Решение по дело №412/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на И. Д. Г. от гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, бл. 388, ет.2, с [ЕГН], с адрес за призоваване: гр.Българово, ул. „Първи май“, трети стопански двор, против Ревизионен акт (РА) № Р-02-000222005068-091-001/06.11.2023 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №21/26.01.2024 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас (ДОДОП). Иска се от съда да отмени РА, като неправилен и незаконосъобразен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата. Пледира настоящата съдебна инстанция да отмени РА, като излага доводи, че неправилно ревизията е била проведена по особения ред по чл.122 от ДОПК, както и че липсват мотиви. Ангажира доказателства. Претендира за присъждане на съдебни разноски в размер на заплатената държавна такса и депозита за съдебно-счетоводната експертиза. Не претендира адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – директор на ДОДОП – Бургас, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Пледира съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалвания РА. Оспорва доказателства, представени от адв.К. в съдебното заседание от 20.11.2024 г. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000222005068-020-001/05.10.2022 г. (л.828) е възложена ревизия на И. Д. Г. с предметен обхват данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г. Същата е връчена по електронен път на 14.10.2022 г., видно от разписката на л.829 по делото. Със заповеди за изменение на ЗВР № Р-02000222005068-020-002/06.01.2023 г. (л.824) и № Р-02000222005068-020-003/22.02.2023 г. (л.820) е удължен срокът на ревизията до 14.09.2023 г., като последващите заповеди са връчени по същия начин (л.821 и л.825). Заповедите са издадени от Н. К. Ж., на длъжност началник сектор при ТД на НАП Бургас, оправомощена със заповед № РД-265/17.05.2022 г. (л.19) и заповед № РД-5/03.01.2023 г. (л.17) да издава заповеди за възлагане на ревизии.

След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-02000222005068-092-001/10.10.2023 г. (л.37 и сл.), надлежно връчен по електронен път на 11.10.2023 г. (л.70). От изложените в РД данни се установява, че И. Д. Г. е местно физическо лице, съгласно разпоредбите на чл.4 от Закон за данъците върху доходите на физическите лице (ЗДДФЛ) и съгласно чл. 6 от същия закон е данъчно задължено лице за доходи, произхождащи от източници в България и в чужбина. За ревизирания период И. Д. Г. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице /вид осигурен код 12/ чрез „Съединение -02“ ООД, с ЕИК *********. При анализа на финансовото и имуществено състояние на Д. е установено, че същият има налични следните недвижими имоти: земеделски земи в землището на гр. Българово – 912,214 дка, земеделски земи в землището на с. Съдиево – 244,687 дка, земеделски земи в землището на гр. Бургас, кв. Долно Езерово - 59,916 дка, земеделски земи в землището на гр. Бургас, кв. Ветрен – 16,176 дка, земеделски земи в землището на гр. Бургас, кв. Банево – 5,042 дка, недвижими имоти в гр. Бургас /апартаменти/ - 4 бр., недвижим имот в гр. Българово /къща/ - 1 бр., право на ползване на недвижим имот /апартамент/ в гр. Варна и УПИ в гр. Бургас, кв. Крайморие - 396 кв.м. Според справка за налични МПС - лицето е собственик на лек автомобил Пежо 405, с рег.№ [рег. номер], придобит преди ревизирания период. Установено е, че Д. разполага с компютърна конфигурация на стойност 7000,00 лв. Ревизията не е установила лицето да притежава дългосрочни и краткосрочни инвестиции, да има вземания от банки и трети лица или ликвидни и изискуеми задължения към кредитори.

При извършване на ревизията на ревизираното лице са връчени искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ (ИПДПОЗЛ) № Р-02000222005068-040-001/17.10.2022г. (л.80-81), № Р-02000222005068-040-002/ 16.08.2023г. (л.211-212) и № Р-02000222005068-040-003/23.08.2023г. (л.228). В определения от органите по приходите срок са представени документи, заведени в деловодството на ТД на НАП Бургас с вх.№ 94-00-1341/02.11.2022г. (л.87 – 210), с вх.№ 94-00-1444/31.08.2023г. (л.215-227) и възражение, заведено в деловодството на ТД на НАП Бургас под вх.№ 94-И-417/08.09.2023г. (л.232 и сл.). Според представената от РЛ декларация (л.87гръб) доходите му били от рента и девиденти. С нея той декларира, че не може да посочи точна сума в брой, но може би има около 5-6 хиляди лева за неотложни нужди. Според Д. разходите за издръжка и живот са около 4-5000 лв. годишно. Твърди, че децата му живеели ли с майка им, не е боледувал и няма време за почивки. Д. е представил на ревизиращите нотариални актове на притежаваните от него имоти, в т.ч. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с купувач Д. И. Г. (син на РЛ), според който на И. Г. е учредено пожизнено право на ползване върху имота (л.155-156). Представени са също справка от Агенция по вписванията, банкови извлечени и договори за наем, сключени между него, в качеството му на наемодател и „Г. Агро 1“ ЕООД, в качеството на наемател.

Има данни за извършена на Г. проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с издаването на протокол № П-02000222115880-073-001/29.08.2022 г. (л.238). Събраните в хода на проверката доказателства са приобщени с Протокол за присъединяване на документи от друго производство № Р-02000222005068-ППД-001/24.10.2022 г. (л.236). В дадените в хода на проверката обяснения (л.247гръб) Д. заявява, че има дялове в „Г. агро 1“ ЕООД – 100% и в „Съединение 02“ ООД – 33%, където се и самоосигурява. В представения от него паричен поток за 2017 – 2021 г. (248гръб и сл.) като начално салдо за 2017 г. е посочена сумата от 107 000 лв., а като крайно салдо за 2021 г. – 72 000 лв. Събраните доказателства и установените факти и обстоятелства в хода на проверката са взети предвид при текущото ревизионно производство.

С Протокол за присъединяване на документи от друго производство № 1298368/23.08.2023 г. (л.807) са приобщени доказателства, събрани в хода на производство с УИН № ПО-02000223058690 на ЗЛ И. Д. Г., а именно договор за наем от 10.11.2021 г., според който И. Г. отдава под наем на В. Д. Д. за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот – апартамент № 94, находящ се в гр.Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл.393, ет.2 (л.809).

В хода на ревизията на основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на „Съединение 02“ ООД, с ЕИК *********, на ,,Г. агро 1“ ЕООД, с ЕИК ********* и на Н. А. С.. От приключилата с протокол № П-02000223052471-141-001/05.05.2023г. (л.292) насрещна проверка на „Съединение 02“ ООД е установено, че дружеството е с основна дейност производство и реализация на непреработена селскостопанска продукция. След анализ на събраните при проверката доказателства ревизиращия екип установил, че И. Г. не е декларирал упражняване на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице чрез „Съединение 02“ ООД. Осигурителните вноски били внесени за сметка „Съединение 02“ ООД, като няма данни същите да са възстановени от лицето в касата на дружеството. Няма данни за изплатени възнаграждения на Г. във връзка с положения от лицето личен труд в дружеството през проверявания период 01.01.2017 -31.12.2021 г. Липсват и данни за изплатени други доходи на лицето за периода 01.01.2017 -31.12.2020 г. За периода 01.01.2017 -31.12.2021 г. няма данни за изплатени и внесени парични суми /заеми, допълнителни вноски и др./ на/от лицето И. Д. Г.. Установено било, че през 2021 г. на Г. е изплатен дивидент в размер на 250 000,00 лв., във връзка с което е подадена справка по чл. 73 ал. 1 от ЗДДФЛ за дохода с вх.№ 02000223074490/15.02.2022 г., в която е посочен брутен размер на дохода 263 165,00 лв., в т.ч. дължим данък в размер на 13 165,00 лв. Дивидентът е изплатен на лицето по банков път на 03.11.2021 г. – 100 000,00 лв. и на 21.12.2021 г. – 150 000,00 лв.

От извършената насрещна проверка на ,,Г. агро 1“ ЕООД, с ЕИК *********, приключила с издаването на протокол за извършена насрещна проверка № П-02000223052468-141-001/05.05.2023 г. (л.325), е констатирано, че дружеството е с основна дейност: селско - стопанство – растениевъдство и е регистриран земеделски стопанин с последна пререгистрация на 24.03.2022 г. От представените от дружеството документи ревизиращият екип установил, че за 2017 г. от ,,Г. агро 1“ ЕООД е изплатена на И. Г. рента по банков път в размер на 50 839,04 лв. Сумата е постъпила по банкова сметка на лицето на 06.11.2017 г. В счетоводството на дружеството е поета счетоводна операция д/т 401/ к/т 503. Не са представени други документи във връзка с изплатената рента на лицето. От Г. са били внесени в ,,Г. агро 1“ ЕООД следните суми: на 30.11.2017 г. – 8 500,00 лв. в брой. Не са представени ПКО. В счетоводството на дружеството е поета счетоводна операция д/т 501/ к/т 107. На 31.12.2017 г. – 8 000,00 лв. в брой. Не са представени ПКО. В счетоводството на дружеството е поета счетоводна операция д/т 501/ к/т 107. На 21.06.2017 г. – 14 000,00 лв. по банков път. Сумата не е осчетоводена. Общо внесени парични средства от И. Д. Г. в ,,Г. агро 1“ ЕООД през 2017г. – 30 500,00 лв.

За 2018 г. от ,,Г. агро 1“ ЕООД на И. Д. Г. са върнати парични средства в размер на 17 000,00 лв. в брой, както следва: на 30.11.2018г. – 8 000,00 лв. и на 31.12.2018г. – 9 000,00 лв. Не са представени РКО за изплащане на сумите на лицето. В счетоводството на дружеството са поети счетоводни операции д/т 107/ к/т 501. От И. Д. Г. са внесени в ,,Г. агро 1“ ЕООД парични средства в размер на 55 000,00 лв. по банков път на 25.10.2018 г. В счетоводството на дружеството е поета счетоводна операция д/т 103/ к/т 499.

За 2019 г. от ,,Г. агро 1“ ЕООД на И. Д. Г. са върнати парични средства в размер на 50 000,00 лв. по банков път на 19.07.2019г. В счетоводството на дружеството е поета счетоводна операция д/т 499/ к/т 503. На 31.12.2019 г. е осчетоводено връщане на парични средства в размер на 14 500,00 лв. на Г. в брой. Не са представени РКО за изплащане на сумата на лицето. В счетоводството на дружеството е поета счетоводна операция д/т 107/ к/т 501.

За 2020 г. от ,,Г. агро 1“ ЕООД на И. Д. Г. е изплатена рента по банков път общо в размер на 95 134,48 лв. Сумата е постъпила по банкова сметка на лицето, както следва: на 13.04.2020 г. – 47 567,24 лв. и на 15.04.2020 г. – 47 567,24 лв. В счетоводството на дружеството са поети счетоводни операции д/т 499/ к/т 503. Не са представени други документи във връзка с изплатената рента на лицето. На 28.01.2021г. от ,,Г. агро 1“ ЕООД е подадена справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ като дружество платец на дохода с вх.№ 02000213039454/28.01.2021г., в която е посочен брутен размер на изплатен доход /дивидент/ на Г. в размер на 20 000,00 лв., в т.ч. дължим данък в размер на 1 000,00 лв. В хода на проверката е установено, че сумата не е изплатена на лицето. Не са представени документи за изплащане РКО или банкови извлечения.

За 2021 г. от ,,Г. агро 1“ ЕООД на И. Г. е изплатена рента по банков път в размер на 55 301,22 лв. Сумата е постъпила по банкова сметка на лицето на 24.09.2021г. В счетоводството на дружеството е поета счетоводна операция д/т 401/ к/т 503. Не са представени други документи във връзка с изплатената рента на лицето. От И. Д. Г. са внесени в ,,Г. агро 1“ ЕООД парични средства /в брой/ общо в размер на 55 242,47 лв., както следва: на 10.03.2021г. – 9 000,00 лв., на 10.04.2021г. – 9 000,00 лв., на 10.05.2021г. – 9 000,00 лв., на 10.06.2021г. – 9 000,00 лв., на 10.07.2021г. – 9 000,00 лв., на 10.08.2021г. – 9000,00 лв. и на 10.09.2021г. – 1 239,47 лв. Внесените суми са осчетоводени със следната операция: д/т 501 / к/т 107. Представени са ПКО за внесените в дружеството суми.

Според протокол за извършена насрещна проверка № П-03002723004893-141-001/13.02.2023 г. на лицето Н. А. С. (л.257), ревизията е констатирала, че С. не е получавал парични суми в брой във връзка с покупко-продажбата на недвижим имот по [нотариален акт], том ІІІ, рег. № 5351, дело № 365 от 2019 г. от 16.08.2019 г. Проверяващите са установили, че продавачът Н. С. е получил по банковата си сметка парични преводи от лицето И. Г. с посочени основания за покупката на апартамента в гр.Варна.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.5 от ДОПК са отправени запитвания до ОД на МВР-Бургас, „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, мобилни оператори в страната, Община Бургас, Община Айтос, търговски банки и застрахователни дружества в страната. Направени са и справки в информационния масив на НАП. В отговор са представени справка за пътуванията на лицето извън Република България (л.355), справка за налично недвижимо имущество и превозни средства, справка за извършени от Г. разпоредителни сделки, справка за издадени и заплатени фактури от „ЕВН България“, банкови извлечения и др. документи.

След извършен анализ на съотносимите към ревизираното лице обстоятелства по чл. 122 от ДОПК органите по приходите изготвили уведомление № Р-02000222005068-113-001/23.08.2023 г. (л.811), с което лицето е известено, че основата за облагането му с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ, ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е предоставен 14-дневен срок за представяне на доказателства и взимане на становище. Едновременно с Уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е изготвено и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК изх. №Р-02000222005068-139-001/04.03.2023.08.2023 г. (л.815). Уведомленията са връчени на ревизираното лице електронно на 23.08.2023 г. Няма данни за постъпили в срока доказателства или да е взето становище.

Въз основа на събраната информация за отделните ревизирани периоди е направена съпоставка между доходите на жалбоподателя и извършените от него разходи, в резултат на която е констатирано превишение на разходите за 2017 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. подробно описана т.IV от РД. За всеки един от ревизираните периоди е направен анализ, обобщен в табличен вид, според който:

2017 г.

Лицето не е декларирало притежавана от него сума в брой към 01.01.2017г. и към 31.12.2017 г. на съответната година. Предвид изявлението на Г. в представените от него писмени обяснения ревизиращият екип е приел, че към 01.01.2017 г. ревизираното лице е разполагало с парични средства в брой в размер на 5 000 лв. Наличните парични средства по банковите сметки на И. Д. Г. към 01.01.2017 г. са били в размер на 142 194,11 лв., а към 31.12.2017 г. - в размер на 156 304,22 лв. Установени са доходи в общ размер 58 910,61 лв. от следните източници:

- Получена рента в размер на 50 839,04 лв. по банков път.

- Доходи от изкупуване на ценни книжа в размер на 7 745,95 лв., получени по банков път.

- Доходи от лихви по банкови сметки в размер на 325,62 лв.

Установени са разходи в общ размер 61 007,60 лв., както следва:

- Разходи за издръжка и живот в размер на 8667,91 лв. (покупки, платени по банков път).

- Комунални и други разходи по фактури от доставчици, платени в брой в общ размер 5 829,73 лв. (към ЕДН – 2 467,86 лв. и към други доставчици по данни от дневниците на регистрираните по ЗДДС лица в размер на 3 361,87 лв.).

- Разходи за придобиване на ценни книжа в размер на 10 022,12 лв.

- Банкови такси в размер на 129,28 лв.

- Предоставени парични средства на „Г. агро 1“ ЕООД в размер на 30 500 лв.

- Разходи за екскурзии и пътуващи в размер на 1 000 лв.

- Платени данъци в общ размер 3 358,56 лв., в т.ч. ДДФЛ по ГДД за 2016 г. в размер на 3 000 лв. и местни данъци и такси в размер на 358,56 лв.

- Разходи за направено дарение по банков път на И. Й. И. в размер на 1 500 лв.

След извършената съпоставка на получените доходи с размера на направените от лицето разходи е установено превишение на разходите с 8 507,10 лв., за които е констатирано, че представляват доходи с неустановен източник. На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращият орган е определил годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 8 507,10 лв. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 850,71 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, е начислена дължима лихва в размер на 492,01 лв.

2018 г. - не е установено превишение на стойността на извършените от ревизираното лице разходи над стойността на притежаваното от него имущество и декларираните и/или получени доходи за финансовата година. Ревизиращите са установи, че паричните средства в края на данъчния период са в размер на 35 923,7 лв. (налични в банкови сметки).

2019 г.

Лицето не е декларирало притежавана от него сума в брой към 01.01.2019 г. и към 31.12.2019 г. на съответната година, поради което ревизиращият екип е приел, че към 01.01.2019 г. не е разполагало с парични средства в брой. Наличните парични средства по банковите сметки на И. Д. Г. към 01.01.2019 г. са били в размер на 35 923,70 лв., а към 31.12.2019г. - в размер на 59 747,55 лв.

Установени са доходи в общ размер 87 329,40 лв. от следните източници:

- Получена рента и обезщетение във връзка с принудително отчуждаване на имот в общ размер 7354,25 лв. по банков път.

- Доходи от изкупуване на ценни книжа в размер на 2 468,97 лв. получени по банков път.

- Доходи от лихви по банкови сметки в размер на 6,18 лв.

- Върнати заеми в размер на 77 500 лв., в т.ч. от „Пи енд ауто“ ЕООД в размер на 13 000 лв. и от „Г. агро1“ ЕООД в размер на 64 500 лв.

Установени са разходи в общ размер 87 209,83 лв., както следва:

- Разходи за издръжка и живот в размер на 34 903,18 лв. (покупки, извършени по банков път).

- Комунални и други разходи по фактури от доставчици платени в брой в общ размер 3803,53 лв. (към ЕВН - 148,54 лв. и към други доставчици по данни от дневниците на регистрираните по ЗДДС лица в размер на 3 654,99 лв.)

- Банкови такси в размер на 281,26 лв.

- Разходи за придобиване на недвижимо имущество в размер на 41 000 лв.

- Разходи за екскурзии и пътувания в размер на 1000 лв.

- Платени данъци и такси по ЗМДТ в общ размер 435,19 лв.

- Разходи за застраховки в размер на 5786,67 лв.

След извършената съпоставка на получените доходи с размера на направените от лицето разходи е установено превишение на разходите със сумата от 23 704,28 лв., за които е констатирано, че представляват доходи с неустановен източник.

В хода на ревизията е установено също, че във връзка с предоставен от ревизираното лице заем в размер на 12 500 лв. на „Пи енд ауто“ ЕООД, на 21.11.2019 г. дружеството заемополучател е възстановило на И. Г. парична сума с размер на 13 000 лв. От страна на последния не са представени документи и доказателства касаещи предоставения заем. Предвид тези обстоятелства органите по приходите са направили извод, че през 2019 г. И. Г. е реализирал доход от лихви по чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ в размер на 500 лв. по предоставен заем на „Пи енд ауто“ ЕООД

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизията е определила годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2019 г, в размер на 24 204,28 лв., в т.ч. 23 704,28 лв. от установеното превишение на извършените разходи над получените доходи и 500 лв. доход от лихви по предоставен заем.

Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 2 420,43 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка е чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, е начислена дължима лихва в размер на 908,33 лв.

2020г.

Лицето не е декларирало притежавана от него сума в брой към 01.01.2020 г. и към 31.12.2020 г. на съответната година. Съобразно това обстоятелство и установения недостиг на парични средства към 31.12.2019 г. ревизиращият екип е приел, че към 01.01.2020 г. ревизираното лице не е разполагало е парични средства в брой.

Наличните парични средства по банковите сметки на И. Д. Г. към 01.01.2020г. са възлизали на 59 747,55 лв., а към 31.12.2020 г. са били в размер на 118 725,66 лв.

Установени са доходи в общ размер 98 168,88 лв. от следните източници:

- Получена рента в общ размер 96 129,48 лв.

- Доходи от изкупуване на ценни книжа в размер на 2039,40 лв. получени по банков път.

Установени са разходи в общ размер 62 012,72 лв., а именно:

- Разходи за издръжка и живот в размер на 21 476,47 лв. (покупки, платени по банков път).

- Комунални и др. разходи по фактури от доставчици платени в брой в общ размер 648,17 лв. (към ЕВН - 345,95 лв. и към други доставчици по данни от дневниците на регистрираните по ЗДДС лица в размер на 302,22 лв.)

- Банкови такси в размер на 109,17 лв.

- Разходи за придобиване на недвижимо имущество в размер на 30 008,30 лв.

- Разходи за покупка на автомобил в размер на 2 200,31 лв.

- Разходи за екскурзии и пътувания в размер на 1 000 лв.

- Платени данъци и такси по ЗМДТ в общ размер 1 685,33 лв.

- Разходи за застраховки в размер на 4 884,97 лв.

След съпоставяне на получените доходи с размера на направените от лицето разходи е установено превишение на разходите е 22 821,95 лв., за които е констатирано, че представляват доходи с неустановен източник.

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращият орган е определил годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 22 821,95 лв. Дължимият данък на основание чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ е в размер на 2 282,19 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, е начислена дължима лихва в размер на 625,04 лв.

2021г.

Лицето не е декларирало притежавана от него сума в брой към 01.01.2021г. и към 31.12.2021г. на съответната година. Предвид това и съобразно установения недостиг на парични средства към 31.12.2020г. ревизиращият екип е приел, че към 01.01.2021г. ревизираното лице не е разполагало с парични средства в брой.

Наличните парични средства по банковите сметки на И. Д. Г. към 01.01.2021г. са били в размер на 118 725,66 лв., а към 31.12.2021г. - в размер на 64 823,64 лв. Установени са доходи в общ размер 312 813,63 лв. от следните източници:

- Получен дивидент и наем в общ размер 250 300 лв., в т. ч. дивидент 250 000 лв. и наем 300 лв.

- Получена рента в общ размер 56 627,22 лв.

- Доходи от изкупуване на ценни книжа в размера 1886,40 лв. получени по банков път.

- Доходи от продажба на МПС в размер на 4000 лв.

Установени са разходи в общ размер 432 499,35 лв., както следва:

- Предоставен паричен заем на „Г. агро 1“ ЕООД в размер на 55242,47 лв.

- Разходи за издръжка и живот в размер на 38 468,55 лв. (покупки, извършени по банков път).

- Комунални и други разходи по фактури от доставчици платени в брой в общ размер 2909,33 лв. (към ЕВН - 971,33 лв. и към други доставчици по данни от дневниците на регистрираните по ЗДДС лица в размер на 1938 лв.)

- Банкови такси в размер на 124,89 лв.

- Разходи за придобиване на недвижимо имущество в размер на 319345,63 лв.

- Разходи за екскурзии и пътувания в размер на 1000 лв.

- Платени данъци и такси по ЗМДТ в общ размер 9151,24 лв.

- Разходи за застраховки в размер на 6257,24 лв.

След съпоставяне на получените доходи с размера на направените от задълженото лице разходи е установено превишение на разходите с 65 783,70 лв., за които е констатирано, че представляват доходи с неустановен източник.

При определяне на данъка по ЗДДФЛ органът е взел предвид и обстоятелството, че на 12.04.2021 г. РЛ е продало автомобил Фолксваген, с рег. № [рег. номер] за сумата от 4 000 лв. Автомобилът е бил закупен на 22.10.2020 г. Периодът между датата на придобиването и датата на продажбата е по-малък от една година, поради което доходът от продажбата не попада в изключенията на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. „а“ и е облагаем. Съгласно чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажба или замяна на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства и в случая е 1799,69 лв.

Г. е получил по банков път превод в размер на 300 лв. от В. Д. Д. с основание „наем“, съгласно договор за наем от 10.11.2021г. за отдаване под наем на апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл. 393, ет. 2, ал. 94. Доходът от наем е облагаем, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи /чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ/ и в случая този облагаем доход е в размер на 270 лв.

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращият орган е определил годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 67 853,395 лв., в т.ч.:

- 65783,70 лв. (установеното превишение на извършените разходи над получените доходи);

- 1799,69 лв. (облагаем доход от продажба на автомобил);

- 270 лв. (облагаем доход от наем).

Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 6785,34 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, е начислена дължима лихва в размер на 1166,58 лв.

След преценка на извършените при ревизията действия, на мотивите на ревизиращия екип, изложени в РД, органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията, са постановили РА № Р-02000222005068-091-001/06.11.2023 г. (л.29-35). С РА е установено задължение на И. Д. Г. за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г. в общ размер на 15 530,63 лв., от които 12 338,67 лв. – главница и лихва за просрочие в размер на 3 191,96 лв. РА е връчен електронно на 08.11.2023 г. (л.33), като в законоустановения срок Г. е оспорил същия.

С решение № 21/26.01.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП оспореният РА е изцяло потвърден. В мотивите на решението органът по приходите е приел, че правилно производството е проведено по специалния ред на ДОПК, а данъчната основа е вярно определена, като е съобразена с относимите към нея обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Посочено е, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства във връзка с установените обстоятелства за определяне на данъчна основа по реда на чл.122, ал. 1, т.1, т.2, т.5 и т.7 от ДОПК. Отбелязано е, че РЛ е имало възможност във всеки етап на ревизионното производство да посочи конкретни аргументи и доказателства, с които да обори тезата на ревизиращите органи за наличието на предпоставките по чл.122 от ДОПК, но това не е сторено, включително и с жалбата срещу РА. За обжалваните данъчни периоди 2017 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. горестоящата инстанция счита, че приходи и разходите на РЛ са определени правилно и законосъобразно въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства за получени и извършени от лицето плащания. Отделно от това органът намира за правилно установени и другите видове доходи, които са облагаеми, но не са били декларирани от ревизираното лице. Решението е връчено на 07.02.2024 г., видно от представеното по делото известие за доставяне на л.25.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В.А. (л.931). В съдебно заседание експертът уточнява, че в изготвения от Г. паричен поток при извършената проверка, не е конкретизирал дали сумата от 107 000 лв. (посочена като начално салдо за 2017г.) представлява сбор от пари в брой и налични пари в банка или едно от двете. Заявява, че ако сумата от 107 000 лв. бъде приета като налична сума в брой за 2017 г., то няма да е налице превишение на разходите. Ако пък същата сума се приеме за начално салдо за периода, както е декларирана от лицето, т.е и налични пари в брой, и в банки, то тогава според вещото лице би се получил по-голям недостиг на парични средства, отколкото е установено с РА.

При извършена служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира следното:

При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, дали са спазени процесуалноправните норми при издаването, както и правилно ли е приложен материалния закон.

В настоящият случай, РА № Р-02-000222005068-091-001/06.11.2023 г. е издаден от компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията (л.15-20).

Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен доклад № Р-02000222005068-092-001/10.10.2023 г., като неразделна негова част съобразно нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове. Не се установиха съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с издаването на оспорения РА, каквито твърдения са изложени в жалбата. На жалбоподателя е предоставена възможност да представи писмени обяснения и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. За направените от приходните органи констатации и предприети действия за определяне данъчната основа по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК същият е уведомен по реда на чл. 124, ал.1 от ДОПК.

Във връзка със заявените в жалбата възражения и след анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено следното:

Данните от приложените по делото доказателства съответстват на стойностите, посочени от ревизиращия екип в изготвения паричен поток за периода 2017 – 2021 г. Посочените приходи и разходи правилно са взети предвид при анализа на имущественото състояние на жалбоподателя, като за всеки разход или приход са събрани относимите доказателства.

Основното възражение на жалбоподателя е относно реда на провеждане на ревизията. Същият счита, че не е налице, което и да е от основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1-7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т. 2 – налице са данни за укрити приходи или доходи; т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване и т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г., 2019г г, 2020г. и 2021 г. e определена по особения ред. Наличието, на което и да е от основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, е достатъчно, за да обуслови провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

В случая нито се твърди, нито се установява от събрания по делото доказателствен материал Г. да е подал годишни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Наличието само на това обстоятелство е основание за прилагане на особения ред за извършване на ревизия, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Що се отнася до направените възражения относно приетия от ревизиращите размер на началното салдо за 2017 г., съдът приема, че правилно към 01.01.2017 г. по отношение на жалбоподателя е формирано начално салдо в размер на 5 000 лв. Същите са посочени от лицето в представените в хода на ревизията писмени обяснения. По делото не е налична декларация от Г. относно наличните към този период парични средства в брой. Такава не представлява изготвения в друго производство паричен поток за 2017 – 2021 г. (248 гръб и сл.), където РЛ е посочило като начално салдо за 2017 г. сумата от 107 000 лв. без обаче да конкретизира дали същата е от налични парични средства само в брой или включва и средства по банков път. В хода на ревизията жалбоподателят не е представил каквито и да е доказателства, от които органът да може да установи какви са били наличните средства в брой към този период. Също така прави впечатление, че в сезиращата съда жалба Г. посочва, че е имал дори много повече от 107 000 лв., но отново не представя доказателства за тези твърдения. Доколкото за наличието на тези парични средства в брой към съответните дати в хода на ревизионното производство не са представени доказателства, то фактическата констатация на приходните органи за начално салдо от 5 000 лв. следва да бъде възприета.

На следващо място, съдът не споделя изложените в жалбата възражения относно приетия от органа по приходите разход за придобиване на недвижимо имущество в размер на 41 000 лв. за процесната 2019 г. За първи път в съдебното производство Генчев заявява, че сумата е била заплатена от неговата банкова сметка, но реално същата му е била дарена за закупуване на апартамент в гр.Варна на сина му Д. Г.. В тази връзка в последното съдебно заседание са представени копия от договори за дарение, според които К. С. Г. и Д. И. Г. даряват на сина си И. Г. парични суми в общ размер на 21 000 лв. за закупуването на апартамент за внука им в гр.Варна. Същата сума обаче е наполовина по-малка от тази, взета като разход за 2019 г. Представени са и разходни ордери за изплатена в полза на Д. Г. рента (л.942-946). Според настоящата съдебна инстанция така представените документи като частни такива, не се ползват с формална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Освен това, представените разходни касови ордери не са подписани от лицето, посочено като получател на сумата. Същите са в пълно противоречие с останалите събрани по делото доказателства, а и нямат достоверна дата. В тази връзка съдът счита, че са съставени за целите на настоящото производство и не следва да бъдат кредитирани.

Съдът не кредитира и показанията на св. Д. Г.-син на жалбоподателя, тъй като изхождат от лице пряко заинтересовано от изхода на спора, а и не кореспондират с доказателствата по делото.

По отношение на другите възражения в жалбата, съдът също намира, че жалбоподателят не е провел пълно и насрещно доказване на твърдяните от него факти и обстоятелства, поради което е налице презумпцията за вярност на фактическите констатации на органа по приходите. Правилно са установени и другите видове доходи, които са облагаеми, но не са били декларирани от ревизираното лице, като в тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите на ревизиращите органи.

При това положение и след изчерпателен анализ на имущественото състояние на жалбоподателят и на регламентираните в чл. 122, ал. 2 от ДОПК обстоятелства, данъчните органи правилно са установили, че от И. Г. са извършени разходи, които не съответстват на получените от него доходи за процесните периоди и които надвишават последните. В съответствие с така възприетото правилно е направен извод, че в случая е налице превишение на разходите над приходите на РЛ за 2017 г. в размер на 8 597,10 лв., за 2019 г. в размер на 23 704,28 лв., за 2020 г. в размер на22 821,95 лв. и за 2021 г. в размер на 65 783,70 лв., което представлява облагаем доход съгласно ЗДДФЛ и обща годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за облагане по чл. 48, ал. 1 от с. з., респ. за дължим данък съгласно последната разпоредба в размер на 850,71 лв. за 2017 г.; в размер на 2 420,43 лв. за 2019 г., в размер на 2 282,19 лв. за 2020 г. и в размер на 6785,34 лв. за 2021 г., ведно с дължимите лихви върху посочените суми.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на И. Д. Г. е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1 798 лева - възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, дванадесети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. Г. от гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, бл. 388, ет.2, с адрес за призоваване: гр.Българово, ул. „Първи май“, трети стопански двор, против Ревизионен акт № Р-02-000222005068-091-001/06.11.2023 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №21/26.01.2024 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас,

ОСЪЖДА И. Д. Г., с [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 1 798 (хиляда седемстотин деветдесет и осем) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.