Р Е Ш Е Н И Е
№ 563
гр.Плевен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №598 по описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от В.Т.Н. ***, чрез адв.Т.Р.
от АК-Видин, против Решение №2153-14-73/10.06.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен, с което е отхвърлена нейна жалба вх.№1012-14-162/10.05.2022г. и е
потвърдено Разпореждане №2175-14-65#13/04.04.2022г.
на Ръководител ПО, с което е изменено Разпореждане №21/26.04.2016г. и всички
последващи и е определена от 01.04.2022г. със срок 30.06.2022г. лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в минимален размер от 314,50лева.
В жалбата са наведени твърдения, че оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане са немотивирани, неправилни и необосновани.
Счита се, че в обжалваните актове липсват изцяло фактически и правни основания,
тъй като са основани единствено на извода, че не се зачита осигурителния стаж и
доход, който не е подкрепен с предвидени по закон доказателства, а не са
обсъдени фактите и обстоятелствата довели до образуване на производството за
проверка на осигурителния стаж. Твърди се, че представените документи –
Удостоверение УП-30 и Удостоверение УП-2, издадено от ДФ „Строймашинженеринг“
са официални такива и се ползват със задължителна материална доказателствена
сила, тъй като отговарят на всички законови изисквания на чл.40 от НПОС. Счета
се, че неправилно и при липса на компетентност административният орган е приел, че тези документи са нередовни по
смисъла на чл.40 от НПОС и не следва да се ползват за определяне размера на
пенсията. Счита се, че е допуснато и съществено нарушение на §9 ал.1 от ПЗР на
КСО, с която е създадена законова презумпция за зачитане на положения трудов
стаж до 31.12.1999г. и приравняването като осигурителен стаж по КСО, без да е
предвидена законова процедура за проверяване на издадените документи преди
01.01.2000г. Твърди се, че фактът на неопазване на архивите на прекратените
предприятия след 1989г. не може да се поеме от гражданите. За неправилно се
счита приложена и разпоредбата на чл.40 от НПОС, тъй като в нея не е предвидена
законова възможност административният орган по пенсиите да оспорва документите,
с които се установява осигурителен стаж и доход. В тази връзка се посочва, че
не е извършена допълнителна проверка за начина на издаване на документите и не
е извършен сравнителен анализ с първичната документация, поради което не е
изяснена фактическата обстановка. Предвид последното се твърди, че се явява и
недоказан и изводът на органа, че удостоверенията за осигурителен стаж и доход
са нередовни. В заключение се моли за отмяна на обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, като се претендират направените разноски.
От ответника по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен
не е представен писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се
представлява. По делото са депозирани няколко молби от адв.Р., в които е
изложено становище по съществото на спора, аналогично на жалбата до съда. Иска
се отмяна на обжалваните актове.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт Т., която счита жалбата за неоснователна. Счита, че правилно не е
зачетен осигурителния стаж за периода от м.октомври 1991г. до м.декември
1996г., тъй като отразените данни в представените удостоверения УП-2 и УП-3 не
се потвърждават в хода на извършената проверка от пенсионния орган. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лева.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение №2153-14-73/10.06.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен e получено от адв.Р. на
16.06.2022г. /л.12 по делото/. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът
за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента
на получаване му. Жалбата е подадена
на 30.06.2022г. по пощата и е заведена с вх.№1012-14-162#04.07.2022г. в ТП на НОИ-Плевен /л.86-88 и л.93-95/. Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице,
при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт в законоустановения срок за
обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи
на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
приложените към административната преписка документи е, че по заявление вх.№2112-14-252/22.03.2016г.,
с Разпореждане №21/26.04.2016г. на Ръководител ПО на В.Т.Н. е отпусната лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 52% трайно намалена
работоспособност от 28.10.2015г. със срок на инвалидност до 01.12.2019г.
Пенсията е определена в размер на 402.49лева, а зачетения осигурителен стаж до
датата на инвалидизиране е 16г.07м.14дни. Към заявлението са приложени
изискващите се документи, включително УП-2 №49-2/05.02.1997г. и
УП-3№49-3/05.02.1997г., издадени от ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“.
С Разпореждане №**********/01.07.2016г.
на Ръководител ПО, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В.Н.
е определена в размер на 412.95лева.
С Разпореждане №68/06.02.2019г. на
Ръководител ПО, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В.Н. е определена на 438.81лева, считано
от 01.01.2019г.
Установява се от административната
преписка, че с Указания изх.№1029-40-645/05.02.2019г. на Дирекция „Пенсии“ при
НОИ-София, Директорите на териториалните поделения на НОИ са уведомени за
подаден сигнал от ТП на НОИ-Русе за постъпили документи със съмнение за
неистинност, издадени от името на ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ и Железопътен завод София, като в
писмото е посочено, че поради обстоятелството, че даденото лице от конкретния
случай не фигурира в разчетно-платежните ведомости и трудово-правната
документация на тези предприятия, както поради липсата на данни и информация
при осигурителя Железопътен завод София, то няма основание издадените документи
да бъдат потвърдени като коректни и достоверни. Към указанията са приложени и
придружаващи документи за конкретния случай.
Към административната преписка е
приложено и писмо изх.№1029-40-1150/04.03.2020г. на Дирекция „Пенсии“ при
НОИ-София, с което се изпраща писмо от 24.02.2020г. на СГП във връзка с подаден
сигнал за 143лица на ТП на НОИ-София до СРП, касаещ неистински документи по
смисъла на чл.93 т.6 от НК, издадени от името на ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“ и Железопътен завод София. Видно от сигнала на СГП е, че е
изготвено становище на вещо лице и документите са неистински, доколкото на
същите е придаден вид, че изхождат от лице различно от лицето подписало
документа.
С последващи разпореждания е преизчислена личната
пенсия за инвалидност на В.Н..
Във връзка с процедура за рисков осигурител - ДФ
„Строймашинженеринг“ гр.София и отпусната лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на В.Н., е изпратено писмо от 11.05.2021г. до началник сектор
КР ДОО на ТП на НОИ-Плевен за издаване на УП-13 за период
14.10.1991-31.12.1996г. и УП-15 за период 01.01.1992г.-31.12.1994г.
На горното искане е отговорено с писмо от
29.06.2021г., че в предадените ведомости за заплати на този осигурител липсва
информация за лицето В.Н. за период м.10.1991г.-м.12.1996г., поради което
образци за осигурителен стаж и доход не могат да бъдат издадени. Посочено е
още, че Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителя е
предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и
не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица.
Предвид даденият отговор, с писмо изпратено до В.Н., е
поискано да представи трудова книжка №1225/01.06.1984г., като лицето е
уведомено, че при неспазен срок ще бъде постановено разпореждане въз основа на
наличните редовни документи. Писмото е получено на 30.09.2021г.
С Разпореждане №**********/01.09.2021г. на Ръководител
ПО, считано от 01.09.2021г. е преизчислена личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на В.Н., като е определена в размер на 529.89лева.
На 12.10.2021г. е представено незаверено копие на
Трудова книжка №1225/01.06.1984г. Трудовата книжка обхваща период от
01.06.1984г. до 14.10.1991г. за Железопътен завод „Георги Димитров“ София и от
14.10.1991г. до 31.12.1996г. за ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“.
Във връзка с представената трудова книжка,
отново е изпратено на 22.10.2021г. писмо до началник
сектор КР ДОО на ТП на НОИ-Плевен за издаване на УП-13 за период
14.10.1991-31.12.1996г. и УП-15 за период 01.01.1992г.-31.12.1994г. за лицето В.Н..
По горното искане е получен отговор, видно от който е,
че в предадените ведомости за заплати на този осигурител липсва информация за
лицето В.Н. за период м.10.1991г.-м.12.1996г., поради което образци за
осигурителен стаж и доход не могат да бъдат издадени. Посочено е още, че
Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителя е предал
пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи
отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица.
Предвид даденият отговор, с писмо изпратено на
07.02.2022г. до В.Н. е поискано да представи допълнителни документи за
доказване на стажа в ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – заповеди, договори и др. Писмото е
получено на 10.02.2022г. Документи не са представени.
С Разпореждане
№2175-14-65#13/04.04.2022г. на Ръководител
ПО, на основание чл.98 ал.1, чл.99 ал.2 от КСО и чл.1 ал.5, чл.10 и чл.12 от
НПОС е изменено Разпореждане №21/26.04.2016г. и всички последващи и е
определена от 01.04.2022г. със срок 30.06.2022г. лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в минимален размер от 314,50лева. Като мотиви за издаване на
разпореждането е посочено, че при първоначалното
разпореждане от 26.04.2016г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на Н. е зачетен осигурителен стаж за периода
14.10.1991г.-31.12.1996г. по обр.УП-30 №49-3/05.02.1997г. и е включен
осигурителен доход за изчисляване размера на пенсията за период
01.01.1992г.-31.12.1994г. по обр.УП-2 №49-2/05.02.1997г., издадени от ДФ
„Строймашинженеринг“. Посочено е още, че от 31.03.1993г. последното е обявено в
неплатежоспособност, а от 03.01.1997г. е открито производство по
несъстоятелност, като представените от лицето удостоверения за осигурителен
стаж и доход са издадени след тази дата и то не от синдик. Отразено е, че
осигурителят е предал ведомостите в Обединен осигурителен архив с.Невестино към
ТП на НОИ-Кюстендил, от където е поискано издаване на удостоверения УП-13 и
УП-15 за съответните периоди, за да се потвърди достоверността на документите,
издадени от ДФ „Строймашинженеринг“, като с писма от 29.06.2021г. и от
08.11.2021г. е постановен отказ за издаване на исканите образци, тъй като липса
информация за В.Н. за периода 14.10.1991г.-31.12.1996г. в предадената в
осигурителен архив документация. Посочено е също, че от лицето е изискана
трудова книжка №1225/01.06.1984г., като на 12.10.2021г. е получено копие на
същата, но не са представени изискани с писмо от 07.02.2022г. допълнителни
документи за доказване на стажа в ДФ „Строймашинженеринг“. Предвид
установеното, административният орган е направил заключение, че не може да се
потвърди достоверността на обр.УП-30
№49-3/05.02.1997г. и обр.УП-2 №49-2/05.02.1997г. издадени от ДФ
„Строймашинженеринг“ и не следва да се зачита осигурителен стаж и да не се
включва осигурителен доход по тези документи, като следва да се спре
изплащането на пенсията в действителен размер до определянето му въз основа на
представен нов обр.УП-2 или въз основа на наличните документи. Разпореждането е
получено от В.Н. на 11.04.2022г.
В срока за обжалване на разпореждането, от Н. чрез
адв.Р. е подадена жалба, с наведени доводи аналогични на тези в жалбата до
съда.
С Решение
№2153-14-73/10.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлена жалбата
на Н. и е потвърдено Разпореждане №2175-14-65#13/04.04.2022г. на Ръководител ПО, като е прието от
административния орган, въз основа на установените по-горе факти и на
наведените в жалбата доводи, че представеното от лицето копие на трудова книжка
не може да бъде съобразено относно зачитане на осигурителния стаж за периода
14.10.1991г.-31.12.1996г., тъй като не е в оригинал, а не са представени други
допълнителни документи доказващи стажа в ДФ „Строймашинженеринг“ - заповеди, договори и др. Предвид последното е
направен извод, че не следва да се зачита осигурителния стаж и осигурителния
доход по представените от лицето обр.УП-30
№49-3/05.02.1997г. и обр.УП-2 №49-2/05.02.1997г. Посочено е още, че тъй като
тези документи са били съобразени при отпускане на личната пенсия за
инвалидност на лицето, то изключването на стажа и дохода по удостоверенията от
общия осигурителен стаж на Н. води до промяна в размера на пенсията, поради
което с разпореждането е определено да се изплаща пенсия в минимален размер, до
определяне на действителния размер по реда на КСО. По тези мотиви обжалваното
разпореждане на Ръководител ПО е потвърдено.
Именно това решение на Директора на ТП на
НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са предмет на настоящето съдебно
производство.
От фактическа страна се установява още от
справка на л.48-53 по делото, че ДФ
„Строймашинженеринг“ гр.София считано от 31.03.1993г. е обявена в
неплатежоспособност, а от 03.01.1997г. е открито производство по
несъстоятелност, като документите на В.Н. са издадени след тази дата и не от
синдик. Предприятието е заличено като търговец от 11.10.2012г. Същите тези
данни се установяват и от представените от Агенция по вписванията документи
/л.119-121/.
С определение от 13.07.2022г. за насрочване на делото
в открито съдебно заседание и последствие с протоколно определение от
21.09.2022г. съдът е задължил оспорващата да представи по делото в оригинал
трудова книжка №1225/01.06.1984г., налични доказателства, установяващи трудови
правоотношения с ДФ „Строймашинженеринг“, както и намиращото се у нея копие на
трудова книжка за сверяване на същото с представеното по административната
преписка копие. От пълномощника адв.Р. изрично е посочено, че оспорващата не
съхранява нито оригинал, нито копие на трудовата книжка, нито пази други
документи, доказващи трудово правоотношение с фирмата. Предвид последното, на
основание чл.183 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът с определение от открито съдебно
заседание на 02.11.2022г. е изключил от доказателствата по делото,
представеното пред административния орган и представляващо част от
административната преписка копие на трудова книжка №1225/01.06.1984г., находящо
се на л.60-65 от делото.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение
№2153-14-73/10.06.2022г. е издадено „За директор“ от Пламен Димитров-началник
отдел „Административен“ в ТП на НОИ-Плевен при условията на заместване, въз
основа на Заповед №1016-40-691/10.06.2016г. и възникнала неотложна
необходимост, т.е. от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото
с него разпореждане също е издадено от компетентен по чл.98 ал.1 от КСО по
материя, време и място орган, съобразно Заповед №1015-14-223/04.11.2021г.
Оспореното Решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта. Неоснователно е
възражението, че липсват мотивите, тъй като подробно е описано какви проверки
са извършени и какви допълнителни действия са предприети за установяване на
всички факти и обстоятелства, както и каква фактическа обстановка е установена
и въз основа на нея са изведени правните изводи, т.е. решението е мотивирано,
така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Мотиви се съдържат и в потвърденото с
решението разпореждане, като подробно е посочено защо не следва да се зачита
осигурителния стаж и осигурителния доход по представените от Н. обр.УП-30 №49-3/05.02.1997г. и обр.УП-2 №49-2/05.02.1997г.
и защо следва да бъде изменено разпореждането от 2016г. за отпускане на личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В.Н. и на последната да се
изплаща пенсия в минимален размер. Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен
е издадено и в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила,
настоящият състав съобрази следното:
Конкретно спорът по делото се отнася до наличието на
осигурителен стаж за периода 14.10.1991г.-31.12.1996г. в ДФ
„Строймашинженеринг“, което по същество е свързано с преценка на редовността на
представените към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и допълнително по административната преписка документи,
за които се твърди че са издадени от ДФ.
Съгласно нормата на чл.40 ал.1 от НПОС осигурителният
стаж се установява с данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документи по утвърден образец, а в ал.3 е предвидено,
че документите по ал.1 и 2 се издават въз основа на изплащателни ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При анализ на
тази разпоредба се налага извода, че изплащателните ведомости са първичните
документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и
осигурителните книжки, както и удостоверенията обр.УП-3 /документи по утвърден
образец по смисъла на чл.40 ал.1 от НОПС/ са вторични документи, които
отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие
между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата
книжка и удостоверенията обр.УП-30, от друга страна, от значение е направеното
отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се
налага от съдържанието на чл.40 ал.1 и ал.3 от НПОС.
В конкретния случай, видно от доказателствата по
делото е, че в предадените в Обединен осигурителен архив с.Невестино към ТП на
НОИ-Кюстендил ведомости за заплати на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“,
липсва информация за лицето В.Н. за период м.10.1991г.-м.12.1996г. От страна на
Н. пред административния орган е представено копие на трудова книжка
№1225/01.06.1984г., в който е нанесен периода от 14.10.1991г.-31.12.1996г., с посочване, че
лицето е работило по трудово правоотношение в ДФ „Строймашинженеринг“. Тъй като
между тези два документа е било налице несъответствие административния орган е
изискал оригинал на трудова книжка и други документи доказващи правоотношение с
държавната фирма. Такива не са представени както в хода на административното
производство, така и в хода на съдебното производство и на основание чл.183 от ГПК представеното по административната преписка копие на трудова книжка е
изключено от доказателствата по делото.
Вярно е, че разпоредбата на чл.347 от КТ определя
трудовата книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, но предвид
изключването на копието на трудова книжка №1225/01.06.1984г. от доказателствата
по делото, то същата не се явява годно доказателствено средство относно стажа
на Н. в ДФ „Строймашинженеринг“. Ето защо копието на трудовата книжка не може
да бъде съобразен при извършване на преценка относно зачитане на осигурителния
стаж на лицето за периода 14.10.1991г.-31.12.1996г., както правилно е приел и
административния орган.
Правилно и с потвърденото разпореждане е прието, че не
може да се потвърди достоверността на обр.УП-30 №49-3/05.02.1997г. и обр.УП-2 №49-2/05.02.1997г.,
издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, поради което не следва да се зачита
осигурителния стаж посочен в тях за периода 14.10.1991г.-31.12.1996г. и да се
включва осигурителния доход по тези документи. Това е така, тъй като видно от
доказателствата по делото тези документи са издадени след като ДФ
„Строймашинженеринг“ е обявена в неплатежоспособност, считано от 31.03.1993г. и
от 03.01.1997г. е открито производство по несъстоятелност, а документите не са
издадени от синдик. Също така, след като копието на трудовата книжка е
изключено от доказателствата по делото, то достоверността на УП се оборва от
официалния документ, издаден от Обединен осигурителен архив с.Невестино към ТП
на НОИ-Кюстендил са данни, че такова лице не е налично в документите, предадени
от ДФ „Строймашинженеринг“ за процесния период.
За пълнота следва да се посочи, че неправилно
пълномощника на оспорващата тълкува разпоредбата на §9 ал.1 от ПЗР на КСО.
Разпоредбата приравнява трудовия стаж до 31.12.1999г. на осигурителен по КСО, а
не съдържа твърдяното задължение пенсионният орган да зачита стажа преди тази дата.
Последното противоречи както на дискреционната власт на последния и правото му
на преценка, така и на административноправния принцип за законност и истинност
на административния акт.
Предвид гореизложеното следва да се посочи, че законът
е овластил административния орган сам да изменя и отменя издадените от него
административни актове по реда на чл.99 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.99
ал.1 т.2 б.“а“ от КСО влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени
или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа - когато се
установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен
документ или на документ с невярно съдържание.
Ето защо съдът намира, че оспореното
Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са
правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните
доказателства. Жалбата на В.Н. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски, следва в полза на ТП на НОИ-Плевен да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева, на основание чл. 143 ал.3 от АПК вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Н. *** против Решение №2153-14-73/10.06.2022г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена нейна жалба
вх.№1012-14-162/10.05.2022г. и е потвърдено Разпореждане №2175-14-65#13/04.04.2022г. на Ръководител ПО.
ОСЪЖДА В.Т.Н. ***, ЕГН:**********, да
заплати в полза на ТП на НОИ-Плевен разноски в размер на 100лева / сто лева/.
Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: