Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….07.2019г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на десети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретаря Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 574 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
1.въззивна жалба с вх.№ 16302 от
05.03.2019г. на Ж.Г.Г. с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. А.Г. ***, срещу решение № 626 от
15.02.2019г. по гр.д.№ 13563/2018г. по описа на ВРС, 19-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения
от ищеца Ж.Г.Г. с ЕГН **********
срещу Кооперация "Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - "СиВЗК" ЕИК ********* осъдителен
иск над присъдената сума от 317.70 лева до пълния претендиран размер от
3773.70 лева, представляваща застрахователно обезщетение за риск "смърт от
болест", за смъртта на А.Д.Н., настъпила на 29.3.2018г., по
застрахователен договор № УД 11221102102, Тарифа "Алфа" от 30.07.1999
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане.
и
2. въззивна жалба с вх. № 17697 от
08.03.2019г. на Кооперация "Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - "СиВЗК" ЕИК ********* гр.София, чрез
адв. С.Т. *** срещу решение № 626 от 15.02.2019г. по гр.д.№ 13563/2018г. по
описа на ВРС, 19-ти състав, в частта,
в която е уважен предявения от ищеца Ж.Г.Г. с ЕГН ********** срещу Кооперация
"Синдикална взаимозастрахователна кооперация - "СиВЗК" ЕИК *********
осъдителен иск за сумата от 317.70
лева, представляваща застрахователно обезщетение за риск "смърт от
болест", за смъртта на А.Д.Н., настъпила на 29.3.2018г., по
застрахователен договор № УД 11221102102, Тарифа "Алфа" от 30.07.1999
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане.
В жалбата си процесуалният представител на
въззивника Ж.Г. излага, че решението на ВРС в частта, в която съдът е отхвърлил
заявената осъдителна претенция е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Счита, че съдът е нарушил изискването на
чл.133 от ГПК като е разгледал и уважил възражението за прихващане с невнесени
застрахователни последващи първата премии на осн.чл.60 от ОУ, въведено от
ответника извън срока по чл.131 от ГПК. Позовава се и на разпоредбата на
чл.446, ал.1 от КЗ, за която твърди, че има процесуален характер и въвежда
забрана за търсене на неплатена вноска при разсрочено плащане по съдебен ред.
Твърди, че липсва изложени от съда мотиви по отношение посочената норма.
Настоява, че съдът не е изложил мотиви и по релевираното твърдение относно
приложимостта на чл.95 и чл.96 от ЗЗД, което би довело до различен краен
резултат относно основателността на иска, при твърдение, че поради неизпълнение
на задължението си по чл.446, ал.2 от КЗ, като неизрядна страна, неоказала
дължимото съдействие, ответникът не може да прави възражение за неизпълнен
договор и не се освобождава от последиците на своята забава, като ако и да е
била налице, рискът преминава върху кредитора-застраховател. Въвежда се
твърдение относно липсата на коментар от страна на исковия съд по отношение на
въведеното от ищеца приложение на разпоредбата на чл.387, ал.1, изр.второ от КЗ, съотв. за нарушаване на материалния закон /чл.346 от КЗ/ с оглед намаляване
на застрахователната сума като лимит на отговорността на застрахователя. На следващо
място въззивникът счита, че съдът не преценил, че спорът е очертан от
основанията на извънсъдебния отказ на застрахователя, а именно : позицията, че
договора е прекратен, като други възражения /вкл.преклудираните/ не подлежат на
разглеждане. Въззивникът намира, че мотивите на съдебния акт са
противоречиви, доколкото едновременното
позоваване на разпоредбите на чл.53 и чл.60 от ОУ е изключено, при принципна
невъзможност да бъдат приложени към спецификата на спора, защото не могат да
дерогират текста на чл.446, ал.1 и ал.2 от КЗ. Поддържа се становището, че
правото на удръжки застрахователят би имал единствено при доброволно уреждане
на спора. Настоява се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на
иска до пълния му размер, вкл. и за разноските в исковото и въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Кооперация
"Синдикална взаимозастрахователна кооперация - "СиВЗК" ЕИК
********* депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че
позоваването на разпоредбата на т.60 от ОУ към договора и чл.369, ал.2 от КЗ е
довод по правото, а не възражение за прихващане, доколкото се касае за
позоваване в рамките на процеса на вече настъпили предпоставки за материално
прехващане по силата на закона. Оспорват се твърденията за неправилно
приложение на чл.446, ал.1 и ал.2 от КЗ, както и на нормата на чл.387, ал.1 от
с.з.
В жалбата си въззивникът Кооперация
"Синдикална взаимозастрахователна кооперация - "СиВЗК" ЕИК
********* излага, че решението, в частта, в която е осъден да заплати на Ж.Г.
сумата от 317.70 лева, обезщетение по застрахователния договор, е неправилно и
незаконосъобразно, както и постановено при съществени процесуални нарушение, и
моли за неговата отмяна. Твърди, че съдът неправилно е приел, че процесния
договор не е прекратен, без да съобрази т.20 и т.21 от ОУ към него. Отделно се
настоява, че застрахователния договор е бил прекратен още преди завеждане на
исковата молба, доколкото в едномесечния срок от отговора до ищеца, премиите не
са заплатени. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано
с оглед липсата на произнасяне относно въведеното възражение за приложимост на
разпоредбата на чл.417, ал.3 от ТЗ /отм./. Твърди се, че правилно съдът е приел
относимост на разпоредбата на чл.60 от ОУ, но се оспорва извода за дължимост на
сумата от 316.70 лева. В тази насока се изтъква, че застрахователното събитие е
настъпило преди падежа за заплащане на застрахователната премия за последната година от действието на договора, поради
което и поради спестовния характер на застраховката Живот, тази премия не
следва да бъде включвана в размера на дължимата застрахователна сума. Счита се,
че застрахователят дължи заплащане на сума в размер на 192 лева. Настоява се отмяна на постановеното решение в
обжалваната част с присъждане на разноски, сторени в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Ж.Г.
депозира писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивните жалби са
редовни по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадени са в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно
по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Производството по
гр.д. № 13563 по описа на ВРС за 2018г. е образувано по искова молба на Ж.Г.Г. с ЕГН
********** срещу Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация -
"СиВЗК" ЕИК *********, за присъждане на сумата от 3773.70 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за риск "смърт от болест",
за смъртта на А.Д.Н., настъпила на 29.3.2018 г., по застрахователен договор №
УД 11221102102, Тарифа "Алфа" от 30.07.1999 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.09.2018 г.
до окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че
майката на ищеца, А.Д.Н., починала на 29.3.2018 г. е била страна – застрахован,
по договор с ответника, сключен по нейна молба - заявление за сключване на
осигурително-застрахователен договор от 10.07.1999 г. със срок на застраховката
20 г. С квитанция № 000020 от 10.7.1999 г. внесла сумата от 204000
неденоминирани лева, вкл. първа застрахователна вноска от 192 000
неденоминирани лева - застрахователна премия. Ищецът бил посочен като трето
ползващо се лице, в случай на смърт на потребителя. С покана от 04.06.2018 г.,
получена на 06.06.2018 г., ищецът поканил ответника да предостави
застрахователния договор и да извърши плащане по него. Ответникът е отказал
пълно плащане с оглед прилагане разпоредбите на чл. 446, ал. 3 КЗ и чл. 20 от
Общите условия Модулно животозастраховане, като приел, че договорът е
прекратен.
Ищецът настоява, че застрахователния договор № УД11221102102, Тарифа Алфа
не е прекратен. Пояснява се, че в договора от 30.7.1999 г. е фиксирана
застрахователната сума при смърт на А.Д.Н. - 3773.70 лв., а като ползващо се
лице при смърт бил посочен ищецът. Договорът е със срок от 20 г., с начало
01.08.1999 г. и край 31.07.2019 г. Застрахователната премия била договорена на
192 лв., с падеж 10.7 - годишно. Съгласно т. 18 от ОУМЖЗ премиите се заплащат
редовна на или преди определения падеж. Падежът е определената в полицата с
дата на плащане на премията, като застрахователят е длъжен да напомня на
клиента за настъпващия падеж, като го покани писмено да плати премията в срок,
който не можел да бъде по-малък от един месец от получаване на поканата.
Посочва се, че съгласно ТЗ /чл. 387, ал. 2 и ал. 3, както и чл. 417, ал. 21/,
действащ към момента на сключване на застрахователния договор, за да се
прекрати договора, дори и да не е заплатена застрахователна годишна премия, то
следвало да е налице писмена покана до застраховащия да я плати. В същия смисъл
бил и сега действащия КЗ /чл. 446, ал. 2 КЗ/, като застрахователят е длъжен да
покани писмено застраховащия да плати дължимата вноска в срок, който не можел
да бъде по-кратък от един месец от получаването на поканата.
Твърди се, че изискуемата от закона и от т. 18 на ОУМЖЗ писмена покана не
била отправяна от застрахователя до Антоанета Нечева. Не били изпращани и
посочените по принцип в т. 4 от писмото с изх. № 363/17.7.2018 г. на ответника
"вносни бележки" - за улеснение на клиентите. Позовава се на т. 2 от
Тълкувателно решение от 23.12.2015 г. по тълк.дело № 1/2014 г. на ОСТК, относно
застраховката "Гражданска отговорност", съдът приел, че правото на
прекратяване можело да се упражни само при неплащане на пълния размер на
премията. Настоява, че дори при една заплатена разсрочена премия и забава на кредитора
да изпрати поканата настъпват последиците на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД. Твърди се, че застрахователното събитие е настъпило на 29.03.2018 г., като
приложим е законът, действащ към датата на настъпване на застрахователното
събитие, т.е. действащия КЗ, чиято разпоредба на чл. 448, ал. 3 КЗ го задължава
да плати в срок от 15 работни дни. Правният си интерес ищецът мотивира с
липсата на плащане и към настоящи момент.
В писмения си отговор ответникът счита, че искът се основава на
застрахователен договор, сключен при условията на глава Двадесет и седма
„Договор за застраховка" в Търговския закон, отменена с ДВ. бр. 103 от
23.12.2005 г., с влизането в сила на Кодекса за застраховането (отм.) от 2006
г. Оспорва се искането за прилагане на закона към датата на твърдяното събитие
- 29.03.2018 г. Ответникът пояснява, че с Молба-заявление от 10.07.1999 г.
наследодателката на ищеца А.Д.Н. поискала сключване на осигурително -
застрахователен договор при условията на Тарифа „Алфа" и Единната таблица
за откупните стойности на застрахователно-спестовни договори по тарифа Алфа за
срок 20 г. Правният статут на кооперацията, като застраховател, изисква всяко
застраховано лице да придобие качеството на член-кооператор, поради което,
освен премия, се извършват и встъпителни, дялови и др. вноски, уредени в
устава. Така, при сключването на застрахователния договор, освен първоначалната
премия в размер на 192 000 неденоминирани лева, били внесени и встъпителна
вноска в размер на 2000 неденоминирани лева и 10 000 неденоминирани лева за
дялов капитал или общо 204 000 неденоминирани лева. Съгласно условията на
застраховката, застрахователните премии се заплащали годишно, т.е. за целия 20
г. период на застраховката трябвало да се внасат 3840 лв. В настоящия случай
била внесена само една премия при сключването на договора и съгласно изрично
договореното, видно от Единната таблица за откупните
стойности на застрахователно-спестовни договори по тарифа Алфа, не се дължало изплащане на никакви суми. При такава изрична уговорка,
постигната от страните още при подписването на договора, било без значение дали
застрахователят е отправил писмена покана до застрахования да изпълни
задълженията си по договора за плащане на премията. Оспорва се относимостта на
постановката, приета с ТР от 23.12.2015
г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС доколкото предмет е друг вид застраховка, която била със
задължителен характер и подлежала на специална уредба, за разлика от процесния
договор.
Не
се спори по делото, че А.Д.Н. е починала на
29.03.2018 г., като е оставила единствен наследник по закон – ищецът Ж.Г.Г.,
неин син; както и между А.Д.Н. и "Синдикална взаимозастрахователна
кооперация - "СиВЗК" е сключен застрахователен договор № УД
11221102102, Тарифа "Алфа" от 30.07.1999 г.
От
представените по делото молба – заявление от 10.07.1999 г. за сключване на
осигурително – застрахователен договор от А.Д.Н. до Взаимозастрахователна
кооперация „Медик център“ и полица № УД 11221102102, Тарифа "Алфа",
от 30.07.1999 г., се установява, че е налице сключен застрахователен договор с
предмет на застраховката - живота и телесната цялост на застраховащото и
застрахованото лице А.Д.Н.; като ползващо се лице при смърт е посочен Ж.Г.Г.;
срокът на застраховката - 20 г.; застрахователна премия 192 лв., с падеж 10.07.
годишно; посочена е направената
встъпителна вноска 2000 нед.лева; дялова вноска 10000 нед.лева или общо 204000
нед.лева. Представена е и квитанция за заплатена сума от 204000 нед.лева.
Неразделна част от договора са общите и специалните условия към договора.
Правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца, произтича от разпоредбата на чл.390,
ал.1 във вр.чл.411, ал.1 от ТЗ /отм./, която снабдява с възможността при
настъпване на застрахователното събитие правоимащият да насочи прекия си иск
срещу застрахователя, който от своя страна е длъжен да плати обезщетението или
застрахователната сума. Приложим закон към конкретното правоотношение са
действащите към момента на сключване на договора норми на Търговския закон, глава
27 Раздел IV
Застраховки Живот и Злополука.
С
договора за застраховка Живот застрахователят се задължава да поеме
застрахователната закрила на живота, здравето и телесната цялост на
застрахования или трето лице срещу събития, свързани с увреждания на здравето
или смърт, като при тяхното настъпване или при настъпването на определи в
договора условия се задължава да заплати уговорената застрахователна сума на застрахования,
респ. неговите наследници или трето ползващо се лице.
Характерно
за застраховката Живот е съчетаването на рискови със спестовни елементи.
Рисковият елемент, който присъства при всички видове застраховки, се
изразява в обстоятелството, че с плащането
на първата премия застрахователят се задължава да изплати уговорената
застрахователна сума в пълен размер, ако настъпи смъртта на застрахования.
Спестовният елемент намира израз в редица правни положения – правото да се
откупи премийния резерв, правото да се получи обратно премийния резерв, правото
да се получи обратно математическия резерв в случаите, когато отпада
застрахователната защита.
Съгласно
разпоредбата на чл.417, ал.1 от ТЗ отм., ако застрахованият по застраховка
живот не плати някоя дължима премия, застрахователят няма право да търси
заплащането й по съдебен ред. Застрахователят е длъжен да покани писмено
застрахования да плати премията в срок, който не може да бъде по-малък от един
месец от получаването на поканата /ал.2/. Ако премията не бъде платена,
застрахователят може да намали
застрахователната сума до размера на откупната стойност, когато премията
е платена поне за две години. В противен случай застрахователят може да развали
договора /ал.3/. Ако застрахователното събитие настъпи преди намаляването на
застрахователната сума или развалянето на договора при условията на ал.3, се
смята, че застрахователната сума e намалена или че договорът е развален /ал.4/
В
конкретния случай задължението за изпращане на покана до застрахования, в която
да му бъде определен срок за плащане на дължимата премия е въведено и в
разпоредбата на т.18 от ОУ към договора за застраховка, в съответствие с която,
когато дължимата премия не бъде платена в срок, дружеството е длъжно да напомни
писмено на застрахования, че срокът за плащане на премиите е изтекъл,
застрахователният договор е нередовен и че в предоставения срок дължимата
премия следва да бъде платена.
Доколкото
застрахователят е бездействал и не е проявил активност да уведоми застрахования
за заплащане на дължимите вноски, т.к. задължението е търсимо, то за
дружеството не е възникнало основание да прекрати едностранно договора и същият
е бил действителен към момента на настъпване на застрахователното събитие.
По
силата на чл.417, ал.1 от ТЗ отм. застрахователят е лишен от възможността да
търси заплащането на съответната дължима премия по съдебен ред. Това обосновава
неоснователността на възражението за прихващане с общия размер на дължимите
премии, при отчитане на който размер следва да се има предвид, че срокът на
договора към датата на подаване на иска е вече изтекъл, т.е. дължими са всички
останали 18 вноски.
Не
се спори, обаче, че застрахователното събитие е настъпило преди намаляване на
размера на застрахователната сума от застрахователя поради неплащане на
дължимите застрахователни премии. По аргумент от ал.3 на чл.417 от ТЗ отм. това
обстоятелство обосновава правната възможност при определяне на дължимата от
застрахователя сума същата да се редуцира с размера на неплатените премии, с
който по силата на закона, следва да бъде прието, че е намалена
застрахователната сума. От дължимите 19 вноски /застрахованата е починала преди
да изтече 20-год.срок на договора/ е внесена само първата, при което след
извършване на прости изчисления, се установява, че след като от договорената
застрахователна сума в размер на 3773.70 лева се приспаднат неплатените 18 броя
по 192 лева в размер на 3456 лева, дължимата застрахователна сума възлиза на
317.70 лева, до който размер искът се явява основателен и доказан, и съответно
следва да бъде уважен, а за разликата над 317.70 лева до първоначално
предявения размер от 3773.70 лева – отхвърлен.
Обжалваният
съдебен акт, постановен по гр.д. №13563/2018г. по описа на ВРС, следва да бъде
потвърден изцяло.
С оглед неоснователността и на двете
въззивни жалби сторените от всяка една от страните разноски остават за тях,
така както са ги направили.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 626 от 15.02.2019г. по гр.д.№ 13563/2018г. по описа на ВРС,
19-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.