РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Костинброд, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
в присъствието на прокурора М. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20241850100528 по описа за 2024 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 3795 /
21.06.2024 г. / изпратена по подсъдност / подадена от „П. ЮГ“ ЕАД, ЕИК :
****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н. Н. П.,
чрез адв. Б. - САК със съдебен адрес : гр. С., ет. 2 против Софийския районен
съд, Булстат : **** с адрес : гр. С., представляван от председателя А. А..
С исковата молба се твърди, че с Решение № 20089727 / 05.05.2023 г.
постановено по гр. д. № 7700 / 2013 г. по описа на СРС, 50 - състав е
установено, че ищецът - „П. ЮГ“ ЕАД дължи на „Е.“ ЕАД сумата от 10 347.05
лева – неизплатени възнаграждения по договор за охранителни дейности с рег.
№ 1205 / 02.11.2011 г. , за периода от 01.02.2012 до 08.07.2012 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 07.12.2012 г. до окончателното
плащане.
Сочи се още от ищеца, че същият в качеството на ответник по гр. д. №
7700 / 2013 г. по описа на СРС, 50 – състав е търпял преки и непосредствени
1
имуществени вреди, които произтичат от постановеното със закъснение от
повече от 8 години, 5 месеца и 7 дни решение, считано от проведеното
последно съдебно заседание – 29.10.2014 г. Ищецът сочи, че лихвата върху
присъдената главница тече от датата на подаване на исковата молба до датата
на окончателното плащане, поради което и по – голямата продължителност на
произнасяне с решение води до увеличаване на нейния размер.
С това забавяне ответникът неоправдано следва да заплати по – висока
лихва за забава, която е обусловена от постановяване на забавеното решение.
В резултат на забавянето на постановяване на решение в разумен срок на
дружеството са нанесени вреди, като същото следва да заплати лихва в размер
над 12 047.00 лева / към 15.02.2024 г. /
В предвидения в закона 6 / шест / месечен срок ищецът е подал
заявление вх. № РС – 23 – 451 / 10.10.2023 г. до Инспектората на ВСС, по
Глава трета „а“ от ЗСВ, където съгласно констативен протокол е установено,
че правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено,
но ищецът твърди, че споразумение не е постигнато.
Неразумната продължителност на делото причинило на ищеца
постоянни притеснения, накърнило чувството му за справедливост и
накърнило доверието му в правораздаването.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Софийския районен съд, Булстат : **** да му заплати
обезщетение в размер на 9 965.00 / девет хиляди деветстотин шестдесет и пет /
лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие на
нарушено право на разглеждане на гр. д. № 7700 / 2013 г. по описа на СРС, 50
– състав, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба – 19.02.2024 г. до окончателно погасяване на задължението.
Претендират се направените от ищеца разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът СРС е подал писмен отговор в
който сочи, че така предявеният иск е недопустим, тъй като не е изчерпана
процедурата за обезщетение за вреди по глава трета „а“ от ЗСВ. Също така
сочи, че дружеството не представя доказателства относно реалното
настъпване на така претендираната вреда, в т. ч. не представя доказателства за
заплащане на сума в посочения размер. Ако съдът приеме, че искът е
допустим, то ответникът моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендират
2
се направените по делото разноски от ответника.
В съдебно заседание ищеца не се явява, не се явява и упълномощеният му
защитник - адв. Б. – САК, но същият е депозирал молби вх. № 7061 /
10.12.2024 г. и вх. № 7062 / 10.12.2024 г., с които сочи, че поддържа исковата
молба и излага подробно доводите си. Претендира направените разноски, като
е представил списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, не е
депозирал становище по така предявената искова молба.
Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор Г.,
която взема становище, че така предявеният иск е основателен. Същата сочи,
че е налице фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата, в
лицето на Софийски районен съд за претендираните вреди от ищеца в размера,
в който са заявени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
От приложения като доказателство заверен препис от Решение № 2008972
/ 05.05.2023 г. постановено по гр. д. № 7700 / 2013 г. по описа на СРС е видно,
че е признато за установено, че „П. ЮГ“ ЕАД, ЕИК : **** дължи сумата от
10 347.05 лева – неизплатени възнаграждения по договор за охранителна
дейност, ведно със законната лихва от 07.12.2012 г., както и сумата от 372.00
лева – лихва за забава, за периода от 11.03.2012 г. до 07.12.2012 г., присъдени
са направените разноски.
Делото е обявено за решаване в съдебно заседание от 29.10.2014 г., а с
определение № 20089712 / 05.05.2023 г. съдът конституира като страна по
делото на мястото на ответника „О.“ ЕАД, ЕИК : **** – ответникът „П. ЮГ“
ЕАД, ЕИК : **** и заличава като страна ответникът „О.“ ЕАД, ЕИК : ****.
Видно е от приложения Констативен протокол изх. № РС – 23 – 451 /
18.01.2024 г., че на основание чл. 60 д от ЗСВ и всички документи е следвало
да се изпратят на Министъра на правосъдието.
От приложеното по делото писмо изх. № 94 – 00 – 19 #4 / 29.10.2024 г. от
Министерство на правосъдието ни отговарят, че заявление № РС – 23 – 451 /
10.10.2023 г. подадено от „П. ЮГ“ ЕАД, представлявано от Н. П. на 30.01.2024
3
г. е изпратено по ел. поща писмо с предложение за сключване на
споразумение, което е получено от адвокатът на заявителите – адв. Х. Б., но
предложението не е прието в определения едномесечен срок от получаването
му, с което процедурата о Глава трета „а“ от ЗСВ се счита за изчерпана.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство / и в административната, и в съдебната част / страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от
държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е
причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /,
следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на
дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
4
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са доказателствата, че „Е. - София“ ЕАД, ЕИК : ***** е
предявила против „О.“ ЕАД, ЕИК : **** / впоследствие заличено и
конституирано като ответник „П. ЮГ“ ЕАД, ЕИК : **** /искова молба, по
която е било образувано гр.д. № 7700 / 2013 г. по описа на СРС. Основните
5
забавяния на делото пред СРС са следните : обявяване на делото за решаване
на 29.10.2014 г. и постановяване на решение на 05.05.2023 г.
Съдът дори приема, че с оглед характера си, а именно : предявени искове
по чл. 422, вр. с чл. 415 ал.1, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД делото е
следвало да приключи по – бързо и в предвидения от закона едномесечен срок
е следвало да бъде постановено решение, а не да бъде постановено решение
след 8 / осем / години 5 / пет / месеца и 7 / седем / дни.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с
правна и фактическа сложност. Страните по гр. д. № 7700 / 2013 г., 50 - ти
състав на СРС не са имали виновно, недопустимо процесуално поведение,
което да е довело до отлагане и забавяне на делото.
Засегнатият интерес на „П. ЮГ“ ЕАД, ЕИК : ****, че същото дължи по –
голяма законна лихва, тъй като същата се присъжда от завеждане на ИМ до
окончателното изплащане, т. е. забавянето води до увеличаване на нейния
размер, съвместно с установеното нарушение на принципа за разумен срок,
водят до извод, че е осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ,
респективно, че е налице нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
Във връзка с претенцията в размер на 9 965.00 / девет хиляди деветстотин
шестдесет и пет / лева – представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, настъпили в следствие на нарушено право на
разглеждане на гр. д. № 7700 / 2013 г. по описа на СРС, 50 – състав, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
19.02.2024 г. до окончателно погасяване на задължението, съдът намира
същата за основателна.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че производството е продължило 8 / осем / години 5 / пет /
месеца и 7 / седем / дни, което надвишава разумния срок за разглеждане на
гражданско дело от такъв тип. Поведението на съда също е довело до забавяне
на производството. Исканото обезщетение е в размер, който може да се оцени
6
като справедлив съобразно правилата на чл. 52 от ЗЗД. Сумата от 9 965.00
лева не е голяма, с оглед изминалия период от завеждане на исковата молба и
постановяване на решението – близо 8 години и половина и следва
претенцията да се уважи изцяло.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в размер на : 10.00 / десет / лева – ДТ и 1 200.00 / хиляда и двеста /
лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. С., представляван от
административния ръководител А. А. да заплати на „П. ЮГ“ ЕАД, ЕИК : ****,
със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н. Н. П.
сумата от 9 965.00 / девет хиляди деветстотин шестдесет и пет / лева –
представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане на гр. д. № 7700 /
2013 г. по описа на СРС, 50 – състав, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 19.02.2024 г. до
окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. С., представляван от
административния ръководител А. А. да заплати на „П. ЮГ“ ЕАД, ЕИК : ****,
със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н. Н. П. на
основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ направените по делото разноски, а именно :
10.00 / десет / лева – ДТ и 1 200.00 / хиляда и двеста / лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7