№ 3495
гр. Варна, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Мария К. Терзийска
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20253100501555 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на В. Д. В. срещу решение № 1610/08.05.2025г. по
гр.д. 9423/2023 год. на ВРС – 16-ти състав, с което се приема за установено че въззивникът
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по договор за кредит неизплатена падежирала сума от
5610,13 лв., от която падежирала главница в размер на 4683,72 лв. за периода от 23.01.2019г.
– 20.05.2023г. и падежирала възнаградителна лихва в размер от 926,41 лв.за периода от
23.01.2019г. до 20.05.2023г., ведно със законна лихва върху вземането от дата на подаването
на заявлението в съда /23.05.2023г./ до окончателното изплащане, на основание чл. чл. 415
ал. 4 вр. с чл. 422 ал. 1 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД както и разноски.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон и при неправилна, непълна и
противоречива оценка на доказателствата. Неправилно съдът е приел, че уведомяването на
длъжника за сключения договор за цесия по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е осъществено с връчването на
исковата молба и е присъдил договорна лихва. Според данните по делото липсват
доказателства старият кредитор или надлежно упълномощен от него представител да е
съобщил на длъжника за цесията преди или поне при завеждане на иска. Изводът на
Районния съд – Варна, че връчването на препис от исковата молба „замества“ надлежното
уведомяване смята за неправилни и в противоречие с утвърденото тълкуване на закона.
Първоинстанционният съд е разпределил неправилно доказателствената тежест като е приел
за установено редовното уведомяване на длъжника за цесията без ищецът /цесионер/ да е
представил убедителни доказателства за това и е възложил в тежест на ответника да докаже,
че не е бил уведомен. Съдът също така не е обсъдил в достатъчна степен релевантните
доказателства, свързани с уведомяването като е игнорирал твърденията на ответника.
Въззивникът счита, че не е налице валидна обявена предсрочна изискуемост на
договора за кредит, тъй като липсва писмена покана от първоначалния кредитор. Смята, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно направеното възражение за
наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит по реда на ЗПК и ЗЗП. Счита, че
приетото заключение на ССЕ не е изследвало плащанията, извършени от трети лица по
кредита както и необосновано първоинстанционният съд е игнорирал поисканата
1
допълнителна експертиза и отказа да допусне гласни доказателства.
В условията на евентуалност, ако бъде счетена за валидно обявена предсрочната
изискуемост на договора за кредит, въззивникът счита, че част от договорните лихви са
погасени по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Счита въззивната жалба за изцяло неоснователна и необоснована.
Първоинстанционният съд е взел предвид всички твърдения на двете страни, обсъдил е
всички възражения, разпределил е доказателствената тежест и изчерпателно е обсъдил
събраните доказателства. Смята възражението относно липса на връчено уведомление за
цесия за несъстоятелно и обсъдено от съдебния състав в мотивите на решението.
Изчерпателно са разгледани и отхвърлени възраженията на ответника относно нищожността
на договора за кредит поради нарушения на ЗЗП и ЗПК. Оборени са възраженията и относно
действителността на договора за прехвърляне на вземания. Моли въззивната жалба да се
остави без уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло както и да
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
По допустимостта на обжалването:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията по чл. 260 от ГПК –
подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
необходимите реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Дължимата авансово държавна
такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с
права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Постъпил е отговор на въззивна жалба на 08.07.2025 год. от въззиваемата страна чрез
единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Преписи от отговора на въззивната
жалба за другата страна не са приложени. Съобразно това за съда възниква необходимост от
служебно изготвяне на преписи за другата страна чрез фотокопие на документите. С оглед
сторените разходи за съда по изготвяне и изпращане на преписи за другата страна,
въззиваемата страна следва да заплати държавна такса за разноски на съда, на основание чл.
23 т. 3 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 102з,
ал. 3 от ГПК. В противен случай, при неплащане, съдът на основание чл. 77 ГПК ще издаде
определение за принудително събиране на разноските.
По доказателствените искания:
Разпоредбата на чл. 266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се
твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал. 2
на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след
подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които
са от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за
последните.
Във въззивната жалба е обективирано искане за събиране на гласни доказателства чрез
един свидетел при режим на водене, без да се сочат обстоятелствата, за които се иска
събирането им, като е налице посочване на нормата на чл.266, ал.2 ГПК. Липсва обаче
каквото и да е обосновка по смисъла на цитираната разпоредба, нито такава може да се
2
извлече от обстоятелствената част на жалбата. Съдът констатира, че в хода на
първоинстанционното производство страната е поискала събиране на гласни доказателства,
относно заемното правоотношение между въззивника и „Велдим 1„ ООД, които се твърди
във въззивната жалба да отказани от първоинстанционния съд, но поради липса на
конкретизация на исканите гласни доказателства пред настоящата инстанция съдът не може
да прецени наличието или не на допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение при отказа му да събере тази доказателства, респективно тяхната допустимост и
относимост към предмета на делото. С оглед на това настоящият състав на ВОС намира, че
искането следва да се остави без уважение.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на В. Д. В., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. В., ул. Д. № *, ет. *, срещу решение № 1610/08.05.2025г. по гр.д. 9423/2023 год. на ВРС –
16-ти състав, с което се приема за установено че въззивника дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.
Рачо Петков-Казанджията № 4-6, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 52а, ет. 2, ателие 2, по
договор за кредит неизплатена падежирала сума от 5610,13 лв., от която падежирала главница в
размер на 4683,72 лв. за периода от 23.01.2019г. – 20.05.2023г. и падежирала
възнаградителна лихва в размер от 926,41 лв.за периода от 23.01.2019г. до 20.05.2023г., ведно
със законна лихва върху вземането от дата на подаването на заявлението в съда /23.05.2023г./ до
окончателното изплащане, на основание чл. чл. 415 ал. 4 вр. с чл. 422 ал. 1 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ,
чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД както и разноски.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства
за заплатена такса в размер на 0.30 лв., по сметка на държавни такси на ОС-Варна, за изготвяне на
служебен препис, на основание чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, вр. чл. 102з, ал. 3 от ГПК, с оглед връчването й на ищеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на указанията на съда за изплащане
на държавната такса съдът ще издаде на основание чл. 77 ГПК определение за принудително
събиране на разноски.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за допускане на гласни доказателства чрез
разпит на свидетел при режим на довеждане.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 1555/2025 год. на ВОС за 10.09.2025 г. от 13.30
ч., за която дата и час да се призоват страните, а на въззивника се връчи препис от постъпилия
писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4