Решение по дело №1357/2018 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 235
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20184230101357
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 235

гр. Севлиево, 19.09.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1357 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са субективно и обективно съединени искове: с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД - за обявяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, поради противоречие на закона  и с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - за обявяване нищожност на две упълномощителни сделки, като привидни.

Делото е образувано по искова молба на И.Г.К., с ЕГН **********,*** срещу А.К.Д., с ЕГН **********,*** и Н.Г.И., с ЕГН **********,***.

Ищцата твърди, че по време на брака й с Н.Г.И. придобили в режим на съпружеска имуществена общност с нотариален акт № 58, том IV, рeг. № 7203 по нот. дело № 605 от 03.09.2008 год. на нотариус Н.К., с район на действие Районен съд - Севлиево, с peг. № 298 на НК, недвижим имот в с. Г., Община Севлиево, област Габрово. На 06.03.2009 г. сключили сделка в нотариална форма, с която продали на А.К.Д., действащ в качеството си на техен пълномощник, като купувач и като продавач същия недвижим имот с нотариален акт № 24, том I, peг. № 353, дело № 23 от 2009 г. на нотариус Н.К., с район на действие Районен съд - Севлиево, с peг. № 298 на НК,  а именно: самостоятелно ел. захранване 20 KW с мачтов трафопост, намиращо се в имот № 000224, с начин на трайно ползване "почивен дом", местност *, с площ от 3,008 дка, десета категория, в землището на село Г., Община Севлиево, с ЕКАТТЕ 17587 при граници: № 000228 - полски път на Община Севлиево, № 000223 - терен за силаж на земи по чл. 19 - Община Севлиево, № 240004 - дървопроизв. пл. на МЗГ - *, № 240005 - поляна на МЗГ - *, за която сделка бил съставен посоченият по – горе нотариален акт № 24 от 2009 г., вписан в Службата по вписванията с вх. рeг. № 1053/06.03.2009 г.. Продажбата, извършена по настояване на А.Д., както и дадените за нея пълномощни от съпрузите на същия, била уговорена като обезпечение на заем, даден на ищцата И.Г.К. от А.Д. съгласно сключен между тях  договор за паричен заем от 20.02.2009 г. /изцяло погасен от ищцата/ през ноември 2017 г., с нейни лични средства тъй като била разведена. Ищцата смята, че по този начин била нарушена забраната на чл. 152 ЗЗД за уговаряне на обезпечение, различно от законоустановените такива, което правело съглашението нищожно поради противоречието му със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Нищожни били и едностранните сделки по упълномощаването на А.Д., материализирани в дадени от И.Г.К. пълномощно с рeг. № 643 от 20.02.2009 г. и от Н.Г.И. пълномощно с peг. № 664 от 23.02.2009 г., и двете заверени от нотариус Н.М., с рeг. № 165 на нотариалната камара и с район на действие PC - Габрово. В деня на нотариалната сделка за покупко-продажба на процесния имот - 06.03.2009 г. - ищцата сключила с А.Д. предварителен договор за покупко - продажба, според който последния се задължавал да й продаде обратно същия имот след изплащане на главницата и лихвата по договора за заем. В същия ден - 06.03.2009 г. - А.Д. по настояване на ищцата подписал и й предал обратно писмо, в което признавал, че прехвърлянето на собствеността върху процесния имот е извършено като гаранция за изпълнение на задълженията й по договора за заем от 20.02.2009 г., като страните по нотариалния акт не желаели настъпването на неговите последици. Владението върху процесния имот никога не било предавано на ответника А.Д., като имотът не бил регистриран и в данъчната служба на името на същия, а на името на ищцата. Твърди, че нотариалната сделка за покупко-продажба на гореописания имот е нищожна поради противоречие със закона - нарушаване на императивните норми на чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД. Иска, при условията на произнасяне по преюдициален въпрос, произнасяне по нищожността на двете упълномощителни едностранни сделки, даващи правомощия на А.Д. да сключи от име на ищцата и бившия й съпруг, за тяхна сметка като продавачи атакуваната сделка. Сочи, че привидното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД е нищожно. Чл. 17 ЗЗД намирал приложение както за договорите, така и за едностранните сделки, каквато било упълномощаването. Нищожността на пълномощното щяла да доведе и до нищожност на сключената от ищцата сделка с имота, който служел и като вещно обезпечение на дълга. В случая липсвала действителна правна воля на собствениците на имота да го продадат на ответника, съответно - даденото пълномощно било привидно. Относно двете упълномощавания била налице абсолютна нищожност, тъй като с тях привидно се посочвала правна воля, каквато в действителност страните не били имали, а се прикривала друга сделка. Междувременно, с решение по бракоразводно дело 1705/2016 г. бракът на ищцата с Н.Г. бил прекратен. Ищцата иска: признаване за нищожна на  основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 поради противоречие със закона - чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД на описаната по - горе  покупко-продажба; признаване за нищожни поради привидност, на  основание чл. 26, ал. 2, предл. пето, на описаните по - горе едностранни сделки по упълномощаване на А.Д. от И.Г.К. и от Н.Г.И.. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответниците не са подали писмен отговор на исковете. В първото съдебно заседание по делото не се е явил техен представител и не е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, неявяване в съдебно заседание и неупражняване на процесуални права са указани на ответниците с връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката за първото съдебно заседание.

В хода на производството ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.

С оглед представените доказателства, съдът намира, че исковете са вероятно основателни.

Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение.

С оглед изхода на делото и направено от ищцата искане в този смисъл, първият ответник А.К.Д. следва да бъде осъден да й заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, половината от направените съдебни разноски за възнаграждение за един адвокат и държавни такси, в общ размер 465,00 лева, а именно сумата 232,50 лева. Неоснователно е искането на ищцата останалата ½ част от разноските, принципно дължими от Н.Г.И. да бъдат присъдени срещу ответникът А.К.Д., доколкото по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, изтъкнатата липса на претенции от втория ответник би могла да обуслови, в случай на наличие на признание на иска, единствено възлагане на разноските в тежест на ищеца, но не и възлагането им в тежест на само един от двамата ответници. Доколкото ищцата изрично е заявила, че не желае присъждане на разноски срещу Н.Г.И., такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на следните сделки: договор за продажба на недвижим имот от 06.03.2009 г., обективиран в нотариален акт № 24, том I, peг. № 353, дело № 23 от 2009 г. на нотариус Н.К., с район на действие Районен съд - Севлиево, с peг. № 298 на НК, сключен между И.Г.К. и Н.Г.И., като продавачи и А.К.Д., като купувач, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД, поради противоречие на закона; упълномощаване  на А.К.Д., обективирано в дадено от И.Г.К., пълномощно с рeг. № 643 от 20.02.2009 г. и упълномощаване  на А.К.Д., обективирано в дадено от Н.Г.И., пълномощно с peг. № 664 от 23.02.2009 г., и двете пълномощни заверени от нотариус Н.М., с рeг. № 165 на нотариалната камара, с район на действие PC – Габрово, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, поради привидност; по исковете предявени от И.Г.К., с ЕГН **********,*** срещу А.К.Д., с ЕГН **********,*** и Н.Г.И., с ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.К.Д., с ЕГН **********,***, да заплати на И.Г.К., с ЕГН **********,***, разноски в размер на 232,50 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се връчат на страните преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: