№ 7
гр. Ямбол, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20212330200942 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на М. П. Т. от с.Л., ЕГН **********
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № ***, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева.
С жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш, поради изтекла давност
по чл.82 , ал.1 от НК, сочи се, че не е упоменат типа на АТСС, оспорва се техническата му
годност, не е посочено дали се касае за населено или извън населено място, дали е отчете
толеранса на грешката при измерването, не е посочено в какъв срок и пред кого се обжалва
електронния фиш и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител. С допълнителна
молба не възразява да бъде даден ход на делото и се претендират направените разноски за
адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирани са писмени
бележки с които се оспорва жалбата , иска се потвърждаване на издадения ел. фиш и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 10.02.2019 г. в 09:27 часа, автоматизирано техническо средство с TFR1 –M *** заснело
лек автомобил марка „Митцубиши аутлендър“ с рег. № ***, движещ се в гр. Ямбол, по бул.
1
*** в посока към гр. Сливен с превишена скорост – 63 км/ч при максимално разрешена за
движение в населено място – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие
бил издаден от ОД на МВР- Ямбол и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К №
***, който е връчен на жалбоподателя на 19.08.2021 год.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок на чл. 59 ал.2 ЗАНН
от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество се преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „***”, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение.
Съдът не споделя доводите, че не е посочено точно мястото на нарушението, и не става ясно
дали е в населено или извън населено място тъй като същото е конкретизирано точно , а
имено гр. Ямбол, бул. ***. Това се установява и от приложения по делото Протокол за
използване на АТСС за 10.02.2019 год. В приложената към делото снимка са посочени и
точните географски координати.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е изтекла давността по чл.82, ал.1 от НК.
С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо
административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период
от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир. В този
смисъл институтите на давността в двете и разновидности- преследвателна погасителна
давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да
реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган
да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират
приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична
уредба в ЗАНН.
В цитираното Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че
2
пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност
по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите когато
разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.
Прието е че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната
давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо
от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.
Рзпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 НК намира субсидиарно приложение й при
електронните фишове. От довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок
за издаване на електронния фиш. С издаването му преследвателната давност се прекъсва и
започва да тече нов три- годишен срок за връчване на ЕФ.
В процесния случай не е изтекла визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена
погасителна давност от три години. Атакуваният електронен фиш е издаден на10.02.2019
год. и три годишния давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК изтича на 10.02.2022 год.
Не се споделят и доводите, че не е упоменат типа на АТСС и оспорването на неговата техн.
годност. В случая нарушението е установено от автоматизирано техническо средство с №
***.
От приложения протокол за използване на АТСС за 10.02.2019 год. е видно, че е използвано
точно това техн.средство с № *** на бул. ***. По делото е приложен и протокол от проверка
№ *** год. на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с идент. № *** видно от който
същата съответства на одобрения тип.
По делото е приложен и протокол № 10.02.2835 на Българския институт по метрология ,
видно от който на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M е одобрен тип средство за
измерване.
От приложената докладна записка и снимков материал е видно, че отчетената скорост на
управлявания от жалбоподател автомобил е 66 км/ч. а е наказан за управление на
автомобила с 63 км/ч. По изложените мотиви, съдът намира и за неоснователни доводите че
не става ясно дали е взето под внимание допустимия толеранс на максимално допустимата
грешка от +/- 3 км/ч.
Непосочването в електронния фиш пред кого се обжалва и в какъв срок не е съществено
процесуално нарушение, тъй като не е попречило на жалбоподателя да го обжалва в срок, а
и това не е сред реквизитите които трябва да съдържа електронния фиш съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП.
Правилно контролният и наказващият орган са посочили нарушената от жалбоподателя
3
материална разпоредба от ЗДвП. Правилно и законосьобразно наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца по чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП,
където е предвидена глоба в размер на 50 лв. за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място от 11 до 20 km/h, тъй като жалбоподателят е
превишил допустимата скорост с 13 км/ч., след приспадане в негова полза на 3 км/ч,
допустимата грешка при измерването. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя
и не може да бъде намаляван от съда.
Сьдьт счита, че НП е законосьобразно и следва да бьде потвьрдено, като с така
определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК,
искането на представителя на възиваемата страна присъждане на юристконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № ***, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол , с
който на М. П. Т. от с.Л., ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на М. П. Т., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Ямбол сумата от сто лева
за юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4