Решение по дело №15227/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 958
Дата: 22 февруари 2024 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20231110215227
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 958
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110215227 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 003045 от 28.07.2023г., издадено
от член на Комисията за защита на потребителите (КЗП) – София,
упълномощена със заповед № 28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, на
основание чл. 83, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, на
„ХХХХХХ, ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 20000 лева, за нарушение на чл. 68д, ал.
1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Наказателното постановление се обжалва в законовия 14-дневен срок от
санкционираното търговско дружество. В подадената пространна жалба се
твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. Моли се наказателното
постановление да бъде изцяло отменено. При условията на евентуалност се
иска съдът да приложи чл. 28 от ЗАНН. Ако съдът не намери основание да
уважи тези искания, се моли обжалваното постановление да бъде изменено
като бъде намален размерът на наложеното наказание. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М..
Поддържайки аргументите в депозирана от него писмена защита, същият
иска от съда да отмени процесното наказателно постановление. Изтъква, че
1
представляваното от него дружество реално не събира неустойки за бъдещ
период при предсрочно погасяване на задължението, поради което
потребителите не се въвеждат в заблуждение.
Въззиваемата страна не се явява или представлява. В съпроводителното
писмо към жалбата изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
При направена проверка от служители на КЗП, сред които и свидетелката К. И., на
28.03.2023 г. в обект https://microcrcdit.bg с адрес: гр. София, ул. „Врабча“ № I, ст. 5, ст. 510,
са установени следните обстоятелства:
Във връзка с контролните правомощия на КЗП е извършена проверка на интернет
страницата https://microcrcdit.bg, използвана от дружеството „ХХХХХХ за предоставяне на
небанкови услуги от разстояние. Установено, че посредством интернет сайта „ХХХХХХ
предоставя потребителски кредити от разстояние па физически лица.
В хода на проверката е отворена секция „Често задавани въпроси“, като в т. 33 „Дължа ли
неустойка при предсрочно погасяване?“ на същата, е предоставена следната информация:
„За предсрочно погасяване не се начисляват неустойки, както и разходи за лихви, такси
и/или услуги за бъдещи периоди. При нас плащате само за периода, за кой то сте ползвали
сумата“.
В публикувани те Общия условия към договор за заем Microcrcdit от дата 01.10.2022 г., т. 24
е посочено: „Упражняването от Заемополучатсля на правото му па предсрочно погасяване
по чл. 23 не то освобождава от задължения за плащане на неустойки, такси и други
санкционни плащания предвидени за неизпълнение на поети от него задължения по
Договора ХХХХ.“.
В т. 26 от разглежданите Общи условия изрично е отбелязано, че при предсрочно
погасяване от страна на Заемополучателя, на дружеството се дължи обезщетение за пряко
свързаните с предсрочното погасяване разходи в размер на: „(а) 1% (един процент) от
предсрочно погасената сума по кредита - когато оставащият период на Договора ХХХХ е
по-голям от 1 (една) година; и (б) 0,5% (нула цяло и пет процента) от предсрочно погасената
сума по заема - когато оставащия т период от Договора ХХХХ е по-малък от 1 (една)
година“.
След запознаване със събраните документи и направения анализ, свидетелката К. И., а въз
основа на съставения от нея АУАН и наказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, приели,. че дружеството „ХХХХХХ използва заблуждаваща нелоялна
тьрговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1-во (когато съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителите, по
отношение на предоставената в интернет сайта https:/ХХХХ.bg/ информация т. 33 на секция
Често задавани въпроси „Дължа ли неустойки при предсрочно погасяване?“.
За констатираното нарушение свидетелката К. И. съставила АУАН № 003045 от
10.05.2023г., който бил връчен на представител на дружеството.

Въз основа на АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление (НП) № 003045 от 28.07.2023г., издадено от член на
2
Комисията за защита на потребителите (КЗП) – София, упълномощена със
заповед № 28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, на основание чл. 83, ал. 1
вр. чл. 52 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, на „ХХХХХХ, ЕИК *********, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
20000 лева, за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. К. И. , от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни орГ., при спазване на
изискуемите от закона срокове, както и имат императивно предвиденото
съдържание. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
поради което съдът приема възраженията в тази насока за неоснователни.
В разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП е посочено, че „ Търговска
практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща“.
Съдът приема, че нарушението е извършено.
В секция Често задавани въпроси, т. 33 „Дължа ли неустойка при предсрочно
погасяване?“, за предсрочно погасяване не се начисляват неустойки, както и разходи за
лихви, такси и/или услуги за бъдещи периоди.
Съдът се солидаризира с констатацията на АНО, че този текст съдържа невярна
информация и заблуждава или е състояние да въведе в заблуждение средния потребител, тъй
като it т. 24 от Общите условия с публикувана информацията: „Упражняването от
Заемополучателя па правото му на предсрочно погасяване по чл. 23 не го освобождава от
задължения за плащане па неустойки, такси и други санкционни плащания предвидени за
неизпълнение на поети от него задължения по Договора ХХХХ.“, а в чл. 26 е предвидено
при предсрочно погасяване заплащането на обезщетение в полза па кредитора в
размер на фиксиран лихвен процент, в зависимост от оставащия период на договора за
3
кредит.
При тези обстоятелства потребителят – кредитополучател се въвежда в заблуждение,
чс не дължи такси, неустойки, разходи или лихви при упражняване правото си па
предсрочно погасяване на кредита. Липсата на такса при предсрочно погасяване може да
мотивира потребителя да сключи договор за кредит с конкретния търговец, особено ако
кредитополучателят разчита на това, че ще успее да погаси предсрочно кредита и по този
начин ще успее да избегне плащането па дължимите за целия период на договора лихви.
Същевременно, по силата на публикуваните па платформата Общи условия, „ХХХХХХ не
освобождава потребителите от задължения за плащане па неустойки, такси и други
санкционни плащания по договора при предсрочното му погасяване.
Съдът намира за неоснователно възражението, че фактически не се събират такива
неустойки от потребителите, доколкото приложимите общи условия предвиждат такива
задължения на кредитополучателите и съответно права за „ХХХХХХ. Преценката на
дружеството дали и кога да претендира тяхното удовлетворяване е иррелевантна за
предмета на деллото, след като те стават елемент от възникващите правоотношения. По
делото се установи по несъмнен начин, че именно по отношението на тези задължения,
възникващи за потребителя при предсрочно погасяване на кредита, в сайта на „ХХХХХХ се
съдържа невярна информация, която въвежда потребителите в заблуждение и по смисъла на
приложимия закон се представлява нелоялна търгавска практика.
Тъй като санкционираният субект е юридическо лице, не следва да се обсъжда извършване на натушението от
субективна страна, предвид обективната отговорност на юридическите лица.

В разпоредбата на чл. 219а от ЗЗП е предвидено, че за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11,
13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000
лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от
2000 до 50 000 лв.

Съдът намира, че в настоящия случай следва да отчете като смекчаващо
обстоятелство, че нарушението е извършено за пръв път. Като отегчаващо
обстоятелство следва да се отчете широкият кръг от потребители, който би
могъл да бъде засегнат, особено предвид социално-икономическото
положение в страната. При това положение съдът намира, че наложеното
наказание е справедливо, съответно на констатираните смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства и от естество да стимулира санкционирания субект
да преустанови нарушението, за което е наказан.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено. При този изход на делото
право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото същата не
претендира такива, не изпраща представител в съдебното заседание и не
се явява, не депозира становище, освен посочване в съпроводителното
писмо, че жалбата е неоснователна, липсват основания за присъждане на
разноски на въззиваемата страна.
4
При горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът




РЕШИ:



ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 003045 от 28.07.2023г., издадено от
член на Комисията за защита на потребителите (КЗП) – София, упълномощена със заповед
№ 28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, на основание чл. 83, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗАНН, чл.
233, ал. 2 от ЗЗП, на „ХХХХХХ, ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 20000 лева, за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5