Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 131
25.06.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №519 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №3107/13.02.2020г., подадена
от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира
Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва
Решение №3625 от 17.12.2019г., постановено по гр.д.
№6321/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, да заплати на
А.Х.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 864,95 лева (осемстотин шестдесет
и четири лева и деветдесет и пет стотинки) главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на
110,97 часа извънреден труд, за периода 01.04.2018 г. – 31.07.2019 г., сумата
от 43,38 лева (четиридесет и три лева и тридесет и осем стотинки) обезщетение
за забава върху главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до
31.07.2019 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата,
считано от подаване на исковата молба – 31.07.2019 г., до окончателното
изплащане.
Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, да
заплати на А.Х.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 350 лева (триста и
петдесет лева) за направените по делото разноски.
Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, да
заплати по сметка на БРС сумата от 280 лева (двеста и осемдесет лева) за
държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 100 лева държавна такса
и 180 лева възнаграждение за вещо лице.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е
действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.
Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на
НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се
запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща
начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период.
Твърди се, че не са налице предпоставките
за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно
време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Твърди се, на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в
дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен
нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Цитирана е
съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че не е доказано обстоятелството,
че претендираните суми за отчетен тримесечен период представляват за ищеца
извънреден труд. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че
неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се
отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор
от въззиваемия А.Х.К..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „Главна
дирекция Гранична полиция“ не се явява представител.
В съдебно заседание въззиваемият А.Х.К.,
не се явява, не се представлява.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от А.Х.К., чрез пълномощника адв. Димова,
срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 278 лв., от които: 258 лв. - дължимото и неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 43 часа, за
периода от 01.04.2018г. до 31.07.2019г., получен като резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143; сумата от 20 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
полагал труд на длъжността „младши оперативен дежурен в База „Гранично
полицейски кораби“ – Созопол при РДГП „Гранична полиция“ към МВР, като се
посочва, че същият е със статут на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 01.04.2018г.
до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 294 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 337 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване
води до 43 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Посочен и е размерът на задължението – 258 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на
МВР, тъй като по отношение на тях изрична уредба, касаеща начина на изчисляване
и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на
тримесечен период. Сочи се, че превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден. Претендира се отхвърляне на исковете. Ангажирани са доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
За установяване на твърдените от страните
обстоятелства по делото са представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 26.11.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 864,95
лв. за положен нощен труд от 110,97 часа, както и мораторна лихва в размер на 43,38
лв.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през
процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се
установява, че за периода от 01.04.2018г. до 31.07.2019г., ищецът е положил 776
часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 776
часа става на 886,97 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи положен труд е 110,97 часа, а общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд от 110,97 часа възлиза на 864,95 лв. Лихвата
за забава върху сумата от 864,95 лв., изчислена за всеки месец поотделно от
първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до
датата на предявяване на иска, възлиза на 43,38 лв.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е уважил предявените искове.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност
намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се
свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-,
12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на
29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с
§ 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното, съдът намира, че в рамките на процесния исков период
от 01.04.2018г. до 31.07.2019г. e действалa Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за
процесния период от време – 01.04.2018г. до 31.07.2019г. ищецът е положил нощен
труд в размер на 776 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на
дневно работно време тези часове възлизат на 886,97 часа, като разликата от 110,97
часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи
за положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по платежни бележки.
Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 864,95 лева.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период 01.04.2018г. - 31.07.2019г., се явява
основателна за сумата от 864,95 лв. и като такава следва да се уважи, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
Предвид забавата в плащането на дължимото
допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни периоди,
ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане, считано от датите
на изпадане в забава до предявяването на исковата молба, което е в общ размер
от 43,38 лв., съгласно заключението на вещото лице, поради което и акцесорният
иск следва да бъде уважен изцяло.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора, във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемият А.Х.К.. Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е договор за
правна защита и съдействие, видно от който разноските, направени от въззиваемия
пред въззивната инстанция са в размер на 300 лв. – адвокатски хонорар.
Представени са доказателства за плащане. Направено е от въззивника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. Съдът
намира същото за основателно, предвид измененията в Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. - изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г. Съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от горепосочената наредба, за защита по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000 лв. - 200 лв.
+ 6 % за горницата над 1000 лв., което в настоящия случай е 200 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3625 от 17.12.2019г.,
постановено по гр. дело №6321/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“
на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. “Княгиня Мария
Луиза“ 46, да заплати на А.Х.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 200
/двеста/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: