Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 27 април 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 12.04.2021 г. в състав:
Симона
УГЛЯРОВА
при участието
на секретаря Косачева и прокурор Тотев, като разгледа докладваното от съдия
МИЛЕВ в.н.о.х.д. № 207/21 г., намери за установено следното:
Подаден от Софийската
районна прокуратура в срока и по реда на глава ХХІ от НПК въззивен протест е
инициирал образуваното пред СГС като втора инстанция производство за проверка
на постановената на 29.01.2019 г. присъда по н.о.х.д. № 2150/17 г. на СРС (НО,
9 с.).
Протестът, поддържан
изцяло от прокурора при СГП, е с два петитума към съответните части на
присъдата за всеки от подсъдимите: а) с искане по чл. 336, ал.1, т.2 НПК срещу оправдаването на подс. Н.С.И. (ЕГН: **********) по обвинението да е
извършила на 05.10.2016 г. престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 НК
(съзнателно ползване на неистинско свидетелство за управление на МПС); и б)
с претенция по чл. 337, ал.2, т.1 НПК по отношение на определеното на подс. К.Б.Б.
(ЕГН: **********) общо най-тежко наказание (1 година и 6 месеца лишаване от
свобода, отложено с 3-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК) след признаването
му за виновен за две отделни престъпления – по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 НК
(съзнателно ползване на неистинско свидетелство за управление на МПС) и по чл.
343в, ал.2 НК (управление на МПС без свидетелство за управление в 1-годишен
срок от наказването му по административен ред за същото деяние).
Нито подс. Б., нито
участвалият пред първата инстанция негов защитник (адв. Н.) са подали жалба
срещу осъждането му по двете обвинения. Недоволство срещу тази част на
присъдата е заявено за първи път в откритото заседание пред въззивния съд от
встъпилия нов защитник (адв. Ж.). Така, независимо, че производството е в СГС
единствено по протест на прокурора с искане за влошаване на положението на
двамата подсъдими, адв. Ж.пледира Б. да бъде оправдан или делото да бъде
върнато за ново разглеждане от СРС поради наличието на редица процесуални
пороци в проведената доказателствена дейност – извършването на
пътно-полицейската проверка на подсъдимия от длъжностни лица, които не са
разполагали със специална компетентност за това; проблеми при идентификацията
на инкриминираното спрямо Б. свидетелство за управление на МПС, което при
разследването е обозначавано с различни серийни номера; неяснота как въпросната
„шофьорска книжка“ е била приобщена по делото като веществено доказателство; липса
на мотиви по отношение на доказателствените източници, послужили за осъждането
на подсъдимия; проведената пред първата инстанция защита на Б. и И. от общ
адвокат при наличието на противоречиви интереси.
Макар и да е редовно
призована, подс. Н.И. не се явява пред
въззивния съд.
СГС прецени, че в това
производство не следва да се произнася по основателността на прокурорския
протест (относно исканото с него осъждане на подс. И. и увеличаване на
наказанието на подс. Б.), защото в рамките на дължимата по повод протеста пълна
служебна проверка на присъдата намери основания за нейната отмяна и връщане на
делото за повторно разглеждане в първата инстанция – чл. 335, ал.2 НПК.
Липсват мотиви (чл. 348,
ал.2, т.2 НПК) по съществени въпроси, касаещи претендираната от двамата
подсъдими наказателна отговорност.
От фактическа страна,
Районният съд е възприел изцяло предявените с обвинителния акт обстоятелства,
но в мотивите към присъдата не е обосновал кои са доказателствените му
източници на информация; не ги е съпоставил; не е изяснил противоречията между
тях. Подходил е формално, като е изброил декларативно (л.128, гръб – л. 129 от
н.о.х.д.) чий свидетелски показания е кредитирал и на кои документи се е
доверил, без изобщо да се задълбочава при изследването на тяхната достоверност,
логичност, еднопосочност и т.н. Напротив – абстрактно е обявил всички
доказателства за „достоверни,
непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго …“ и
с това е приключил анализа си. И ако подобен подход е допустим в случаите, в
които в действителност доказателствените материали са „непротиворечиви“, точно
в обратната хипотеза съдът дължи „… съображения защо едни от тях се приемат, а
други се отхвърлят“ (чл. 305, ал.3 НПК). Така е следвало да постъпи първата
инстанция и по настоящото дело, защото установените пред нея факти съвсем не са
били „едпопосочни“.
В мотивите си СРС
директно се е позовал на наличните по делото две свидетелства за управление на
МПС (за подсъдимите Б. и И.), без - на първо място – да „изчисти“
противоречията как въпросните веществени доказателства, съставляващи и предмет
на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 НК, са били приобщени и
процесуално закрепени, за да бъдат легитимно използвани в доказателствената
дейност. Тук е следвало да бъдат съпоставени изявлението на св. А.. (л.52 от
н.о.х.д.), че след задържането на двамата подсъдими в полицейското управление,
те са предали с нарочни протоколи инкриминираните шофьорски книжки, и казаното
от св. К. (в прочетените на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК негови
досъдебни показания – л. 24 от д.п.), че той лично е задържал в себе си
представеното от подс. Б. свидетелство, а по-късно го е предал с протокол на
разследващия полицай (л. 16 от д.п.).
Голословно първата
инстанция се е позовала и на непосредствено изслушаните от нея обяснения на
подсъдимите (л.33, гръб – л. 35 от н.о.х.д.), като е посочила, че те подкрепят
„описаната фактическа обстановка“, но е премълчала (игнорилала) факта, че макар
да не отрича ползването на гръцкото свидетелство за управление на МПС в деня на
полицейската проверка, подс. Б. всъщност е изложил подробна версия как се е
сдобил с него, твърдейки, че е преминал курсове (обучение) при лице в Р. Гърция
и че не е знаел за неистинността на документа. Очевидно СРС не се е доверил на
въпросната теза, но мотивирането на присъдата е изисквало като минимален стандарт
(свързан с правото на защита) излагането на конкретни съображения защо в една
част обясненията се кредитират, а в друга – не. Въпросът е съществен, доколкото
касае субективния състав на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 НК, изискващ
деецът не просто да е ползвал неистинския документ, а да го е направил
„съзнателно“, с ясната представа, че документът няма легален произход.
Мотиви „по
доказателствата“ изцяло липсват по два от пунктовете на обвиненията: за
оправдаването на подс. И. по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 НК (обосновано
единствено с фразата, че за нея „не се
събраха безспорни доказателства“ – л.129 от н.о.х.д.), и за осъждането на
подс. Б. по чл. 343в, ал.2 НК (деяние, чийто доказателствен анализ съдът изцяло
е пропуснал и така е поставил Б. в невъзможност да разбере въз основа на какви
източници на информация той е бил признат за виновен). Повърхностният подход на
Районния съд личи и от абстрактния начин, по който се е позовал (отново – като
доказателствен източник) на досъдебните показания на св. С. (л.25 от д.п.), без
да обърне внимание, че те не са законосъобразно приобщени. Прочитането им (л.
46, гръб от н.о.х.д.) е било извършено на осн. чл. 281, ал.5 НПК, а
присъстващият в залата подсъдим Б. нито е бил канен да даде съгласие, нито е
бил запознат с последиците по чл. 281, ал.7 НПК.
За оправдаването на подс.
И. не са изложени и никакви правни съображения. Първата инстанция е свела
доводите си само до това, че И. не се е ползвала от документа (по смисъла на
чл. 316 НК), защото той е бил „…намерен
при извършения й обиск в полицейското управление (…) т.е. тя само го е държала
в себе си…“ (л. 130 от н.о.х.д.). Тук, без всякакъв коментар е бил оставен
въпросът, че обвинението срещу И. за ползване на неистинското свидетелство (чл.
316, вр. чл. 308, ал.2 НК) е било за това, че тя „…го е показала на полицейските служители“ (вж. стр.3 от ОА, л. 3 от
н.о.х.д.), а задържането и обискът са проведени по-късно. Следователно, на
първо място, СРС е трябвало да отговори доказва ли се фактът на първоначалното „показване“ на
процесното свидетелство (обстоятелство, споменато в прочетените показания на
св. К. и в непосредствено изслушания разказ на св. А.), а след това –
съответства ли установеното нейно поведение на изпълнението на престъплението
по чл. 316 НК (съзнателно „ползване“, дефинирано в разд. 9 от П-3/82-Пл. като
„…представяне на документа пред съответното длъжностно лице в държавен или
обществен орган или пред частно лице“).
„Безмотивното“ осъждане
на подс. Б. и оправдаване на подс. И. е неотстраним от втората инстанция порок
(по аргумент от чл. 335, ал.2 НПК), защото то се явява пречка да се провери как
СРС е формирал вътрешното си убеждение да кредитира едни и да отхвърли други
доказателства. Изпълнението на това задължение за първи път с въззивния съдебен
акт при всички положения би ограничило правата на страните в
първоинстанционното производство. Ето защо се налага повторно разглеждане на
делото от Софийския районен съд, който да се произнесе в пълнота по
фактическите, доказателствени и правни въпроси на обвинението. В тази връзка и
на основание чл. 335, ал.2 НПК, СГС, НО,
ІІ въззивен състав:
ОТМЕНЯ присъда от 29.01.2019 г. по н.о.х.д. № 2150/17 г. на СРС (НО,
9 състав).
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския районен съд от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: