МОТИВИ:
Срещу подсъдимия В.Т.К. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 02.09.2011г. в гр.Плевен отнел чужди движими вещи –
1бр. златен синджир с висулка кръстче, 15гр. на стойност 840лв., от владението
на собственика Е.И.Г. от с.гр., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - престъпление по чл.198 ал.І от НК.
Приет е на основание чл.84 и
сл. от НПК за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от Е.И.Г.
против подсъдимия В.Т.К. граждански иск за заплащане
на сумата от 840лв представляваща размера на причинените имуществени вреди в
резултат на деянието предмет на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждане 02.09.2011г до окончателно изплащане на сумата.
Конституирана е Е.И.Г. като граждански ищец в наказателното
производство.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение.
Подсъдимият В.Т.К. разбира обвинението за какво е,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
отнася се критично към извършеното и моли съда за снизходителност при
определяне на наказанието.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
През есента на 2011г В.К. ***. Не работел и по тази
причина нямал трудови доходи. Изпитвал недостиг на пари и решил да си набави
такива чрез престъпление.
На 02.09.2011г решил да извърши грабеж в района на
магазин „Фантазия“, находящ се на бул.“Христо Ботев“ в гр.Плевен.
Забелязал от магазина да излиза жена на средна
възраст, носеща в ръцете си покупки. Това била свидетелката Е.И.Г. ***, която
се прибирала към дома си, придружавана от съпруга си – свидетеля Г.Г.. Подсъдимият
К. установил, че свидетелката Г. носи на врата си златно украшение - синджир с
висулка, с общ грамаж около 15гр и решил, че същият се явява подходящ обект на
неговите намерения. Приближил се откъм гърба на свидетелката Г., дръпнал рязко
с ръка златното украшение, скъсал го и побягнал заедно с него. Пострадалата и
нейния съпруг се опитали да преследват подсъдимия, но предвид разликата във
възрастта, скоро го изгубили от поглед в междублоковото пространство. Въпреки
това, по време на преследването успели да добият представа за физическите
особености на подсъдимия К..
Съобразно заключението на назначената по делото
съдебно -оценителна експертиза стойността на 1бр златен синджир с украшение
висулка под формата на кръстче с общо тегло 15гр към момента на деянието е била
840лв.
Горната фактическа обстановка се установява от
направените самопризнанията на подсъдимия В.Т.К. и обявени от
съда по реда на чл.372 ал.ІV от НПК, както и от всички събрани доказателства в
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК – показанията на свидетелите Е.И.Г., Л.Д.Л. и Г.Х.Г., от
протокол за разпознаване на лица и предмети от 24.10.2012г, протокол за
разпознаване на лица и предмети от 11.01.2013г, от заключението на вещото лице П.Г.М.,
по назначената съдебно стокова експертиза, от писмените доказателства.
От така установената фактическа обстановка е видно, че
с деянието си подсъдимият В.Т.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление чл.198 ал.І от НК
От обективна страна подсъдимият В.Т.К. *** отнел чужди
движими вещи – 1бр. златен синджир с висулка кръстче, 15гр. на стойност 840лв.,
от владението на собственика Е.И.Г. от с.гр., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия В.Т.К. виновно при форма на вина – пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия В.Т.К. съдът съобрази от една страна като смекчаващи
отговорността обстоятелства – доброто процесуално поведение на подсъдимия,
насочено към разкриване на обективната истина по делото, демонстрирането на
критично отношение към извършеното от него деяние, тежкото му семейно положение
и материално състояние, предвид обстоятелството, че е безработен, младежката му
възраст, а от друга страна като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието. Съдът осъди
подсъдимия В.Т.К. при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и при
условията на чл.54 от НК на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, като на основание чл.58а
ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК НАМАЛЯВА така определеното наказание с една
трета или подсъдимият К. следва да търпи наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим в Затвор.
Съдът приспадна на основание чл.59 ал.1 от НК времето,
през което спрямо подсъдимия В.Т.К. е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 16.03.2013г.
Съдът приведе в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НПК влязлото в сила определение №4213/14.05.09г на РС-Плевен, влязло в
сила от 14.05.2009г, постановено по НОХД №1000/09г, с което подсъдимият В.Т.К. е осъден на една година лишаване от
свобода, като определя първоначален строг режим на изтърпяване на това
наказание в затвор.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще
изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди подсъдимия В.Т.К. с ЕГН ********** да
заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на Е.И.Г. *** сумата от 840лв., представляваща размера на причинената имуществена вреда
в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 02.09.2011г. до окончателното
изплащане на сумата.
Налице са предпоставките за уважаване на
предявения граждански иск, а именно – виновно противоправно поведение на
подсъдимия, настъпил вредоносен резултат и причинна връзка между това
противоправно поведение на подсъдимия и резултата.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия
В.Т.К. да заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск в
размер на 33,60лв. по сметка на
Плевенски районен съд.
Съдът осъди на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия В.Т.К. да заплати направените деловодни разноски
в полза на ПлРС в размер на 60лв.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: