О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___747_
гр.
Варна, 04.12.2018г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на трети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Мария Христова в.т.д.№652 по описа за 2018г.
на ВнАС, съобрази:
Производството е по реда на
чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „ГЛОБАЛ ГАЛАКС“ ЕООД, гр.София, срещу постановеното
решение №603/20.07.2018г. по т.д.№1780/2017г. на ВОС.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Излага се, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин обстоятелството, че между страните е сключен неформален, консенсуален
договор, имащ за предмет извършване за сметка на представлявания на възложените
правни и фактически действия по митническо деклариране на стоки, обезпечаване
на необходимите митнически и търговски документи и др. актове и действия пред
митническите органи, т. нар. пряко митническо представителство. Последното е
породено от обективно съгласие на страните относно учредяването и обема на
представителната власт в нотариално завереното пълномощно, изискуемо от
законодателя като форма за действителност на правната сделка – чл.1, ал.1 от
ППЗМ. Правата и задълженията на страните са установени с този акт, на който
законът и търговската практика възлагат ролята на учредяващ това
правоотношение. Възлагателното писмо установява параметрите на конкретното
възлагане, но той не установява права, съответно задължения на страните.
Приложимото към процесните отношения
право е на чл.5 от Регламент/Е/2913/92г. на Съвета и чл.18 от ЗМ и чл.1 от
ППЗМ. Очертаната от посочените норми регламентация е свързана с
обстоятелството, че с учредяване на митническото представителство пряко се
пораждат права и задължения както за представителя, така и за представлявания.
По силата на така създаденото отношение ответникът и неговите служители са
упълномощени да осъществяват пряко представителство по смисъла на чл.5 от МКО,
ЗМ и ППЗМ, които включват и правилното и законосъобразно изготвяне на всички
митнически документи, за които има конкретно възлагане на доверителя.
Независимо от така създаденото
правоотношение, ответникът не е изпълнил поръчката с грижата на добрия
търговец, като е действал в нарушение на критериите за правомерност,
компетентност и информираност на оптималното митническо представителство.
Излага се още, че при постановяване
на решението съдът неправилно е ценил събраните по делото свидетелски
показания, тъй като същите са неотносими към предмета на спора. Възприемайки ги
с решението и позовавайки се на същите, съдът е направил неправилни изводи за
установените по делото факти.
По същество се претендира отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „ТРАЙДЪН ФРЕЙТ“
ООД, гр.Варна, с писмен отговор, чрез адв.Ж., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че постановеното от ВОС решение е правилно,
законосъобразно и съобразено със събраните по делото доказателства. Не са налице
твърдените в жалбата нарушения – неправилна преценка на фактите и грешни правни
изводи; неправилна интерпретация на свидетелските показания.
Излага, че между страните не е
налице спор, че същите са в трайни търговски отношение, както и че пълномощникът
е посочил тарифен номер, ползван многократно от ищеца при извършване на
предходни вносове, тъй като не е получил нови указания от него, с оглед
посочения несъществуващ номер.
Дадената от съда правна квалификация
предполага установяване на настъпили в полза на ищеца вреди от неизпълнение на
договорно задължение, а чл.81 от ЗЗД предвижда, че длъжникът не отговаря, ако
невъзможността на изпълнението се дължи на причина, за която той не отговаря.
Сочи още, че наложената с
наказателното постановление имуществена санкция не представлява „претърпяна
загуба“ по смисъла на чл.82 от ЗЗД, поради което същата не подлежи на
компенсиране по избрания от ищеца ред за защита. Дори да се приеме обратното,
по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че налагането
й се дължи на виновно поведение на ответника. По делото е установено, че
посочения от ищеца тарифен номер не съществува, поради което при деклариране на
стоката е използван номер, който многократно е вписван при предходен внос на
стоки. Ответникът не разполага със специални знания по отношение на
декларираната стока, която е разписана по различен начин в търговските
документи и комбинираната номенклатура. От
всичко гореизложено следва извода, че ищецът не е изпълнил задължението си по
чл.285 от ЗЗД, а именно да предостави необходимите средства и информация на
ответника да изпълни своето задължение. Същевременно ответникът е изпълнил
всички действия, за които е бил ангажиран – осъществил е митническо
представителство, с което е изпълнил задължението си по договора за поръчка.
По същество моли съда да отхвърли
жалбата, потвърди решението на ВОС и му присъди направените по делото разноски.
Настоящият
състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С оглед на горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 15.01.2019г. от _____ часа, за която дата и час да се призоват страните.
На страните да се връчи
препис от настоящото определение..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: