О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
Гр.Разград, 11.04. 2018 г.
Разградският окръжен съд в закрито заседание на единадесети април през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Анелия Йорданова
Членове: Рая Йончева
Диляна Николова
като разгледа докладваното от съдия Николова в.гр.д. № 77 по
описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК
Постъпила
е жалба „Аргос“ ЕООД - гр. Разград срещу действията на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Д. Д., рег. № 762 на КЧСИ с район на действие ОС Разград по
изпълнително дело № 2018762040075 по описа на същия ЧСИ, по което
жалбоподателят е длъжник. Жалбоподателят обжалва разпореждане от 22.02.2018г.
на съдебния изпълнител, с което е отказал да вдигне запор на вземанията му по
банкова сметка *** „Българо-американска кредитна банка“ с IBAN***.
Депозирано
е обяснение от ЧСИ Д.Д., в което излага становище, че жалбата е процесуално
допустима, а по същество е неоснователна.
Постъпило
е възражение от „Сортови семена” ЕАД, в което се излагат доводи, че жалбата е
процесуално недопустима, а по същество е неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт,
констатира следното:
„Аргос“ ЕООД е длъжник по изп. д. № 2018762040075
по описа на ЧСИ Д. Драганов. Производството по изпълнителното дело е било
образувано по молба на „Сортови семена” ЕАД въз основа на издаден изпълнителен
лист от 04. 01. 18 г. по гр. д. № 284/17 г. на Районен съд - Разград против „Аргос“
ЕООД за сумата 474,44 лв. разноски, представляваща заплатена държавна такса по
гр.д.№284 /2017г. по описа на РРС, 942 лева разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по гр.д.№284/2017г. по описа на РРС, 947,44 лева разноски по
ч.гр.д.№2544/2016г. на РРС и 942 лева разноски за въззивно производство. ЧСИ е
наложил запор върху банковите сметки на длъжника до размера на задължението в „Сибанк“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, Търговска
банка Д“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Първа инвестиционна
банка“ АД. Поканата за доброволно изпълнение, съдържаща съобщение за наложения
запор е връчена на длъжника на 24.01.18 г. чрез прокуриста И. П., според приложената на л. 21 по
изпълнителното дело разписка. На 16.02.18 г.
длъжникът е подал молба до ЧСИ да отмени наложения запор върху банковата
му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД, тъй като по нея постъпват
плащания от ДФ „Земеделие” на суми, представляващи финансова помощ по схемите и
мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика, които според чл. 92,
ал. 2 от ЗДБРБ за 2018 г. не подлежат на принудително изпълнение и в този
смисъл са несеквестируеми. Приложен е
сключен между него и „Българо-американска кредитна банка” АД договор за банков
кредит - овърдрафт, който съдържа клаузи, относно постъпленията на сумите по
откритите сметки със специално предназначение. На 22. 02.18 г. ЧСИ е издал
разпореждане, с което е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по
банковата му сметка с IBAN***, открита в „Българо-американска кредитна банка” АД. На 28. 02. 2018 г.
длъжникът е депозирал настоящата жалба до ЧСИ с твърдение, че сумата,
постъпваща по банковата му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД, на
която е наложен запор е несеквестируема, поради което ЧСИ незаконосъобразно е
наложил запор.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че жалбата следва да се остави без разглеждане, като недопустима. На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона - чл. 435, чл. 463 и чл. 503 ГПК, като изпълнителните действия и откази може да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. Нормата на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въвежда изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от страните в изпълнителното производство. Жалбата се явява недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на обжалване действие на частния съдебен изпълнител – Разпореждане от 22.02.18 г. , с което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по банковата му сметка с IBAN***, открита в „Българо-американска кредитна банка” АД. Както е прието и в задължителната съдебна практика /т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването.
Съдът приема, че насочването на принудително
изпълнение спрямо имуществото, за което жалбоподателят твърди, че е
несеквестируемо /банковата му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД,
по която постъпва плащане от ДФ
„Земеделие” /, е станало с налагането на
запор. За насоченото принудително
изпълнение жалбоподателят е узнал чрез връченото му съобщение на 24. 01. 18 г. На
осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК за длъжника съществува възможност да атакува
действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. Според разпоредбата на чл.
436, ал. 1 ГПК, жалбата следва да се подаде в едноседмичен срок от съобщаване
на действието, подлежащо на обжалване. В случая този срок е изтекъл на 31. 01.
2018 г. Както е посочено в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, пропускането на срока за обжалване на наложения запор
осуетява само отменяването му като изпълнително действие (отделното му
обжалване е недопустимо и съответно отменяването му - невъзможно), но не
осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне
на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата
част от събраните суми, докато те не са получени от кредитора, както и да
обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Предвид изложеното и
задължителната съдебна практика, Разпореждане
от 22. 02. 18 г. , с което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на
длъжника не подлежи на обжалване. Жалбата е депозирана чрез ЧСИ едва на 28. 02.
2018 г. , т. е. далеч след като е изтекъл срока за обжалване на насочването на изпълнението спрямо имущество,
което жалбоподателят смята за несеквестируемо.
Съдът не е обвързан с произнасяне по недопустима жалба и в този смисъл не дължи произнасяне по оплакването за несеквестируемост на постъпващите по банковата сметка на длъжника суми, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „Аргос“
ЕООД - гр. Разград срещу действията на частен съдебен изпълнител Д. Д., рег. №
762 на КЧСИ с район на действие ОС Разград по изпълнително дело № 2018762040075
– Разпореждане от 22. 02. 18 г. , с
което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по банковата му
сметка с IBAN***, открита в „Българо-американска кредитна банка” АД, като процесуално
недопустима.
Прекратява производството по в.гр.д. № 77/
2018 г. по описа на ОС Разград.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщаването му пред Варненския апелативен съд.
Председател:
Членове: 1.
2.