Присъда по дело №918/2023 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 13
Дата: 5 март 2024 г. (в сила от 21 март 2024 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20231510200918
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Дупница, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
и прокурора М. М. К.
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Наказателно дело
от общ характер № 20231510200918 по описа за 2023 година
и въз основа на доказателствата и закона, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Й. Б., роден на ххх, живущ в гр. Бобошево,
ул. ххх гражданин на Република България, неженен, неосъждан, със средно-
специално образование, месторабота „Еххх – „началник смяна“, с ЕГН
**********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.08.2018 г., около 23:00 часа в гр.
Бобошево, област Кюстендил е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта -
полицейските служители от РУ – Дупница В. С. и С. П., изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост, като не е изпълнил полицейско
разпореждане на органа на властта – полицейските служители от РУ –
Дупница В. С. и С. П. да излезе от реката, а вместо това е започнал да ги
псува и обижда и да хвърля камъни по тях и по полицейския автомобил –
1
престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл.
54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6
/шест/ месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наказанието за срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 304 от НПК ОПРАВДАВА подсъдимия С. Й. Б. по
останалата част от обвинението по чл.325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – за това,
че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по чл.
26, ал. 1 от НК, както и, че е изскочил измежду паркираните автомобили пред
движещ се полицейски патрулен автомобил целенасочено, с което е създал
реална опасност за възникване на ПТП, след което е избягал и е влязъл в
намиращия се наблизо ресторант ,,Струма“.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Й. Б. роден на ххх, живущ в гр. Бобошево,
ул. ххх гражданин на Република България, неженен, неосъждан, със средно-
специално образование, месторабота „Еххх – „началник смяна“, с ЕГН
**********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.08.2018 г. около 23:30 часа в гр.
Бобошево, област Кюстендил от оградно заграждение при река Струма с
височина около 2 метра, Б. е скочил върху орган на власт - полицейския
служител в РУ Дупница, изпълняващ задължения по опазване на обществения
ред – С. П. при и по повод изпълнение на службата му – при което е съборил
същия на земята с думите: „Е сега ти ебах майката“, като се е опитвал да му
нанесе удари по главата и през цялото време е псувал и се е борил с
полицейския служител П., в резултат на което е причинил на същия лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия (натъртване на меки тъкани, оток
и болка/ на дланта на дясната ръка, довела до временно разстройство на
здравето на полицейския служител С. П., неопасно за живота при и по повод
изпълнение на службата му – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, във вр. с
чл. 130, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му НАЛАГА
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието
за срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 304 от НПК ОПРАВДАВА подсъдимия С. Й. Б. със
снета по-горе самоличност, по останалата част от обвинението - за
2
причиняване на пострадалия С. Б. П. на множество охлузвания по кожата на
горните крайници.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия С. Й. Б.
общо най-тежко наказание от наложените му - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от 1 /една/ година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на общото
наказание за срок от 3 /три/ години.
ОСЪЖДА подсъдимия С. Й. Б. със снета по-горе самоличност да
заплати сторените по делото разноски, както следва: 80 лв. /осемдесет/ лева
разноски на досъдебното производство по сметка на ОД на МВР – Кюстендил
и 230 лв. / двеста и тридесет/ лева разноски за съдебно - медицинска
експертиза и за явяване на вещо лице по сметка на Районен съд - Дупница.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано
от днес, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №13 от 05.03.2024 г., постановена по НОХД № 918/2023 г.
по описа на Районен съд – Дупница

Районна прокуратура-ККюстендил, Териториално отделение-Дупница е предявила
обвинение против С. Й. Б., с ЕГН ********** от гр. Б........ за престъпление по чл. 325,
ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. с чл.
130, ал. 1 от НК. В обвинителния акт се твърди, че: На 10.08.2018г. в гр. Б........, обл.
ККюстендил при условията на продължавано престъпление, през непродължителен
период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянията са съпроводени със съпротива срещу
орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето
съдържание деянията се отличават с изключителен цинизъм и дързост, а именно: на
10.08.2018 год., около 23.00 ч. в гр. Б........ е осъществил следните деяния:

Изскочил измежду паркираните автомобили пред движещ се полицейски
патрулен автомобил целенасочено – с което е създал реална опасност за
възникване на ПТП, като след което e избягал и е влязъл в намиращия се наблизо
ресторант „Струма“ ;
След като не е изпълнил полицейско разпореждане на С. П. – служител в РУ-
Дупница, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред - да представи
личните си документи и да бъде съпроводен до служебния автомобил /за което са
му били издадени наказателни постановления № 515 и 514/20.08.2018 год. /, той
е излязъл от ресторанта, бягайки и демонстративно е скочил от моста в река
Струма като не е изпълнил полицейско разпореждане на органа на властта -
полицейския служител от РУ-Дупница - В. С. да излезе от реката, а вместо това Б.
е започнал да го псува и да го обижда и е започнал да хвърля камъни по него и по
полицейския автомобил, с което е оказал съпротива на органа на властта -
полицейския служител - В. С., изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред;
След скачането на Б. от моста в река Струма и С. П., в качеството му орган на
власт - полицейски служител, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред, му се е разпоредил да излезе от реката, но Б. вместо това е
започнал да го псува и да го обижда и е започнал да хвърля камъни по него и по
полицейския автомобил, с което е оказал съпротива на органа на властта -
полицейския служител - С. П., изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред,
с които деяния е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянията са съпроводени със
съпротива срещу органите на властта - полицейските служители С. П. и В. С.,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание
деянията се отличават с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл. 325,
ал.2, във вр. с ал 1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
1
Освен това, на 10.08.2018 год., около 23,30 ч. в гр. Б........, обл. ККюстендил от
оградно заграждение при река Струма, с височина около 2 метра, Б. е скочил върху
орган на власт - полицейския служител в РУ – Дупница, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред - С. П. при и по повод изпълнение на службата му - при
което е съборил същия на земята с думите: „Е сега ти ебах майката“, като се е опитвал
да му нанесе удари по главата и през цялото време е псувал и се е борил с полицейския
служител П., в резултат на което е причинил на същия лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия/ натъртване на меки тъкани, оток и болка/ на дланта на
дясната ръка и множество охлузвания по кожата на горните крайници, довели до
временно разстройство на здравето на полицейския служител С. П., неопасно за
живота при и по повод изпълнение на службата му - престъпление по чл. 131, ал.2,
т.3, във вр. с чл.130, ал 1 от НК.
Преди започване на разпоредителното заседание по делото свидетелят С. П. чрез
редовно упълномощен адвокат е направил искане да бъде конституиран в качеството
на частен обвинител. Тъй като искането е своевременно заявено в срока по чл. 77, ал.
3 от НПК и от активно легитимирано лице, съдът го намери същото за допустимо и с
нарочно определение конституира свидетеля С. П. като частен обвинител. В хода на
съдебното следствие и в хода по същество повереникът на частния обвинител е
поддържал повдигнатите от РП – ККюстендил обвинения и е пледирал подсъдимият да
бъде признат за виновен и да му бъдат наложени наказания около средния предвиден в
закона размер.
Представителят на РП-ККюстендил е поддържал обвиненията против
подсъдимия така, както са по обвинителния акт, като ги намира за доказани по
безспорен начин от събраните по делото доказателства и пледира да бъде признат за
виновен и да му бъдат наложени справедливи наказания.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения.
Оспорва, че е извършил деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност
като в последната си дума желае да бъде признат за невиновен.
Защитникът на подсъдимия - адв. Б. излага доводи, че при задържането на
подсъдимия за отправените от него обидни думи, псувни и закани за саморазправа е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. като са били издадени
наказателни постановления за извършени от него административни нарушения по
ЗМВР, поради което счита, че подсъдимият не може да бъде съден два пъти за едно и
също нещо съгласно принципа „ne bis in idem“. По отношение на второто повдигнато
обвинение за причиняване на лека телесна повреда на орган на властта, изтъква, че
дори и да е имало физически контакт между подсъдимия и пострадалия, в действията
на Б. няма умисъл за причиняване на телесно увреждане, предвид което пледира да
бъде признат за невиновен и по двете повдигнати му обвинения.
Съдът като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият С. Й. Б. е роден на ххх, живущ в гр. Б........, ул. „М. с....” № .......
българин, гражданин на Република България, неженен, неосъждан, със средно-
специално образование, месторабота „Етем България“ ООД гр. София – „началник
смяна“, с ЕГН **********.
На 10.08.2018 г. за времето от 14.00 ч. до 02.00 ч. на 11.08.2018 г. свидетелите С.
П. и В. С. били полицейски автопатрул в гр. Дупница и гр. Б........, като били облечени в
2
полицейски униформи. Към 23.00 ч. патрулирали в гр. Б........ и с полицейския
автомобил, управляван от св. С. се насочили към ресторант ,,Струма“. Движели се по
стар път на моста над реката, по който имало паркирани автомобили. Внезапно
измежду паркираните автомобили на платното за движение изскочил подсъдимия, като
предприел пресичане пред полицейския автомобил. Свидетелят С. веднага предприел
спиране на автомобила, като успял да спре на около метър от подсъдимия, който
пресякъл, обърнал се и се изсмял, след което продължил към ресторанта и влязъл в
него. Свидетелят П. попитал колегата си дали познава това лице, който му отговорил,
че го познава и същият се прибира в гр. Б........ през лятото. Свидетелите П. и С.
решили да влязат в ресторанта и да изяснят причините за поведението на подсъдимия,
както и да извършат проверка на документите за самоличност на посетителите в
заведението. Свидетелят П. влязъл първи и се насочил директно към подсъдимия.
Свидетелят С. го последвал и започнал документна проверка на други посетители, като
наблюдавал случващото се между колегата му и подсъдимия. Свидетелят П. се
представил на Б. и поискал личната му карта за проверка, като подсъдимият отказал да
му я даде, станал, побягнал към страничен изход на ресторанта, излязъл от него и
избягал. Свидетелят П. го последвал до черен път зад ресторанта, като св. С. го
посъветвал да не го гони, тъй като ще се върне сам, като св. П. преустановил
преследването му. После двамата отново предприели обход на града с патрулния
автомобил. През това време подсъдимият се върнал в ресторанта и заявил на
всеослушание, че полицаите не могат да го хванат, защото те са с бутонки, а той е с
маратонки ,,Найс“. След повторния обход на града свидетелите П. и С. се върнали в
ресторанта и установили, че подсъдимият е там като се насочили към него. Като ги
видял подсъдимият отново се затичал към изхода, през който избягал и предишния път.
Напуснал ресторанта и тръгнал направо към река ,,Струма“, където скочил от стената.
По това време в коритото на реката имало 20-30 см вода. Подсъдимият се насочил към
средата на коритото реката и останал там. Било тъмно като мястото се осветявало от
осветлението на ресторанта. Свидетелите П. и С. отишли на моста, за да наблюдават
по-добре Б.. Оттам започнали да му отправят разпореждания да излезе от реката.
Вместо това подсъдимият започнал да ги псува /на майка/ и да ги обижда. Категорично
отказал да изпълни разпореждането им и да преустанови поведението си. Започнал и да
хвърля камъни по полицаите – свидетелите П. и С., полицейския и други автомобили.
Св. С. преместил полицейския автомобил, за да не бъде улучен с камък от подсъдимия.
Някои от посетителите в ресторанта му казвали да спре да псува и да хвърля камъни.
Подсъдимият отказвал и продължавал да стои в реката. Там подсъдимия престоял
около 30 минути и когато му станало студено решил да излиза като се насочил към
метална стълба на помпената станция, намираща се там. Като го видели, че се насочва
към нея, свидетелите П. и С. заобиколили и се скрили до металната врата на помпената
станция, направена от метална мрежа. Двамата приклекнали – св. П. до вратата, а св. С.
на около 5 метра до него, до оградата и зачакали появата на подсъдимия, който чували,
че се качва по стълбата. Вратата била заключена, поради което подсъдимият се качил
на нея, за да излезе от реката. Подсъдимият се подготвил за скок от вратата висока
около 2 метра, напсувал свидетеля П. с израза ,,Сега ти ебах майката“ и скочил върху
него с крака, насочени към главата му. В този момент св. П. се бил почти изправил,
отстъпил крачка назад, а за да си предпази лицето вдигнал дясната си ръка нагоре.
Подсъдимият скочил върху него с краката и ударил дясната длан на П., който извикал
от болка. Св. П. бил съборен от подсъдимия на земята и паднал по гръб на нея. Върху
него паднал подсъдимия, който започнал да се опитва да му нанася удари с ръце по
лицето, от които св. П. се предпазвал. Веднага към двамата дошъл св. С., който бил на
3
около 5 метра, когато паднали. Св. С. успял да издърпа подсъдимия, който бил върху
св. П. и двамата с общи усилия го повалили на земята. Подсъдимият оказвал яростна
съпротива на полицаите като викал, блъскал, удрял и ритал, което наложило да му
бъдат поставени белезници. След това св. П. се оплакал на св. С., че изпитва болка в
ръката. Закарали подсъдимия в РУ на МВР – Дупница, след което бил прегледан и
задържан за 24 часа.
На 11.08.2018 г. св. П. бил прегледан от д-р Никулчин – хирург в МБАЛ ,,Св.
Иван Рилски“ гр. Дупница и в издаденото на същата дата медицинско изследване
посочил, че обективно констатирал палпаторна болка и оток на дясната длан и
множество травматични охлузвания по горните крайници. Според изготвената на
досъдебното производство на 30.09.2018 г. от д-р Н. съдебно-медицинска експертиза,
при инцидента на 10.08.2018 г. пострадалият С. П. е получил следните травматични
увреждания: контузия /натъртване на меки тъкани, оток и болка/ на дланта на дясна
ръка и множество охлузвания по кожата на горните крайници, които са получени от
действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са настъпили по време и начин, за
които съобщава пострадалия, както и по друг начин. Конкретно за увреждането на
ръката е посочено е вещото лице, че може да се получи при: 1/удар по ръката при
,,скачане на др. лице върху него“, 2/ удар на ръката в земната повърхност при
последващо падане на пострадалия, 3/ удар или натиск върху ръката при ,,последваща
борба“ между него и Б. и др.
За второто увреждане ,,охлузвания по кожата на горните крайници“ вещото лице
е посочило, че може да се получи при удари в земната повърхност и одрасквания с
нокти при съобщеното ,,падане“ и ,,последвалата борба“ и др. Вещото лице е
отбелязало, че липсата на данни за големина, форма, по-конкретно разположение и др.
описания на уврежданията, не позволява по-точно определяне на механизма на
причиняването им и вида на травмиращия предмет. Експертът е категоричен, че срокът
за пълно възстановяване на уврежданията, при благоприятно протичащ
възстановителен процес, е около и до 10-20 дни, като увреждането на ръката е
причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а охлузванията са му причинили болка и
страдание. Според изготвената на 03.05.2020 г. по време на съдебното следствие при
първото разглеждане на делото допълнителна СМЕ от в.л. д-р Н., посочените в СМЕ от
30.09.2018 г. травматични увреждания на П., не е изключено да са получени и по друго
време освен около 23.50 ч. на 10.08.2018 г., а именно в период от до няколко часа
преди или след това време. Към посочения механизъм на причиняване на
уврежданията в СМЕ на досъдебното производство, вещото лице е посочило, че
,,разгледани в съвкупност, тези увреждания не биха могли да се получат само от един
удар с крак в областта на дясната длан на П., не биха могли да се получат и само на
нанасяне на побой от П. на Б., за какъвто съобщава подсъдимия – нанасяне на удари от
П. с юмруци, ритници и палка /в този случай би могло да се получат някакви
увреждания-охлузвания, контузии в областта на пръстите и пред китково-
фалангеалните стави на П., но не и по дланта и нагоре по кожата на горните крайници/.
Срещу подсъдимия Б. са издадени две наказателните постановления /НП/, както
следва: НП №514 от 20.08.2018 , издадено от Началник РУ Дупница за това, че на
11.08.2018 г. около 23.30 ч. в гр. Б........, ресторант ,,Струма“ при извършване на
полицейска проверка лицето явно не се подчинява на отправеното му полицейско
разпореждане да отиде до служебния автомобил, след което побягва. С действията си
Б. всячески пречи на служителите да изпълнят задълженията си по служба. При
4
задържането си отправя обидни думи и заплахи за саморазправа, с което е наруши чл.
64 от ЗМВР и на осн. чл. 275, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно
наказание - ,,глоба“ в размер на 500 лв. На 20.08.2018 г. е издадено НП № 515 от
Началник РУ Дупница против Б. за това, че на 11.08.2018 г. в сградата на РУ –
Дупница, гр. Дупница, ул. ,,Бисеров“ № 2 около 01.00 ч. при извършена надлежна
проверка лицето не предоставя документ за самоличност или друг заместващ го такъв
по поискване, с което е нарушил чл. 6 от ЗБЛД и на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД му
е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията
на подсъдимия, от показанията на свидетелите С. П., В. С., Д. К. и М. К. /и на двамата
свидетели бяха прочетени показанията от ДП и дадените пред друг съдебен състав при
първото разглеждане на делото, на осн. чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 НПК/, В. В., Й. К.
и Р. В., Я. Б., показанията на които бяха прочетени при усл. на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,
т. 2 от НПК, от заключенията и показанията на вещото лице д-р Н., изготвил
назначените СМЕ /на досъд. производство и по време на съдебното следствие при
първото разглеждане на делото/, както и от писмените доказателства, които преценени
поотделно и в съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се
кредитират изцяло от съда. Съдът не даде вяра единствено на обясненията на
подсъдимия в частта им относно обстоятелствата, че на инкриминираната дата св. П.
без да представи документи /да се легитимира като орган на властта му е казал ,,ти
тръгвай с мен“, при излизането му от реката: ,,качих се по стълбата зад ресторанта,
прескочих оградата и видях точно зад дискотеката патрулната кола с двамата полицаи,
които бяха отвън. Аз им казах, че искам да им се извиня и да поговорим, но те бяха
ужасно разярени и започнаха да ме бият. Свалиха ме на земята и започнаха да ме ритат.
Свалиха ме с удар в лицето и веднага започнаха да ме ритат.“ В тази им част
обясненията му се опровергават по категоричен начин от целия останал доказателствен
материал, който по отношение на тези обстоятелства, а и в детайли, е безпротиворечив.
Всички разпитани по делото свидетели описват по сходен начин действията на
подсъдимия на инкриминираната дата, в зависимост от конкретните обстоятелства, при
които са възприели случващото се, и според това на коя част от събитията процесната
вечер са присъствали.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите П. и С., независимо от
обстоятелството, че първият е пострадал, а вторият е колега на първия. Безспорно, в
това си качество двамата са заинтересовани от изхода на делото и тяхното особено
положение би могло да ги накара да бъдат тенденциозни и недобросъвестни при
депозиране на показанията. Особеното качество на тези двама свидетели /които
формират първата условна група свидетели/ обаче, само по себе си, не обосновава
непременно извод за недостоверност на показанията им, след като същите
хармонизират в пълна степен и помежду си и с останалия доказателствен материал.
Внимателният прочит на показанията на тези свидетели, съпоставката на показанията
им и съвкупната им преценка с показанията на свидетелите Д. К., М. К., В., К., Р. В. и
Я. Б. /втора условна група свидетели/, и със заключенията и показанията на вещото
лице Н. по назначените СМЕ налагат извод за добросъвестност и достоверност, тъй
като това са преките доказателства, които описват логично случилото се, разкриват в
пълнота реалната картина на събитията и кореспондират в пълна степен с други гласни
доказателства, депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица –
показанията от втората условна група, така и със заключенията и показанията на
експерта относно механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия.
5
Показанията на свидетелите П. и С. са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се по
отношение на повода за извършване на проверката в ресторант ,,Струма“, поведението
на подсъдимия в различните етапи на случая на инкриминираната дата – преди
влизането му в ресторанта, вътре в ресторанта, влизането му в реката, престоя му там
за около 30 минути и излизането му от коритото на реката, поведението на подсъдимия
към двамата свидетели - полицейски служители, съдържанието на отправените от него
изрази и тяхната насоченост, предприетите от тях действия по изпълнение на
служебните си задължения и оказаното от подсъдимия противодействие, ескалирало
със скачане от оградно заграждение при река ,,Струма“ с височина около 2 метра върху
полицейския служител св. С. П., изпълняващ задължения по опазване на обществения
ред при и по повод изпълнение на службата му, при което съборил същия на земята с
думите ,,Е сега ти ебах майката“. С оглед изолираността на обясненията на подсъдимия
от останалия доказателствен материал и като взе предвид, че освен доказателствено
средство, неговите обяснения са и основното му средство за защита, съдът счете, че в
тази им част същите са израз на защитна позиция и не следва да се кредитират.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият е
осъществил в реална съвкупност квалифицирания състав на престъплението
хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и едно престъпление по чл.
131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като: на 10.08.2018 г., около 23:00 часа
в гр. Б........, област ККюстендил е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта - полицейските служители от РУ –
Дупница В. С. и С. П., изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и по
своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, като не е изпълнил
полицейско разпореждане на органа на властта – полицейските служители от РУ –
Дупница В. С. и С. П. да излезе от реката, а вместо това е започнал да ги псува и
обижда и да хвърля камъни по тях и по полицейския автомобил;
Освен това, на 10.08.2018 г. около 23:30 часа в гр. Б........, област ККюстендил от
оградно заграждение при река Струма с височина около 2 метра, Б. е скочил върху
орган на власт - полицейския служител в РУ Дупница, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред – С. П. при и по повод изпълнение на службата му – при
което е съборил същия на земята с думите: „Е сега ти ебах майката“, като се е опитвал
да му нанесе удари по главата и през цялото време е псувал и се е борил с полицейския
служител П., в резултат на което е причинил на същия лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия (натъртване на меки тъкани, оток и болка/ на дланта на
дясната ръка, довела до временно разстройство на здравето на полицейския служител
С. П., неопасно за живота при и по повод изпълнение на службата му.
Налице са извършени съставомерни деяния по посочените текстове от НК, чието
авторство от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин от всички
кредитирани в горното изложение доказателства.
От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на
престъплението хулиганство, установен в разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК и
доколкото деянието му е съпроводено със съпротива срещу орган на власт,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се
отличава с ,,изключителен цинизъм и дързост“, същото следва да се квалифицира като
6
престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по основния състав, чрез действие, изразило се в
извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние по основния състав на престъплението, чрез думи - обидни
думи-ругатни, каквито са псувните на майка, чрез израза ,,да ти еба майката“ към
полицейските служители и действия (хвърляне на камъни и полицейския автомобил в
нощно време) като не е изпълнил полицейско разпореждане на органа на властта –
полицейските служители от РУ – Дупница В. С. и С. П., да излезе от реката,
квалифицирано по всички признаци от състава на чл. 325, ал. 2 от НК – съпроводено
със съпротива срещу орган на властта и отличаващо се с изключителна дързост и
цинизъм. Съгласно Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС, квалифицираният
състав на престъплението се отличава от основния състав по признаците, посочени в
закона, чрез които е подчертана значително по-високата обществена опасност.
Хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия
са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи
и чувства на гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се
засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. Именно такива са действията на подсъдимия, като те
не са били провокирани по никакъв начин и се отличават като непристойни, грубо
нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Тези
действия на подсъдимия са били извършени на публично място – реката в гр. Б........,
непосредствено до ресторант с посетители, в присъствието на други лица и са
непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а също са били съпроводени със съпротива срещу орган на властта –
отново на публично място, пред множество лица подсъдимият е обиждал и псувал
полицейските служители, хвърлял камъни по тях и по полицейския автомобил и
отказал да изпълни полицейски разпореждания на органа на властта – полицейските
служители С. П. и В. С.. ,,Непристойни действия“ са онези, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото. Действията на подсъдимия са извършени непосредствено
до ресторант с посетители, които са се възмутили от неговото поведение и станало
причина някои от тях да напуснат заведението. Чрез тях подсъдимият е изразил
открито висока степен на неуважение към личността на конкретните адресати вкл. и
към служители на МВР, а оттам и към представителите на обществото изобщо.
Антиобщественият характер на тези действия се е съзнавал, както от дееца, от
адресатите на действията му, а така също се е възприемал и от присъстващите. С
поведението си подсъдимият е нарушил общоприетите норми на поведение, като чрез
физически действия и вербалното посегателство, без ясно изразен личен мотив, той
целял да изрази явно неуважение към обществото, да демонстрира незачитане на
приетите норми на поведение, пренебрежение към личността и собственото си
превъзходство над останалите. Съгласно горецитираното постановление, съпротива
срещу орган на властта има, когато извършителите не прекратяват действията си,
въпреки намесата на тези органи, както и когато хулиганските действия са съпроводени
с посегателство върху телесната неприкосновеност, честта и достойнството на тези
органи, като в последната хипотеза е налице съвкупност от престъпления, наред с
квалифицираното хулиганство. В случая е налице съпротива срещу ,,орган на властта“
по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК и хулиганските действия на подсъдимия са
7
съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност на полицейския
служител С. П. по опазване на обществения ред при изпълнение на задълженията му.
С тези си действия от обективна страна, подсъдимият е осъществил в реална
съвкупност квалифицирания състав на хулиганство, съпроводено със съпротива срещу
орган на властта и престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 във р. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Действията на подсъдимия се отличават, както с изключителна дързост поради
упоритостта, с която са били извършени, продължителността и градацията им, така и с
изключителен цинизъм, тъй като са прераснали в извършването на друго престъпление
– по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 130, а. 1 от НК. А в такива случаи, когато
непристойните действия прерастват в престъпления, деянието се отличава с
изключителна дързост и цинизъм /Р 261-79-II/.
Обективно вследствие на действията на подсъдимия, който от оградно
заграждение при река Струма с височина около 2 метра, е скочил върху орган на власт
- полицейския служител в РУ Дупница, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред – С. П. при и по повод изпълнение на службата му – при което е
съборил същия на земята с думите: „Е сега ти ебах майката“, като се е опитвал да му
нанесе удари по главата и през цялото време е псувал и се е борил с полицейския
служител П., в резултат на което е причинил на същия лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия (натъртване на меки тъкани, оток и болка) на дланта на
дясната ръка, довела до временно разстройство на здравето на полицейския служител
С. П., неопасно за живота при и по повод изпълнение на службата му, което се
квалифицира като престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 във р. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Освен това, в случая се касае за лека телесна повреда, квалифицирана с оглед
особеностите на субекта по чл. 131, ал. 2, т. 3 от НК, тъй като телесната повреда е
причинена на полицейски орган при изпълнение на службата и функциите му по
опазване на обществения ред.
От субективна страна, при извършване на престъплението по чл. 325, ал. 2 от
НК подсъдимият е действал с пряк умисъл, а престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. с
чл. 130, ал. 1 от НК – нанасяне на лека телесна повреда на полицейски орган в лицето
на свидетеля С. П., е извършил с евентуален умисъл.
Логично подсъдимият като вменяемо лице и човек с достатъчно житейски опит,
е бил наясно за същността и укоримостта на неговите действия, съзнавал е
общественоопасния характер на всяко свое деяние (неговата противоправност,
запретеност и наказуемост), предвиждал е настъпването на общественоопасните
негативни последици и пряко се е насочил към тях, като е осъществил целенасочени и
съзнателни волеви действия, в израз на намерението си да демонстрира незачитане на
приетите норми на поведение, пренебрежение към друга личност и собственото си
превъзходство над останалите. Изводите в тази насока се извеждат от действията
осъществени от подсъдимия – не е изпълнил полицейско разпореждане на орган на
властта – полицейските служители П. и С., а вместо това е започнал да ги обижда и
псува на майка и да хвърля камъни по тях и по полицейския автомобил. Безспорно
подсъдимият е съзнавал и, че действията му и употребените по отношение на
полицейските служители думи и изрази могат да накърнят честта и достойнството им и
нарушават грубо обществения ред. Подсъдимият е разбирал, че действията му
изразяват явно незачитане авторитета на служителите на полицията, явно неуважение
към обществото и установените в него правила на приличие, и пряко е целял това.
Имайки предвид мястото и времето на осъществяване на деянието, обстоятелствата, че
действията му са станали достояние на много хора – посетители на ресторант
8
,,Струма“ в гр. Б........, съдържанието и насочеността на действията и насочеността на
употребените изрази – към полицейските служители, изпълняващи професионалните
си задължения по опазване на обществения ред, подсъдимият ясно е съзнавал, че
действията му са от естество да нарушат установения порядък на общуване, и е целял
да изрази превъзходството си и пренебрежителното си отношение към установените
обществени порядки и да демонстрира незачитане авторитета на органите на реда.
Безспорно същият е съзнавал и обстоятелствата, предвидени от закона като
квалифициращи. Разбрал е, че свидетелите П. и С. действат в качеството си на полицаи
и са натоварени с упражняване на властнически функции по опазване на обществения
ред, че не преустановява действията си, въпреки намесата на тези органи, съзнавал е че
по този начин проявява особено упоритост и пряко е целял това. Изхождайки от
цялостното поведение на подсъдимия, преди, по време и след извършване на деянието,
съдът счита, че причинените на пострадалия П. телесни увреждания чрез скачане от
оградно заграждение при река Струма с височина около 2 метра върху полицейския
служител С. П., са продължение на хулиганското му поведение и макар и да не е целял
пряко да причини на пострадалия П. телесно увреждане, изразяващо се в контузия
(натъртване на меки тъкани, оток и болка) на дланта на дясната ръка, същият е
предвиждал и е допускал настъпването и на този резултат по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. с чл.
130, ал. 1 от НК.
Съдът на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимия за невиновен по
останалата част от обвинението по чл. 325, ал. 2 от НК, за това, че деянието е
извършено при усл. на чл. 26, ал. 1 от НК, както и за това, че е изскочил измежду
паркираните автомобили пред движещ се полицейски патрулен автомобил
целенасочено, с което е създал реална опасност за възникване на ПТП, след което е
избягал и е влязъл в намиращия се наблизо ресторант ,,Струма“. Съдът прие, че
посочените действия не са хулигански по смисъла на чл. 325, ал. 1 и ал. 2 от НК, както
и поради това, че не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът призна за невиновен подсъдимия по останалата част от обвинението по
чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 130 ал 1 от НК за причиняване на пострадалия С. П. на
множество охлузвания по кожата на горните крайници, тъй като по делото не се
установи по безспорен и категоричен начин механизма на причиняването им.
Възможно е да са получени според експерта при съприкосновението между
подсъдимия и пострадалия П. непосредствено след скачането на подсъдимия от
оградата върху П. и събарянето му на земята, но предвид недостатъчното им описание
в медицинската документация, не може да бъде направен категоричен извод за това,
поради което съдът призна подсъдимия за невиновен и оправдан по тази част от
обвинението, тъй като осъдителната присъда не може да почива на предположения.
Относно възражението на защитата, че подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по първото обвинение, тъй като вече е ангажирана
административнонаказателната му отговорност с влезли в сила наказателни
постановления, съдът не споделя тези аргументи. С издаденото против Б. НП №
514/20.08.2018 г. същият е санкциониран с налагане на глоба за нарушение на чл. 64 от
ЗМВР за това, че при извършване на полицейска проверка в ресторант Струма в гр.
Б........ явно не се подчинява на отправеното му полицейско разпореждане да отиде до
служебния автомобил, след което побягва; при задържането си отправя обидни думи и
заплахи за саморазправа. Деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност
на Б. е за неизпълнение на полицейско разпореждане на орган на властта –
полицейските служители П. и С. да излезе от реката, като вместо това е започнал да ги
9
псува, обижда и хвърля камъни по тях и по полицейския автомобил. Предвид
изложеното, съдът счита, че в случая е неприложим принципа „ne bis in idem“.
Относно наложените на подсъдимия наказания:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК законът
предвижда наказание ,,лишаване от свобода“ до пет години. В тази законова рамка
съдът му наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода, при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало, трудова
заетост и дадените подробни обяснения и приносът му за разкриване на обективната
истина по делото. От друга страна, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславящо се от комплексния характер на засегнатите
обществени отношения, свързани както с реда и общественото спокойствие, така и с
неприкосновеността, честта и достойнството на човешката личност, обстоятелството,
че същото е квалифицирано по трите квалифициращи признака на чл. 325, ал. 2 от НК,
проявената от подсъдимия груба демонстрация на пренебрежителното му отношение
към обществото и установените в него порядки. Съдът приема, че така определеното
по вид и размер наказание е необходимо и достатъчно да окаже поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим, така и върху
останалите членове на обществото.
За престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. с ч. 130, ал. 1 от НК, законът
предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода.
В така очертаните законови граници, за престъплението срещу телесната
неприкосновеност на св. П., съдът наложи на подсъдимия наказание от една година
лишаване от свобода – минималния предвиден в закона размер, отчитайки посочените
по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало,
трудова ангажираност, дадените обяснения, приносът за разкриване обективната
истина по делото. От друга страна, имайки предвид комплексния характер на
засегнатите обществени отношения, свързани както с телесната неприкосновеност на
индивида, така и с тези, свързани с осъществяване службата на пострадалия в
качеството му на полицейски орган и обстоятелствата свързани с начина на
извършване на деянието – в тъмната част на денонощието, от оградно заграждение при
река Струма с височина около 2 метра е скочил върху полицейски служител,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, при което е съборил същия
на земята с думите ,,Е сега ти ебах майката“, като през цялото време е псувал и се е
борил с него, скъсал униформата на св. П. и му причинил лека телесна повреда.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на
наложените наказания и за двете престъпления, поради което съдът определи
изпитателен срок от по 3 години за всяко от наказанията.
Тъй като деянията, предмет на настоящото производство, са извършени в
условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да
е от тях, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, след като му определи наказание за всяко
престъпление поотделно, съдът наложи на подсъдимия най-тежкото по вид и размер
такова, а именно 1 /една/ година лишаване от свобода.
На основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на
наложеното най-тежко наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила, тъй като с оглед чистото му съдебно минало и размера на
наложеното му най-тежко наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три
10
години, от една страна, спрямо него липсват законови пречки за прилагане института
на условното осъждане. От друга страна, отчитайки изброените по-горе смекчаващи
отговорността му обстоятелства, съдът намери, че за неговото поправяне и
превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му най-тежко
наказание.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски, както следва: 80 лв. по
сметка на ОД на МВР ККюстендил и 230 лв. за СМЕ и явяване на вещо лице, по сметка
на Районен съд – Дупница.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни