Р Е
Ш Е Н
И Е № 386
03.11.2021 г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №457 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Д.А.Х., ЕГН ********** ***, чрез адв. Р.М. *** против Решение №1040-01-269 от 05.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Благоевград, с което е отхвърлена, като неоснователна, подадената от Д.Х. жалба срещу Разпореждане №О-01-999-00-********** от 28.05.2021 г. на упълномощено за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Благоевград лице, като оспореното разпореждане е потвърдено изцяло.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на
потвърденото с него разпореждане при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в протИ.речие и при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно и необосновано
решаващият административен орган, в лицето на Директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград,
приел, че били налице предпоставките, визирани в чл. 40, ал. 3, предл. второ от КСО, във връзка с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО по отношение
претендираното от жалбоподателката право на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и раждане по представения болничен лист
№Е20201782407 за периода от 08.09.2020 г. до 19.10.2020 г., като в този смисъл чрез
оспореното понастоящем решение №1040-01-269 от 05.07.2021 г. бил потвърдил един
незаконосъобразен административен акт - разпореждане №О-01-999-00-********** от
28.05.2021 г., с което бил постановен отказ за изплащане на търсеното
обезщетение. С жалбата се оспорва изводът, че за периода от месец 01.2020 г. до
месец 09.2020 г. Д.Х. не упражнявала трудова дейност по сключения на 26.06.2019
г. с ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна трудов договор, който извод бил формиран
изцяло по повод извършена от контролните органи на ТП на НОИ – Благоевград
проверка, според която за същия период дружеството не извършвало търговска
дейност. Излагат се съображения, че както решаващият орган в лицето на Директора
на ТП на НОИ-гр. Благоевград, така и административният орган, издал
разпореждане №О-01-999-00-********** от 28.05.2021 г., не извършили в пълнота
необходимата проверка, която да изясни относимите към правото на
жалбоподателката факти и обстоятелства. В тази връзка се изтъква, че считано от
27.06.2019 г. до 16.03.2020 г. Х.
извършвала реална трудова дейност при работодателя си ДЗЗД „Харлем 86“, гр.
Кресна в търговски обекти на територията на гр. Стара Загора, в качеството си
на продавач-консултант, като за това обстоятелство били налице достатъчно
доказателства в т. ч. и показания на нейни бивши колеги. Твърди също, че
изводите на административния орган се базирали изцяло на предположения и в този
смисъл се явявали неправилни и несъответстващи на обективната действителност. По подробно
изложени в жалбата съображения се прави искане да бъде отменено оспореното
решение на директора на ТП на НОИ-Благоевград и потвърденото с него
разпореждане на упълномощеното за ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Благоевград лице. Претендират се сторените по делото
разноски.
Жалбоподателката, редовно призован
в с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата. Представя
писмена защита, в която се съдържат подробни аргументи в подкрепа на
първоначално изложените такива.
Ответникът– Директор на ТП на НОИ – Благоевград, редовно и своевременно призован, не се явява. От страна на процесуален представител се представя писмено становище, чрез което депозираната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че от наличните по административната преписка доказателства не се установяват законовите предпоставки за отпускане на търсеното обезщетение, тъй като към момента на настъпване на временната неработоспособност по болничен лист №Е20201782407 Д.А.Х. не е осигурено за общо заболяване и майчинство лице с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1, във връзка с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО. Липсата на извършвана търговска дейност от работодателя за периода от месец 01.2020 г. до месец 09.2020 г. не предполагало необходимостта от наемането на работна сила, съответно извършването на трудова дейност, което от своя страна и в конкретния случай било основание да се счита, че жалбоподателката не била осигурено за съответния риск лице. Отправя се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с представено от осигурителя ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна с вх. №Р14-01-000-00-********** от 24.09.2020 г. удостоверение – приложение №9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ към болничен лист №Е20201782407 за периода от 08.09.2020 г. до 19.10.2020 г. /л.18-19/, за Д.А.Х. и с оглед определяне правото за отпускане, съответно изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на лицето, от страна на Началник сектор КП при ТП на НОИ-Благоевград било отправено искане до Началник сектор КРДОО в същото териториално поделение, за извършване на проверка в осигурителя ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна. Проверката следвало да установи дали дружеството упражнявало стопанска дейност през 2020 г. и съответно дали Х. упражнявала трудова дейност. В иницииращото писмо /л. 29/ било отбелязано, че било налице съмнение за злоупотреби със средства от фондовете на ДОО, като било посочено, че осигурителят не бил внасял осигурителни вноски за наетите при него лица.
Със заповед №ЗР-5-01-00817098 от 29.09.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Благоевград /л. 28/, на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от „Инструкция №1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт“ било възложено на старши инспектор по осигуряването – Д. М. да извърши проверка по разходите на ДОО на ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна, като в заповедта не бил конкретизиран начинът и мястото за извършване на проверката По делото не са налични писмени доказателства, удостоверяващи връчване на заповедта за проверка на лице, представляващо дружеството или друго упълномощено лице. Резултатите от извършената проверка били обективирани в констативен протокол №КВ-5-01-00886556 от 26.02.2021 г. /л. 26-27/.
В хода на проверката било установено, че ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна, БУЛСТАТ ********* било образувано, чрез договор от 26.02.2019 г. между „БЕЛ 88“ ЕООД, ЕИК ********* и „ОЛ 88“ ЕООД, ЕИК *********, като първоначално представляващ дружеството била М. С. А.. Предметът на дейност бил определен на търговия на дребно с мебели, осветители и др. стоки за бита, некласифицирани другаде. Считано от 12.03.2020 г. дружеството имало вписан нов представляващ – И. М. М.. Гражданското дружество е прекратено, чрез споразумение от 06.10.2020 г., като считано от тази дата е със статут на неактивно.
С писмо изх. №Ц1029-01-4410 от 07.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Благоевград /л. 30/ била отправена покана до И. М. М. да се яви в седемдневен срок, считано от получаване на писмото в сградата на ТП на НОИ-Благоевград за предоставяне на пояснения във връзка с изясняване на факти и обстоятелства. Видно от приложените обратни разписки и пощенски пликове с клеймо - „непотърсена“, писмото не е връчено на М..
С писма изх. №Ц1029-01-4419 от 07.10.2020 г. и изх. №Ц1029-01-4434 от 08.10.2020 г. /л. 33-36/ покана за предоставяне на обяснения била изпратена и на Д.А.Х.. От предоставените от жалбоподателката обяснения, съдържащи се в два броя декларации, оформени като анкетни карти е видно, че същата работила в обект на ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна - „Врати Експерт“ – Стара Загора, бул. „С.“ №49, като започнала работа на 26.06.2019 г. на длъжност продавач – консултант на 8-часов работен ден и трудово възнаграждение в размер на 610.00 лв. Х. заявила, че заплатата си получавала в брой, като се разписвала на предоставяните й фишове. Основните задължения за длъжността й били свързвани с консултирането на клиенти във връзка с предлаганите в обекта търговски стоки, поддържане търговския вид и хигиената в обекта, както и търговския вид и наличието на предлаганите стоки, приемане на парични средства, издаване на касови бонове и фактури, изпълняване на клиентски поръчки, както и съвместяване функциите на материално отговорно лице. Жалбоподателката твърди, че бил изготвяни фактури при извършването на продажби. В обясненията си посочва имената на прекия си ръководител и тези на колегите си, на които представяла болничните си листи.
С писма изх. №Ц9101-01-554 от 28.08.2020 г. и изх. №Ц9101-01-818 от 23.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ –Благоевград /л. 42-43/ била изискана информация от компетентната ТД на НАП по отношение наличието на данни, свързани с извършваната от ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна търговска дейност, в т. ч. и данни свързани с изпълнение на данъчно-осигурителните задължения на дружеството. Отправено било запитване и за наличието на извършвани на осигурителя проверки от данъчната администрация във връзка с наличието на производствени, търговски или др. обекти. В постъпилите отговори от страна на директора на офис за обслужване - гр. Благоевград /ТД на НАП – София/ било посочено, че за дружеството била налична подадена данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., в която били отразени приходи и разходи от дейността и била оформена данъчна загуба. Отбелязано било, че нямало данни за извършвани проверки на дружеството по повод установяване на търговски и производствени обекти. Налице било едно фискално устройство, което било дерегистрирано, считано от 10.12.2019 г. Същото било регистрирано в гр. Стара Загора, ул. „Д.С.“ №60 – обект магазин, като за 2020 г. не били отчетени продажби. Дружеството билорегистрирано по ЗДДС от 04.12.2019 г. и дерегистрирано, считано от 06.10.2021 г. Подадени били справки - декларации по ДДС за периода от м. 01.2020 г. до м. 09.2020 г., като в дневниците за покупките и продажбите не били декларирани данни. Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО били подадени по електронен път чрез КЕП, съответно за периода от 15.05.2019 г. до 28.02.2020 г. чрез титуляр на подписа ДЗЗД „Харлем 86“, а от 31.03.2020 г. до 04.10.2020 г., чрез титуляр на подписа ДЗЗД „Малага 44“ и автор на удостоверението за КЕП - И. М. М..
В хода на извършваната проверка и
от данните съдържащи се в информационната система на НОИ било установено, че за
осигурителя ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна имало подадени уведомления на
основание чл. 62, ал. 5 от КТ за четири наети лица, измежду които и Д.А.Х..
Трудовият договор на Х. бил сключен на 26.06.2019 г. и прекратен на 06.10.2020
г., като тя била назначена на длъжност продавач-консултант с основно трудово
възнаграждение от 560.00 лв. За жалбоподателката били представени и други документи от осигурителя
по отношение изплащането на парични обезщетения и помощи от ДОО. Процесният
болничен лист №Е20201782407, издаден за периода от 08.09.2020 г. до
19.10.2020 г., се явява първичен с посочена причина за временната
неработоспособност – „майчинство“, като издаден в хипотезата на чл. 26, ал. 1,
т.2 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ - за 42 календарни дни,
непосредствено от раждането. Моментът на настъпване на временната
неработоспособност по този болничен лист се явява 12.08.2020 г., предвид
данните от предходния такъв - №Е20201306350, издаден на основание чл. 26, ал.
1, т. 1 от НМЕ – за 45 календарни дни преди раждането. Установено е, че от
осигурителя били подавани данни за периода от 26.06.2019 г. до 30.09.2020 г.
На осигурителя били издадени задължителни предписания
№ЗД-1-01-00886259 от 26.02.2021 г. /л. 20/ за подаване на декларация обр. №1 с
код заличаване, относно подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
за лицата Д.А.Х., за периода от м. 01.2020 г. до м. 09.2020 г. и М. Н. П., за
месец 01.2020 г. По делото са налични доказателства за осъществени действия по
връчване на предписанията по пощата с обратна разписка, като в крайна сметка същите
са връчени в хипотезата на ч. 110, ал. 4, изр. последно от КСО.
От Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Благоевград лице било постановено разпореждане №О-01-999-00-********** от 28.05.2021 г. /л. 17/, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО било отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист №Е20201782407 за периода от 08.09.2020 г. до 19.10.2020 г. за Д.А.Х.. В разпореждането са възпроизведени част от констатациите на контролните органи, отразени в хода на извършената от тях проверка, като са съобразени и дадените на осигурителя задължителни предписани за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Развити са съображения, че лицето е с прекъснато осигуряване във връзка с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, като същото попада извън кръга на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, поради което и нему не се следва отпускане и изплащане на парично обезщетение по смисъла на чл. 48а от КСО. В този смисъл е изтъкнато, че Х. не е упражнявала трудова дейност при работодателя си ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г.
В законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО срещу разпореждането била подадена жалба /л. 16/, пред Директора на ТП на НОИ Благоевград. За да потвърди оспореното разпореждане №О-01-999-00-********** от 28.05.2021 г., Директорът на ТП на НОИ – Благоевград възприел изцяло, мотивите изложени в обжалвания акт. Приел за безспорно доказано, че дружеството-осигурител не осъществявало търговска дейност за периода от месец 01.2020 г. до месец 09.2020 г. Посочено било, че липсата на извършвана търговска дейност, водела до извода за липса на необходимост от назначаване на лица, съответно било направено и заключение, че за периода 01.01.2020 г. - 30.09.2020 г. жалбоподателката не била извършвала трудова дейност, поради което нямала качеството на осигурено лице към деня на настъпване на временната неработоспособност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Решение №1040-01-269 от 05.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград /л. 12-14/ било изпратено на адреса на жалбоподателката и получено от съпруга й И. П. на 12.07.2021 г., видно от приложената на лист 15 по делото обратна разписка.
Представени са още заверени копия на фиш за получена работна заплата за месец март 2020 г. с посочени в него отработени дни и дни във временна неработоспособност, трудова книжка /л. 88-90/ и трудов договор, сключен между нея и ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна от 26.06.2019 г. /л. 95/, като видно от договора жалбоподателката постъпила на работа на 27.06.2019 г. Приобщена към делото е и заповед №1015-01-81 от 25.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Благоевград /л. 63/, с която на основание чл. 29, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ /в относимата редакция/ на В. Р. - главен експерт по осигуряването в сектор КП, в отдел КПК на ТП на НОИ, гр. Благоевград е възложено издаването на разпореждания по реда на чл. 40, ал. 3 от КСО. Същата заповед е действаща към датата на постановяване на първоначално оспореното разпореждане от 28.05.2021 г. с посочен в него издател, именно упълномощеното по смисъла на чл. 40, ал. 3 от КСО длъжностно лице.
По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г. Г. П. и Т. Й. Н..
Свидетелката Г. П. заяви, че познава Х. от 2019 г., замествала я в предходното й работно място – търговски обект на врати „Златев“, находящ се на адрес ул. „Д.С.“ №60 в гр. Стара Загора. Твърди, че жалбоподателката принципно работила в друг обект – шоурум за врати „Експерт“, находящ се на ул. „Славянска“, но когато П. почивала или била в отпуск, на нейно място работила Х., като пояснява, че подобно заместване било осъществявано за целия период от месец януари 2020 г. до месец септември 2020 г. Заявява, че неин работодател била И. Г. и тя я била наела на работа.. Работата в търговския обект, находящ се на адрес ул. „Д.С.“ №60 била по график, който бил предоставян от Г.. Твърди, че знаела за наличието на трудов договор за Х.. Свидетелката заявява, че през 2020 г. на обекта имало фискално устройство и от него се издавали касови бележки и месечни отчети, респективно потвърждава, че е имало паричен оборот. Потвърждава, че в действителност за периода от 2019 г. до 2020 г. устройството било подменяно, и че било собственост на друга „фирма“, т. е. касовия бон бил с данните на друг търговец. Лично тя извършвала смяна на апарата, след дадени указания от И. Г., без да знаела подробности, защо се извършва това.
Свидетелката Т. Н. заявява, че познава Д.Х., тъй като двете работили заедно на длъжност продавач-консултанти в шоурум за врати на ул. „Славянски“ 49 в гр. Стара Загора, собственост на ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна. Заявява, че жалбоподателката работила и в друг обект на търговеца, където замествала колеги. Няма спомен за имената на управителя и седалището на дружеството, но твърди, че прекият й ръководител и отговорник на обектите в региона на Стара Загора била И. Г., която заемала мениджърска позиция. Посочва, че и в двата магазина имало касови апарати, но на различни „фирми“, като заявява, че на нейното работно място бил в употреба апарат на друг търговец. Н. извършвала продажби и издавала касови бонове, както и попълвала работни графици, като елемент от организацията на работа в обекта. В заключение категорично заявява, че Х. работила за спорния по делото период до момента, в който излязла в отпуск поради временна неработоспособност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
По допустимостта- оспорването, като направено от легитимирано лице, притежаващо правен интерес, в законоустановения срок по чл.118, ал. 1 от КСО, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, същото е и основателно.
Оспорваното решение. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ – Благоевград, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, но се явява незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила и в протИ.речие с материално-правните разпоредби.
Основният административно-правен спор по делото се свежда до това, дали към датата на настъпване на временната неработоспособност, поради бременност и раждане жалбоподателката Д.Х. е била осигурена за съответния социален риск и дали за нея съответно са налице законовите предпоставки за изплащане на заявеното по вид парично обезщетение във връзка с болничен лист №Е20201782407 за периода от 08.09.2020 г. до 19.10.2020 г.
Съгласно §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, редакция в сила от 01.01.2017 г., "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО, а лицата по чл. 4а от кодекса се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Съгласно чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съобразно чл.54к от КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В конкретния случай това е НПОПДОО.
Съобразно чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. В този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в гореизброените източници на информация.
С оглед съдържанието на изложените норми и тяхното логично и систематично тълкуване за целите на определяне социалните права на лицата и в частност тези на жалбоподателката, се налага извод, че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, в т. ч. и за бременност и майчинство, както по принцип, така и в процесния случай се свързва с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който възниква необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т. е. към момента на възникване на времената неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл. 10, ал. 1 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В случая и с оглед наличните по делото доказателства този момент е 12.08.2020 г., тъй като очевидно процесният болничен е издаден в хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от НМЕ - за 42 календарни дни, непосредствено от раждането, а същият се предхожда от болничен лист №Е20201306350 за периода от 12.08.2020 г. до 25.09.2020 г., като тези два болнични листи ведно с последващия за 48 календарни дни формират отпуска поради бременност и раждане в размер на 135 календарни дни, разпределен съответно в 3 болнични листа. Липсата на изведената от законодателя положителна предпоставка за възникване на материалното право, което лицето заявява да упражни, възпрепятства изначало неговата реализация, още повече, че административният орган упражнява законовите си правомощия в рамките на обвързана компетентност.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО гласи, че осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, като съгласно т. 2 е предвидено и задължение за представяне и на декларация за сумите по отношение задълженията за осигурителни вноски. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
Съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от ДОО се изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка. Според второто предложение на въпросната разпоредба, ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане за отказ. С аналогично съдържание е и нормата на чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, с единственото допълнение, че разпореждането за отказ се издава в срок от 10 дни, считано от постъпване на относимите документи в ТП на НОИ.
Както в първоначално оспореното разпореждане, така и в решението на горестоящия административен орган се излагат подробни фактически съображения досежно липсата на упражнявана трудова дейност от страна на жалбоподателката в ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна, а от там и за липсата на осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, както непосредствено преди, така и към момента на възникване на временната неработоспособност, поради бременност и раждане /чл. 48а от КСО/. Видно от изложените мотиви се възприема за безспорно доказан фактът за липса на извършвана търговска дейност от гражданското дружество за периода след 31.12.2020 г. до прекратяването му на 06.10.2020 г., в т. ч. липсата на извършвани търговски сделки, инвестиции, покупки и продажби, както и формирана печалба. Именно така възприетият факт за липса на стопанска активност на осигурителя води и до извода за отпадане след месец 01.2020 г. на необходимостта в дружеството да бъдат назначавани лица, които да престират труд в полза на работодателя. Тази отпаднала необходимост се свързва и с липсата на упражнявана трудова дейност от Д.Х., което съответно я изключва от кръга на осигурените за общо заболяване и майчинство лица и респективно я лишава от правото на парично обезщетение по процесния болничен лист.
Съдът изцяло споделя съображенията
на решаващия административен орган, че наличието на
трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва
идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на
трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително
правоотношение, но не винаги е така. Изискването на законовата разпоредба от
КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да
упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов
договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява
трудова дейност в рамките на това правоотношение. Полагането на труд, като
юридически факт от обективната действителност следва да бъде безспорно
установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата
на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта за това е вменена на жалбоподателя по делото.
Той следва да доказва, че са налице предпоставките за отпускане/изплащане на търсеното
парично обезщетение, отказано в случая с първоначално издаденото разпореждане и
да докаже, че за процесния период е полагала труд в ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна,
съответно е „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
В случая постановеният процесният отказ на административния орган се мотивира фактически и правно със съображения, съдържащи се в констативния протокол от извършената проверка на осигурителя. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на разпореждане №О-01-999-00-********** от 28.05.2021 г. административният орган не е изследвал и изяснил в пълнота всички обстоятелства и факти, които се явяват относими за случая, тъй като не са положени достатъчно усилия проверяващите да установят реално лицето извършвало ли е трудова дейност. Контролните органи на ТП на НОИ -Благоевград са възприели изцяло наличните данни, съдържащи се в общодостъпни източници и вътрешноведомствени информационни масиви, както и на данните, предоставени от НАП. Факт е, че заповедта за проверка не е достигнала до знанието на лице, представляващо гражданското дружество или до някой от съдружниците в него. В тази връзка не е потърсено и съдействие от органите на МВР, които съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 6 от КСО са длъжни да указват такова на контролните органи на НОИ при изпълнение на правомощията им. Липсата на контакт с представляващ дружеството де факто възпрепятства възможността за анализ на счетоводната и осигурителна документация, която би следвало да се съхранява при осигурителя, както и осъществяването на проверка за стопанисваните от него търговски обекти, инвентар и имущество. В тази връзка липсват каквито и да е действия, свързани с физическа проверка на известните търговски обекти, находящи се в гр. Стара Загора, за което по компетентност следва да се уведоми ТП на НОИ - гр. Стара Загора. Вижда се дори, че заповедта за проверка е с дата 20.09.2020 г., докато част от действията, които се свързват с констатациите от нея, са извършвани далеч по-рано /изисканите от жалбоподателката и от И. М. пояснения, както и първоначално изпратеното до НАП запитване/. По делото липсват доказателства за извършени от органите на приходната администрация проверки на дружеството, а и самата тя изрично заявява, че няма данни за осъществявани контролни действия по установяване на търговски и производствени обекти. От страна на ответника не са представени и доказателства, че е потърсено съдействие от страна на Инспекция по труда, в чиито правомощия е извършването на документални и физически проверки на работодателите в т. ч. установяването на търговски обекти, наемането на лица и извършване на трудова дейност от тях в полза на работодателите. Прави впечатление също, че от Х. дори не е изискано представянето на трудов договор и длъжностна характеристика, или каквито и да е други документи, доказващи наличие на трудово-правни връзки. Тези пропуски в действията на контролните органи на НОИ обаче водят до непълнота на доказателствата, събрани в хода на проверката, а от там и до необоснованост на изложените в оспорените актове правни съображения. Тепърва и едва в съдебното производство се представя трудов договор, който обективира волята на страните по сключеното трудово правоотношение, чиято реалност на изпълнението се отрича от страна на ТП на НОИ, гр. Благоевград.
На второ място Съдът намира за недостатъчни, а и не напълно относими доказателствата, въз основа на които индиректно се формира извод за липса на извършвана търговска дейност от ДЗЗД.
От една страна с оглед декларираната от дружеството дейност и съобразно твърденията на жалбоподателката и свидетелите по делото, в стопанисваните от ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна в гр. Стара Загора обекти са се предлагали за продажба врати, което не предполага на всяка цена регистрирането на продажби от подобни продукти. Това пък е пряко свързано и с конкретните задължения на Х., като продавач-консултант в шоурум, чието неизпълнение не може да се презюмира единствено въз основа на факта, че липсват регистрирани продажби на стоки, тъй като изпълнението на функциите от длъжността й не изисква непременно наличието на извършвани от нея продажби – тя консултира клиенти, предлага конкретни продукти, съответно поддържа техния и този на обекта търговски вид. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на регистрирано фискално устройство, както и липсата на отчетени продажби на стоки не могат в случая самостоятелно да обусловят извод за липса на търговска дейност, доколкото това повече сочи за извършено нарушение на данъчното законодателство и задължението за надлежното отчитане на извършвани търговски сделки. В този смисъл ирелевантно по отношение упражняваната или не от Х. трудова дейност се явява обстоятелството дали на клиентите са издавани касови бонове и фактури, и дали в конкретен обект, стопанисван от дружеството е наличен и регистриран касов апарат. Връзката между извършвана търговска или производствена дейност на даден субект и обективният резултат от нея, било то продукция или печалба, не винаги предполага безусловно наличие на реално упражнявана трудова дейност от наетите при този субект лица и обратното – липсата на очевиден и осезаем резултат от конкретна търговска или по-общо казано стопанска дейност, не може да изключи категорично факта на упражнявана трудова дейност от лицата. В тази връзка за всеки отделен случай следва да се съобразява спецификата на всяко трудово правоотношение и то в светлината на извършваната като цяло стопанска дейност от страна на работодателя, като е необходимо да се изследват и анализират всички относими факти и обстоятелства през призмата на съответните норми на приложимото материално право.
Съдът не
споделя изложените съображения за липса на търговска дейност в т. ч. и на
извършвани търговски сделки в контекста на повдигнатия пред него
административно-правен спор и от гл. т. ч. правния статут на ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна. Безспорно е, че гражданското
дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД
не е отделен правен субект: то не е нито физическо лице, нито юридическо лице.
По своята правна същност то е съглашение между съдружници, с което те обединяват
своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. С договора за създаване
на гражданско дружество не се създава нов правен субект, а придобитото
имущество се трансформира в обща собственост на съдружниците. Правата и
задълженията на гражданското дружество по чл. 357 от ЗЗД
не са такива на някой нов правен субект, а са права и задължения на самите
съдружници. Гражданското дружество не е юридическо лице и търговец по смисъла
на Търговския закон. Търговското дружество се образува за
извършване на търговски сделки и то е търговец винаги по смисъла на ТЗ, докато
гражданското дружество се учредява за извършване на стопанска дейност и може да
се учредява за извършване на сделки, които не са търговски, тъй като, както се посочва,
то не е търговец. Независимо, че за целите на данъчното законодателство често
гражданските дружества условно се приравняват на търговски такива и
извършваните от тях сделки се определят за търговски, не следва безкритично да
се формира извод, какъвто прави Директорът на ТП на НОИ-Благоевград, че липсата
на сключени от ДЗЗД търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ
автоматично води до заключението, че гражданското дружество не извършва
търговска дейност през релевантния период. Липсата в случая на реално извършена
документална и физическа проверка на ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна лишава де факто административния орган да установи значими и
относими факти и обстоятелства, които категорично до формират у него извод, че
е налице дружество със съучастие, консорциум или друго признато от търговското
право гражданско дружество, което е образувано и функционира с цел извършване
на търговска дейност.
С оглед по-горе изложеното, Съдът
счита, че при постановяване на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане, са допуснати нарушения на адмнистративно-производствените
правила, изразяващи се в нарушение на императивите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, според които индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, и се обсъдят
обясненията и възраженията на лицата, като доказателствата се събират служебно
от административния орган. Оспореното решение/разпореждане/ са издадени без да са
изяснени всестранно, пълно и обективно всички факти релевантни за случая. Въпросните
нарушения на административно-производствените правила Съдът квалифицира като
съществени, доколкото те се отразяват върху съдържанието на крайния акт, защото
при недопускането им би се установила различна фактическа обстановка и
материално-правни основания за издаване на решение с различен диспозитив.
Неизпълнението на задълженията по чл. 35 и чл. 36 от АПК е достатъчно оспореният
акт да бъде отменен като незаконосъобразен на осн. чл.146, т.3 от АПК. А от
друга страна в следствие на допуснатите процесуални нарушения се стига и до
неправилно приложен материалния закон, тъй като неправилно се прилагат
разпоредбите, съдържащи предпоставките за отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради бременност и раждане в частност по отношение
на Д.Х..
Извън горепосоченото Съдът приема
извода, че в съдебното производство жалбоподателката ангажирала писмени
доказателства, които кореспондират, а и се подкрепят изцяло от събраните гласни
доказателства по отношение установяването на реално изпълнение на конкретни
трудови функции от нейна страна, по сключения трудов договор, което от своя
страна води до извод за наличие на предпоставките, визирани в чл. 48а във
връзка с чл. 10, ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на
настъпване на временната неработоспособност по представения болничен лист. Безспорно се установява, че Д.Х. е наето от
ДЗЗД „Харлем 86“, гр. Кресна
лице, като съобразно показанията на разпитаните по делото свидетели и
представените от жалбоподателката обяснения, тя е било част от работния
колектив на дружеството, нещо повече реално е престирала труд. Без значение е
обстоятелството в кой от двата посочени по делото обекта, за колко време и
поради какви причини лицето е престирало труда си, доколкото, както се установява,
става въпрос за специфични салони за продажби на стоки, произведени на различно
място, вероятно и от различен субект, но стопанисвани от ДЗЗД „Харлем
86“, гр. Кресна – работодателят в чиято полза Д.Х.
извършва конкретна трудова дейност. Ясни са и конкретните функции, които оспорващата
е осъществявала в търговските обекти на дружеството, както и възнаграждението,
което е получавала – доказателство за това са представените от нея трудов
договор и фиш за получена заплата, за месец март 2020 г. В тази
връзка следва да се отбележи, че наличието на незаконосъобразни действия
и бездействия от страна на работодателя не следва да води до неблагоприятно
засягане на правната сфера на работника, доколкото в случая са налице
достатъчно данни, които да обосноват твърдението, че жалбоподателката е
упражнявала реално възложените й трудови задължения. Визираното пасивно
поведение на осигурителя сочи единствено на нарушение на осигурително,
съответно на данъчно законодателство от негова страна, но не обосновава извод
за липсата на реално изпълнение на валидно възникналото трудово правоотношение.
Тези аргументи обосновават и извод, че упълномощеното за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите лице неправилно прилага разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, като постановява отказа да се изплати търсеното от оспорващата парично обезщетение. Като потвърждава разпореждането по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ-Благоевград също издава един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по представените удостоверение-приложение №9 с вх. №Р14-01-000-00-********** от 24.09.2020 г. и болничен лист №Е20201782407 при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, същото следва да бъде уважено до размера от 300.00 лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.Х. Решение №1040-01-269 от 05.07.2021 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –Благоевград и потвърденото с него разпореждане №О-01-999-00-********** от 28.05.2021 г., издадено от упълномощено за Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Благоевград лице, като незаконосъобразни.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне по представените удостоверение-приложение
№9 с
вх. №Р14-01-000-00-********** от 24.09.2020 г. и болничен лист №Е20201782407
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Благоевград да заплати на Д.А.Х., ЕГН: ********** *** сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: