Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.Козлодуй, 05.01.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на 08.12.2014 г. /Осми декември две хиляди и
четиринадесета година/ в състав:
Районен съдия: Галя Петрешкова
при секретаря Б.Д.
като разгледа докладваното от съдия Петрешкова
гражданско дело № 558 по описа за 2014г. на Козлодуйския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Ц.П. СТАНЬОВ, ЕГН ********** ***, подадена чрез
пълномощник – адвокат П.Т. *** против Държавно предприятие „Радиоактивни
отпадъци” със седалище гр.София, представлявано от изпълнителния директор Дилян
Милков П., с която е предявил иск за заплащане на обезщетение дължимо по чл.
40, ал. 1 от Колективен трудов договор в размер на 11 533.44лева, ведно
със законната лихва върху присъдената сума от датата на подавене на настоящата
искова молба до изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.
Исковата молба е редовна и по реда на чл. 131 от ГПК
на ответника е изпратен препис от нея и от приложените към нея писмени
доказателства за писмен отговор. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК от
ответника е получен писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска и
излага подробни съображения. Представил е писмени доказателства.
В срока за писмен отговор ответника
Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” със седалище гр.София,
представлявано от изпълнителния директор Дилян Милков П. е предявил против
ищеца Ц.П. СТАНЬОВ насрещен иск за заплащане
на сумата 17 300.64 лева, представляваща получено обезщетение по чл. 41,
ал.2 от същия КТД, с която твърди че неоснователно се е обогатил.
Ответника по насрещния иск не е
представил писмен отговор по реда и в срока по чл. 131 от ГПК.
В съдебни заседание ищецът участва лично и с
пълномощник адвокат П.Т. *** и поддържат иска. Молят да бъде отхвърлен
насрещния иск.
Ответника участва чрез пълномощник адвокат Катя
Русалийска от АК-Враца, и юрисконсулт Коста Пендарев които оспорват иска като
неоснователен и недоказан. Поддържат предявеният насрещен иск и молят да бъде
уважен.
По делото са конституирани като трето лице
– помагачи на страната на ищеца – Фирмена
синдикална организация при ДП „РАО” към Национална федерация на енергетиците -
КНСБ, представлявана от Людмил М. Димитров и Фирмена синдикална организация при
ДП „РАО” към Федерация „Атомна
енергетика” КТ„Подкрепа”, представлявана от Цветомир Велев Цветанов -
председател.
В съдебно заседание третите лица не изпращат
представител, но в писмено становище са заявили, че
не оспорват иска.
В хода на
съдебното дирене по делото са събрани писмени доказателства, от които съдът
приема от фактическа страна следното:
Ищецът е работил при ответника по трудово
правоотношение на длъжност „Механик” с код по НКПД 21446013, в Сектор „Съхранение
на РАМ, Специализирано поделение „УРАО- 3 и 4 блок” до 10.07.2013г., когато със
заповед № ТП-85/08.07.2013г. на
работодателя трудовото правоотношение на ищеца е прекратено.
Видно от заявление
изх. рег. № 01-178 от 30.04.2013г. по
повод молба на ищеца поради прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание параграф 4 от ПЗР КСО му е изплатено от работодателя полагащото му се
обезщетение по силата на чл.41, ал.2 от КТД на ДП „РАО” от 13.03.2013г., в
размер на десет БТВ /заплати/.
Ищецът претендира работодателя ответника да му заплати
и полагащото му се по чл. 40, ал. 1 от КТД обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение в размер на четири БТВ, общо 11 533.44 лева.
Ответника оспорва иска
като твърди, че по този начин за трети път на едно и също основание,
ищецът ще получи обезщетение. Поддържа
съображенията изложени в отговора на
исковата молба и моли при постановяване на решението.
Ответника счита за недопустимо на това основание от един правопораждащ факт- фактът
на пенсиониране да се плаща и трети път обезщетение, като този член на КТД не
се отнася за категорията работници и служители, за който е допълнителен чл.
41КТД, работодателя е изплатил обезщетението в предвидените още по-благоприятни
условия. Чл. 40 КТД в изпълнение точно
на разпоредбата на чл. 37 от БКТД е в
същност по-доброто договаряне на условията на онези работници, които попадат в
категорията І или ІІ за пенсиониране със съответния стаж .
При горната
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно представеният по делото КТД ищецът има право
на три отделни самостоятелни обезщетения, а именно: това по чл. 222, ал. 3 КТ
и то е именно на базата на нормативна
разпоредба текста от КТ. Останалите две претендирани обезщетения са
допълнителни такива и се базират на КТД. В чл. 40, ал.1 КТ е визирана
възможността на всеки работник или
служител, който през последните десет години е работил в сферата на йонизиращо
лъчение да получи допълнително обезщетение в размер на четири БТВ. Това
е факт за този който се е пенсионирал
нормално при възрастта, както и този,
който се е възползвал от предвидената в
§ 4 в предвидените разпоредби на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.2 от КТД, е
предвидено и още едно обезщетение, което обезщетение е предвидено извън
обезщетението по чл. 40, ал.1КТД, защото то е за онези работници и служители,
които са се възползвали от предоставената им възможност за по-ранно пенсиониране. В чл. 41, ал.1 от КТД е
записано, че работодателя е длъжен писмено да уведомява всеки работник или
служител за придобитото от него право на ранното пенсиониране и този който се
възползва от това свое право получава едно допълнително обезщетение. В
конкретният случай не може да се сподели становището на ответника, че се касае за обща и специална разпоредба. Касае се две отделни,
самостоятелни разпоредби на КТД - чл. 40 от КТД, и чл. 41 от КТД. В Браншов
колективен трудов договор /БКТД/, е записано условието при което може да се
получава съответното обезщетение, това е чл. 37, ал.2 от БКТД, което обаче
ограничение не е възпроизведено в КТД, а съгласно чл. 50, ал.2 от КТ в КТД
могат да се включват само клаузи, които са по-благоприятни за съответният
работник или служител, ал. 2, която
казва, че не могат да се съдържат клаузи
по-неблагоприятни за работника или служителя, т.е. по аргумент за противното
естествено, че могат по-благоприятни клаузи.
Видно от приложените становища на синдикалните
организации участвали при обсъждането и сключването на този КТД, приложен по
делото са имали виждането за две отделни самостоятелни допълнителни обезщетения
по чл. 40 КТД и чл. 41КТД, тези допълнителни обезщетения касаят именно ДП
„РАО”.
Съгласно общите разпоредби на ЗЗД всеки договор,
сключен между договорящите се страните представлява за тях закон. Лош или не
КТД е налице и в него е визирано самостоятелно основание по чл. 40 ал.1КТД, на
което основание ищецът черпи исканията си в настоящият процес - три отделни
основания, а не едно и също. Трайната съдебна практика предвижда, че когато за
месеца предхождащ месеца в който е освободен работникът или служителят има
непълни работни дни се тръгва назад и се търси онзи от месеците, в който има
пълни работни дни, така че иска е доказан и по размер.
Съдът счита, че предявения иск е изцяло основателен и
доказан, същият не е оспорен по размер от ответната страна и съгласно
представените писмени доказателства, на база на които е изчислено
претендираното БТВ по реда на чл. 228, ал.1 КТ, следва да бъде осъдено
ответното предприятие да заплати на ищеца обезщетение в размер 11533.44лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 16.05.2014г. до изплащане на сумата.
Насрещния иск против ищеца Ц.П.
СТАНЬОВ за заплащане на сумата 17 300.64 лева, представляваща получено
обезщетение по чл. 41, ал.2 от КТД, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан
При този изход на
делото ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските в настоящето производство -
адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева и по компенсация на РС
Козлодуй държавна такса върху уважения иск 4%, или в размер на 461.34 лева.
Воден от
всичко гореизложено, Козлодуйският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”,
ЕИК *********, със законен представител Дилян Милков П. – изпълнителен
директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична, район „Изгрев”, бул.
„Д-р Г.М.Димитров”, № 52 А, ет.6, да заплати на
Ц.П. СТАНЬОВ, ЕГН ********** ***, обезщетение по чл. 40, ал.1 от КТД от
13.03.2013г. в размер на 11 533.44лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 16.05.2014г. до окончателното изплащане
и направените по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер
на 900.00 лева.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”,
ЕИК *********, със законен представител Дилян Милков П. – изпълнителен директор
да заплати РС Козлодуй дължима държавна такса в размер на 461.34 лева.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН насрещния
иск против ищеца Ц.П. СТАНЬОВ за заплащане на сумата 17 300.64 лева, представляваща
получено обезщетение по чл. 41, ал.2 от КТД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Да се
публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: