№ 585
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000185 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 304428/18.12.2020 г., подадена от ЗК „Лев Инс“ АД,
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ N 67А, с ЕИК:********* чрез ю.к. А. Г. срещу решение №
260415/23.11.2020 г., постановено по търг. дело № 976/2020 г. по описа на Софийски градски съд в
частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Моника Комерс – 2“ ЕООД, гр. София,
ж.к. „Дружба 2“, бл. 284, вх. „А“, ет. 1, ап. 14.4, с ЕИК:*********, както следва: на основание чл.
405, ал. 1 КЗ сумата от 29 152.11 лв. - застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане N 93001610031332 от 22.04.2016 г. за вреди от ПТП на 29.03.2017 г., ведно със
законната лихва от 14.06.2020 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 7
960.14 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. - 12.03.2020
г.; както и съдебни разноски от 4 003.64 лв.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно. Излага
съображения в подкрепа на твърденията си, че първоинстанционният съд неправилно бил
приложил разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
като неправилно приел, че тригодишният давностен срок се удължавал и продължавал да тече от
21.05.2020 г. и във връзка с това приел, че исковата претенция била предявена в давностния срок.
Така достигнал до неправилно заключение относно прекъсването и спирането на давностните
срокове, следствие на което постановил решение, противоречащо на закона. По тези оплаквания
1
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на градския съд в обжалваната му част
и постанови ново, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Моника Комерс – 2“ ЕООД чрез адвокат
К.Д. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд
да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД поддържа
въззивната си жалба и направените с нея искания. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, претендирано като разноски.
От своя страна, въззиваемото дружество „Моника Комерс – 2“ ЕООД поддържа отговора си,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и направените с него искания.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. №
45884/29.05.2020 г., подадена от „Моника Комерс – 2“ ЕООД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 28 500 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане № 93001610031332 от
22.04.2016 г. за вреди от ПТП на 29.03.2017 г., ведно със законната лихва от 14.06.2020 г. до
окончателното плащане; сумата от 8 330 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 04.07.2017 г. - 12.03.2020 г.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за имуществено застраховане, по който
последният поел задължението да носи застрахователно покритие на риска от увреждане на л.а.
„Инфинити“ с peг. № ********, който на 29.03.2017 г. бил увреден от ПТП, причинено от водача
на л.а. „Пежо 308“ с peг. № ******** поради непропускане. В първото съдебно заседание на
06.10.2020 г. ищецът е уточнил, че предявява иска в качеството на застрахован, защото било
налице правоприемство между него и страната по застрахователния договор „Полина Комерс“
ЕООД.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковете като твърди, че процесният
автомобил не бил увреден в резултат на процесното ПТП. Оспорва иска и като завишен по размер.
Също така възразява, че право да получи застрахователно обезщетение имал собственикът на
автомобила М. Д., а не ищецът, който не бил активно легитимиран да предяви исковете. Прави
възражение за погасителна давност – процесното ПТП било настъпило на 29.03.2017 г., а съгласно
чл. 378, ал. 1 КЗ правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със
застрахователното обезщетение се погасявали с тригодишна давност, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие.
2
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че в случая са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
които са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от
първоинстанционния съд, с оглед на което решението в обжалваната му част се явява допустимо, а
относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд
извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното
от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция
нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, във връзка с което няма и
възражения по жалбата, поради което и при условията на чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от фактическа страна. На същото
основание, въззивният съд препраща и към правните съображения на първоинстанционния съд,
налагащи извод за основателност на исковите претенциите в съответните размери – 29 152.11 лв.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и 7 960.14 лв., които съображения са
правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед изложените във
въззивната жалба доводи, касаещи единствено неприетото от градския съд възражение за
погасяване по давност на исковете, настоящият съдебен състав приема и следното от правна
страна:
В случая е безспорно установено, че процесното застрахователно събитие е настъпило на
29.03.2017 г., от която дата започва да тече тригодишната давност по чл. 378, ал. 1 КЗ, съгласно
която разпоредба правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със
застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие. Следователно, този давностен срок изтича на 29.03.2020
г., а исковата молба е подадена два месеца след това – на 29.05.2020 г.
Следва обаче да се има предвид следното:
Поради обявяване на извънредно положение в страната с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. със ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) са предвидени мерки, които касаят упражняване на
права и разглеждането на дела. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, ( която намира
приложение в случая, доколкото срокът по чл. 378, ал. 1 КЗ е давностен ), за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Съгласно правилото на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето ( ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно, процесният тригодишен давностен срок по чл. 378, ал. 1 КЗ е спрял да тече за
периода от 13.03.2020 г. ( към която дата са оставили 16 дни до изтичането му, предвид че застрахователното
3
събитие е настъпило на 29.03.2017 г.) до 20.05.2020 г. и е започнал да тече отново за оставащите 16 дни,
считано от 21.05.2020 г., т. е. до 05.06.2020 г. включително. Поради това, след като исковата молба
е подадена на 29.05.2020 г., то и исковите претенции не са погасени по давност на основание чл.
378, ал. 1 КЗ.
Предвид така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията по въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД за погасяване на исковете по давност на
основание чл. 378, ал. 1 КЗ и поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин лева), представляваща
направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260415/23.11.2020 г., постановено по търг. дело № 976/2020 г. по
описа на Софийски градски съд в частта му, с която е осъден да заплати на „Моника Комерс – 2“
ЕООД, гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 284, вх. „А“, ет. 1, ап. 14.4, с ЕИК:*********, както следва:
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 29 152.11 лв. - застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане N 93001610031332 от 22.04.2016 г. за вреди от ПТП на 29.03.2017 г.,
ведно със законната лихва от 14.06.2020 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 7 960.14 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г.
- 12.03.2020 г.
Осъжда ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ N 67А, с ЕИК:********* да
заплати на „Моника Комерс – 2“ ЕООД, гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 284, вх. „А“, ет. 1, ап.
14.4, с ЕИК:********* сумата от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща
направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4