РЕШЕНИЕ
№ 798
гр. Добрич, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230102428 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от Кооперация „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска
спестовна каса”, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Отец
Паисий” № 16, ЕИК ********* срещу Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с.
****, ул. „Първа“ № 56 и И. Д. П., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул.
„Деветнадесета“ № 10, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца следните суми, дължими по договор за заем №
602/09.04.2021 г:
1) 755, 00 лева, представляваща главница по договор за заем №
602/09.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.09.2023 г. до окончателно погасяване на задължението;
2) 30, 00 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за
заем № 602/09.04.2021 г., за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г.;
3) 145, 00 лева, представляваща неустойка по договор за заем №
602/09.04.2021 г., за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между Кооперация
„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани –
Добруджанска спестовна каса” и Б. Б. е бил сключен договор за заем
602/09.04.2021 г. По силата на съглашението на ответника е била предоставена
заемна сума от 1000, 00 лева, а последният се е задължил да я върне заедно с
1
възнаградителната лихва от 14, 5 % до 09.04.2022 г. Сочи се, че поради
неизпълнението на ответницата е начислена неустойка в размер от 145, 00
лева за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г. Същата се дължи на основание
чл. 10 от договора. Дневният лихвен процент се получава, като се раздели
годишният лихвен процент по заема, завишен с 20% на числото 365.
На 09.04.2021 г. е сключен и договор за поръчителство с ответницата
И. П.. Последната се е задължила да отговаря солидарно за задълженията на Б.
Б. по процесния договор.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат О. Б., който
поддържа исковата молба в частта срещу Б. Б.. Претендират се разноски.
Особеният представител е подал отговор в законоустановения
едномесечен срок. Оспорва твърденията от исковата молба. Заявява, че
исковете са недопустими. Счита, че искът срещу И. П. е недопустим, тъй като
е предявен след преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Исковата молба е
депозирана на 20.09.2023 г., а падежът на последната заемна вноска е настъпил
на 09.04.2022 г.
Според особения представител, договорите за заем и поръчителство
са нищожни.
На тази основа се прави искане за прекратяване на производството
поради недопустимост на исковете. В условие на евентуалност, ако съдът
приеме, че исковете са допустими, се прави искане за отхвърлянето им като
неоснователни.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Особеният представител
– адвокат Л. В., депозира молба за отхвърляне на исковите претенции.
С влязло в сила протоколно определение от двадесет и седми юни
производството е прекратено в частта на претенциите срещу И. П..
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения договор за заем № 602 се установява, че на
09.04.2021 г. между ищеца и Б. Б. е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което първият е предоставил на ответника
заемна сума в размер на 1000, 00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент
от 14, 5 % и годишен процент на разходите от 18, 95 %. Ответникът се е
задължил да върне заемната сума, ведно с възнаградителната лихва, на
дванадесет вноски, в срок до 09.04.2022г. Съгласно чл. 10 от договора „При
просрочване на погасителни вноски (по главница и/или лихви) се начислява
наказателен лихвен процент за забава върху просрочената погасителна вноска
в размер на лихвата по заема за съответния период, завишена с надбавка от 20
% върху просрочената сума“.
По делото не е спорно, а и от удостоверителното изявление в договора
се установява, че ответникът е усвоил заемната сума при подписването му на
2
09.04.2021 г.
До Б. Б. е изпратено писмо с изх. № 25/16.11.2022 г., което обаче не е
получено, тъй като не е открит на адреса си. Със същото ищецът е направил
опит да уведоми ответника за размера на задълженията по договора, както и
че срокът по кредита е изтекъл.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От същата
става ясно, че ответникът Б. е погасил част от задълженията си по кредита –
305, 00 лева. Според заключението на вещото лице, неплатени са останали
главница от 753, 13 лева и възнаградителна лихва от 29, 11 лева, за периода от
20.09.2021 г. до 09.04.2022 г. Експертът е изчислил, че дължимата неустойка
възлиза на 202, 22 лева, за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация
по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 10 от договора за заем.
По иска за главницата по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е в тежест на ищеца да
докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между ответника и Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса” по договор за
заем; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на
главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на
договор за заем № 602/09.04.2021 г. Установи се, че ищецът е изпълнил
основното си задължение по договора и ответникът е усвоил заемната сума от
1000, 00 лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана
ясно, че е непогасена част от главницата в размер на 753, 13 лева. Ответникът,
от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се установи, че е
платил процесната сума.
Съдът счита, че изискуемостта на целия кредит е настъпила на
09.04.2022 г., когато е падежът на последната вноска. При това положение се
налага изводът, че искът за главницата трябва да бъде уважен за сумата до 753,
13 лева. В останалата част, за разликата до 755, 00 лева, претенцията подлежи
на отхвърляне.
По иска за възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД е в тежест на
ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между ответника и Кооперация „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска
спестовна каса” по договор за заем; изпълнение на задължението на
кредитодателя за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на
3
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на
претендираната лихва.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват с
тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им. От
договора се установи, че страните са уговорили за ползването на паричната
сума да бъде плащана възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент от 14, 5 %. От изчисленията на вещото лице стана ясно, че за периода
от 20.09.2021 г. – 09.04.2022 г. се дължи възнаградителна лихва от 29, 11 лева.
Следователно, искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен за
сумата до 29, 11 лева и за периода от 20.09.2021 г. – 09.04.2022 г. За разликата
до 30, 00 лева, както и за периода от 16.08.2021 г. до 19.09.2021 г. и за периода
от 10.04.2022 г. до 12.04.2023 г., претенцията следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съдът не споделя становището на ответната страна за нищожност на
договора. Не е налице противоречие на възнаградителната лихва с добрите
нрави. Нормотворецът не е ограничил размера на договорното
възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно,
приложим е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но
при съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В
съдебната практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите
нрави. Настоящият състав също възприема това становище.
От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда, че
размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.01.2021 г. основният
лихвен процент на БНБ е бил 0.00. Следователно, към момента на сключване
на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10, 00 %. При
възнаградителна лихва от 14, 5 % е видно, че същата не е по-голяма от
трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното
възнаграждението не противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и
съдебната практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№
315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.
По иска с правно основание по чл. 10 от договора за заем е в тежест на
ищеца да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното
задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
Обезщетения за забава се претендират за периода от 16.08.2021 г. –
12.04.2023 г. Установи се, че последното плащане по кредита е извършено
преди 18.06.2021 г. Експертът е изчислил, че за периода от 16.08.2021 г. –
12.04.2023 г. размерът на дължимото обезщетение възлиза на 202, 22 лева. Ето
защо, искът по чл. 10 от договора за заем следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на разноските:
4
При този изход на спора, в полза на ищеца и на ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
Пред настоящата инстанция ищецът е направил разноски в размер на
1450, 00 лева (държавна такса в размер на 150, 00 лева; адвокатско
възнаграждение в размер на 500, 00 лева; депозит за вещо лице в размер на
400, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 400, 00 лева).
Ответната страна не е представила доказателства за разноски.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1445, 70 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „Първа“ №
56 да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса”, със
седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Отец Паисий” № 16, ЕИК
*********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 753, 13 лева,
представляваща главница по договор за заем № 602/09.04.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 20.09.2023 г. до окончателно
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 753, 13
лева до пълния претендиран размер от 755, 00 лева.
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „Първа“ № 56
да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса”, със
седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Отец Паисий” № 16, ЕИК
*********, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, сумата от 29, 11 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договор за заем № 602/09.04.2021
г., за периода от 20.09.2021 г. до 09.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 29, 11 лева до пълния претендиран размер от 30, 00 лева, както и в частта
за периода от 16.08.2021 г. до 19.09.2021 г. и за периода от 10.04.2022 г. до
12.04.2023 г..
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „Първа“ №
56 да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса”, със
седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Отец Паисий” № 16, ЕИК
*********, на основание чл. чл. 10 от договор за заем № 602/09.04.2021 г.,
сумата от 145, 00 лева, представляваща неустойка по договор за заем №
602/09.04.2021 г., за периода от 16.08.2021 г. – 12.04.2023 г.
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „Първа“ № 56
5
да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса”, със
седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Отец Паисий” № 16, ЕИК
*********, сумата от 1445, 70 лева – разноски по гр.д. № 2428/2023 г. на
Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6