№ 289
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500123 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ИВ. Т. Г., ЕГН **********, с
адрес ************, чрез процесуален представител адв. Е., срещу Решение
№1770/22.11.2021г., постановено по гр.д. № 13683/21г. по описа на ВРС, ХХ-ти с-в, с което
е задължен въззивника да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо
детето Т. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес в ***********, на основание чл.5 ал.1 т.1 от
ЗЗДН, забранено е на въззивника да приближава на по-малко от 50 метра за срок от четири
месеца детето Т., жилището на детето в ********* и училището на детето на адрес кв.
„Чайка“, ОУ „Захари Стоянов“, на основание чл. 5, ал.1 т.3 от ЗЗДН, като е осъден ИВ. Т. Г.,
ЕГН **********, с адрес: **************, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС глоба в размер на 500,00 лв., на осн. чл.5 ал.4 от ЗЗДН.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че незаконосъобразно не са
допуснати исканите от въззивника още двама свидетели, както и не е изготвена комплексна
съдебно-психологическа експертиза. Наред с това е допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се липса на доклад от ДСП Варна, както и изслушването на детето без
присъствие на социален работник. По отношение на останалите събрани доказателства се
твърди, че същите са неправилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Показанията
на В.Б. незаконосъобразно са ценени от ВРС, въпреки че свидетелят е брат на В.Ш. и
същевременно се твърди, че има спорове- съдебни и по прокурорски преписки между
свидетеля и въззивника. Твърди, че е налице и противоречие в показанията на свидетеля.
Същевременно показанията на единствения очевидец, присъствал на посочените две дати-
1
Р.К., не са ценени от ВРС незаконосъобразно. Предвид изложеното, въззивникът моли да
бъде отменено постановеното решение, с което е издадена заповед за защита и молбата да
бъде отхвърлена. В евентуалност иска да бъде намален срока, за който са наложени мерките
за защита.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна В. М. Ш., ЕГН
**********, с адрес ********* в качеството й на майка и законен представител на детето
Т.И. Ш. ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. П. Н., с който жалбата се
оспорва. Излага се, че решението е правилно и законосъобразно, а жалбата неоснователна.
Твърди, че ВРС не е допуснал процесуални нарушения, тъй като исканите доказателства не
са относими към изясняване предмета на спора. Моли решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата. Депозирала е писмено становище по спора.
За да се произнесе по молбата въззивната инстанция констатира следното:
В депозираната пред ВРС молба за защита молителката В.Ш. е изложила, че с
ответника И.Г. са родители на детето Т. ИВ. Г., ЕГН:**********, роден на ****** г. Излага,
че бракът на страните е прекратен с развод през 2014 г. Упражняването на родителските
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а на бащата е
определен режим на лични отношения. Твърди, че в изпълнение на определения режим на
лични отношения на 28.08.2021 г. завела детето Т. в Контактен център ЦОП Аспарухово,
където е определено да се осъществява приемо-предаването на детето за провеждане на РЛО
с бащата. Излага се, че бащата отвел детето на адрес: гр.Варна в м-ст „Сотира“ ** и малко
след влизането в жилището, той се разкрещял безпричинно и започнал да обижда
молителката и съпруга пред детето с думите „Майка ти е грозна и дебела!“, "Ш. е
талибанин!", „Р. (синът на молителката роден от брака със Св.Д. Ш.) има голяма глава като
баща си - тип лешникотрошачка!"По-късно вечерта докато Т. гледал телевизия и тъй като
детето не реагирало, ответникът се развикал отново, стиснал брадичката му с ръка,
разклатил главата му и изрекъл думите: „Ш., М. (син на Св.Д. Ш. от предходен брак) и Р. ще
ми духат! Разбра ли? Разбра ли?“. Тогава детето инстинктивно се дръпнало и отблъснало
ръката на баща си, а той започнал да крещи: „Ти удари ли ме? Ще извикам полиция." На
следващия ден - 29.08.2021г. бащата продължил да обижда молителката и се заканил: „Ще
видиш как ще дойдат полицаите в Орешак да закопчеят майка ти и как Р. ще гледа като
пръднал!"; „Ще отида в училището ти и на майките и бащите на твоите съученици ще кажа,
че в рода ти има цигани!"; „Ти си лъжец. Ще се срещна с треньора ти по футбол и ще му
кажа. Хубаво ще те изложа пред всички". Молителката сочи, че в резултат на инцидента
детето е в непрекъснат страх и силно притеснение. По изложените съображения се моли
спрямо ответника да бъдат наложени мерки за защита, както следва: да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето Т., да му се забрани да приближава
жилището на детето в *********, м-ст Евксиноград, ********, училището на детето на
2
адрес кв. „Чайка“, ОУ „Захари Стоянов“ на не по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца и
да се задължи ответникът да посещава специализирани програми. Поискано е било и
издаване на заповед за незабавна закрила.
Ответникът по молбата ИВ. Т. Г. с писмен отговор оспорва молбата за защита като
неоснователна.
Безспорни са фактите, че страните са в изключително обтегнати отношения и
множество дела, като понастоящем се води и дело за промяна на упражняване на
родителските права, по което Г. е ищец. Сочи, че както и останалите молби, така и
настоящата е в резултат на желанието на молителката Ш. да прекъсне контактите между
бащата и детето. Твърди, че Т. е със синдром на родителско отчуждение спрямо баща си, а
майката е основен отчуждител. Оспорва всички наведени в жалбата твърдения във връзка с
извършени от бащата насилствени действия. В процесния период 28.08.2021 г. - 29.08.2021
г. заедно с Т. са прекарали спокоен и приятен уикенд, заедно с партньорката на ответника
Р.К.. Като друг аргумент в полза на твърденията си, че не е осъществен акт на насилие сочи
и че след процесните дати е упражнил безпроблемно контакта си с детето на 11/12.09.2021 г.
Излага, че извод за това, че настоящото производство е предизвикано от майката само с
оглед събиране на доказателства по повод водения процес за промяна в родителските права,
е фактът, че майката едва двадесет дни по-късно след твърдяното насилие е подалап молбата
за защита. Моли молбата да бъде отхвърлена.
Контролиращата молба ДСП Варна не е изразила становище по молбата.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане, че молителката и ответникът са
родители на детето Т. ИВ. Г., роден на ****** г.
Страните не спорят, че бракът им е прекратен по взаимно съгласие с Решение №
3520/14.07.2015 г. по гр.д. № 17069/2014 г. на ВРС, като видно от утвърденото споразумение
по чл. 51 от СК, страните са се съгласили родителските права по отношение на Т. да се
предоставят на майката, уговорен е режим на РЛО между детето и бащата, който да се
изпълнява след срока на мярката за защита по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН по в.гр.д. № 360/2014 г.
на ВОС, както и бащата да заплаща издръжка.
С Решение № 385/27.01.2020 г. постановено по гр.д № 20605/2019 г. на ВРС, бащата е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещи Т. и за дванадесет
месеца му е забранено да приближава момчето, жилището му и местата за социални
контакти. Решението е потвърдено с Решение № 737/17.06.2020 г. по в.гр.д. № 685/2020 г. на
ВОС.
Видно от представения протокол от среща проведена на 03.09.2021г. в Отдел
„Закрила на детето“ при ДСП – Вълчи дол, пред социални работници детето Т. е споделило,
че посещението при баба му и дядо му е преминало добре с изключение на това, че не са го
завели на рождения ден на Р.. На 08.08.2021 г. бащата е взел Т. и двамата са били една
седмица в гр. Велики Преслав и един ден при лелята на момчето в Русе, като детето било
3
заведено и в ЦОП-Русе. След това един ден двамата били и в гр. Варна, заедно с Р.К.. В
протокола е отразено споделеното от детето, че последните дни бащата много обиждал,
разпитвал и се държал много лошо. През целият период не спрял да разпитва и обижда, но в
последните дни било зле. На 28 – 29.08.2021 г. през цялото време отново обиждал и
нагрубявал, но най-гадно било в събота. Пред социалните работници детето заявило, че му е
странно да го каже с неговата уста, но ответникът казал, че Р., М. и Св. ще му духат; че Св. е
талибанин. Баща му го заплашил, че когато тръгне детето на училище ще отиде там и ще
каже, че братовчедите му са цигани, за да го е страх, когато всички разберат за това; че ще го
съсипе; че Р. е много грозен като баща си /Св. Ш. и молителката Ш. са родители на Р./, с
глава тип лешникотрошачка; че майка му е много дебела. Детето споделило, че баща му
повтарял един и същи неща, които е чувал от много време. В протокола е отразено още, че
когато говорил тези неща на детето бащата го стиснал за брадата и му повтарял „Разбра ли
ме, разбра ли ме“. Тогава момчето му дръпнало ръката и избягало в стаята и заключило и
затворило вратата на терасата, като чуло баща си да казва „Р. обади се на полицията“.
Впоследствие се сеща, че когато му отблъснал ръката баща му започнал да крещи „Ти удряш
ли ме, удари ли ме. Как ми помагаш за делото за родителските права“. В протокола е
отразено, че при всяко обаждане от баща му детето казва с тон, че разговорите се записват и
че не желае да говори с него, защото се страхува от него. Бащата постоянно говорел, че
скоро ще арестуват майка му и Р. щял да гледа като пръднал.
По делото са ангажирани са събрани гласни доказателства, чрез разпита на водения
от молителката свидетел В.М.Б. – брат на молителката и чичо на Т., и на водената от
ответника свидетелка Р.ца Г.К. – живееща на семейни начала с ответника.
Свидетелят Б. сочи, че доста често през свободното си време се вижда със сестра си и
племенника си, с когото имат добре изградена връзка и често си говорят за нещата от
ежедневието. Излага, че в края на месец август, докато бил на гости в къщата, където живее
молителката, Т. разказал на свидетеля за уикенда при баща си и как той го хванал за
брадичката и му казал шокиращи неща- как другите му двама племенника, М. и Р., щели да
му духат. Споделил му, че се притеснява всеки път когато ходи при баща си, както и че се
притеснява да не го изложи, защото няколко пъти му казал, че ще го изложи в училището
му, пред приятелите както и пред футболния отбор и съотборниците му от това, че по думи
на бащата в семейството на Т. има цигани, което не било истина. Когато детето споделяло
това изглеждало доста натоварено. Свидетелят не помни детето да е споделяло за нещо
казано по адрес на майка му или за физически сблъсък между него и бащата. Излага, че няма
никакво отношение към ответника, с който са прекъснали всякакви взаимоотношения и
контакт от развода със сестра му. Сочи, че изложеното му било казано от Т. в дома на
родителите му в Орешак, в края на август, когато свидетеля им бил на гости, но не били
споделено пред всички. Излага, че момчето му се е оплаквало за поведение от страна на
бащата, както и че Т. не му е казвал за последващи осъществени срещи с този родител или
другите му баба и дядо. Свидетелят сочи, че споделил този разговор с майката на момчето.
Излага, че момчето не му е споделяло точно как е изкарал лятото с баща си, баба си и дядо
си, но не му е било много приятно: Сочи, че Т. не му е споделял положителни емоции след
срещи с баща си, но не е било негативно натроено всеки път след тях.
Пред настоящата инстанция е приета като доказателство входирана на 17.03.2014г. в
РПУ Велики Преслав жалба, подадена от свидетеля Б. и М.Д. Б. срещу ответника И.Г..
Горната е представена от въззивника за установяване на обстоятелството, че свидетелят и Г.
не са в добри отношения.
Свидетелката Кр. сочи, че е била с ответника на 28-ми август 2021 г. когато взел
детето за режима на личен контакт, който се осъществил след приключване на летния режим
и Т. се бил върнал за известен период при майка си. Излага, че вземането станало както
винаги в ЦОП Аспарухово, в присъствието на психолог. Поддържа, че взели детето и
отишли на плаж до 13 ч. в Аспарухово. Направило впечатление поведението на Т., което
било по-различно от това през края на юли и началото на август и тя споделила това с
психоложката при връщането на Т.. Т. се държал доста по- различно, по-провокативно към
4
баща си, по-студено, резервирано, особено в началото след вземането на детето. Докато
били на плаж Т. говорил по телефона с баба си по бащина линия. Момчето казало, че им
се сърди, защото не са го пуснали на рождения ден на неговото братче Р.. Свидетелят сочи,
че не се е случвао нищо по особено, не си спомня някакви по-специални събития,
обстановката била съвсем спокойна и тримата си прекарали добре. Сочи, че върнали детето
на 29.08 отново в Аспарухово, като в неделя ходили на разходка. Твърди, че след плажа се
прибрали, почивали си след обяд, Т. и баща му гледали някакви мачове, обстановката била
спокойна, нямало разправии между двамата, просто момчето се държало доста по-студено с
баща си, както и когато говорило по телефона с баба си и с леля си. Свидетелката сочи, че
не е чувала ругатни или обидни думи по отношение на Т., майка му или други негови
близки, а тримата били заедно през цялото време в жилището. Свидетелката сочи, че
категорично не е виждала ответникът да стиска брадичката на Т., да му разклаща главата, да
му крещи обиди спрямо него и майка му или спрямо другите деца. Свидетелката
присъствала при връщане на детето и искала да каже на служителката в ЦОП за разликата в
поведението му, въпреки че ответникът се стараел да бъде много внимателен с момчето.
Свидетелката сочи, че по нейно впечатление отново се работило в посока за издаване на
ограничителна заповед на Ив.. Сочи, че през втория уикенд на септември ответникът пак
взел момчето и срещата протекла съвсем нормално. Излага, че ответникът се свързал по
телефон с треньора по футбол на Т. и се интересувал от развитието на детето. Срещнал се и
лично с треньора на 23-ти септември, като там били и майката и дъщерята на свидетелката.
Ответникът искал да даде на момчето футболна тениска, която била купила леля му от
Италия, като свидетелката присъства на разговор между двамата, в който дълго време
обсъждали на кой футболист да бъде тениската. Бащата я дал на момчето след около час
чакане, като момчето не обръщало внимание на ответника и не му отговорило когато го
викал. Накрая със съдействието на треньора Т. дошъл, сграбчил тениската, не казал нищо на
баща си и си тръгнал.
Свидетелката сочи, че почти винаги присъства на контактите между син и баща при
вземането Т. се държи студено когато майка му е там. Един път при предаването момчето
провокирало баща си като му казало пред психоложката нещо като „ти не си ми баща“, „аз
си имам друг баща, защо идваш да ме вземеш“. Вече когато го взели, както винаги нещата
се успокоявали и Т. ставал друг, имал съвсем различно поведение, отпускал се, говорил
спонтанно, а когато идвал момента да се връща винаги отново се затварял в себе си, детето
ставало различно и резервирано. Свидетелката поддържа, че има снимки правени по време
на престоя на Т. с баща му, когато приготвят някакво ядене или гледат мач, и от тях се
виждало, че няма никакво напрежение между тях, а детето е спонтанно и търси близостта на
баща си. Според свидетелката момчето тотално се променя, когато е под въздействието на
майката, което за нея като невролог и лице с познания по психология е притеснително за
такова малко дете. Излага, че и в деня на изслушването в съда, Т. не поздравил баща си, не
се зарадвал и се държал все едно, че не го познава. Излага, че ответникът внимава Т. да не
става свидетел на каквито и да е реплики по адрес на майка му или на настоящото
семейство. Свидетелката сочи, че е виждала профил във Фейсбук, където детето е написано
като Т. Ш.. Излага, че чувала всичко което се случвало в апартамента на 28-ми и 29-ти.
Сочи, че е била свидетел по дела срещу ответника, по които са издавани заповеди за защита
срещу него, както и по такива където молбите са били отхвърлени. Излага, че в миналото е
имала дела с В.Ш.. Сочи, че молителката е подавала сигнал за лъжесвидетелстване срещу
нея в прокуратурата, който е отхвърлен. Тогава свидетелката решила да си потърси правата
в съда за набедява, като по лични съображения се отказала да обжалва по делото, което
загубила на първа инстанция, като по делото бил предявен и граждански иск за обезщетение.
Сочи, че молителката завела дело срещу нея за обезщетение от 500,00 лв.
По делото е изслушано и детето Т. ИВ. Г.. Пред съда то излага, че декември месец
навършва 13 г. и е ученик в седми клас. Сочи, че на 28-ми август било много гадно. През
тези два дни на режима баща му обиждал майка му и втория мъж, който детето сочи, че
иска да нарича „тати“ понеже се държал много добре с него. Баща му казал „майка ти е
много дебела, свиня, същата като майка си“, като бабата на момчето, която била дебела.
5
Казал също, че вторият мъж на майка му е талибанин, с огромна глава тип лешникотрошач.
За двамата му братя казал нещо много ненормално, че двамата братя на момчето щели да
духат на ответника. Момчето сочи, че не е провокирало баща си и не си спомня точната
ситуация, защо казал това за духането. Излага, че втората приятелка на баща му била заедно
с тях. Имало и друго обиди, но тези били най-важните. Когато казал това за двамата му
братя момчето гледало телевизия и се опитвало да игнорира баща си за тези думи, защото не
му били приятни. Баща му му хванал брадата с ръка, дърпал го и му викал „разбра ли,
разбра ли ме“ и момчето се отдръпнало, а той пак го стискал и детето пак се отдръпнало,
като накрая избутало ръката на ответника, а той извикал „удари ли ме, удари ли ме“.
Момчето се разплакало, защото не му било приятно, изплашило се и се заключило в стаята,
а бащата извикал на Р.ца „звъни на полицията, звъни на полицията“.
Останалите приложени по делото многобройни писмени доказателства не са
относими към предмета на спора. Една част от тях са доказателства, събрани в рамките на
други производства- напр. съдебно-психологически експертизи, а друга част установяват
множеството водени между страните спорове във връзка с твърдения за упражнено насилие
по отношение на детето Т. или на някой от двамата родители. Приложени са и жалби и
социални доклади във връзка с осъществявана дейност от дирекциите за социално
подпомагане в гр. Вълчи дол и гр. Варна. Всички изброени доказателства не следва да бъдат
кредитирани и обсъждани, доколкото нито установяването на отношенията между
родителите, нито установяването на отношенията между детето и бащата са релевантни при
преценка наличието на предпоставки за произнасяне по депозираната молба по ЗЗДН.
Характерът на производството изисква от състава установяване на обстоятелствата
извършеното ли е конкретизираното по време и място деяние от посоченото лице по
отношение на посоченото като пострадало лице. Затова и установяването на
обстоятелството какви са отношенията между бащата и детето, както и между родителите е
ирелевантно за установяване на факта извършено ли е насилие по отношение на детето от
неговия баща на 28 и 29.08.2021г. Горният мотив е бил основание за оставяне без уважение
и на направените във въззивната жалба искания за допускане на СПЕ, както и за изискване
на преписки по жалби между въззивника и свидетеля.
По допустимостта на молбата, каквато проверка в обжалваната част на
молбата въззивната инстанция извършва на осн. чл.269 ГПК:
Безспорно молбата на В.Ш. в качеството и на майка и законен представител и
родител на детето Т. изхожда от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 ал.1 и т. 4 вр. чл.8
т.3 ЗЗДН. Молбата е редовна, доколкото с нея е приложена и задължителната декларация по
чл.9 ал.3 ЗЗДН. Подадена е в срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН предвид твърдените дати на актовете
на домашно насилие- 28 и 29.08.2021г.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН е допустима.
По основателността й съдът намира следното:
По смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
В конкретния случай се твърди от молителят, че извършеното домашно насилие,
6
представлява упражнено психическо и физическо насилие над детето Т., като конкретните
действия се изразяват даване пред детето от ответника Г. на обидни и унизителни
квалификации по отношение на неговата майка, доведения и природения му брат, както и
по отношение на доведения му баща; изричане на заплахи по отношение на същите лица;
заплашване на детето с изнасяне на неверни унизяващи го сведения в обществото-
футболния отбор и в училище; извършване на физически действия и жестове, заставящи
детето да слуша принудително и да вземе отношение по коментарите на бащата; заплахи за
викане на полиция.
В производството се събраха писмени доказателства, установяващи горните
действия, извършени от ответника. На първо място, това е протоколът от срещата,
проведена между социалните работници при ДСП гр. Вълчи дол и детето Т. пет дни след
извършване на конкретните действия от бащата. Делото е споделило пред социалните
работници случилото се на 28 и 29.08.2021г. Възпроизведеното от детето в цитирания
протокол е идентично като съдържание на казаното при изслушване на детето. Същите
казани пред него реплики, които е Т. е споделил пред социалните работници и пред ВРС,
детето е споделило и на своя вуйчо. Показанията на последния съставът приема, че следва да
бъдат ценени, доколкото са в унисон с останалите събрани по делото доказателства. Фактът,
че св. Б. е брат на молителката и вуйчо на детето, не го дискредитира, тъй като именно в
това си качество- създадените близки и топли отношения на доверие със своя племенник,
свидетелят е получил процесната информация. Видно от изявленията на детето, направени и
в протокола, и пред съда, както и разказани пред свидетеля, детето възпроизвежда буквално
и конкретно по идентичен начин репликите на ответника. Горното води до извод, че детето
е било силно шокирано и потресено от направените от неговия баща изявления, затова и ги е
запомнило конкретно, намерило ги е за крайно неуместни и се притеснява да ги каже
дословно пред съда, чувства се уплашено и притеснено. Възраженията на ответника, че
изявленията на детето биха могли да бъдат вследствие на отчуждение у детето, обусловило
измисляне на ситуации от отчужденото лице, съдът намира за неоснователни. Дори и да
съществува отчуждение на детето по отношение на неговия баща, то възможността
вследствие само на това отчуждение детето да си измисля негативни случки със своя баща, е
хипотетична. Наред с това, настоящият състав намира, че вулгарността на използваните
обиди и заплахи, както и нецензурните реплики и използваните сравнения, не е присъща за
обичайния речник на тринадесетгодишно дете. Предвид това и възможността думите да са
измислени от детето в този конкретен вид и да са умишлено приписани на неговия баща,
съдът намира за неподкрепена от останалите доказателства по делото. В противоречие с
всички събрани по делото доказателства са показанията на св. Р.К.. Същата съжителства
дълъг период от време на съпружески начала с ответника, запозната е изключително
обстоятелствено с отношенията му с бившата му съпруга, с детето Т., участва активно по
съдебните дела, водени между страните, по някои дела като свидетел, по други- в лично
качество като жалбоподател или ответник по жалба на В.Ш.. И докато приложената жалба,
подадена от св. Б. срещу въззивника Г. установява наличието на влошени отношения между
свидетеля и въззивника преди доста дълъг период от време - през 2014г., когато е
постановен развода между съпрузите, като след това няма данни да са били налице преписки
и дела между страните, то няма спор, че между св. Кр. и молителката Ш. и понастоящем
отношенията са изключително обтегнати в резултат на отношенията на последната с бившия
й съпруг. Свидетелката активно участва при осъществяване режима на лични отношения
между бащата и детето, за което свидетелства по множеството образувани по ЗЗДН дела.
Затова и съставът приема, че на показанията на свидетелката Кр. не следва да бъде давана
вяра, тъй като изложеното от нея очевидно е необективно и небезпристрастно- в
противоречие с всички събрани по делото доказателства.
Предвид изложеното и съставът приема, че по отношение на детето Т. на 28. И
29.08.2021г. са извършени посочените в молбата за защита действия, които безспорно следва
да бъдат квалифицирани като такива по чл.2 ал.1 ЗЗДН. Молбата за защита следва да бъде
уважена. На ответника следва да бъдат наложени мерки, които от една страна да имат
превантивен характер, като противодействат на евентуално бъдещо насилие, както
7
възпитателен характер. Досежно превенцията на ответника следва да бъде указано да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето, както и да бъде
ограничен контактът му с детето, дома му, училището му и местата за социални контакти -
жилището му в *********, м-ст Евксиноград, ******** и училището на адрес кв. „Чайка“,
ОУ „Захари. Срокът следва да бъде определен на четири месеца. Посоченият срок е
подходящ, тъй като той е малко по-дълъг от минималния такъв, но достатъчен за постигане
на възпитателен ефект и същевременно възпрепятстващ необосновано ограничаване на
личните отношения между бащата и детето. Предвид установения рецидив по ЗЗДН
съставът намира, че на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 500 лв.
Решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 11 ал.3 ЗЗДН с оглед изхода на спора и направеното искане въззивникът
следва да заплати разноските, които въззиваемата страна е направила пред настоящата
инстанция. Претендирани са разноски в размер на 1 000 лв., а въззивникът е направил
възражение за прекомерност. Съдът намира същото за основателно. Предвиденият в чл. 22
от Наредба № 1/09.07.2004 минимум за производствата по ЗЗДН е в размер на 400,00 лв.
Проведено е едно открито съдебно заседание, не са събирани нови доказателства.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба и се е явила в открито
съдебно заседание. Предвид това и съставът намира, че въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна минимума от 400 лв. съобразно чл.22 от Наредба №1.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1770/22.11.2021г., постановено по гр.д. №
13683/21г. по описа на ВРС, ХХ-ти с-в.
ОСЪЖДА ИВ. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: ************** да заплати на В. М.
Ш., ЕГН **********, с адрес в **********, сумата 400,00 /четиристотин лева/,
представлява направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17 ал.5 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8