ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 713
гр. Благоевград , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500138 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н И Ч., ЕГН **********, чрез адв.
К.П., против Определение №1885/26.02.2020 г. по гр.д 2283/19г. по описа на
РС – Благоевград, с което на осн. чл. 130 ГПК е прекратено производството
по делото .
Жалбоподателят моли, обжалваното определение да бъде отменено от
въззивния съд като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон, както и при допуснати съществени процесуални
нарушения, който съд да върне делото на РС Б с указания. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата "ЕМ" ЕООД изразява писмено становище за
нейната неоснователност. Отправя искане за оставянето и без уважение,
доколкото атакуваното с нея определение на БлРС е правилно, обосновано и
законосъобразно. Отправя искане за присъждане на сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради
следните съображения:
1
За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното
определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си,
въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:
Производството е образувано по искова молба от Н.И. Ч., ЕГН
**********, е адрес гр. Б. ул. "Ц.И.Ш. №, чрез пълномощника си адв. К.П., с
адрес за призоваване: гр.Б., ул. "А"№, с която против "ЕМ" ЕООД,ЕИК, със
седалище и адрес на управление ггр. С, р-н В, ж.к. Мд ,ул., представлявано от
Р.И.М-Т - при условията на обективно кумулативно съединяване - са
предявени -
- установителент иск - за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не дължи на "ЕМ" ЕООД, ЕИК, сумата в
размер на 1500.00 лева - представляваща просрочена главница по договор за
кредит, сума в размер на 114.43 лева - представляваща вземания по текущо
начислена лихва за периода от 07.12.2009г. до 12.01.2010г., сума в размер на
36.09 лева - представляваща вземания за просрочена лихва за периода от
07.12.2009г. до 12.01.2010г., сума в размер на 13.35 лева - представляваща
вземания за начислени неустойки за периода от 07.12.2009г. до 12.01.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1473.99 лева,
считано от 13.01.201 Ог. до датата на входиране на исковата молба
28.08.2019г., сума в размер на 153.30 лева - представляваща държавна такса,
както и сума в размер на 120.00 лева - представляваща адвокатско
възнаграждение, както и осъдителен иск -
- за осъждане на "ЕМ" ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление
гр.С, р-н В, ж.к.М Д, представлявано от Р.И.М.-Т да заплати на Н.И. Ч., ЕГН
**********, е адрес гр. Б. ул. "Ц.И.Ш. № сума в размер на 3012.00 лева,
получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е постъпил писмен
отговор, в който се възразява по допустимостта на исковете.
Във връзка с оспорването на допустимостта на иска, РС е изискал от
съдия - изпълнителя, по из.дело № 465/2018г. по описа на ЧСИ Ш.Д с район
на действие ОС Благоевград - справка за това кои са страните по делото,
какъв е предмета, както и на какъв етап се намира .
От ЧСИ Д е постъпилата изисканата справка, с която удостоверява, че
по неговия опис е имало образувано изп.дело № 465/2018г. със страни -
взискател- А ББ АД и длъжник - ответника, на основание изпълнителен лист
от 14.01.2010г., издаден по гр.д.№ 89/2010г. по описа на РС Бл. въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 14.01.2010г. по същото ч.гр.дело. Предмет на изпълнителния
лист е вземане на взискателя срещу длъжника на парична сума в размер от
1500 лв., представляваща просрочена главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.01.2010г.
2
до окончателното плащане на дължимото; сумата от 114,43 лв. ,
представляваща вземания по текущо начислени лихви за периода от
07.12.2009г. до 12.01.2010г. включително; сумата от 36,09 лв.-
представляваща вземания за просрочени лихви за периода от 07.12.2009г. до
12.01.2010г. включително; сумата от 13,35 лв., представляваща вземания по
начислени неустойки, представляваща разноски по съдебното производство,
ппредставляващи държавна такса /33,30 лв./ и адвокатски хонорар /120 лв./.
Удостоверено е, че по образуваното въз основа на този изпълнителен лист
изп.дело при ДСИ Благоевград има изършени отбелязвания за внасяне
частично на суми, а на основание чл. 429 ГПК на мястото на първоначалния
взискател А ББ АД е конституиран като взискател "ЕОС М"
ЧСИ Д е удостоверил, че образуваното по този изпълнителен лист
изп.дело е прекратено с разпореждане от 07.05.2019г., на основание чл.433,
ал.1, т.2 ГПК, като сума в размер от 3012лв., събрана от длъжника чрез
способа - запор на банкови сметки, е преведена на кредитора, с което
вземането е изцяло погасено, а сумата от 895,00 лв.,от които различни такси
са задържани от ЧСИ, на основание чл.79 от ГПК.
При така удостовереното от съдия - изпълнителя, че изпълнителното
дело, по което от ищеца сe оспорва, че вземането се дължи - е прекратено, РС
Благоевград възприел, че е основание за прекратяване и на установителния
иск по чл. 439 ГПК, поради недопустимост. След като изпълнителното дело е
вече приключило и спорните суми по процесния изпълнителен лист вече са
получени от взискателя /кредитора/, съдът приел, че е недопустимо да се иска
присъждането им след като вече са получени от кредитора и на същия да се
противопоставя твърдение /възражение/, че са погасени по давност. Това
възражение длъжникът е следвало да упражни докато е траел изпълнителния
процес, а е недопустимо да се заявява като самостоятелно искане за защита
извън него. Поради кумулативното съединяване на осъдителния иск с
установителния отрицателен, който е недопустим, недопустим бил и
осъдителния. Това било така, доколкото ищецът обосновавал правния си
интерес от осъдителния иск с поддържането на недопустимо възражение за
погасяване по давност на вземане, което вече е погасено чрез плащане , макар
и чрез изпълнителния процес. В тази връзка твърдението, че спорното
вземане е получено без основание се обосновавало по същество с поддържане
по същество на недопустимо възражение за погасяване по давност на едно
вземане. Други фактически обстоятелства не се сочели и не се изтъквали,
което рефлектирало върху недопустимостта и на този иск.
Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва,
чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно, касае се
за отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, който може да
бъде основан само на новонастъпили факти, от които длъжникът черпи права
3
и които изключват изпълняемото право (погасяване на правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др.). Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК обаче, не е такъв за
установяване незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител /
каквито са и действията по определяне разноските в изпълнителното /, тъй
като защитата на длъжника срещу тях се реализира чрез обжалване
действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Този иск може да бъде предявен само при наличието на висящо
изпълнително производство.
И двете страни ангажират доказателства, че производството е
прекратено. Видно от справката на ЧСИ, приложена към исковата молба е
удостоверено същото обстоятелство – че изпълнителното производство е
прекратено – факт, който се твърди и от ответника и за който
първоинстанционния съд е изискал служебно да бъде удостоверен пред него.
Ако няма висящ процес няма да сме изправени пред „изпълнение”,
доколкото единственото правно релевантно такова е осъществяваното по реда
и при условията на правните норми, регламентиращи изпълнителното
производство, и следователно длъжникът няма да има правен интерес да
предяви иска си. Кога обаче ще е налице висящо изпълнително производство?
Изпълнителното производство е висящо от момента на образуването на
изпълнителното дело до неговото прекратяване, но следва да се има предвид,
че макар и образуването на изпълнителното дело да става с разпореждане на
съдебния изпълнител (чл. 434, ал. 1 ГПК), то прекратяването може да настъпи
и по силата на закона (ex lege).
Няма спор между страните по прекратяването на изпълнителното
производство. Ето защо в случая Н.Ч. няма качеството на длъжник по
смисъла на чл.439, ал.1 ГПК и не разполага с възможността да оспорва чрез
иск изпълнението, което всъщност вече не съществува. При всички
положения съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на
делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск се
явява недопустим и като е прекратил производството по него районния съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Следва да се потвърди и определението, с което е прекратено производството
по съединения осъдителен иск, като се споделят в тази връзка изложените
мотиви на РС .
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, се дължи
юрисконсултско възнаграждение, ако страната е защитавана от юрисконсулт,
какъвто е процесния случай, като дължимите размери се определят в
4
съотвествие с НЗПП. Жалбоподателят следва да заплати на ответника по
жалбата такова възнаграждение, което съдът определя в размер на 100.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съставът на Окръжен
съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на Н.И. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр.Б, ул. "Ц.И.Ш" № действащ чрез адв. К.П., против Определение
№1885/26.02.2020 г. по гр.д 2283/19г. по описа на РС – Благоевград, с което на
осн. чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото .
Осъжда Н.И. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б. ул. Ц.И.Ш № да
заплати на "ЕМ" ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, р-н В,
ж.к.М Д, представлявано от Р.И.М-Т сумата от 100 – /сто/ лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5