ищеца за връчването му с исковата молба на ответника, това
е сторено в настоящото производство на назначения му особен представител на
09.12.2019 г., видно от приложената на стр.67 по делото разписка.
Видно от
приложеното ч. гр. дело № 1078/2019 г. по описа на ВРС, образувано въз основа
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
21.03.2019г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 691
от 22.03.2019г., по силата на която въззивникът е осъден да заплати на
заявителя-ищец "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, гр. София процесните
суми.Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и в предвидения
в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок,
заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник .
От страна на ответника
не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на "УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД или на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване
размера на погасените и дължимите по договора за потребителски кредит суми по
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на
експертизата, неоспорено от страните, възприето и от съда ,се установява, че на
28.09.2012г. "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с платежно нареждане
е превел сумата 3000 лв. по разплащателна сметка с титуляр И.Г. с основание ,,Паричен заем № 966848, ЕГН **********”.
Вещото лице е констатирало, че ответникът е извършил погасявания на кредита по
процесния договор в общ размер 2132, 04 лв., с която сума са погасени в пълен
размер 16 погасителни вноски с падеж от 28.10.2012г. до 28.01.2014г. и частично
17-та погасителна вноска с падеж 28.02.2014г. в общ размер на 113,51 лв., в
т.ч. 28,29 лв. - пълния размер на договорна лихва и частично главница - 85, 22
лв. Последното погасяване на задължения по кредита е извършено на 22.05.2014г.
в размер 118 лв., с която сума са погасени частично 17-та погасителна вноска с
падеж 28.02.2014г. в т.ч. 28, 29 лв. - пълния размер на договорна лихва,
частично главница - 85, 22 лв. и 4,32 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва. С извършените от ответника плащания в общ размер на 2132,04
лв.според вещото лице са погасени задължения за главница в размер 1472,77 лв.
за 16 бр. погасителни вноски за периода от 28.10.2012г. до 28.01.2014г. и
частично - 85, 22 лв. за 17-та погасителна вноска с падеж 28.02.2014г.,
договорна лихва в размер 638, 34 лв. за периода от 28.10.2012г. до 28.02.2014г.
и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва в размер на 20,
93 лв. за периода от 28.01.2013г. до 22.05.2014г. Според заключението
непогасените задължения на кредитополучателя И.Г.Г. по договор за отпускане на
потребителски паричен кредит № 966848 от 28.09.2012г. към датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 21.03.2019г., са в общ размер 2 383 ,49
лв., в това число 2102, 63 лв. - главница за периода от 28.02.2014г. до
28.09.2015г. и 280, 86 лв. - договорна лихва за периода от 28.03.2014г. до
28.09.2015г.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел
предявения иск за частично основателен и го уважил частично – за сумата 867,96
лв.главница,като в останалата част го отхвърлил като неоснователен и недоказан.Въззивната
инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че
решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
С иска по чл. 422
от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда
на заповедното производство в определените в закона хипотези.
Правилни са
изводите на първоинстанционния съд,че за уважаването на предявения иск по чл.
422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът трябва да установи по реда на пълно и
главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираното от него вземане,или
наличието на валидно облигационно отношение между първоначалния кредитор
"УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника, произтичащо от
договор за потребителски кредит, съдържащ валидни уговорки за заплащане на
главница и възнаградителна лихва, по който кредиторът е изпълнил задължението
си да предостави на ответника заемната сума и е настъпила изискуемостта на
вземанията, както и съществуването на валиден договор за цесия, по силата на
който вземането по договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество, а
длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията.
От писмените доказателства по категоричен начин
се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника И.Г.
и първоначалния кредитор "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.
Процесният договор за кредит е двустранно подписан и съдържа уговорки за всички
съществени елементи на договора за кредит, което налага извода, че е налице
валидно възникнала облигационна връзка между страните по договор за кредит.
По делото няма спор,
че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по
смисъла на чл. 3 ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като
кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 ЗПК.
Отпуснатият кредит
на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга
по смисъла на § 13 т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ ,и
същият има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК, както и по
смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП.
Настоящият съдебен
състав приема, че процесният договор е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
Между страните не е
спорно наличието на валидно облигационно правоотношение между въззивника и
кредитора "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Установено е от
заключението на вещото лице, че кредитодателят е превел по разплащателната
сметка на ответника-кредитополучател сумата 3000 лв., представляваща чистата
стойност на кредита, и същата е изцяло усвоена от него. Следователно
кредитодателят е изпълнил своите задължения и се явява изправна страна по
договора. Ответникът не оспорва, че е получил и че е усвоил посочената
сума,нито се твърди от негова страна да е извършил пълно погасяване на
усвоената сума.
По изложените
съображения следва да се приеме, че договорът за кредит е валидно сключен и
обвързващ страните, както и че ответникът виновно не е изпълнил договорните си
задължения за заплащане на процесните суми.
По делото е
установено и не се оспорва от въззивника, че с посочения Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 10 септември
Видно е, от
сключения между страните договор за кредит от 28.09.2012г., че задължението за
главница в общ размер 3 575,40 лв. е формирано като сбор от чистата
стойност на кредита от 3 000 лв., такси/комисиони за разглеждане на кредита от
300 лв. и застрахователна премия от 275,40 лв. Претендираният размер на главница
от 2 245, 58 лв. също включва и задължение за заплащане на еднократна
застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита. От приетия по делото
погасителен план обаче не се установява всяка месечна вноска за главница каква
част от задължението по всеки един от тези три компонентна включва.
Законът въвежда
императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.
21 ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според
чл. 22 ЗПК (в редакцията й към момента на сключване на процесния договор)
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (чл.24).
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слабите участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената
служебна проверка, настоящият състав намира/и споделя становище на
първоинстанционния съд/, че е спазена писмената форма на процесния договор за
потребителски кредит и обективирането му на хартиен носител, съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.Съдържанието на договора отговаря и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Неоснователно е
възражението на ответника за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 26 ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9а от ЗПК - поради липса на методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК, тъй като
разпоредбата на т.9а е приета с ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.,
т.е. след сключване на договора за кредит, поради което несъответствието на
последния с посочената разпоредба не води до неговата недействителност.
Неоснователно е и
бланкетното възражение на ответника за нищожност на договора поради накърняване
на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Ответникът не е
посочил клаузите от договора, които смята, че накърняват добрите нрави, но при
служебната проверка на клаузите от договора, които касаят претендираните
вземания, въззивната инстанция приема,че такива не са наллице,както не са
налице и неравноправни клаузи в договора и в приложимите към него общи условия.
Въззивната инстанция
споделя крайните правни изводи на първата, обаче,че договорът не отговаря на
част от изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК.
В договора е
посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна
процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е
изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19 ал. 1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В договора е
обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация относно
падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската, лихвата по вноската и
размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.
11 ал. 1 т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Общият размер на
главницата включва освен предоставената заемна сума, още и еднократна
застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита. Изготвеният
погасителен план към договора обаче не съдържа яснота всяка една погасителна
вноска за главница каква част от тези три компонента поотделно включва, поради
което не е налице предоставена информация на потребителя относно начина на
разпределение на вноската между различните неизплатени суми съгл. изискването
на чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК.
С оглед изложеното
въззивната инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният
договор за потребителски паричен кредит е недействителен, тъй като не отговаря
на част от изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК.
При недействителност
на договора съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Ищецът твърди, че
при формирането на главницата е включена и сумата от 275,40 лв., представляваща
еднократна застрахователна премия.Съобразно разпоредбата на чл. 192 ал. 1 КЗ
(отм.) и липсата на застрахователна
полица или друг писмен акт,въззивната инстанция намира,че ищецът не е доказал
сключването на застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи
месечни вноски за застрахователна премия, заплащани като част от главницата по
договора за потребителски кредит.
Правилни са
изводите на първоинстанционния съд,че при тези съображения в подлежащата на
връщане по силата на чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита се включва единствено
сумата 3 000 лева.и не се дължат лихва и други разходи по кредита. При това
положение извършените от ответника плащания в общ размер 2132, 04 лв. следва да
бъдат отнесени единствено към погасяването на чистата стойност на кредита в
размер 3 000 лв.
Въведеното от ответника правопогасяващо възражение за давност,поддържано и
във въззивната жалба е неоснователно.
Плащанията по договор за банков кредит
нямат характер на периодични такива по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, които се погасяват с тригодишна давност, тъй като при
договора за заем/кредит е налице едно неделимо задължение за връщане на заетата
сума,и вземанията по договора се
погасяват с изтичането на общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Началото на давностния срок съгласно чл. 114 ЗЗД започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо- с
изтичане крайния срок на договора, а с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (от когато се счита за предявена претенцията по чл. 422 ГПК) давността се прекъсва, на основание чл.116 б. "б" ЗЗД.Правилни са изводите на
първоинстанционния съд,че при разсрочено
плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с
настъпването на съответния падеж, поради което, ако искът беше предявен за
плащане поотделно на всяка месечна погасителна анюитетна вноска, то той би бил
погасен по давност само по отношение на неплатените дължими главници за периода
преди 21.03.2014 г.и в този случай възражението на особения представител на
ответника би било основателно.
В настоящия случай обаче, основанието на иска
не е заплащане на отделни месечни погасителни вноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по кои месечни погасителни вноски претенцията би била
погасена по давност. Падежът на цялото задължение по кредита (всички месечни
погасителни вноски) е настъпил на 28.09.2015г., поради което към 21.03.2019 г.,
когато кредиторът е заявил вземането си по реда на заповедното производство, 5
годишния давностнен срок по отношение на главницата по договора за кредит не е
бил изтекъл.
При така изяснената
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава
следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се
потвърди.
При този изход на
делото въззивникът следва да заплати на ищеца разноски пред въззивната
инстанция в размер на 300 лв.,от които 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
и 200 лв.възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, ВрОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението на РС Враца от 10.02.2020 година,постановено по гр.д.№ 3115/2019г.
ОСЪЖДА И.Г.Г. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ и адрес: ***,да заплати на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,гр. София, бул. "Панчо Владигеров" №
21, Бизнес център "Люлин-6", ет. 2 разноски пред въззивната инстанция
в размер на 300 лв.,от които 100 лв.юрисконсултско възнаграждение и 200
лв.възнаграждение за особен представител.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........