МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 46/2017
година
Подсъдимите
Р.А.И., С.Л.М. и С.М.С. са предадени на съд с обвинителен акт на Шуменската
окръжна прокуратура За това, че на
3.1.2017г. в гр. Шумен, ул. „****“ №** в съучастие като съизвършители, отнели
чужди движими вещи – 1 мобилен телефон „Леново А 1000“, сим карта на мобилен
оператор, медальон със сърчице и камъчета, гривна с камъчета, обици с камъчета,
3 дамски пръстени метални с камъчета, пръстен тип халка сребърен с тегло 2
грама и накит за ръка с камъчета – гривна с аранжиран синджир тип метална сплав
на обща стойност 233лв., от владението на И. И.Д., нейна собственост, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това
сила и заплашване и грабежът е придружен с причинена средна телесна повреда на М.И.Д.,
а именно счупване на челюст и с причинена средна телесна повреда на Б.Д.И., а
именно счупване на челюст, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив от Р.И. и С.М., а С.С. по време на извършване на деянието бил
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си– престъпление по чл.199 ал.1 т.3 и т.4 вр.
чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК за първите
двама и по чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Срещу подсъдимите е повдигнато
и обвинение и за това, че на 3.1.2017г. в гр. Шумен, ул. „****“ №** влезли в чуждо жилище,
собственост на Б.Д.И. и М.И. ***,
обитавано от Б.Д.И., М.И.Д., Д.И.Д. и И.И.Д., като употребили за това ловкост, деяние извършено нощем и от три лица, като по време
на извършване на деянието подсъдимия С.С. бил непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си -
престъпление по чл.170, ал.2, предл. първо и трето вр. ал.1 от НК, а за
последния и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. И за престъпление по чл. 170,
ал. 2, предложение първо и трето, във вр. с ал. 1 от НК, а за подсъдимия С. и
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това, че на 03.01.2017г. в гр. Шумен, ул. „****“
№** в съучастие като извършители влязезли в чуждо жилище, собственост на Б.Д.И. и М.И. ***, обитавано от Б.Д.И., М.И.Д., Д.И.Д.
и И.И.Д., като е употребили за това ловкост, деяние извършено нощем и от три лица.
Съдът насрочи съдебно заседание за
предварително изслушване на страните. В съдебно заседание, подсъдимите и техните
защитници заявявиха, че желаят съдебното производство да протече по реда на
съкратено съдебно следствие, като подсъдимите признават изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласни да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, след като им разясни правата му по чл. 371 от НПК и ги уведоми,
че доказателствата от досъдебното производство и направеното от тях
самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата и установи, че
самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По делото, в качество на частен
обвинител, по нейна молба, съдът конституира пострадалата М.И.Д.. Прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от нея граждански иск
солидарно срещу тримата подсъдими за причинените й неимуществени вреди в размер
на 15 000 лева, а така също и гражданския иск предявен от пострадалата Б.Д.И.
в размер на 20 000 лева и конституира двете пострадали в качество на
граждански ищци. По тяхна молба им назначи служебен защитник, който да ги
представлява по делото в качество на повереник.
Прокурорът поддържа обвинението като
счита, че то е доказано по безспорен и категоричен начин от всички
доказателства събрани в хода на досъдебното производство. Предлага подсъдимите
да бъдат признати за виновни и да им се определи наказание при условията на чл.
58а от НК. Счита, че съдът би следвало
да определи по първото обвинение наказание лишаване от свобода в размер на девет
години за подсъдимите И. и М. , която след редукцията предвидена по чл. 58а от НК да бъде в размер от шест години, а за непълнолетния подсъдим – определено
наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да бъде намалено с
1/3. Предлага да бъде наложено наказание по чл. 170 от НК на подсъдимите И. и М.,
след редукцията по чл. 58а от НК в размер на две години лишаване от свобода, а
на подсъдимия С. – осем месеца лишаване от свобода. Счита, че общото наказание
на всички подсъдими следва да бъде определено при условията на чл. 23 от НК.
Намира, че предявените граждански искове са допустими и основателни, поради
което следва да бъдат уважени в пълен размер.
Повереникът на частния обвинители и гражданските
ищци поддържа изцяло изложеното от прокурора както отношение на извършеното
престъпление, правната му квалификация, така и по направените искания за
определяне на наказанията. Моли гражданските искове да бъдат уважени така както
са предявени от пострадалите, защото те са претърпели значителни болки и
страдания, които скоро няма да отзвучат и лечението ще продължи още дълго
време.
Служебният защитник на подс. Р.А.И. моли
за наказания в минимален размер, като съдът вземе предвид процесуалното му
поведение, а гражданските искове да бъдат уважени по справедливост. В защитната
си реч подсъдимият моли за по – малка присъда, защото още е млад и съжалява
много за стореното. В последната си дума отново изразява съжаление и моли за
най – малкото наказание.
Адв. Х. – служебен защитник на подс. С.Л.М.
намира обвиненията за доказани, моли на подзащитния й да бъдат наложени
наказания в размер на 4 и 1 година лишаване от свобода, след редукцията по чл.
58а от НК, съответно по първото и второто обвинения. Гражданските искове да
бъдат уважени в пълен размер. В защитната си реч подсъдимия изразява съгласие с
казаното от защитника, съжалява за извършеното. В последната си дума моли съда
да му даде по – малка присъда.
Служебният защитник на подс. С.М.С. изтъква,
че той за първи път влиза в затвора и че там едва ли ще се поправи, поради
което намира, че предложеното от прокурора наказание е прекалено голямо. Моли
съда да го намали в рамките на закона. Подсъдимият в защитната си реч заявява,
че си е взел поука, не желае да влиза в затвора, защото там условията са лоши и
няма да се поправи. В последната си дума моли за по – малка присъда, а като
излезе от затвора вече ще мисли с главата си и няма да се проявява отново.
С оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът прие за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, позовавайки се на направените самопризнания и на
доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Ето
защо съдът прие от фактическа страна, следното: Обвиняемите И., С. и М. се
познавали добре помежду си и били в приятелски отношения. Първите двама били
многократно осъждани и изтърпели наказания лишаване от свобода. Подсъдимият И.
излязъл от затвора на 19.05.2016 година, а подс. М. изтърпял наказанията си на
15.06.2016 г. Подс. С. бил непълнолетен и до момента неосъждан. В края на 2016г. и началото на 2017г. тримата
живеели в гр. Шумен и поддържали ежедневни контакти помежду си.
На 03.01.2017г., около 19.00 часа,
тримата се срещнали в питейно заведение, находящо се в района на автогарата в
гр. Шумен. М. и И. предложили на С. да влязат в дома на възрастна жена, живуща
в района на „Пожарната“ в гр. Шумен, която според тези обвиняем държала в дома
си значителни парични средства и злато. При изложените аргументи и защото не
разполагал с парични средства подс. С. се съгласил да участва в намисленото.
Подс. М. провел разговор със свидетеля Т.
Н. А., който притежавал лек автомобил и тогава се намирал в заведението. Помолил
да откара тримата до района на
„Пожарната“ в гр. Шумен. Свидетелят се съгласил, след което около 21.30ч. на
същата дата с автомобила на А. подсъдимите достигнали до горепосоченото място в
гр. Шумен. Слезли от колата и свидетелят си тръгнал, а подс. М.
повел другите двама подсъдими към набелязания от него имот. Достигайки жилищната
сграда, подсъдимите констатирали, че проникването във вътрешността на имота, би
представлявало риск за тях. Ето защо се отказали от първоначалното решение да влязат
в тази къща. Отправили се ходом към ул. „****“ в гр. Шумен, където според подс.
М., в дома, находящ се на №**, живеела възрастна жена и няколко момичета, които
били болни. Тези обстоятелства мотивирали подсъдимите да вземат решение да
проникнат именно в тази жилищна постройка. Достигайки до имота И., С. и М.
преценили, че в къщата имало хора, тъй като прозорците на дома светели. Това ги
накарало да изчакат известен период от време, преди да предприемат последващите
действия. През времевия отрязък от 23.00ч. до 23.30ч. на 3.1.2017г. М. отворил
входната врата на имота и по този начин осигурил достъп на тримата до двора и
къщата. Входната врата на последната била заключена, което принудило
обвиняемите да потърсят друг начин да влязат в къщата. Установили, че от
задната страна на постройката имало изправена висока стълба, чрез която можело
да се достигне до втория етаж. Проявявайки ловкост – защото вършели това през
тъмната част от денонощието и през зимния сезон, а височината била значителна, тримата
подсъдими се качили по стълбата,
прескочили преградата и стъпили на терасата на втория етаж на имота. М. отворил
вратата на терасата, която не била заключена. Така получили достъп до жилищните
помещения. М. намерил в коридора на жилището, обитавано от свидетелите Б.Д.И., М.И.Д.,
Д.И.Д. и И.И.Д., и взел в ръка дървена пръчка с дължина 1.10 м. В същото
помещение подсъдимите забелязали оставени там накити - медальон със сърчице и
камъчета, гривна с камъчета, обици с камъчета, 3 дамски пръстени метални с
камъчета, пръстен тип халка сребърен с тегло 2 грама и накит за ръка с камъчета
– гривна с аранжиран синджир тип метална сплав, които И. взел.
По предложение на М. подсъдимите решили
при влизане в помещението, в който знаели, че се намират св. Б.Д.И., М.И.Д., Д.И.Д.
и И.И.Д. да загасят осветлението и да кажат, че се полицаи, които извършвали обиск.
По този начин целели вербално и визуално - с внезапната си поява, да
парализират съпротивителните сили на пострадалите лица.
Докато подсъдимите се намирали в
коридора, св. Б.Д.И. чула шум, идващ от там и излязла от стаята, където до момента
се намирала. Виждайки това И. хванал пострадалата в областта на гърлото и я
изблъскал обратно вътре в помещението, а М. изгасил осветлението и на висок
глас обявил на пострадалите, че са полицаи, вършещи обиск и искал да им
предадат парите. От упражнената междувременно физическа сила спрямо нея, И.
паднала на земята, при което подсъдимите започнали да нанасят по тялото и в
областта на главата й удари с крака, а М. я ударил по главата и с носената от
него пръчка. С намерение да защити майка си, св. М.И.Д. станала от мястото,
където в този момент се намирала и се отправила към нападателите. Тя била
посрещната от подсъдимите с удари с ръце в областта на лицето й, в резултат на
което също паднала на земята. Появата на тримата непознати силно изплашила Д.И.Д.
и И.И.Д., които са сестри помежду си и дъщери на М.И.Д.. Те се почувствали
физически застрашени. Уплахата била значителна и по същество парализирала
възможностите и на двете да реагират на нападението, дори вербално.
Възползвайки се от тази ситуация, С. взел от помещението мобилен телефон
„Леново А 1000“, сим карта на мобилен оператор, собственост на И.И.Д. и след
като не намерили други ценни, според тях вещи, тримата подсъдими напуснали
местопроизшествието.
Част от вещите, предмет на престъпното
посегателство, а именно - медальон със сърчице и камъчета, гривна с камъчета,
обици с камъчета и 3 дамски пръстени метални с камъчета подсъдимият И. укрил, а
в хода на досъдебното производство те били приобщени към доказателствения
материал и върнати на пострадалата И. И.Д.. Мобилният телефон и сим картата към
него подсъдимият С. предал на св. И.В.И., която впоследствие предала на
полицейски служител, след което същите били върнати на пострадалата, чиято
собственост са. По този начин част от вещите, предмет на престъпното
посегателство, били върнати на собственика им.
Описаната фактическа обстановка, съдът
намира за безспорна, защото се установява както от направените самопризнания от
подсъдимите, така и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – свидетелските показания на С.И., Д. Д., И. Д., М.Д., Б.И., Т. А.,
И.И. и В.Н.. Свидетелските показания са непротиворечиви, последователни,
кореспондират с останалите доказателства. От важно значение за установяване на
фактите по делото са и протоколът за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми,
протокол за оглед на веществени доказателства и експертизи.
От заключението на назначената по делото
съдебно – медицинска експертиза за оглед и освидетелстване на живо лице
№1/2017г. е видно, че на пострадалата М.И.Д. били причинени следните
травматични увреждания – контузия на долната челюст, охлузване на кожата в
областта на брадичката, умерено изразен оток в областта на десния хоризонтален
клон на долната челюст, счупване на ставните израстъци на долната челюст
двустранно и на тялото на долната челюст вдясно, плитко охлузване и зачервяване
на кожата на шията в областта на вътрешния край на дясната ключица.
Травматичните увреждания били причинени от действията на твърди, тъпи предмети,
по механизма на удар, натиск и триене, а счупването на долната челюст били
причинено по механизма на удар. Заключава се, че на пострадалата било причинено
счупване на челюст.
От заключението на назначената по делото
съдебно – медицинска експертиза за оглед и освидетелстване на живо лице
№2/2017г. е видно, че на пострадалата Б.Д.И. били причинени следните
травматични увреждания – множество обширни кръвонасядания в областта на дясната
лицева половина, дълбоки хематоми и оток на мускулите и подкожната мастна тъкан
вдясно слепоочно и челно до нивото на орбитите. Контузия на дясната очна ябълка
– кръвонасядане и оток на клепачите с притваряне на очната цепка, подлигавичен
кръвоизлив на дясната очна ябълка, фрактура на външната стена на дясната очница.
Контузия на носа – кръвонасядане на гърба и по двете крила на носа – фрактура
на носните кости вляво. Фрактура на скулната дъга вдясно. Фрактура на предната
и външната стена на десния горночелюстен синус и на предната стена на левия
горночелюстен синус. Кръвоизлив в сфеноидалния, максиларните синуси,
етноидалните клетки вдясно на десния носен проход. Травматично увреждане на
предната дясна етвоидална артерия с кървене от десния външен носен проход.
Кръвонасядания в областта на горна и долна устни – външно лигавично и на
брадичката. Сътресение на мозъка, контузия на мозъка – малък вътремозъчен
хематом – тилно вляво. Кръвонасядане на дясната половина на шията и на предната
част на шията вляво. Ивицово кръвонасядане на лявата гърда. Тези травматични
увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма
на удар. Ударите били нанесени със значителна сила, достатъчна да причини
счупвания на кости и увреждане на мозъка. При огледа на дясната буза на
пострадалата вещото лице е констатирало, че част от кръвонасяданията са с добре
обертани ръбчета и правилна правоъгълна форма, поради което приема, че е
допустимо те да са отпечатък от шарка на подметка на обувка. Счупването на
дясната скулна дъга следва да бъде приравнено към счупване на челюст, според
вещото лице, тъй като за нея се захващал най – големия десен дъвкателен мускул
и счупването затруднява дъвченето на пострадалата. Заключава се, че на И. е
причинено счупване на челюст.
От заключението на назначените по делото
съдебно – икономически експретизи се установява, че общата стойност на вещите,
предмет на престъпното посегателство, е 233.00 лева.
От заключението на назначената по делото
съдебно – трасологическа експертиза се установява, че следата от ходило на
обувка, иззета върху гипсова отливка с протокол за оглед на местопроизшествие
от 4.1.2017г. на адрес – гр. Шумен, ул. ****“ №** е оставена от дясната черна
работна обувка, предадена от подс. С..
Съдът намира, че с деянието си
подсъдимите Р.А.И. и С.Л.М. са осъществили от обективна страна престъпление по
чл.199, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.
„а“ и б. „б“ от НК. Извършеното от подсъдимият С.М.С., който по време на
извършване на деянието бил непълнолетен и неосъждан, се квалифицира по чл. 199,
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК. Деянието е
извършено от подсъдимите И. и М. при условията на опасен рецидив, защото и
двамата са осъждани многократно на лишаване от свобода изтърпяването на което
не е отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК и не са изтекли пет години
от изтърпяването на наказанието по предишните присъди. Грабежа се квалифицира
по т. 3 на ал. 1 от чл. 199 от НК, тъй като на пострадалите са причинени средни
телесни повреди. Деянието е извършено от подсъдимите с предварително сформиран
пряк умисъл. От заключението на
назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза се установява, че С.
Мриянов С. не страда от психично заболяване. Същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не се
приема наличие на увлечение и лекомислие. Не са открити причини, правещи С.
негоден да участва в наказателния процес.
Съдът призна подсъдимите за невинни и ги
оправда по обвинението по чл. 170, ал. 2, предложение първо и трето, във вр. с
ал. 1 от НК. От доказателствата по делото безспорно се установява, че
подсъдимите са проникнали в жилището на пострадалите с цел да извършат грабеж и
са осъществили това свое намерение. Подсъдимите
били трима, влезли в жилището нощем като използвали ловкост, за да се
изкачат по стълбата на втория етаж на сградата. Това са фактите установени по
делото и тези факти се признават от подсъдимите. Целта им е не да нарушат
неприкосновеността на жилището на пострадалите, а да отнемат пари и вещи от
владението на пострадалите, с намерение противозаконно да ги присвоят. Умисълът
определя деянието, което подсъдимите са осъществили. В конкретния случай няма
отделно извършено престъпление по чл. 170 от НК, защото то се поглъща от
деянието по чл. 199 от НК. Вещите, който
подсъдимите са искали да отнемат са се намирали в жилището на пострадалите и с
тази цел те са проникнали в него. При кражбата законодателят е предвидил като
квалифициращо обстоятелство извършването й чрез разрушаване, повреждане или
подкопаване на прегради здраво направени за защита на лица или имот, или по
специален начин. За престъплението грабеж такива квалифициращи признаци не са
предвидени. В случая начинът на извършване на деянието – чрез проникване в
чуждо жилище, с употреба на ловкост, нощно време и от повече от две лица,
следва да се цени като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като показва
престъпна упоритост и решимост у подсъдимите за осъществяване на основният им
замисъл.
При определяне размера на наказанията
като отегчаващо отговорността обстоятелство и за тримата подсъдими, съдът
отчете именно проявената упоритост, при извършване на престъплението –
проникването в жилището, дори с риск за самите тях. Друго отегчаващо
отговорността обстоятелство е изключително тежкия резултат от престъплението –
нанесени са средни телесни повреди на две лица. Пострадалите са беззащитни
жени, едната, от които възрастна, с множество хронични заболявания, нанесени са
им множество удари със сила и ожесточение, които не са били нужни за отнемане
на вещите, защото от тяхна страна не е оказана никаква съпротива. За
подсъдимите И. и М. отегчаващо отговорността обстоятелство са и многобройните
им предходни осъждания, обстоятелството, че са изтърпели наказанията си и малко
след това извършват ново тежко умишлено престъпление, което говори за трайни
престъпни нагласи. За подсъдимия С. като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете, че срещу него се водят четири досъдебни
производства за десет посегателства срещу собствеността на гражданите. Това
мотивира съда да прецени, че въпреки
размерът на наказанието по отношение на него, да позволява приложението
на чл. 66 от НК, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства и за тримата подсъдими, съдът отчете
признанията, и съдействието на органите на досъдебното производство, за първите
двама подсъдими – младата им възраст. Съдът определи наказанията около средния
размер на предвиденото в закона, като за подсъдимите И. и М. това е лишаване от
свобода в размер на девет години, а за подс. С., след редукцията по чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК – две години. Редуцира тези наказания съгласно разпоредбата на
чл. 58а от НК, с оглед съдебното производство протекло по реда на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
По отношение на приетите за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове предявени от пострадалите
солидарно срещу подсъдимите за причинените им неимуществени вреди, съдът прие,
че същите са основателни, но завишени по размер. Пострадалите Б.Д.И. и М.И.Д.
претендират съответно за 20 000 лева и 15 000 лева за претърпените от
тях болки и страдания. Не представят медицински или други доказателства
установяващи лечението, което се е наложило, времето за пълното отзвучаване на
страданията и възстановяването им, психическото състояние, в което са се намирали
и всички последици от упражненото спрямо тях насилие. Ето защо, съдът прие, че
гражданските искове са завишени по размер. Уважи исковете съответно в размер на
15 000 лева и 10 000 лева, като се позова на изготвените и приложени
в досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, от които е видно, че
на двете са нанесени множество и със значителна сила удари по тялото и главата,
причинили им разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и счупвания на челюстите,
които представляват средни телесни повреди, както и че срока за тяхното
отзвучаване ще е продължителен. Съдът присъди сумите ведно със законната лихва
от датата на уврежданото до окончателното им изплащане. Исковете в останалата
част до пълният им размер, отхвърли като неоснователни и недоказани.
Съдът осъди подсъдимите да заплатят
направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от
гражданските искове.
С присъдата си съдът се произнесе по
отношение на веществените доказателства по делото, като постанови те да бъдат
пазени до приключване на наказателното производство, след което да бъдат
унищожени.
В този смисъл съдът се произнесе с
присъдата си.
СЪДИЯ: