РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Благоевград, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210201076 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Б******, ул.“Е*******
против Наказателно постановление № 23-1116-002296/27.09.2023 година на Началник група
към ОД на МВР Благоевград, сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца“
С жалбата се оспорва наказателното постановление. , като се твърдят процесуални
нарушения, както и се оспорва нарушение по пункт 2 от наказателното постановление. Иска
се отмяна на атакувания санкционен акт. Алтернативно се застъпва становище за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен адвокат,
който поддържа жалбата, по същество излага доводи за отмяна на наказателното
постановление поради недоказаност на нарушението. Претендира разноски.,
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура гр. Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В
придружително писмо, с което е изпратена жалбата се прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 31.08.2023 г. около 17: 45 ч. полицейските служители К. и И. изпълнявали служебните си
задължения в гр.Благоевград, като се били позиционирали в района на паркинга на Магазин
Юск. По същото време същите забелязали лек автомобила „Ф******“ с рег.№*******, който
извършил маневра завой наляво към магазин Технополис, движейки се по бул.“Д.Солунски“
с посока от хотел Пилевски към ул.“Васил Левски“ при наличие на пътна маркировка М15.
Това бил поводът св.К. да подаде стоп палка, но автомобилът не спрял, а влязъл в паркинга
на магазин Юск и паркирал там. След като паркирал от него слязъл водача и отишъл при
полицейските служители. При извършена проверка същите установили, че това е
1
жалбоподателят и му разяснили, че ще му бъде написан фиш, но същия заявил, че ще
оспорва, поради което св.К., в присъствието на св.И. съставил на Г. АУАН№940373, в който
констатираното било квалифицирано, като нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В
законоустановения срок били депозирани писмени възражения, в които Г. изложил своята
версия за случая, като оспорил констатациите на контролните органи. Възраженията били
разгледани и приети за неоснователни, видно от приложена по делото докладна.
Въз основа на АУАН и след като приел възраженията за неоснователни на 27.09.2023г.
Началник група към ОД на МВР Благоевград, сектор "Пътна полиция" издал атакуваното
НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ . НП е връчено лично на
жалбоподателя на 08.08.2024 г.
В хода на съдебното следствие са приети приложените към административнонаазателната
преписка писмени доказателства, разпитани са актосъставителя и свидетелите по акта. Чрез
показанията на тези свидетели се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила и
е извършил неправилна маневра завой наляво при наличие на маркировка М15, което е било
и повода да подадат стоп палка. От показанията на тези свидетели се установява още, че
жалбоподателят не е спрял на посоченото от св.К. място, а е влязъл в паркинга и след това е
отишъл към тях, което се потвърждава и от показанията на св.Г.а, допусната по искане на
защитата, която сочи и причината за това. От своя страна св.И. уточнява и разговора с
жалбоподателя. Чрез показанията на полицейските служители се установява още и
процедурата по съставяне на АУАН. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, като последователни и логични и кореспондиращи с останалаия доказателствен
материал. При анализа им съдът отчете, че св.Г.а е съпруга на жалбоподателя, но в същото
време при разпита и не се установява заинтересованост или преднамерено изопачаване на
фактите. Същата е очевидец на случая, а и в голяма степен показанията и кореспондират с
посоченото от св.Иваноски, поради което и съдът не намери основание да ги изключи от
доказателствения материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по
следните съображения:
Съдът намира, че постановлението е издадено при спазване на установената за това от
закона процедура и от компетентен за това орган /Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
На следващо място, АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма при спазване на
установения ред за връчване и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали
да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава
на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
2
при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Както в акта,
така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на
които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е
наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния
орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на
нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същия е бил наясно в какви именно
нарушения е обвинен и въз основа на какви доказателства. Съдът намира че липсват
нарушенията при издаване на НП и АУАН, и двата акта съдържат минимално необходимото
съдържание, разписано с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН и в НП всяко
от деянията е индивидуализирано в достатъчна степен посредством неговите признаци, така,
че лицето да знае в какво е обвинено, поради което съдът намира, че не е нарушено правото
му на защита, а възраженията в обратна насока са неоснователни. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
По отношение доводите в жалбата за приложение на чл.28 от ЗАНН следва да бъде
посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която към датата на издаване на
НП е влязла в сила, чл.28 е неприложим за нарушения по чл.28 от ЗАНН.
От материално правна страна при преценка на събраните доказателства , съдът намира
следното.
По отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, според който текст, участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
В конкретния случай нарушението е извършено по бул.“Д.Солунски“ с посока от хотел
Пилевски към ул.“Васил Левски“ където е имало пътна маркировка М15. В тази връзка се
доказа по категоричен начин, че на процесната дата и на процесното място жалбоподателят
на посоченото място, въпреки установената забрана, и наличието на маркировка М15 е
предприел маневра завой наляво, което е установено визуално от свидетелите К. и И.. От
събраните в хода на делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
жалбоподателят е осъществил административното нарушение п о чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както
правилно е приел и наказващият орган, което не се оспорва и от жалбоподателя. По
изложените съображения съдът намира, че Г. е осъществил вмененото му административно
нарушение от обективна страна, като това се установява и от самият акт за установяване на
административно нарушение, който предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното, като същата не се обори от събраните
доказателства по отношение на това нарушение.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като Г., в качеството си на
правоспособен водач на МПС, по който факт не се спори е бил запознат със задълженията си
като такава, включително и с процесните задължения, които съзнателно не е изпълнил.
Административнонаказващият орган след като правилно е квалифицирал процесното
нарушение, като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на
административно наказание е съобразил приложимата в случая правна норма и правилно на
основание чл. 185 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя със законоустановено по вид и
размер наказание, а именно "глоба" в размер на 20 лева, която е и единствената императивно
установена хипотеза за нарушения, като процесното. Именно императивния характер на
вида и размера на така наложеното административно наказание води на извод, че не следва
3
да се преценява правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Така наложеното
наказание в императивно установен размер съдът намира за съобразено със закона, тежестта
на констатираното нарушение и адекватно на извършеното, като именно наказание в този
вид и размер ще осъществи целите си по чл. 12 от ЗАНН.
По отношение нарушението по чл.103 от ЗДвП
Съдът намира с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, че
формалната доказателствена сила на АУАН бе оборена.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. Отказът на водача да изпълни нареждане на органите за
контрол на движението се санкционира по правилата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. Според настоящия състав анализа на събраните по делото
доказателства не води до извод, че Г. е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол
на движението. От показанията на св.Г.а се установява, че към момента на подаване на
сигнала жалбоподателят е бил съсредоточен в движението на пешеходци и не е видял
подадения сигнал, което се потвърждава и от последващото му поведение, а именно след
като е паркирал същия е отишъл при полицейските служители с документите си, потвърдено
и от показанията на св.К. и И.. Ето защо според съда в случая не се установява Г. да е целял
избягване на проверка и умишлено да не е спрял на подадения сигнал. Още повече като се
взе предвид и установеното по делото място, където е подаден сигнал и наличието на
множество пешеходци, поведението на жалбоподателя следва да се приеме и за правомерно.
В тази насока следва да бъде посочено и че събраните доказателства установяват, както се
посочи, че той е отишъл при полицейските служите с документите си, като по този начин
според съда разпореждането за спиране и извършване на проверка на водача и автомобила
са изпълнени и поведението на Г. не следва да бъде санкционирано с предвидените в чл. 175,
ал. 1, т. 4 от Закон за движение по пътищата санкции, поради което и в тази част, като
незаконосъобразно наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, като в случая такива
се претендират само от жалбоподателят в размер на 400 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, а наказващия орган релевира възражение за прекомерност, което съдът
намира за неоснователно. Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36
ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на
договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че
приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското
възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер. В случая договора е
сключен на 16.10. 2024г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за защита по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 са 400 лв. Ето защо
съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление глоба в общ размер
на 70 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 400. 00 лева, каквито се претендират от жалбоподателя.
Районният съд намира, че дължимите се в случая разноски на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение, като се отчете предметът на делото, видът и размерът на наложената
санкция, броят на проведените открити съдебни заседания, обемът на осъществената правна
защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.
4
следва да бъдат 400 лева. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени 286 лв, който размер е определен съобразно уважената част по правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР -
Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният
орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1116-002296/27.09.2023 година на
Началник група към ОД на МВР Благоевград, сектор "Пътна полиция" в частта, с която на
Н. С. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Б********, ул.“Е******** на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-002296/27.09.2023 година на Началник
група към ОД на МВР Благоевград, сектор "Пътна полиция" в частта, с която на Н. С. Г., с
ЕГН **********, с адрес гр. Б*******, ул.“Е****** на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца“
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати на Н. С. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.
Б*****, ул.“Е**, сторени от същия разноски за адвокат в размер на 286 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5